„Това запустяло място, обградено с дървена ограда, която тук-таме бе изгнила и повалена, се бе превърнало в един необезпокояван от никого змиярник. Когато почнаха да копаят основите на днешната Народна банка, свикналите само на уличния, но не и на новия шум змии се раздвижиха тревожно и предизвикаха истинска паника сред работниците. За очистване на мястото от змии бе извикан един известен в Северна България змиеловец и змиеукротител, който изпълни възложената му задача с удивителна ловкост. Една от змиите бе успяла да се промъкне и скрие в Народния театър, където предизвиканата от нея паника бе отстранена пак чрез ловкостта на въпросния, разполагащ с доверието на змиите, укротител.“
Из „Искри от бурни години“, Димо Казасов
През декември 1877 г. черкези опожаряват редица частни и административни сгради, сред които и Хаджибекировия хан, разположен пред конака. В този османски сарай, известен с художествено изработените си тавани, се настанява първото руско консулство в София.
В годините след Освобождението, мястото на Хаджибекировия хан, както и съседните нему терени, са предназначени за сграда на Общински дом. За целта, през 1883 г. Общинският съвет обявява конкурс за здание, което да помещавани всички служби на градската администрация.
Първа премия получава арх. Вацлав Колар, а със строежа се заема предприемачът Никола Пашич, който по-късно става неколкократен министър-председател на Кралство Сърбия и, в последствие, на Кралството на сърби, хървати и словенци.
През същата година строежът започва и до 1884 г. вече са направени изкопните работи. Поради избухването на Сръбско-българската война през следващата година проектът остава нереализиран.
Димо Казасов допълва своя разказ с думите:
„Теренът, върху който днес се издига Българската народна банка представляваше едно обширно простиращо се до музея празно място, потънало в буренак, сред което надничаха сивите тела на разхвърляни в безпорядък дялани камъни.“
През 1895 г., създадената 16 години по-рано Българска народна банка, се сдобива със собствена сграда на ъгъла на дн. улици „Княз Александър I” и „Алабин“. Красивото здание е проектирано от швейцарския архитект Хайнрих Майер, който скоро след това работи по гробницата на княз Александър I.
Новата сграда не задоволява напълно нужните на банката, затова през 1919 г. тя е надстроена с два етажа по проект на арх. Никола Занков.
През 1920 г. ръководството на Българската народна банка решава да учреди фонд за построяването на нова сграда за институцията. Първата вноска в размер на 3 485 000 лв. е взета от чистата печалба на банката за 1919 г. В основанията за решението за учредяване на фонда четем:
„Ще трябва при пръв удобен случай да се купи едно място на 4 улици – цял квартал – и да се построи собствено здание на банката, което да отговаря на нуждите ѝ за повече 50 години напред, а не за 10 години назад, както са строени досега у нас повечето от държавните здания.“
Сумата, която фондът цели да набере, а именно 15 000 000 лв., е надхвърлена още през 1921 г. За строежа на новата сграда, както ще стане ясно в последствие, са изразходени 10 пъти повече средства от предвидените.
През втората половина на 20-те години на миналия век управителният съвет на банката прави стъпки за закупуването на празния терен между старата Бююк джамия и Градската градина за построяване на така необходимото здание. През януари 1931 г. е обнародван закон, с който се прехвърля правото на собственост на държавния терен върху Българската народна банка.
Към този момент институцията разполага с около 700 служители. За пореден път, основната сграда се оказва недостатъчна. Ръководството наема четири допълнителни здания, за да помести цялата банкова администрация.
Освен това, в този период софийските пенсионери получават своята месечна пенсия от гишетата на централната банка. Заради по-скромния си размер, сградата на ул. „Княз Александър I” принуждава възрастните хора да прекарват часове наред на тротоара независимо от метеорологичните условия. Този проблем ще бъде решен няколко години по-късно.
През 1933 г. задачата по проектирането на новата банкова сграда е възложена на арх. Иван Васильов. Той се заема да извърши предварително проучване, да изготви идеен проект и да ръководи строителните дейности. Две години по-късно започват изкопните работи, които са извършени изцяло ръчно, без използването на механизирана техника.
През зимата на същата година е поставен основният камък на новата сграда в присъствието на видни лица от българския политически живот и бивши служители на банката. Реч произнасят управителят на банката Добри Божилов, министърът на финансите Марко Рясков и др. В своите спомени министърът пише:
„Същото становище [за поощряване разточителното харчене на държавни пари – бел. ред.] бях възприел и при построяването на новото помещение на Българската народна банка, на която аз в качеството си на министър на финансите поставих основния камък на 21 октомври [20 октомври – бел.ред.] 1935 година.“
В основите на сградата е поставена капсула на времето екземпляри от всички издадени до момента монети и банкноти, както и текст, който гласи:
„… Нека Всевишния Бог окриля тая сграда, за да служи на вечни времена за огнище на стопанско и икономическо преуспяване на България.“
Строежът отнема четири години, а през 1940 г. цялата банкова администрация е поместена в новата сграда. При работата си, Иван Васильов и Димитър Цолов сътрудничат с архитектите Христо Пешев и Борис Капитанов и конструкторите инж. Димитър Байнов и инж. Кръстю Илчев.
При проектирането на банката, авторите решават да запазят старата Бююк джамия, дн. Археологически музей, въпреки възможността сградата да бъде съборена. Изградени са допълнителни крила, благодарение на които успешно се съчетават две сгради, изградени през четири столетия.
В интериора и екстериора на БНБ творят някои от най-видните майстори на скулптурата. Михайло Парашчук създава концепцията за вътрешното оформление на сградата и емблематичните врати на централния вход, Любомир Далчев изработва статуята на Св. Никола на северозападния ъгъл, над която стои декоративен балкон, и Кирил Шиваров, който извайва фигурите на Хермес и Деметра над служебния вход на банката. Стъклописите, които могат да бъдат видени днес, са дело на художниците Дечко Уузнов, Иван Пенков и др.
В спомените на политика Марко Рясков четем:
„Не бях вече министър, когато се довършваше тази рядка по устройство и величие сграда. И тогава имаше дребнави тенденции за пестене. Аз използвах положението си на дългогодишен съратник в банковото дело и бивш управител – шеф на висшия персонал на банката, за да упражня влиянието си както по замисъла и плана на зданието, така и по изпълнението на строежа и обзавеждането, и можах да се наложа авторитетно с препоръките и съветите си, понеже съм обиколил и видял най-хубавите банкови постройки в Европа. Българската народна банка по месторазположение, по размери и план, по вътрешно устройство и обзавеждане, отговарящи на най-модерните изисквания на банковата архитектура, е гордост за страната ни. Едва ли има подобна на нея другаде.“
Любопитен факт е, че при проектирането на новата сграда, архитектите Васольов и Цолов решават проблема на софийските пенсионери, като поставят десетки гишета с лице към улиците „Княз Александър I” и „Съборна“. Днес гишетата не изпълняват същата функция, но, минавайки покрай тях, можем да си спомним за усърдието, вложено в тои архитектурен шедьовър.
Снимки:
- Архив на Любомир Юруков
- Личен архив
Източници:
- БНБ и нейната роля в стопанското развитие на България. 1879 – 2009 – Олег Недялков и Людмила Димова
- Марко Рясков – Спомени и документи
- Радиоецинклопедия „Култови сгради на София”: Сградата на БНБ – история и легенди – БНР
- Дико Диков – Градоустройство, бит, растителност и градини в София
За автора:
Виктор Топалов е роден и израснал в гр. София. От 2016 г. насам се занимава активно със съхраняването и популяризирането на културно-историческото наследство на столицата. Той е съавтор и съставител на научнопопулярната книга „Бохемска София: Истории от жълтите павета“, съдържаща 35 разказа за културния живот в града в периода между Освобождението и края на Втората световна война.
Сред реализираните проекти с негово участие са два документални филма по пръчка на столичния район „Оборище“, първата виртуална обиколка с жестов превод в реално време „Нямото кино в София, аудио обиколката „Кварталът на писателите“, поредиците „Софийските улици“ и „Тъмната София“ в културното списание PROGRAMATA, поредицата „Софийските квартали“ по студентското радио „Алма Матер“ и др.
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024