АМ Струма – история на 25 години

Автор: Built.bg

Снимка: Любомир Юруков

Годината е 1997-ма. Във вестниците за първи път се появява информация, че държавата, в лицето на тогавашното Главно управление на пътищата (ГУП) започва проектирането на магистрално трасе през Кресненското дефиле. Отсечката трябва да осигури лесен и бърз достъп до Гърция и да стане част от трансграничения коридор от Румъния през България. Идея, която търпи много промени през годините, но така и остава нереализирана.

Път през дефилето има вероятно от столетия. Историческите извори пазят данни за прокарването на железница в района – това става в началото на миналия век, 1916-1917 г. Тогава покрай река Струма се вие и стар черен път за каруци. Вероятно отсечката е павирана частично между двете световни войни, а след края на Втората Световна война и асфалтирана за първи път. Тогава реално започва и най-мащабното строителство на големи пътни отсечки у нас.

И докато гръмките лозунги за изграждането на магистралите „Хемус“ и „Тракия“ се прокламират в пропагандната преса, то участъкът през Кресна остава в сянка. Причината е до някъде и политическа – социалистическата власт не е в близки отношения с гръцката държава и затова не се набляга на изграждането на пътна инфраструктура в тази посока, въпреки че и по това време търговските отношения между двете страни са значителни.

За важността на трасето и свързването на България и Гърция чрез първокласен път започва да се говори по-сериозно в началото на 90-те години. Тогава вече е разработена познатата и днес транспортна схема на Европа, която свързва държавите чрез магистрали и страната ни бърза да стане част от нея. Направени са проучвания в района, които показват, че най-лесно е съществуващото трасе през Кресненското дефиле да се превърне в аутобан.

Така през 1997 г. за първи път във вестниците се появяват съобщения, че Главно управление на пътищата работи над проект за автомагистрала, наречена на реката в каньона – „Струма“. Задачата е дадена на две проектантски фирми. Оказва се, че те работят по проектиране на магистралата, която се предвижда да премине по „дъното“ на Кресненския пролом. Това е причината още тогава да се породи недоволство сред местното население и природозащитниците, които започват да следят проекта изкъсо.

Кресненският проломът е с дължина около 18 км, а средната му надморската височина е около 222 м. Той е тесен, със стръмни склонове, всечен дълбоко в гранити и метаморфни скали, от които е изграден Кресненският планински праг между Пирин и Малешевска планина. Смята се, че дефилето има най-богатото биоразнообразие в България и едно от най-богатите в Европа, част от мрежата „НАТУРА 2000“. Причината за богатството на биологични видове е това, че точно там е границата на средиземноморската и средноевропейската климатична зона. Много от видовете са включени в Червената книга на България и са изрично споменати в Европейските закони и конвенции за защита на природното наследство.

Това е причината кампанията „Да спасим Кресненския пролом“ да започне още през 1997 година, когато стават ясни намеренията да се построи автомагистрала, дълга близо 173 км, свързваща София със Солун. Природозащитниците инициират поредица от срещи с ГУП, МРРБ, МОСВ, депутати от НС, Европейската комисия и Европейския парламент, където привличат внимание върху проблемите на трасето. 1998 г. са одобрени проучвания на две алтернативни трасета на магистралата, но и двете отново са през пролома.

През 2000 г. отново от пресата става ясно, че програма ФАР Трансгранично сътрудничество ще финансира проектирането на магистрала „Струма“ и дори, че търгът за това е спечелен от италианската фирма СПЕА Инджинерия Еуропеа. Но и там няма заложени алтернативни трасета. Природозащитниците отново сезират институциите на Европа. Така на 17 ноември 2000 г. чрез посредничеството на Европейската комисия се стига до споразумение, че такива алтернативи ще бъдат проучени.

2001 г. ГУП вече се нарича Изпълнителна агенция „Пътища“ (ИАП). Новият директор Албен Родопамов  заявява, че „ако трябва, решението за строеж през пролома ще бъде наложено политически“. Предложените на този етап алтернативни трасета включват много тунели и виадукти, което ги прави нереалистично скъпи за изпълнение. За първи път алтернатива, която да удовлетворява исканията на НПО-та е предложена през 2002 г. Разработват я инженери, участвали в проектирането на АМ „Хемус“ в участъка на прохода Витиня. При нея магистралата е изведена на изток от дефилето. Сближаване с позицията на държавата обаче все така не е постигнато.

2006 г. бъдещата магистрала „Струма“ е включена в плановете на Европейската комисия. Решено е, че т. нар. Лот 3 ще се изпълни в програмния период 2014-2020 г. Внесено е инвестиционно предложение с включени всички алтернативи и ОВОС, отчетена е природната стойност на района. Така през 2008 г. МОСВ се произнася, че одобрява трасе за аутобана като в участъка през Кресненското дефиле магистралата може да бъде изпълнена единствено чрез изграждане на дълъг тунел, а всички алтернативи в дефилето са недопустими. Това решение слага край на въпросите за начина, по който ще премине магистралата през дефилето и отваря възможностите за финансиране на АМ „Струма“ чрез европейските структурни фондове.

Но през 2009 г. е взето решение Лот 3 на „Струма“ да бъде оставен за изпълнение през следващия програмен период, а парите са пренасочени към АМ „Тракия“. В края на 2011 г. българското правителство внася апликационна форма за проекта за изграждане на АМ „Струма“ в ОП „Транспорт”– лот 1, 2 и 4, но без Лот 3, който преминава през Кресненското дефиле. Европейската комисия не остава доволна – започва дълга кореспонденция, в която са поискани гаранции, че от българска страна ще изпълнят поетите ангажименти. Разрешение все пак е дадено, но с изричното условие „да се изгради тунел за участъка Лот 3, който да избегне екологично чувствителното Кресненско дефиле“.

През 2013 г. е сформиран Комитет за наблюдение на АМ „Струма“. АПИ твърди, че разглежда много варианти за преминаване през дефилето, но категорично избраният е дълъг тунел. Тече и срок за проектиране, който е 18 месеца. За първи път всички институции и НПО-та са на една позиция – магистралата трябва да се строи извън дефилето.

И така до поредния изненадващ обрат – през 2014 г. след масирана акция браншовите организации в сектор „Транспорт“ излизат със становището, че изграждането на 15-километров тунел при Кресна е нецелесъобразно, нереалистично и икономически необосновано. Правителството се отказва от изграждането на тунела и случаят е върнат буквално в изходна позиция. Дори се предлага преразглеждане на варианта на италианската фирма от далечната 2001 г. с прогнозна стойност 522 млн. лв. А в медиите вече се говори, че парите този път ще бъдат пренасочени към АМ „Хемус“ и тунела под Шипка.

Така към 2017 г. магистралата е стигнала почти от двете страни на Кресненския пролом, но без решение какво ще се случи с Лот 3. Според природозащитниците за този дълг период има съществено увеличение на трафика, който вече унищожава биоразнообразието. Зачестили са и катастрофите с човешки жертви. Тогава е одобрен и вариантът, в който едната посока на бъдещата отсечка да стане настоящият път Е-79, а обратната – да бъде новопостроен път на тунели и виадукти от източна страна. На общественото обсъждане хората в Кресна обявяват, че са категорично против. Решението отново е отложено.

Към днешна дата, през 2022 година, въпросът откъде ще минава автомагистралата е отново на масата. Миналата година бяха сформирани три работни групи, които да изготвят нова екологична оценка. В момента настоящият служебен министър на околната среда удължи срока за общественото обсъждане до 16 септември 2022. От 2007 до 2020 г. Европейската комисия е дала на България 679 млн. евро за строителството на АМ „Струма”. Пари, за които и експертите, и политиците все по-често признават, че вероятно страната ни ще трябва да върне, поради неизпълнените ангажименти и срокове.

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Email Address *

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ