Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода

Автор: Built.bg

За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината е в идея, появила се и реализирана преди век – построяването на водопровод, който да довежда до главния град чистата природна течност на рилските реки. Рилският водопровод и до днес функционира без нужда от сериозни реконструкции и осигурява огромната част от питейните и битови нужди на близо 2 млн. души.

Осигуряването на трайно решение за водата в София идва като нужда в началото на 20-ти век, когато градът вече чувствително се е разраснал – жителите вече наближавали 100 000 души. За първи път за докарване на вода от Рила до София говори инж. Христо Танев през 1905 г. Според неговият нереализиран проект това трябвало да стане по долината на река Искър. Балканските войни и Първата Световна война спират тези проекти. Но след края й необходимостта от спешно решение станала още по-голяма.

През 20-те години на миналия век София преживява голяма водна криза – вода за населението се давала по квартали няколко часа на ден и недоволството сред хората било огромно. Отделно градът се пълнел с бежанци, липсата на прясна и постоянно достъпна вода причинявало болести и пречело на фабриките да работят нормално. Отново се поставила на масата идеята за довеждане на вода от Рила, която е само на 60 км от София.

Тук се намесва държавническата подкрепа – още в първите години след войната министър-председателят Александър Стамболийски дал благословията си и улеснил проучването на местата, през които трябвало да минат тръбите, въпреки недоволството на хората от селата, които трябвало да преотстъпят земите си. Цялата държавна власт застанала зад проекта с идеята, че София е лицето на България и се прави инвестиция, с която да се отличим пред света. Наричали водопровода „най-голямото техническо дело на Балканския полуостров“. Отпуснати били рекордните 700 млн. лв.

Всъщност основен принос за реализирането на идеята за Рилския водопровод се смята, че има инж. Иван Иванов, познат на мнозина като един от най-успешните кметове на София. Много преди да стигне до кметското място обаче – през 1919 г. той дава нов живот на плановете за довеждане на вода от Рила, но през селата Бистрица и Железница. Тогава той работи във Водопроводното отделение на общината, след като се е върнал от Мюнхен, където учи хидроинженерно строителство.

Така с натрупването на няколко важни обстоятелства през 1925 г. Столичният общински съвет гласува единодушно за построяването на водопровода. Издаден е и специален закон, с който се уреждат подробностите. Проектът е разделен на два етапа. Първият се приема за по-лесен и е спечелен за изпълнение от немска фирма – те трябва да изградят участъка от село Бистрица до София. Отнема им само година и в края на 1926 г. по новия покрит канал потича вода към София от реките Янчовска и Стара. Трудното обаче предстои.

Втората част от Бистрица до Рила е доста по-сложна – трасето е с пресечени терени, дължината е голяма, минава и през горски територии. Търгът е спечелен от италиански строители, които започват изграждане през 1928 г. Те трябва да направят 19 тунела и 12 сифона. Пътят на водата минава през долината на река Леви Искър, където на проектантите се наложило да прокарат тунел с дължина над 3500 метра. До средата на века това останал най-дългият тунел у нас. Изграждането на втората част взима 9 жертви при различни инциденти по време на строителството.

Но властта трябвало да се бори и с друг проблем – слух, който се разнесъл бързо сред населението. По време на строителството на втората част от водопровода в София масирано се заговорило, че водата е „гушава“, т.е. причинява опасното за времето си заболяване на щитовидната жлеза. Това довело до истински смут в града и недоволство срещу изграждането на съоръжението. Наложило се управата да направи медицински изследвания, които не показали никакви отклонения и това успокоило софиянци.

Рилският водопровод е завършен окончателно през 1933 г. Открит е на официална церемония на 23 май, Томина неделя, с голям водосвет и тържество за софиянци. Освещаването става на стадион „Юнак“, където лично инж. Иван Иванов се обръща към събралото се множество с думите:

„Чистите и обилни води от Искровете на Рила са докарани вече до столицата и ще носят здраве, живот и чистота на трудолюбивото й население“.

На мястото е изграден специален фонтан, от който в уречения час бликва воден гейзер с вода от Рила. Моментът е толкова специален, че поетесата Елисавета Багряна го увековечава в стрихотворението си „Обузданите води“. А проектът е толкова успешен, че инж. Иванов приживе получава прозвището Рилски, а хората го избират за кмет на изборите следващата година.

Рилският водопровод е разширен допълнително в годините след това. През 1957 г. към него са добавени водохващанията на още 4 реки, а вода от него е отведена до селата Симеоново, Драгалевци, Бояна, Бистрица, Железница, Кокаляне, Плана, Банкя, както и град Самоков и курорта Боровец. Водата идва от сърцето на Рила – събира се от притоците на реките Бели Искър, Леви Искър, Черни Искър, Павловица, Лопушница и Прека, а при нужда и от реките Джерман, Скакавица и по-малките притоци във водосбора на Струма.

Пътят на водата е позволил изграждането на три водноелектрически централи – ВЕЦ „Бели Искър“, ВЕЦ „Мала Църква“ и ВЕЦ „Симеоново“. Основната им част е изградена още 1925 – 1933 г. отново по идея на инж. Иван Иванов.

Целият водопоровод е дълъг 67 км – толкова, колкото са били при завършването му през 1933 г. Стига в София до различни резервоари, но основният е в гората между Семинарията и кръговото на телевизионната кула. Важна част от цялата хидротехническа структура са язовирите – язовир Бели Искър е замислен още от самото начало за изравняване на големите колебания в притоците на реките и нуждата от вода в месеците, когато има маловодие. Той е изграден на кота 1900 метра в долината на река Бели Искър след водопровода – между 1933 и 1945 г.

Знае се също, че Рилският водопровод остава недовършен поне според точните плановете на създателя му инж. Иван Иванов. Той предвижда и трети етап на строителство, а именно водохващане на реките Джерман и Скакавица и други в района на височина 1500 м. и отвеждането на водата чрез тунел и покрит канал до ВЕЦ „Мала Църква“. Планирано било там да се вливат и реките Урдина и Мальовишка.

Идеята е реализирана частично години по-късно чрез проекта „Джерман – Скакавица“, но с други параметри. Непостроен остава и планираният язовир Планщица по поречието на едноименната река.

Водопроводът осигурява на столицата средно годишно около 55 млн. куб. метра вода. При пускането на съоръжението през 1933 г. е обявено на софиянци, че на всеки се полагат 200 литра вода в денонощие – количество, което не могат да изразходят. Освен това благодарение на Рилския водопровод жителите на София години наред пият и използват най-евтината вода в света – или поне така е рекламирана тогава.

При завършването си проектът струва 687 000 000 лв., а приходът от сметките на столичани годишно възлизал на 35 млн. лв. Но още в самата идея за изграждането му била залегната социалната функция – да служи за хигиената и нуждите на града. Така общината продавала водата за 5 лв. на кубик, т.е. под реалната й себестойност.

Градът обаче бързо се разраствал, а с това и приходите – през 1925 г. абонатите на водоснабдителната система били 4500, а 1940 г. вече наброявали 41 000. Населението на София било нараснало на 330 000 и за онова време това бил впечатляващ брой домове с прокаран водопровод и отводняване. Общината започнала да събирала по около 30 млн. лв. годишно от приходи, които използвала за други проекти и нововъведения.

Днес водоснабдяването на София е доста по-сложно, а водата идва от няколко места. Рилският водопровод обаче остава сред основните източници. Удивителното е, че през годините по него не са се налагали сериозни ремонти и рехабилитации. А изграждането му остава като пример за държавническо мислене с перспектива за хората и поколенията – далеч от работата на парче и с цел печалба.

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ