В медийните си изяви министърът упорито нарича МБАЛ „Лозенец“ „Правителствена болница“, каквато дружеството от години не е, и се опитва да си играе с емоциите на хората, наричайки болните деца „дечицата“, но зад тези манипулативни внушения се крие не искрена загриженост за здравето на децата, а целта е унищожаването на работеща болница, изграждана с години, се казва позицията на Софийския университет “Свети Климент Охридски”.
Ето още се казва в позицията на Алма матер:
Когато през 2018 г. отново предколедно беше направен подобен опит за закриване на Болница „Лозенец“, много педиатри зададоха следните въпроси: Материалната и легловата база на МБАЛ „Лозенец“ достатъчна ли е за нуждите на бъдещата детска болница, каква площ е необходима за нея, какви преустройства са необходими и т.н.
Медицинското оборудване в Болница „Лозенец“ не е предназначено за лечение на деца. За какво ще се използва то и каква ще бъде съдбата му? Не е налице ясна визия за бъдещето на детското здравеопазване. Няма яснота и по много въпроси, свързани с бъдещата детска болница – колко и какви клиники ще обхваща тя и пр.
По думите на Председателя на УС на Българската педиатрична асоциация „Тук не е въпросът само да я назовем „Детска болница“, а въпросът е тя да изпълнява целите, които сме си поставили: да бъде център за развитие на детското здравеопазване и действително да може да обслужва комплексно децата в България“.
Няма да привеждаме отново всички аргументи на педиатрите от преди три години за това защо превръщането на една многопрофилна болница в педиатрия е невъзможно. Няма да се спираме подробно и на значението на МБАЛ „Лозенец“ като многопрофилна болница, като единствен център за трансплантации на повече от един орган, а в момента – и като център за лечение на пациенти с COVID-19.
Това, с което Софийският университет „Св. Климент Охридски“ няма да се съгласи, е закриването на неговата университетска болница, основна база за обучение на студентите от няколко медицински специалности.
В продължение на близо 20 години държавата не осигури сграда на Медицинския факултет на Софийския университет, като в някои случаи отнемаше други сгради на Университета с обещанието да реши въпроса със сградата на Медицинския факултет. Междувременно обучението на студентите се провеждаше в Болница „Лозенец“.
Снимка: btvnovinite.bg
За неговото осигуряване Софийският университет е инвестирал в болницата милиони левове за ремонти и оборудване – в същата болница, която министърът сега щедро преобразува, влива и прекратява.
С прекратяването на МБАЛ „Лозенец“ Медицинският факултет на Софийския университет остава без учебно-клиничната си база, а на практика и без препoдаватели. При преобразуването на болница „Лозенец“ в национална детска болница ще се закрият 17 от съществуващите 18 клиники/отделения, а от наличния към момента академичен състав ще остане не повече от 20-30%.
При отсъствието на материално-техническа база и законово определения академичен състав, Медицинския факултет няма да може да продължи да функционира и получената акредитация за обучение на студенти може да бъде отнета.
Дори многопрофилният характер на болницата да се запази, след преобразуването ѝ в детска болница тя няма как да продължи да функционира като университетска болница и като учебно-клинична база на Медицинския факултет на Софийския университет, тъй като студентите не могат да усвоят необходимите знания в болница, специализирана единствено в лечение на деца.
Същото важи за обучението на медицинските специалисти, провеждано в МБАЛ „Лозенец“, и за научните изследвания на лекарите-преподаватели.
Дълбоко неясен е и въпросът за акредитацията на болницата като университетска от страна на Министерството на здравеопазването и за акредитацията на Софийския университет в професионални направления „Медицина“ и „Здравни грижи“ от страна на Националната агенция за оценяване и акредитация.
Националната агенция за оценяване и акредитация използва богат набор от критерии, но само два критерия са задължителни и елиминаторни по закон – академичен състав на основен трудов договор и материална база. Това е така съгласно чл. 83, ал. 4 от Закона за висшето образование и чл. 64, ал. 4 от Правилника за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация (ПДНАОА).
Чл. 59, ал. 2 от ПДНАОА гласи, че в резултат на следакредитационно наблюдение и контрол при наличие на основанията на чл. 64, ал. 4 или на чл. 66, ал. 3 акредитационният съвет може да отнеме акредитацията на висшето училище. Чл. 64, ал. 4 посочва именно неизпълнението на изисквания за академичен състав и/или за материалната база като основание постоянната комисия за следакредитационно наблюдение и контрол да внесе в акредитационния съвет предложение за отнемане на акредитацията на висшето училище, а чл, 59, ал. 3 вменява на акредитационния съвет задължението в тези случаи да отнеме акредитацията.
В случай че в даден момент Университетът не отговаря на някой от двата критерия, той е длъжен да уведоми НАОА за промяната в декларираните при акредитацията обстоятелства, след което започва посочената процедура по проверка и отнемане на акредитацията.
Софийският университет „Св. Климент Охридски“ не може да допусне да загуби акредитацията на медицинските си специалности и по този начин да се стигне до закриване на Медицински факултет поради промяна на профила на Болница „Лозенец“ т. е. на учебно-клиничната база, която е предоставена на Университета с ПМС № 316 от 2003 г. и въз основа на която Университетът е получил акредитация.
Прекратяването на МБАЛ „Лозенец“ на 8 декември очевидно е подаръкът на министъра на здравеопазването за 1000 студенти в Медицинския факултет на Софийския университет по случай студентския празник. Освен 1000 студенти бъдещето на Медицинския ни факултет засяга съдбата и на докторантите и на няколкостотин специализанти по различни специалности за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.
През последните години многократно сме изразявали подкрепата си за изграждането на нова многопрофилна детска болница на територията на МБАЛ „Лозенец“. Това, което няма да приемем, е една работеща и изградена с много усилия модерна болница да бъде разрушена заради неясни планове, а Медицинският факултет на Софийския университет да остане без учебно-клинична база, без преподаватели и без акредитация заради лобистки интереси в полза на частна болница.
Изходът продължава да бъде същият, какъвто беше и преди три години – да се осигурят достатъчно средства за нова сграда с необходимия брой легла и нужната апаратура. По този начин държавата ще удовлетвори желанието на обществото за създаването на многопрофилно лечебно заведение за комплексно лечение на деца, без да разрушава добре изградената и функционираща Болница „Лозенец“ с нейните 18 клиники/отделения, от които 15 са с най-високото ниво на компетентност III, болница, осъществяваща дейност по 37 медицински специалности, специализирана в образната диагностика, инвазивната кардиология, ендоскопската хирургия и получила най-високата акредитационна оценка „отлична“ за цялостната медицинска дейност в лечебното заведение, както и за 17 от акредитираните 18 клиники/отделения.
Прекратяването на МБАЛ „Лозенец“, последствията за Медицинския факултет и ответните действия на Софийския университет ще бъдат обсъдени на заседанието на Академичния съвет на 15 декември 2021 г.. При предишното посегателство преди три години срещу учебно-клиничната база на Медицинския факултет Академичният съвет обяви протестна готовност, но разумът у управляващите надделя, преди да се стигне до ефективен протест. Трябва ли всеки път да стигаме до сблъсък, за да спрем необмислените атаки и лобизма?
Коментар
Алма Матер към Стойчо Кацаров: Трябва ли всеки път да стигаме до сблъсък, за да спрем необмислените атаки и лобизма?
В медийните си изяви министърът упорито нарича МБАЛ „Лозенец“ „Правителствена болница“, каквато дружеството от години не е, и се опитва да си играе с емоциите на хората, наричайки болните деца „дечицата“, но зад тези манипулативни внушения се крие не искрена загриженост за здравето на децата, а целта е унищожаването на работеща болница, изграждана с години, се казва позицията на Софийския университет “Свети Климент Охридски”.
Ето още се казва в позицията на Алма матер:
Когато през 2018 г. отново предколедно беше направен подобен опит за закриване на Болница „Лозенец“, много педиатри зададоха следните въпроси: Материалната и легловата база на МБАЛ „Лозенец“ достатъчна ли е за нуждите на бъдещата детска болница, каква площ е необходима за нея, какви преустройства са необходими и т.н.
Медицинското оборудване в Болница „Лозенец“ не е предназначено за лечение на деца. За какво ще се използва то и каква ще бъде съдбата му? Не е налице ясна визия за бъдещето на детското здравеопазване. Няма яснота и по много въпроси, свързани с бъдещата детска болница – колко и какви клиники ще обхваща тя и пр.
По думите на Председателя на УС на Българската педиатрична асоциация „Тук не е въпросът само да я назовем „Детска болница“, а въпросът е тя да изпълнява целите, които сме си поставили: да бъде център за развитие на детското здравеопазване и действително да може да обслужва комплексно децата в България“.
Няма да привеждаме отново всички аргументи на педиатрите от преди три години за това защо превръщането на една многопрофилна болница в педиатрия е невъзможно. Няма да се спираме подробно и на значението на МБАЛ „Лозенец“ като многопрофилна болница, като единствен център за трансплантации на повече от един орган, а в момента – и като център за лечение на пациенти с COVID-19.
Това, с което Софийският университет „Св. Климент Охридски“ няма да се съгласи, е закриването на неговата университетска болница, основна база за обучение на студентите от няколко медицински специалности.
В продължение на близо 20 години държавата не осигури сграда на Медицинския факултет на Софийския университет, като в някои случаи отнемаше други сгради на Университета с обещанието да реши въпроса със сградата на Медицинския факултет. Междувременно обучението на студентите се провеждаше в Болница „Лозенец“.
Снимка: btvnovinite.bg
За неговото осигуряване Софийският университет е инвестирал в болницата милиони левове за ремонти и оборудване – в същата болница, която министърът сега щедро преобразува, влива и прекратява.
С прекратяването на МБАЛ „Лозенец“ Медицинският факултет на Софийския университет остава без учебно-клиничната си база, а на практика и без препoдаватели. При преобразуването на болница „Лозенец“ в национална детска болница ще се закрият 17 от съществуващите 18 клиники/отделения, а от наличния към момента академичен състав ще остане не повече от 20-30%.
При отсъствието на материално-техническа база и законово определения академичен състав, Медицинския факултет няма да може да продължи да функционира и получената акредитация за обучение на студенти може да бъде отнета.
Дори многопрофилният характер на болницата да се запази, след преобразуването ѝ в детска болница тя няма как да продължи да функционира като университетска болница и като учебно-клинична база на Медицинския факултет на Софийския университет, тъй като студентите не могат да усвоят необходимите знания в болница, специализирана единствено в лечение на деца.
Същото важи за обучението на медицинските специалисти, провеждано в МБАЛ „Лозенец“, и за научните изследвания на лекарите-преподаватели.
Дълбоко неясен е и въпросът за акредитацията на болницата като университетска от страна на Министерството на здравеопазването и за акредитацията на Софийския университет в професионални направления „Медицина“ и „Здравни грижи“ от страна на Националната агенция за оценяване и акредитация.
Националната агенция за оценяване и акредитация използва богат набор от критерии, но само два критерия са задължителни и елиминаторни по закон – академичен състав на основен трудов договор и материална база. Това е така съгласно чл. 83, ал. 4 от Закона за висшето образование и чл. 64, ал. 4 от Правилника за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация (ПДНАОА).
Чл. 59, ал. 2 от ПДНАОА гласи, че в резултат на следакредитационно наблюдение и контрол при наличие на основанията на чл. 64, ал. 4 или на чл. 66, ал. 3 акредитационният съвет може да отнеме акредитацията на висшето училище. Чл. 64, ал. 4 посочва именно неизпълнението на изисквания за академичен състав и/или за материалната база като основание постоянната комисия за следакредитационно наблюдение и контрол да внесе в акредитационния съвет предложение за отнемане на акредитацията на висшето училище, а чл, 59, ал. 3 вменява на акредитационния съвет задължението в тези случаи да отнеме акредитацията.
В случай че в даден момент Университетът не отговаря на някой от двата критерия, той е длъжен да уведоми НАОА за промяната в декларираните при акредитацията обстоятелства, след което започва посочената процедура по проверка и отнемане на акредитацията.
Софийският университет „Св. Климент Охридски“ не може да допусне да загуби акредитацията на медицинските си специалности и по този начин да се стигне до закриване на Медицински факултет поради промяна на профила на Болница „Лозенец“ т. е. на учебно-клиничната база, която е предоставена на Университета с ПМС № 316 от 2003 г. и въз основа на която Университетът е получил акредитация.
Прекратяването на МБАЛ „Лозенец“ на 8 декември очевидно е подаръкът на министъра на здравеопазването за 1000 студенти в Медицинския факултет на Софийския университет по случай студентския празник. Освен 1000 студенти бъдещето на Медицинския ни факултет засяга съдбата и на докторантите и на няколкостотин специализанти по различни специалности за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.
През последните години многократно сме изразявали подкрепата си за изграждането на нова многопрофилна детска болница на територията на МБАЛ „Лозенец“. Това, което няма да приемем, е една работеща и изградена с много усилия модерна болница да бъде разрушена заради неясни планове, а Медицинският факултет на Софийския университет да остане без учебно-клинична база, без преподаватели и без акредитация заради лобистки интереси в полза на частна болница.
Изходът продължава да бъде същият, какъвто беше и преди три години – да се осигурят достатъчно средства за нова сграда с необходимия брой легла и нужната апаратура. По този начин държавата ще удовлетвори желанието на обществото за създаването на многопрофилно лечебно заведение за комплексно лечение на деца, без да разрушава добре изградената и функционираща Болница „Лозенец“ с нейните 18 клиники/отделения, от които 15 са с най-високото ниво на компетентност III, болница, осъществяваща дейност по 37 медицински специалности, специализирана в образната диагностика, инвазивната кардиология, ендоскопската хирургия и получила най-високата акредитационна оценка „отлична“ за цялостната медицинска дейност в лечебното заведение, както и за 17 от акредитираните 18 клиники/отделения.
Прекратяването на МБАЛ „Лозенец“, последствията за Медицинския факултет и ответните действия на Софийския университет ще бъдат обсъдени на заседанието на Академичния съвет на 15 декември 2021 г.. При предишното посегателство преди три години срещу учебно-клиничната база на Медицинския факултет Академичният съвет обяви протестна готовност, но разумът у управляващите надделя, преди да се стигне до ефективен протест. Трябва ли всеки път да стигаме до сблъсък, за да спрем необмислените атаки и лобизма?
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни