Бюлетин

Архитектът на най-красивите сгради в България

В българската архитектура има един човек, който стои пред останалите като еталон. Името му е синоним на предприемчивост и новаторска визия, а сградите му и до днес са най-красивите в цяла България. Това е архитект Никола Лазаров – мъжът, оставил ни в наследство Централния Военен клуб, двореца Врана, Драматичния театър във Варна и още десетки здания в цялата страна.

Никола Иванов Лазаров се ражда малко преди Освобождението – на 1 март 1870 г. в Карлово. Семейството му е напредничаво – баща му Иван Лазаров е сред предприемчивите карловци, производител е на розово масло, което изнася и в чужбина. Дори създава собствена търговска кантора в румънския град Браила. Твърди се още, че е сред сподвижниците на Васил Левски.

Малкият Никола показва завидни художествени умения още в основното училище в Карлово, а гимназия завършва в Пловдив. Там и започва първата си работа – като чертожник в областното инженерство. Само няколко месеца по-късно се мести в София, където постъпва в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството.

Талантът му не остава скрит и печели стипендия, с която заминава за Париж – там завършва престижния строителен колеж Ecole speziale d’Architekture и то като първенец на випуска.

Никола Лазаров като студент по архитектура, 1890 г.

Връщайки се в България като стипендиант Никола Лазаров е задължен да работи 3 години за държавата. Още първата му задача е знакова – ръководи работите по преустройството и разширяването на лятната княжеска резиденция в Евксиноград край Варна.

Княз Фердинад е изключително доволен от това, което младият архитект постига с резиденцията. Затова след завършването на Евксиноград Лазаров е извикан бързо в София, за да разшири Княжеския дворец – негово дело е източното крило.

Конкурсен проект на Царския дворец, 1914 г.

В края на 19-ти век строителството в освободена България е в ръцете главно на чужденци – чешки и френски архитекти, съгласно световните тенденции по онова време. Затова пробивът, който Никола Лазаров прави сред елита е забележителен.

През 1896 г. той взема смелото решение да напусне държавната служба и основава първото частно архитектурно бюро в София. Същата година чешкият архитект Антони Колар се отказва от клубната сграда на Софийското офицерско събрание, днес Военният клуб.

Военният клуб, 1903 г.

Специална комисия решава именно Лазаров да поеме важния обект, защото е „млад, пъргав и енергичен архитект“. Никола отново се справя блестящо и то не само с екстериора – негово дело е и голяма част от интериора като мебелите са поръчани и изработени във Франция, Австро-Унгария и Италия.

Славата на Никола Лазаров бързо се разнася. Още преди края века той е залят с проекти за цялата страна – проектира сградата на мини „Перник“, читалище „Искра“ в Казанлък и „Виделина“ в Пазарджик. А новото хилядолетие идва с още един знаков монумент – Лазаров е избран да възстанови и преустрои софийската съборна църква „Свети Крал“, днес „Света Неделя“.

Църква Свети Крал (днес Света София), 1902 г.

Следват години на бурно строителство, което обаче спира заради Балканските и Първата световна война. Преди това обаче архитект Лазаров печели правото да изготви проекта за още няколко арихитектурни шедьоври – театрите във Варна и в Стара Загора, сградата на Русенската търговско-индустриална камара (днес Регионална библиотека), както и една от най-емблематичните ми сгради и до днес – тази на Софийска окръжна палата (днес Министерство на земеделието).

Министерство на земеделието

По същото време работи и по третия си дворец – „Врана“ край София. Проектът му е поръчан лично от Фердинанд, който одобрява скиците и плановете до най-млаките детайли.

В разгара на войните Лазаров печели правото да проектира и Съдебната палата на София, което той определя тогава като най-значимия си проект. Разочарован е обаче няколко години по-късно, когато изпълнението е дадено на други архитекти, които до голяма степен променят първоначалния проект.

След Първата Световна война и до края на живота си арх. Лазаров се концентрира повече върху частните прокети като негово дело са едни от най-крсивите къщи от началото на 20-ти век в София, Варна и Русе и още няколко български градове.

По негови проекти са изградени внушителните здания в София – на Сабат Фархи на ул. „Алабин“ 38 и на Христо Гендович на ул. „Дякон Игнатий“ 7, къщата на фабриканта Киро Стефанов на ул. Париж“ 1, къщите-близнаци на бул. „Христо и Евлоги Георгиеви“, къщата на Димитър Моллов на площад „Народно събрание“.

Къщите-близнаци на бул. “Евлоги и Христо Георгиеви”

Неговите сгради са повлияни от необарока и френската архитектурна школа. Къщите на Лазаров се разпознават и днес, заради множеството еркери, колони, разрези и кули в многоетажните сгради.

Интересно е, че арх. Лазаров има много активна обществена дейност. В началото на 20-ти век става депутат – избран е само на 32 години и е един от първите архитекти на позицията народен представител. Едновременно с това изразява вижданията си за архитектурата и благоустройството чрез поредица от статии и коментари, които той пише в тогавашната преса под псевдонима К. А. Софийски.

В тях освен своята визия за градската среда, той често е критичен към властта и споделя своите дългосрочни идеи за развитие на страната, сред които проектът му за огромен градски парк, който се спуска от Витоша през Драгалевци и стига чак до днешния квартал Слатина.

Никола Лазаров умира от сърдечен удар на 14 юли 1942 г. в дома си на ул. „Дунав“ 5 в София. Сред многобройните съболезнователни писма и телеграми прави впечатление това от кметската управа, в което е наречен „старейшината на Столичния общински съвет“.

След себе си арх. Лазаров оставя над 200 обществени сгради и частни къщи в цялата страна. Работата му се изучава като еталон от студентите по архитектура и днес, а стилът му е повлиял на много от имената в бранша в годините след него.

Дотолкова, че вече век след най-активните му години на строителство арх. Никола Лазаров е наричан архитектът на най-красивите сгради в България.

close

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Още от Built.bg

Войната в Украйна

Избрано за Вас

Последвайте ни

Най-споделяното от Built.bg

Коментари и анализи

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Инфраструктура

Архитектура

Създателите

Градска среда и Урбанизъм

Бохемски истории

Be Green

Built.bg Podcast

Запиши се за електронния бюлетин на Built

Само качествено съдържание, без спам