Автор: Built.bg
Той е от българите, които са много по-добре познати и признати в чужбина, отколкото у нас. Това е така, защото през почти целия си живот работи в Близкия изток и Африка, където е проектирал важни обществени сгради и институции. Арх. Людмил Леонидов е строил болници, джамии, министерства и кметства, а заради работата му става известен като „архитектът на Близкия изток“.
Людмил Леонидов е роден през 1948 г. в София. Определя себе си като твърд шоп и заклет левскар. Завършва бившата Втора мъжка гимназия. Още в училище се забелязва талантът му да рисува. Това го насочва към архитектурата и следването във Висшия инженерно-строителен институт (днес УАСГ).
„През 1973 г. трябваше да се дипломирам, но се ожених. Не исках обаче никой да издържа мен и семействот ми и трябваше да тръгна на работа. Постъпих като техник в „Техностройекспорт“ – най-ниската позиция, от която да започна да се уча“, разказва арх. Леонидов.
Скоро успява и да се дипломира – дипломната му работа е уникален проект за „пулсиращи жилища“, при които един апартамент може да стане двустаен или тристаен при раждането на дете, а после отново да се разшири чрез временни стени. Идеята обаче остава само на хартия.
Мадият архитект започва да трупа опит в различни проекти, предимно свързани с жилищно строителство. Учи се от по-възрастните си колеги и работи по техни поръчки. До момента, в който с негов колега отиват при началника си и със самочувстие заявяват, че искат собствени обекти. „Бяхме изключително изненадани, че вместо да ни изгонят, ни дадоха да опитаме“, споделя арх. Леонидов. И така започва всичко за него.
Първите му самостоятелни проекти са жилищни сгради в Либия. Това се случва в края на 70-те години, когато арабската държава се отваря към света и много български архитекти реализират идеите си там. В този период, преди появата на дигиталните визуализации, арх. Леонидов изготвя на ръка десетки интериорни и екстериорни илюстрации на проектирани обекти. А с първата си премия се прибира у нас и си купува… запорожец.
Така между 1974 и 2005 г. българинът проектира и ръководи проекти предимно за страните от Близкия изток и Африка, като прекарва периоди от няколко месеца в Судан, ОАЕ, Мозамбик, Сирия, Либия, Тунис и Нигерия.
За 6 години е и ръководител на офиса на “Техноекспортстрой” в Зимбабве, като най-често сам прекарва дните там или в компанията на съпругата си – арх. Снежина Харбова. В столицата Хараре живеят в къщата на бивш генерал. След като се нанасят, арх. Леонидов изрисува белите стени с екзотични животни и редовно събира приятели там.
Българският архитект е печелил 8 големи межунардни архитектурни конкурса. Но и до днес проектът, с който най-много се гордее е този на Общинския център в Хараре. Той представлява нов тип административен център за столицата, който да помещава кметството, общинските и държавните служби.
Какво го различава – ясно разграничените подходи за различните потоци хора: обслужващ персонал, официални гости и граждани. В комплекса е разположена и мултифункционална зала с вместимост 4000 души за прожекции, дискусии, официални приеми и развлекателни събития.
Другата много значима обществена сграда, за която прави проект арх. Леонидов е на Министерството на петрола и минните ресурси в Санаа, Йемен. В конкурса влиза в пряк сблъскък с колегата си Димитър Богданов. Концепцията на Леонидов поставя акцент върху типичните за тази част на света арки, докато Богданов залага на пирамидални обеми за централния административен блок. Нито един от двата проекта не е осъществен, тъй като конкурсът е закрит.
Други проекти в Близкия изток и Африка обаче се реализират успешно. Арх. Людмил Леонидов заминава за Мапуто – столицата на Мозамбик, през 1978 г. като архитект към българското Министерството на строежите.
Там той прекарва 2 години и участва в реконструкцията на военната болница в града, както и извършва авторски надзор на няколко небостъргача. В този регион работи още в Алжир, Тунис, Египет и Судан.
Много важна за него сграда е Очната болница в Триполи, Либия. Там проектира стационар за възрастни с 200 легла, стационар за деца със 100 легла, тераси за отдих и игри на покрива на болницата.
Болницата включва още амбулаторна част, отделение за болни от глаукома, диагностично отделение с лаборатория, спешно отделение с операционна. Помислено е и за персонала – строят се жилища за медицинските специалисти, както и покрит паркинг за 180 автомобила.
В Йемен арх. Леонидов проектира дори джамия. Казва, че в изграждането на такъв храм няма нищо трудно от архитектурна гледна точка, но е важно да бъдат съобразени религиозните и културни особености.
Българинът е проектирал и църкви, но у нас. А на изток може да се похвали още с един фантастичен проект като от „1001 нощи“ – резиденция на шейх.
По желание на клиента, сградата е с формата на глава на сокол, а вдясно от входа има отделни помещения за кучета и соколи. В комплекса има и малка зоологическа градина, басейн с фитнес и собствен кей. Част от стаите са в арабски, а другите – в европейски стил.
При идването на демокрацията проектите в чужбина за българите са прекратени. Арх. Леонидов се прибира у нас, където отваря първата фирма за строителен надзор, а след това и едно от първите проектантски бюра. От работата си в Близкия изток и Африка, където е прекарал по-голямата част от живота си, си спомня, че хората са мили и приветливи и си приличат с нас по това, че просто искат да живеят в една по-добра среда.
Днес Людмил Леонидов все още е практикуващ архитект, но главно предава знанията си – до скоро като преподавател в УНСС, сега и като лектор на различни курсове за прилагането на международните изисквания и договори при строителството у нас.
Най-старата му страст си остава рисуването – има 8 изложби с картини, както и е издал 8 книги. За строителството в момента арх. Леонидов казва, че макар визията да е модерна и интересна, качеството е лошо. Но предпочита да не е критичен към по-младите си колеги, а да продължи да работи активно с тях и да им предава опита си.
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024