Автор: Владимир Сахатичев/БТА
Военният конфликт в Украйна постави много от арабските страни в трудно положение. Съображения, свързани със сигурността и икономиката, накараха дори дългогодишни съюзници на САЩ да заемат предпазлива позиция и да не се конфронтират с Русия.
Съображенията и позициите на арабските страни могат да се разделят на три основни групи.
На първо място това са тези на по-бедните арабски държави, които страдат от вътрешни проблеми и нестабилност и чиято продоволствена сигурност е заплашена заради конфликта в Украйна.
Втората група са богатите монархии от Залива, които имат икономически съображения, свързани в частност с износа на петрол и енергоносители, но и с военната си сигурност.
Трети вид позиция е тази на Египет, който се опасява за туризма си, и на Сирия, която разчита на Русия за сигурността си.
Към първата категория спадат страни като Йемен, Судан и Ливан, които са силно зависими и от Русия, и от Украйна за гарантирането на продоволствената си сигурност. В огромната си част внасяното от тях зърно идва от тези две държави, отбелязва Франс прес.
Затова всяко прекъсване на зърнените доставки има потенциала да предизвика политически вълнения в тези страни, се казва в доклад на вашингтонския Институт за Близкия изток.
По данни на министерството на земеделието на САЩ Русия е най-големият в света износител на зърно, а Украйна е на четвърто място по този показател.
Красноречив факт за това как конфликтът в Украйна влияе на зърнените пазари е обстоятелството, че в четвъртък, когато той избухна, цената му на европейските борси достигна до рекордните 344 евро за тон.
Положението със зърното е особено тежко в Йемен, където продължаващата вече осем години гражданска война доведе страната до ръба на глада. Там хлябът се превърна в луксозна стока, отбелязва Франс прес.
Не по-добро е положението с продоволствената сигурност и в раздираната от десетгодишна гражданска война Сирия.
Силно заплашен е и обхванатият от тежка финансова криза Ливан. Но последиците от възможна зърнена криза могат да засегнат и арабските страни от Магреба, от което например Либия, където от десет години цари политически хаос плюс замразен засега въоръжен конфликт, може да пострада тежко.
“В условията на повишаващи се цени на енергията и храната украинската криза може да предизвика нови протести и нестабилност в някои страни от Близкия изток и Северна Африка”, се казва в доклада на вашингтонския Институт за Близкия изток.
Богатите държави от Залива, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, са водени от други съображения – икономиката и сигурността.
Икономическите им съображения са свързани с пазарите на енергоносители, най-вече на нефт, където те си сътрудничат с Русия в така наречения формат ОПЕК+. В него Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) се договаря с Москва за равнището на петролните добиви, което влияе пряко на цената на черното злато.
Когато те се договорят колективно да намалят добива, цената на нефта съответно се повишава, и обратно, когато се договорят да го увеличат, цената на петрола на световните пазари се понижава.
Друг проблем, който накара тези две водещи държави в арабския свят да заемат неутрална позиция с риск да предизвикат гнева на Вашингтон, е недоволството им от политиката на САЩ в Близкия изток в последно време.
Рияд и Абу Даби смятат, че с все по-голямото насочване на вниманието си към Азиатско-тихоокеанския регион Вашингтон на практика изоставя Близкия изток и че поради това не могат да разчитат на САЩ за сигурността си, както преди – а това ги кара да търсят сътрудничество с Китай и Русия, отбелязва “Файненшъл таймс”.
Показателно за тези настроения беше решението на ОАЕ, които в момента са непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, в петък да се въздържат за неудоволствие на САЩ при гласуването на внесена от Вашингтон в съвета резолюция, осъждаща действията на Русия в Украйна. По този начин емирствата на практика заеха позиция, подобна на тази на Индия и Китай.
„Повече не се нуждаем от зелена светлина от Америка или която и да било друга западна столица, за да решаваме какъв е националният ни интерес“, заяви пред “Файненшъл таймс” Абдулахалек Абдула, професор по политология от ОАЕ. “Нито за, нито против (позицията на САЩ) – това е нашата позиция.”
Според цитирани от изданието “Араб уикли” анализатори, въпреки че приоритизират политико-икономическите и стратегическите си съображения, Саудитска Арабия и ОАЕ ще се стремят да не изглежда, че застават на страната на Русия.
И последната група арабски страни, с малко по-различни съображения за сигурността и икономиката си, са Египет и Сирия.
В случая с Египет важна роля играе туризмът.
Това е един от основните източници на приходи за египетската хазна, но той пострада много тежко от пандемията. Конфликтът в Украйна идва в много неприятен момент, когато отрасълът тъкмо показваше признаци на съживяване.
Проблемът за Египет е, че украинците и руснаците са две от основните групи туристи, посещаващи страната, отбелязва порталът “Ал Монитор”.
По данни на украинската Държавна агенция по туризма само за 2021 г. на почивка там са били 1,46 милиона украинци, което нарежда Египет на второ място след Турция при най-предпочитаните дестинации за украинските туристи.
Броят на туристите от Русия и Украйна показа тенденция към спад още преди началото на конфликта, когато започна да се изостря напрежението около струпването на руските войски по украинските граници. Само за февруари Египет отчете 30-процентно намаление на резервациите от двете страни.
Египетският премиер Мустафа Мадбули заяви, че “правителството в момента прави анализ на различните аспекти на руско-украинската криза”.
Що се отнася до Сирия, там съображенията за сигурността и пристрастията към Русия не са изненада за никого, тъй като благодарение на руската военна намеса през 2015 г. президентът Башар Асад успя да обърне в своя полза хода на гражданската война срещу бунтовниците. Сирия първо подкрепи решението на руския президент Владимир Путин да признае самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народна република, а след това и започнатите от него военни действия.
Може би най-показателна за безпокойствата на арабските страни от конфликта в Украйна бе вчерашната обща позиция, с която излезе Арабската лига, панарабската политическа организация. В нея те изразиха тревога от войната в Украйна, но се въздържаха от това да призоват за прекратяване на руската инвазия, посочва Асошиейтед прес.
Коментар
Арабските страни и войната в Украйна
Автор: Владимир Сахатичев/БТА
Военният конфликт в Украйна постави много от арабските страни в трудно положение. Съображения, свързани със сигурността и икономиката, накараха дори дългогодишни съюзници на САЩ да заемат предпазлива позиция и да не се конфронтират с Русия.
Съображенията и позициите на арабските страни могат да се разделят на три основни групи.
На първо място това са тези на по-бедните арабски държави, които страдат от вътрешни проблеми и нестабилност и чиято продоволствена сигурност е заплашена заради конфликта в Украйна.
Втората група са богатите монархии от Залива, които имат икономически съображения, свързани в частност с износа на петрол и енергоносители, но и с военната си сигурност.
Трети вид позиция е тази на Египет, който се опасява за туризма си, и на Сирия, която разчита на Русия за сигурността си.
Към първата категория спадат страни като Йемен, Судан и Ливан, които са силно зависими и от Русия, и от Украйна за гарантирането на продоволствената си сигурност. В огромната си част внасяното от тях зърно идва от тези две държави, отбелязва Франс прес.
Затова всяко прекъсване на зърнените доставки има потенциала да предизвика политически вълнения в тези страни, се казва в доклад на вашингтонския Институт за Близкия изток.
По данни на министерството на земеделието на САЩ Русия е най-големият в света износител на зърно, а Украйна е на четвърто място по този показател.
Красноречив факт за това как конфликтът в Украйна влияе на зърнените пазари е обстоятелството, че в четвъртък, когато той избухна, цената му на европейските борси достигна до рекордните 344 евро за тон.
Положението със зърното е особено тежко в Йемен, където продължаващата вече осем години гражданска война доведе страната до ръба на глада. Там хлябът се превърна в луксозна стока, отбелязва Франс прес.
Не по-добро е положението с продоволствената сигурност и в раздираната от десетгодишна гражданска война Сирия.
Силно заплашен е и обхванатият от тежка финансова криза Ливан. Но последиците от възможна зърнена криза могат да засегнат и арабските страни от Магреба, от което например Либия, където от десет години цари политически хаос плюс замразен засега въоръжен конфликт, може да пострада тежко.
“В условията на повишаващи се цени на енергията и храната украинската криза може да предизвика нови протести и нестабилност в някои страни от Близкия изток и Северна Африка”, се казва в доклада на вашингтонския Институт за Близкия изток.
Богатите държави от Залива, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, са водени от други съображения – икономиката и сигурността.
Икономическите им съображения са свързани с пазарите на енергоносители, най-вече на нефт, където те си сътрудничат с Русия в така наречения формат ОПЕК+. В него Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) се договаря с Москва за равнището на петролните добиви, което влияе пряко на цената на черното злато.
Когато те се договорят колективно да намалят добива, цената на нефта съответно се повишава, и обратно, когато се договорят да го увеличат, цената на петрола на световните пазари се понижава.
Друг проблем, който накара тези две водещи държави в арабския свят да заемат неутрална позиция с риск да предизвикат гнева на Вашингтон, е недоволството им от политиката на САЩ в Близкия изток в последно време.
Рияд и Абу Даби смятат, че с все по-голямото насочване на вниманието си към Азиатско-тихоокеанския регион Вашингтон на практика изоставя Близкия изток и че поради това не могат да разчитат на САЩ за сигурността си, както преди – а това ги кара да търсят сътрудничество с Китай и Русия, отбелязва “Файненшъл таймс”.
Показателно за тези настроения беше решението на ОАЕ, които в момента са непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, в петък да се въздържат за неудоволствие на САЩ при гласуването на внесена от Вашингтон в съвета резолюция, осъждаща действията на Русия в Украйна. По този начин емирствата на практика заеха позиция, подобна на тази на Индия и Китай.
„Повече не се нуждаем от зелена светлина от Америка или която и да било друга западна столица, за да решаваме какъв е националният ни интерес“, заяви пред “Файненшъл таймс” Абдулахалек Абдула, професор по политология от ОАЕ. “Нито за, нито против (позицията на САЩ) – това е нашата позиция.”
Според цитирани от изданието “Араб уикли” анализатори, въпреки че приоритизират политико-икономическите и стратегическите си съображения, Саудитска Арабия и ОАЕ ще се стремят да не изглежда, че застават на страната на Русия.
И последната група арабски страни, с малко по-различни съображения за сигурността и икономиката си, са Египет и Сирия.
В случая с Египет важна роля играе туризмът.
Това е един от основните източници на приходи за египетската хазна, но той пострада много тежко от пандемията. Конфликтът в Украйна идва в много неприятен момент, когато отрасълът тъкмо показваше признаци на съживяване.
Проблемът за Египет е, че украинците и руснаците са две от основните групи туристи, посещаващи страната, отбелязва порталът “Ал Монитор”.
По данни на украинската Държавна агенция по туризма само за 2021 г. на почивка там са били 1,46 милиона украинци, което нарежда Египет на второ място след Турция при най-предпочитаните дестинации за украинските туристи.
Броят на туристите от Русия и Украйна показа тенденция към спад още преди началото на конфликта, когато започна да се изостря напрежението около струпването на руските войски по украинските граници. Само за февруари Египет отчете 30-процентно намаление на резервациите от двете страни.
Египетският премиер Мустафа Мадбули заяви, че “правителството в момента прави анализ на различните аспекти на руско-украинската криза”.
Що се отнася до Сирия, там съображенията за сигурността и пристрастията към Русия не са изненада за никого, тъй като благодарение на руската военна намеса през 2015 г. президентът Башар Асад успя да обърне в своя полза хода на гражданската война срещу бунтовниците. Сирия първо подкрепи решението на руския президент Владимир Путин да признае самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народна република, а след това и започнатите от него военни действия.
Може би най-показателна за безпокойствата на арабските страни от конфликта в Украйна бе вчерашната обща позиция, с която излезе Арабската лига, панарабската политическа организация. В нея те изразиха тревога от войната в Украйна, но се въздържаха от това да призоват за прекратяване на руската инвазия, посочва Асошиейтед прес.
Още от Built.bg
Зелена среда, Коментар
КОП28: ЕС обещав постепенно да извади от употреба изкопаемите горива и да утрои енергията от възобновяеми източници
Снимка: AP В момент, когато световните лидери се подготвят за 28-ата Конференция на ООН за изменението на климата (КОП28), генералният секретар на ООН Антониу Гутериш ги призова да увеличат
12.01.2023
Коментар, Свят
Сбогувахме се с “колоса на американската дипломация Хенри Кисинджър”. Погледът на западната преса
Снимка: AP Хенри Кисинджър – учен, държавник и знаменит дипломат, който разполагаше с безпрецедентно влияние върху американската външна политика по времето на президентите Ричард Никсън и Джералд Форд и
12.01.2023
Зелена среда, Коментар
Зелено, по-зелено, най-зелено: За климата и парите
За борбата с климатичните промени добрите намерения и политическата воля не стигат. Необходими са пари, страшно много пари. Средства са нужни за технологиите и инфраструктурата, които да позволят да
11.29.2023
Създателите
1 декември 1990 г.: Пробивът на тунела под Ламанша
Библиотеката в Бургас е най-красивата в Европа
DOT Sofia – сграда за истинска столица
Коментари и анализи
КОП28: ЕС обещав постепенно да извади от употреба изкопаемите горива и да утрои енергията от възобновяеми източници
Сбогувахме се с “колоса на американската дипломация Хенри Кисинджър”. Погледът на западната преса
Зелено, по-зелено, най-зелено: За климата и парите
RWE планира да инвестираа 55 милиарда евро в проекти по целия свят
Built Анализ: Каква беше 2023 година за производителите на мебели
Ще продължи ли Лондон да събира такси и глоби за най-замърсяващите автомобили
Избрано за Вас
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Бохемски истории”: По пътя на жълтите павета
“Инженерна мисъл с Мария Силвестър” | Built.bg Video
Built Explainer: “Историята зад Дунав мост”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Кой взе титлата “Инженер на годината 2023”
Заложените в бюджет 2024 пари за пътища и ВиК са близо 2,5 млрд. лв.
Европейската прокуратура е извършила в Бойчиновци обиски по разследване за злоупотреба с европейски средства
Започва строителството на новия лъч на метрото през район „Слатина“
Архитектура
КАБ: От 2024 г. часовата ставка за предоставяне на архитектурни услуги да бъде увеличена на 125 лв.
Два проекта от Бургас са номинирани за престижни европейски награди за съвременна архитектура
Градска среда и Урбанизъм
Васил Терзиев обмисля гратисен период за забраната за влизане в центъра на София на най-замърсяващите автомобили
Васил Терзиев даде начало на строителството на новия лъч на софийското метро
Ще продължи ли Лондон да събира такси и глоби за най-замърсяващите автомобили
Площад “Александър Невски” в София става пешеходна зона
Бохемски истории
„Бохемска София: Духът на стария град“
Бохемски истории: Ранните срещи на Иван Вазов със София
Бохемски истории: Домът на Петко и Пенчо Славейкови
Бохемски истории: Първият електрически трамвай в София
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
Be Green
Бернската конвенция реши да не отваря досие за АМ „Струма“ през Кресненското дефиле
КОП28: ЕС обещав постепенно да извади от употреба изкопаемите горива и да утрои енергията от възобновяеми източници
Зелено, по-зелено, най-зелено: За климата и парите
Войната в Украйна
Зеленски пред АП: Войната с Русия е в нова фаза с настъпването на зимата
Европейската прокуратура готова да разследва нарушаването и заобикалянето на санкциите на ЕС
Списание l’Europeo със специален брой, посветен на трудната история на Украйна
Столтенберг: Досега не сме видели истинска воля от страна на Путин да преговаря за приемливо решение в Украйна
Допълнителни мерки срещу заобикалянето на санкциите на ЕС срещу Русия, настоява ЕП
Асен Василев пред “Файненшъл таймс”: “Лукойл” започва процедура по продажбата на рафинерията си в Бургас
Built.bg Podcast
Последвайте ни