„Ако умра, нека бъда принесен в милата България; в тая България, за благото на която посветих най-скъпите години на живота си и пожертвувах и най-скъпото от живота си – честта си.“
Предсмъртно желание на Княз Александър I
Недалеч от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, на бул. „Васил Левски“ № 81 се намира единственият известен и непоруган гроб на български владетел на територията на страната. Това е гробницата на първия княз на Третата българска държава – Александър I. Роденият в гр. Верона принц завършва военното си образование и само на двадесет години се включва като доброволец в Руско-турската война от 1877-1878 г. като участва в някои от решителите сражения. Година след края на войната, той е утвърден единодушно от I Велико народно събрание на 17 април 1879 г. за български монарх.
Княз Александър I прекарва 7 години от краткия си тридесет и шест-годишен живот начело на страната. По негово време е обявено Съединението на Княжество България и Източна Румелия, което е „подпечатано“ с победата в Сръбско-българската война, в която князът отново взема активно участие. Александър I абдикира на 26 август 1886 г. под натиска на Русия след преврат срещу него в началото на същия месец.
През следващите години, вече далеч от България, Александър Батенберг се жени за актрисата от Дармщатския театър Йохана Лойзингер и вижда раждането на двете си деца, кръстени Крум-Асен и Вера-Цветана. Първият български княз след Освобождението умира от перитонит на 23 октомври /5 ноември по нов стил/ 1893 г. в гр. Грац, Австро-Унгария.
Още на следващия ден известието за смъртта на княза достига България. Веднага в армията е обявен 10-денвен траур, а делегация от наши политици е изпратена за Грац, за да присъства на погребението. Още същия ден министър-председателят Стефан Стамболов предлага Александър Батенберг да бъде погребан в страната, и то на държавни разноски. Парламентът одобрява предложението.
Тленните останки на първия владетел на Третата българска държава пристигат у нас на 14 ноември 1893 г. Опелото в памет на починалия се провежда в храма „Св. Неделя“, а след това ковчегът е пренесен в близката църква „Св. Георги“.
До този момент сградата е занемарена. Ротондата е стегната набързо и пригодена за приемане на останките на княза. Немският офицер Рихард фон Мах разказва за облика на църквата в дните преди събитието:
„ Днес вътрешността е облечена с черен плат. Дълбоките ниши в стените крият завоювани сръбски топове; стените са украсени с бляскави оръжия. В средата се издига на четири тънки стълба един балдахин от черно сукно със сребърни краища; в ъглите масивни светилници със свещи. Въпреки числото на свещите, вътре изглежда мрачно; светлите бои на лентите по венците са сякаш потъмнели. Кичести палми са се надвесили над мястото, гдето ще бъде положен ковчегът.“
Скоро след това е обявен един от първите международни архитектурни конкурси у нас – този за гробница на княз Александър I. Една от предложените локации за сградата е площадът пред Народното събрание, където днес се извисява паметникът на Цар Освободител.
Поради прекалено кратки срокове е обявен втори конкурс през 1894 г., спечелен от швейцарския архитект Хайнрих Майер, тогава архитект към Столична община. Новото място, което е предвидено за построяването на гробницата, е това на старата болница в покрайнините на града.
Болницата използва двуетажното здание на „новите хамбари“ – турски склад за съхранение на продукти, предимно храни, събирани като данъци. Още през 1878 г. руските власти настаняват в сградата временна болница, обзаведена с дарение на руския император Александър II. Поради тази причина институцията, открита официално на 1 май 1879 г. като Софийска първостепенна болница, е наречена „Александровска“.
Според различни източници, сградата изгаря през 1885 или 1889 г., скоро след като пациентите са преместени в новопостроената сграда на Александровска болница на настоящото ѝ място.
Тъй като арх. Майер е натоварен с работата по двореца „Евксиноград“, с ръководството на проекта за княжеската гробница се заемат архитектите Антон Торньов и Теобалд Леерс. Нейната направа е отдадена чрез публичен търг на предприемачите братя Иванови за 60 000 златни лева. Работата по интериора е възложена на студента декоратор Харалампи Тачев. Гробницата е завършена през 1897 г. и разполага с площ от 80 кв.м. и височина от 11 м. На фасадата е поставен гербът на княжеския род, а на върха – елегантна корона.
Статия от книгата „Паметниците на столица София“ разкрива подробности за архитектурния облик на гробницата:
„В средата на гробницата-паметник е поставен саркофаг от чист карарски мрамор, а зад него, до стената, е прилепен мраморен паметник, върху лицевата страна на който е изваян в барелиеф образът на Княза. В гробницата-паметник са изложени княжеските реликвии: боевият му шинел, калпакът, сабята и др., както и много венци. Положени са били до днес до 1300 венеца от разни лица и учреждения от България и чужбина (предимно Австрия), а понастоящем се съхраняват лентите на около 600 венеца.“
Пренасянето на тленните останки на княза в новопостроената гробница се случва на 3 януари 1898 г. Събитието е описано подробно в горепосочената статия:
„След полагането на венците, шествието, което трябвало да стане по предварително приготвена за целта програма, се отправило към новата гробница. В това време графиня Хартенау [вдовицата на княза – бел. авт.] заминала направо с кола и заела място при най-долното стъпало на стълбата. В 11 и пол. часа шествието пристигнало и ковчегът бил внесен в гробницата от висши офицери. Тук, след като е била извършена божествената служба от пастора, е бил подписан актът по пренасянето на ковчега с тленните останки и поставен в мраморния гроб. След това, надгробният камък бил споен, а актът за пренасянето — зазидан.“
На надробния венец на своя съпруг, вдовицата на княза пише:
„Тук щастието е мимолетно като деня; там е вечно като Божията любов – Йохана“
След идването на комунистическата власт, княжеската гробница спира да приема посетители, вероятно след референдума от 1946 г., когато Царство България е обявено за Народна република. Следват десетилетия на неглижиране и забрава до 1991 г., когато последният дом на първия княз от Третата българска държава отново отваря врати. Днес гробницата и околното пространство се поддържа от Регионален исторически музей – София.
Снимки:
Архив на Любомир Юруков
Личен архив
Източници:
Паметниците на столица София – Никифор Ганев
Гробница на Княз Александър І Батенберг – Уебсайт на РИМ – София
Големите архитектурни конкурси в България в края на XIX и началото на XX век – д-р арх. Любинка Стоилова
Ротондата “Свети Георги” приютила тялото на княз Батенберг – Блог „Стара София“
Градоустройство, бит, растителност и градини в София – Дико Диков
Загадка с Батенберг – Тони Николов
За Княз Батенберг – Обединителят – Борислав Гърдев
За автора:
Виктор Топалов е роден и израснал в гр. София. От 2016 г. насам се занимава активно със съхраняването и популяризирането на културно-историческото наследство на столицата. Той е съавтор и съставител на научнопопулярната книга „Бохемска София: Истории от жълтите павета“, съдържаща 35 разказа за културния живот в града в периода между Освобождението и края на Втората световна война.
Сред реализираните проекти с негово участие са два документални филма по поръчка на столичния район „Оборище“, първата виртуална обиколка с жестов превод в реално време „Нямото кино в София, аудио обиколката „Кварталът на писателите“, поредиците „Софийските улици“ и „Тъмната София“ в културното списание PROGRAMATA, поредицата „Софийските квартали“ по студентското радио „Алма Матер“ и др.
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024