Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни

Официалната статистика сочи, че ракът и сърдечно-съдовите заболявания са най-честите причинители на смърт в Европа. Често обаче се пренебрегва един друг важен факт – че има допълнителни фактори, които водят до тези и редица други заболявания. Това именно е влиянието на заобикалящата ни среда върху физическото, а и психическото ни състояние.

Според данните на Европейската агенция за околна среда около 13% от смъртните случаи в Европа са по вина на ниско качество на средата и замърсявания. Запрашаванията, шумовото замърсяване, въздействията на изменението на климата, каквото са горещините например, както и излагането на опасни химикали, са причина за влошаване на здравето на хората на стария континент повече от всякога.

Замърсяванията са най-силни в градовете. Затова всички тези здравословни проблеми се приемат за причинени от човека. Социалните лишения, вредните за здравето практики и променящата се демография в Европа също оказват въздействие върху околната среда.

Данните показват, че най-висок дял от националните смъртни случаи свързани с околната среда има в Босна и Херцеговина – 27%, а най-нисък в Исландия и Норвегия, където стойността е 9%. Оказва се, че това е свързано и със социалния статус – често по-бедните групи са изложени на по-високи нива на замърсяване и шум и на високи температури.

Замърсяванията, на които са изложени хората, са няколко вида – на въздуха, на водата, шумово замърсяване, както и на химикали, които понякога дори се комбинират и ни вредят още по-негативно. Европейските градове са пример за тези рискове.

В дългосрочен план най-големият проблем се оказва изменението на климата. Причината е, че то води до екстремни горещини, наводнения, горски пожари. Освен, че това води до пряка загуба на човешки животи, в по-дълъг план влияе на производството на храна и достъпа и качеството на вода. Появяват се и нови болести, които по-лесно се пренасят и стават по-заразни и смъртоносни.

В Европа на-сериозният екологичен риск идва от замърсяването на въздуха. Оценки от 2018 г. показват, че повишените нива на фини прахови частици, са причината за над 400 000 предотвратими смъртни случая. Те съответно водят до сърдечно-съдови заболявания, рак и респираторни заболявания. А някои учени твърдят, че това отключва и други болести като диабет, възпаления, Алцхаймер, деменция и различни психически разстройства.

Хората не си дават сметки и че шумът е предпоставка за сериозни проблеми. Постоянните нива на висок шум например от движението на превозни средства, водят до увреждане на слуха, исхемична болест на сърцето, високо кръвно налягане, затлъстяване и др. Европейските градове стават все по-гъсто населени, а проблемите на мобилността и презастрояването стоят нерешени.

Всичко това са реални проблеми и на по-големите български градове, като най-потърпевши са живеещите в София. Затова потърсихме мнението на специалист, който да ни даде реални съвети и препоръки на какво да обръщаме внимание. Разговор с д-р Александър Симидчиев, специалист по белодробни болести и депутат вече в няколко Народни събрания, където работи по здравната тематика.

Д-р Симидчиев, колко пряка и значима е връзката между здравето ни и средата, която ни заобикаля? 

Околната среда е един от най-значимите фактори свързани със здравословното ни състояние. Въздухът, който поемаме всяка секунда, водата и храната, които пием и ядем са основни фактори, които могат да предизвикват системни нарушения на биологичните процеси. В различни публикации околната среда има между 10% и 20% принос към общото ни здраве или съответно е измежду най-честите причини за поява на хронични заболявания. 

Кои са най-съществените фактори, които ни влияят?  

В най-голяма степен въздухът влияе на най-големи групи от населението, поради това, че навлиза дълбоко във вътрешната среда на организма при всяко вдишване (около 16 пъти в минута) и освен това, замърсителите лесно се разпространяват върху широки територии и съответно повлияват върху големи групи от населението. 70% от здравните ефекти се отнасят към праховото замърсяване с фини прахови частици с размер под 2.5 микрона. 

Когато говорим за мръсен въздух – какви конкретни последици върху здравето ни може да има? 

Замърсителите навлизащи в кръвното русло се разнасят до всички вътрешни органи и системи, поради което се наблюдава повишаване на честотата на хронични неспецифични заболявания на мозък , на сърце, на бял дроб, на храносмилателна и отделителна система – дори и на кожата и костите. Най-често срещаните диагнози са хроничен бронхит и исхемична болест на сърцето. Често използван измерител на здравните последици е смъртността предизвикана от високите нива на замърсяване. Всеки микрограм на кубичен метър повишаване на ФПЧ2.5 повишава асоциираната смъртност с около 1%. 

Строим пренаселено, живеем пренаселено – това как се отразява на качеството ни на живот и количеството стрес? 

Има много публикувани данни, че условията на живот в пренаселените ни градове довеждат до редица психични и психосоматични заболявания. Качеството на живот е силно зависимо от очакванията на хората. Тези, които предпочитат удобството и развлеченията предлагани от големите градове (особено в по-млада възраст) нямат значимо снижаване на качеството на живот, но след средната възраст, спокойствието, подредеността и чистотата на живот в по-малки населени места и сред природата доставят по-голямо удовлетворение. 

Какво да правим и какво да избягваме, когато става въпрос за влиянието на заобикалящата ни среда, за да сме здрави и да се чувстваме добре? 

Да развием устойчиви навици за здравословен живот, с достатъчно движение (спорт), рационално  балансирано хранене, неупотреба на тютюн, алкохол и наркотици, общуване с позитивни хора и стабилна семейна среда. Да избягваме токсини, включително токсични хора.

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ