„Дърветата бяха изпъстрени от есента. Слабият ветрец от време на време отронва някой жълто-червеникав лист и го пилее по земята. Въздухът е свеж, наоколо – тихо. Сам съм. Хора, твърде малко и още непознати, правят сутринната си разходка.“
Борисовата градина в спомените на художника Александър Божинов от 20-те години на XX век.
В тази градина Иван Вазов прави своите редовни разходки из природата, Пейо Яворов споделя с приятели съкровените си чувства към Мина и Лора, а Александър Балабанов прекарва безсънни младежки нощи на открито. Най-големият столичен парк е сред първите зелени площи в града. Неговата история започва преди 140 години с предприемчивия кмет Иван Хаджиенов.
До 1882 г. пространството, което заема днес „Княз-Борисова градина“, изпълнява разнообразни нужди. В част от него се извършват военни учения, на мястото на стадион „Юнак“ са разположени руски гробища, а в източния край са разположени ливади за паша на добитък.
Поради ускореното развитие на столицата, една от основните задачи на кмета Иван Хаджиенов облагородяването на градската среда. Към онзи момент, единственото достъпно място за отдих сред природата е Градската градина, позната днес като „Паркът пред Народния театър“.
В началото на 1882 г. Общинският съвет взема решение за отчуждаването и регулирането на слатинската мера на изток от София. През март същата година, в близост до бъдещия Орлов мост, е създаден разсадник, наречен „Пипиниера“.
Неговата подръжка е поверена на швейцарския градинар Даниел Неф. Според виждането на кмета, разсадникът трябва да служи не само за добиване на посадъчен материал за общински и частни нужди, но и „да се садят и аклиматизират декоративни и екзотични храсти и дървета от чужбина”.
Недалеч от дн. площадка „Слончето“ с общински средства е построена къща на градинаря Неф по проект на австрийския архитект Петер Паул Бранг. Отново през 1882 г. кметът закупува по собствена инициатива 10 000 дървесни фиданки от Румъния за улично озеленяване на града и успява да убеди своите колеги в общината да утвърдят тази покупка.
По това време лично от Даниел Неф е заседено и първото дърво в градината – летен дъб, който все още може да бъде виден близо до входа на парка. Днес то е защитено по смисъла на Закона за биологичното разнообразие като „Вековно дърво“.
Започва постепенното разширяване на градината. През 1884 г. са посадени първите акациеви дървета, оформени са цветни лехи и е създадено „Рибното езеро“, познато днес като „Езерото с лилиите“. Тогава са проектирани, а по-късно и разширени, двете централни алеи. Първоначално те достигат само детската площадка, а в последствие са удължени до споменатото езеро. През 1886 г. са засадени няколко дъба, донесени от гората на дн. кв. „Лозенец“.
След идването на Княз Фердинанд I през 1887 г. разнообразието на растителни видове се увеличава. Известен с познанията си по ботаника, князът препоръчва засаждането на горски дървета от различни краища на страната.
Още през 1889 г., при управлението на кмета Димитър Петков, е изградено Голямото езеро, наречено десет години по-късно „Ариана“, и се прекратява използването на руските гробища. Но разширението на „Пипиниерата“ носи неочаквани предизвикателства.
През 1891 г. слатинските шопи изразяват недоволството си към постоянното завземане на територии от техните пасища за нуждите на общината като пускат домашните си животни сред фиданките. В резултат на тази акция са нанесени огромни щети върху растителността в градината.
Отговорът на министър-председателя Стефан Стамболов не закъснява. Издадена е наредба срещу нарушителите, която гласи, че всеки собственик на стадо, заловено да уврежда младите дървета, ще бъде наказан с глоба в размер на 1000 лв., а за да се гарантира спазването на наредбата, стражарите получават позволение да използват огнестрелните си оръжия срещу нарушителите. Тези мерки потушават недоволството за десетина години.
През 1892 г. започва изграждането на първата сграда, построена за нуждите на Софийския университет – Астрономическата обсвератория. Комплексът от обсерваторията и големия купол е завършен през 1897 г., когато там е поставен първият телескоп на постоянен фундамент в България, който работи и днес.
Междувременно, през 1895 г. паркът се сдобива с ново име – градина „Княз Борис Търновски“, в чест на първата годишнина от рождението на престолонаследника. През зимата на същата година Голямото езеро e почистено и напълнено отново с вода, за да се използва за ледена пързалка, традиция запазена и до днес.
В началото на ХХ век „Ариана“ се установява като един от символите на столицата, а разходките от Двореца до „Княз-Борисова градина“ се превръщат в ежедневие за софийските жители. Градината става все по-голяма и красива. Но, отново, това разширяване среща неодобрението на шопите от с. Слатина.
Те организират неколкократни акции по разрушаване на градинската растителност, а общината отговаря „подобаващо“. През февруари 1903 г. градският полицейски началник изпраща 40 конни стражари, за да се справят с бунта на шопите.
Слатинци успяват да ги отблъснат. Тогава в центъра на селото са изпратени войници от Първи кавалерийски полк с командир майор Константин Радулов. Започва скандал, който прераства във физическа саморазправа между военни и селяни. Развръзката идва, когато кавалеристите отправят няколко изстрела към тълпата. Двама души да убити, а седем – ранени. Така „войната“ за градината е спечелена от Общината, но на цената на няколко човешки жертви.
През 1904 г., по повод Третия събор на Съюз на българските гимнастически дружества „Юнак” е построено първото спортно игрище в града – „Юнак“. Теренът заема пространството на старите руски гробища. Дълги години стадионът е единственият, който се ползва за спортни състезания и демонстрации.
През 1920 г. е поставено началото на емблематичната „Алея на великите българи“. Първият бюст-паметник, поставен в „Княз-Борисовата градина“ е този на Народния поет Иван Вазов, създаден от Жеко Спиридонов по повод двойния юбилей на писателя. В следващите десетилетия са поставени повече от 40 паметници на видни артисти и общественици. Сред тях са бюстовете на Христо Ботев, дело на Андрей Николов, Георги С. Раковски, от Иван Лазаров и Пейо Яворов, на Тригор Арагонян.
Изграденият на острова в езерото „Ариана“ павилион става домакин на първата софийска изложба на художника Иван Милев през 1920 г. На плаката четем:
„През лятото на хиляда деветстотин и двадесета година откри първата си в столица София декоративна художествена изложба Иван Милев от град Казанлък народен учител в село Кору-чешме, Хасковска околия.“
За изложбата Гео Милев пише следната рецензия в сп. „Везни“:
„Декоративната изложба на Ив. Милев; в неговите малки картинки може би не ще се открие нищо „родно“, но моята вяра ми казва, че тази първа изложба на младия художник ще има безспорно много по-голямо значение за нашето родно изкуство, отколкото – не само изложбата на Нилус – но и цялата националистична живопис на художници като Мърквичка, А. Митов, Гочо Савов и др. т. С вяра в своята собствена работа българският художник ще създаде родното изкуство.“
През следващите години в „Княз Борисова градина“ са изградени редица спортни съоръжения – стадионите на „АС 23“ и „Левски“, колодрумът, обновеният стадион „Юнак“, къпалнята „Мария Луиза“ и др.
Паркът спира да носи името на княз Борис Търновски веднага след преврата от 9-ти септември. Тогава градината е наречена „Парк на свободата“, а скоро след това на входа е поставен и паметник на Йосиф Сталин в цял ръст, който е взривен през 1953 г. След падането на комунистическия режим паркът възвръща предишното си име, а днес посетителите са посрещани от друг паметник – този, посветен на порасналия княз Цар Борис III.
Снимки:
Архив на Любомир Юруков
Личен архив
Източници:
Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване на м. парк „Борисова градина” –– предварителен проект, 2019 г.
Историята на „Борисова градина“ – https://www.sofia.bg/en/borissova
Борисовата градина – История с продължение – https://borisovagradina.com/istoria/
Истории от София: Бунтът на слатинските шопи – Д-р Александър Мирков, РИМ – София
Градоустройство, бит, растителност и градини в София – Дико Диков
За автора:
Виктор Топалов е роден и израснал в гр. София. От 2016 г. насам се занимава активно със съхраняването и популяризирането на културно-историческото наследство на столицата. Той е съавтор и съставител на научнопопулярната книга „Бохемска София: Истории от жълтите павета“, съдържаща 35 разказа за културния живот в града в периода между Освобождението и края на Втората световна война.
Сред реализираните проекти с негово участие са два документални филма по поръчка на столичния район „Оборище“, първата виртуална обиколка с жестов превод в реално време „Нямото кино в София, аудио обиколката „Кварталът на писателите“, поредиците „Софийските улици“ и „Тъмната София“ в културното списание PROGRAMATA, поредицата „Софийските квартали“ по студентското радио „Алма Матер“ и др.
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024