Автор: Владимир Сахатичев/БТА
Военният конфликт в Украйна постави много от арабските страни в трудно положение. Съображения, свързани със сигурността и икономиката, накараха дори дългогодишни съюзници на САЩ да заемат предпазлива позиция и да не се конфронтират с Русия.
Съображенията и позициите на арабските страни могат да се разделят на три основни групи.
На първо място това са тези на по-бедните арабски държави, които страдат от вътрешни проблеми и нестабилност и чиято продоволствена сигурност е заплашена заради конфликта в Украйна.
Втората група са богатите монархии от Залива, които имат икономически съображения, свързани в частност с износа на петрол и енергоносители, но и с военната си сигурност.
Трети вид позиция е тази на Египет, който се опасява за туризма си, и на Сирия, която разчита на Русия за сигурността си.
Към първата категория спадат страни като Йемен, Судан и Ливан, които са силно зависими и от Русия, и от Украйна за гарантирането на продоволствената си сигурност. В огромната си част внасяното от тях зърно идва от тези две държави, отбелязва Франс прес.
Затова всяко прекъсване на зърнените доставки има потенциала да предизвика политически вълнения в тези страни, се казва в доклад на вашингтонския Институт за Близкия изток.
По данни на министерството на земеделието на САЩ Русия е най-големият в света износител на зърно, а Украйна е на четвърто място по този показател.
Красноречив факт за това как конфликтът в Украйна влияе на зърнените пазари е обстоятелството, че в четвъртък, когато той избухна, цената му на европейските борси достигна до рекордните 344 евро за тон.
Положението със зърното е особено тежко в Йемен, където продължаващата вече осем години гражданска война доведе страната до ръба на глада. Там хлябът се превърна в луксозна стока, отбелязва Франс прес.
Не по-добро е положението с продоволствената сигурност и в раздираната от десетгодишна гражданска война Сирия.
Силно заплашен е и обхванатият от тежка финансова криза Ливан. Но последиците от възможна зърнена криза могат да засегнат и арабските страни от Магреба, от което например Либия, където от десет години цари политически хаос плюс замразен засега въоръжен конфликт, може да пострада тежко.
“В условията на повишаващи се цени на енергията и храната украинската криза може да предизвика нови протести и нестабилност в някои страни от Близкия изток и Северна Африка”, се казва в доклада на вашингтонския Институт за Близкия изток.
Богатите държави от Залива, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, са водени от други съображения – икономиката и сигурността.
Икономическите им съображения са свързани с пазарите на енергоносители, най-вече на нефт, където те си сътрудничат с Русия в така наречения формат ОПЕК+. В него Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) се договаря с Москва за равнището на петролните добиви, което влияе пряко на цената на черното злато.
Когато те се договорят колективно да намалят добива, цената на нефта съответно се повишава, и обратно, когато се договорят да го увеличат, цената на петрола на световните пазари се понижава.
Друг проблем, който накара тези две водещи държави в арабския свят да заемат неутрална позиция с риск да предизвикат гнева на Вашингтон, е недоволството им от политиката на САЩ в Близкия изток в последно време.
Рияд и Абу Даби смятат, че с все по-голямото насочване на вниманието си към Азиатско-тихоокеанския регион Вашингтон на практика изоставя Близкия изток и че поради това не могат да разчитат на САЩ за сигурността си, както преди – а това ги кара да търсят сътрудничество с Китай и Русия, отбелязва “Файненшъл таймс”.
Показателно за тези настроения беше решението на ОАЕ, които в момента са непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, в петък да се въздържат за неудоволствие на САЩ при гласуването на внесена от Вашингтон в съвета резолюция, осъждаща действията на Русия в Украйна. По този начин емирствата на практика заеха позиция, подобна на тази на Индия и Китай.
„Повече не се нуждаем от зелена светлина от Америка или която и да било друга западна столица, за да решаваме какъв е националният ни интерес“, заяви пред “Файненшъл таймс” Абдулахалек Абдула, професор по политология от ОАЕ. “Нито за, нито против (позицията на САЩ) – това е нашата позиция.”
Според цитирани от изданието “Араб уикли” анализатори, въпреки че приоритизират политико-икономическите и стратегическите си съображения, Саудитска Арабия и ОАЕ ще се стремят да не изглежда, че застават на страната на Русия.
И последната група арабски страни, с малко по-различни съображения за сигурността и икономиката си, са Египет и Сирия.
В случая с Египет важна роля играе туризмът.
Това е един от основните източници на приходи за египетската хазна, но той пострада много тежко от пандемията. Конфликтът в Украйна идва в много неприятен момент, когато отрасълът тъкмо показваше признаци на съживяване.
Проблемът за Египет е, че украинците и руснаците са две от основните групи туристи, посещаващи страната, отбелязва порталът “Ал Монитор”.
По данни на украинската Държавна агенция по туризма само за 2021 г. на почивка там са били 1,46 милиона украинци, което нарежда Египет на второ място след Турция при най-предпочитаните дестинации за украинските туристи.
Броят на туристите от Русия и Украйна показа тенденция към спад още преди началото на конфликта, когато започна да се изостря напрежението около струпването на руските войски по украинските граници. Само за февруари Египет отчете 30-процентно намаление на резервациите от двете страни.
Египетският премиер Мустафа Мадбули заяви, че “правителството в момента прави анализ на различните аспекти на руско-украинската криза”.
Що се отнася до Сирия, там съображенията за сигурността и пристрастията към Русия не са изненада за никого, тъй като благодарение на руската военна намеса през 2015 г. президентът Башар Асад успя да обърне в своя полза хода на гражданската война срещу бунтовниците. Сирия първо подкрепи решението на руския президент Владимир Путин да признае самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народна република, а след това и започнатите от него военни действия.
Може би най-показателна за безпокойствата на арабските страни от конфликта в Украйна бе вчерашната обща позиция, с която излезе Арабската лига, панарабската политическа организация. В нея те изразиха тревога от войната в Украйна, но се въздържаха от това да призоват за прекратяване на руската инвазия, посочва Асошиейтед прес.
Коментар
Арабските страни и войната в Украйна
Автор: Владимир Сахатичев/БТА
Военният конфликт в Украйна постави много от арабските страни в трудно положение. Съображения, свързани със сигурността и икономиката, накараха дори дългогодишни съюзници на САЩ да заемат предпазлива позиция и да не се конфронтират с Русия.
Съображенията и позициите на арабските страни могат да се разделят на три основни групи.
На първо място това са тези на по-бедните арабски държави, които страдат от вътрешни проблеми и нестабилност и чиято продоволствена сигурност е заплашена заради конфликта в Украйна.
Втората група са богатите монархии от Залива, които имат икономически съображения, свързани в частност с износа на петрол и енергоносители, но и с военната си сигурност.
Трети вид позиция е тази на Египет, който се опасява за туризма си, и на Сирия, която разчита на Русия за сигурността си.
Към първата категория спадат страни като Йемен, Судан и Ливан, които са силно зависими и от Русия, и от Украйна за гарантирането на продоволствената си сигурност. В огромната си част внасяното от тях зърно идва от тези две държави, отбелязва Франс прес.
Затова всяко прекъсване на зърнените доставки има потенциала да предизвика политически вълнения в тези страни, се казва в доклад на вашингтонския Институт за Близкия изток.
По данни на министерството на земеделието на САЩ Русия е най-големият в света износител на зърно, а Украйна е на четвърто място по този показател.
Красноречив факт за това как конфликтът в Украйна влияе на зърнените пазари е обстоятелството, че в четвъртък, когато той избухна, цената му на европейските борси достигна до рекордните 344 евро за тон.
Положението със зърното е особено тежко в Йемен, където продължаващата вече осем години гражданска война доведе страната до ръба на глада. Там хлябът се превърна в луксозна стока, отбелязва Франс прес.
Не по-добро е положението с продоволствената сигурност и в раздираната от десетгодишна гражданска война Сирия.
Силно заплашен е и обхванатият от тежка финансова криза Ливан. Но последиците от възможна зърнена криза могат да засегнат и арабските страни от Магреба, от което например Либия, където от десет години цари политически хаос плюс замразен засега въоръжен конфликт, може да пострада тежко.
“В условията на повишаващи се цени на енергията и храната украинската криза може да предизвика нови протести и нестабилност в някои страни от Близкия изток и Северна Африка”, се казва в доклада на вашингтонския Институт за Близкия изток.
Богатите държави от Залива, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, са водени от други съображения – икономиката и сигурността.
Икономическите им съображения са свързани с пазарите на енергоносители, най-вече на нефт, където те си сътрудничат с Русия в така наречения формат ОПЕК+. В него Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) се договаря с Москва за равнището на петролните добиви, което влияе пряко на цената на черното злато.
Когато те се договорят колективно да намалят добива, цената на нефта съответно се повишава, и обратно, когато се договорят да го увеличат, цената на петрола на световните пазари се понижава.
Друг проблем, който накара тези две водещи държави в арабския свят да заемат неутрална позиция с риск да предизвикат гнева на Вашингтон, е недоволството им от политиката на САЩ в Близкия изток в последно време.
Рияд и Абу Даби смятат, че с все по-голямото насочване на вниманието си към Азиатско-тихоокеанския регион Вашингтон на практика изоставя Близкия изток и че поради това не могат да разчитат на САЩ за сигурността си, както преди – а това ги кара да търсят сътрудничество с Китай и Русия, отбелязва “Файненшъл таймс”.
Показателно за тези настроения беше решението на ОАЕ, които в момента са непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, в петък да се въздържат за неудоволствие на САЩ при гласуването на внесена от Вашингтон в съвета резолюция, осъждаща действията на Русия в Украйна. По този начин емирствата на практика заеха позиция, подобна на тази на Индия и Китай.
„Повече не се нуждаем от зелена светлина от Америка или която и да било друга западна столица, за да решаваме какъв е националният ни интерес“, заяви пред “Файненшъл таймс” Абдулахалек Абдула, професор по политология от ОАЕ. “Нито за, нито против (позицията на САЩ) – това е нашата позиция.”
Според цитирани от изданието “Араб уикли” анализатори, въпреки че приоритизират политико-икономическите и стратегическите си съображения, Саудитска Арабия и ОАЕ ще се стремят да не изглежда, че застават на страната на Русия.
И последната група арабски страни, с малко по-различни съображения за сигурността и икономиката си, са Египет и Сирия.
В случая с Египет важна роля играе туризмът.
Това е един от основните източници на приходи за египетската хазна, но той пострада много тежко от пандемията. Конфликтът в Украйна идва в много неприятен момент, когато отрасълът тъкмо показваше признаци на съживяване.
Проблемът за Египет е, че украинците и руснаците са две от основните групи туристи, посещаващи страната, отбелязва порталът “Ал Монитор”.
По данни на украинската Държавна агенция по туризма само за 2021 г. на почивка там са били 1,46 милиона украинци, което нарежда Египет на второ място след Турция при най-предпочитаните дестинации за украинските туристи.
Броят на туристите от Русия и Украйна показа тенденция към спад още преди началото на конфликта, когато започна да се изостря напрежението около струпването на руските войски по украинските граници. Само за февруари Египет отчете 30-процентно намаление на резервациите от двете страни.
Египетският премиер Мустафа Мадбули заяви, че “правителството в момента прави анализ на различните аспекти на руско-украинската криза”.
Що се отнася до Сирия, там съображенията за сигурността и пристрастията към Русия не са изненада за никого, тъй като благодарение на руската военна намеса през 2015 г. президентът Башар Асад успя да обърне в своя полза хода на гражданската война срещу бунтовниците. Сирия първо подкрепи решението на руския президент Владимир Путин да признае самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народна република, а след това и започнатите от него военни действия.
Може би най-показателна за безпокойствата на арабските страни от конфликта в Украйна бе вчерашната обща позиция, с която излезе Арабската лига, панарабската политическа организация. В нея те изразиха тревога от войната в Украйна, но се въздържаха от това да призоват за прекратяване на руската инвазия, посочва Асошиейтед прес.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни