„Първи впечатления от София: криви улици с дървета, от двете страни отворени ориенталски дюкянчета, ужасен неравен тротоар и страшна кал. Голямо село! Най-после открит площад. Наляво едноетажна къща с 16 прозореца на фасадата и стража при входа. Това трябва да е дворецът. Влязох…Пред двореца, заградени заченките на някаква си градина, с кьошк за музикантите и кафене. Навсякъде се виждат само едноетажни турски къщи от кирпич и дърво, с много прозорци, отвън хубави, но като че от книга. По улиците огромни гьолища – българска Венеция.“
Понеделник, 10 ноември, 1879 г.
Така описва София чешкият историк Константин Иречек след пристигането си в града. Нека бъдем точни – етажите на двореца всъщност са два, а прозорците – поне 40. Чехът е прав за останалото – новата българска столица е неуредена и неприветлива. Но „бай Иречек“, както се обръща към него бай Ганьо в Алековата творба, сам ще се убеди, че за броени години ориенталският облик на града ще бъде заменен с европейски.
Обявяването на София за столица на 3 април 1879 г. поставя редица предизвикателства. Основната задача през древния град е да се превърне в резиденция на първия български княз. За целта е неободимо обособяването на дворец, който да отговаря на потребностите на монарха. Още преди избирането на български владетел, руският императорски комисар у нас – княз Александър Дондуков-Корсаков, започва преустройството на бейлербейския конак в дворец с надеждата, че самият той ще бъде поставен начело на княжеството.
Конакът е сред най-големите османски административни сгради в София до Освобождението и е издигнат по инициатива на мютесариф Мазхар паша. Строежът започва през 1873 г. и според повечето източници завършва две години по-късно. Сградата не впечатлява в архитектурно отношение.
В статията „Софийският дворец“ от 1937 г. авторът Антон Разсуканов споделя следното:
„По средата на зданието е имало балкон, който, коренно изменен, стои и днес на същото място. Под балкона е бил входът, гдето, след едно голямо антре, на ляво и дясно се простирали тесни, тъмни и влажни коридори, а стаите са били наредени от двете им страни. Дървена стълба е водила за втория етаж, гдето по същия начин са били разпределени коридорите и стаите. Някои от горните стаи (югоизточни) са служили за квартира и канцелария на валията, а останалите стаи са били пусти… В долните стаи са били канцелариите на полицейските чиновници, заптиетата, а, изглежда, че е имало и затворници.“
Сградата е построена на север от стария конак, който изгаря през 1816 г. Дълги години опустошеният терен е ползван за продажба на дърва и въглища, а по-късно е даван под наем за бостани. Днешната Градска градина е разположена отчести върху него.
След избирането на Княз Александър I и прекратяването на Временното руско управление, княз Дондуков-Корсаков напуска страната, а ремонтните дейности в двореца са извършени некачествено. Таваните капят, подовете скърцат, а прозорците пропускат и най-лекия полъх на вятъра. Симеон Радев разказва, че от Виена са изкупени мебилите на фалирала певица и с тях е нареден салонът на двореца.
Така заварва новия си дом младият български монарх, когато пристига в столицата на 26 юни 1879 г. Твърди се, че една вечер, докато Княз Александър I не бил в стаята си, се откъсва голямо парче мазилка точно от тавана над спалнята му. Този инцидент става причина да се постави рамка и дебело платно над леглото на княза.
Скоро след това се поражда идеята за разширяване на двореца. През февруари на 1880 г. започва разрушаването на старата Челеби джамия на запад от конака. Решено е да бъде изградено ново, съвременно крило, както и да бъде модернизирана цялата сграда. Със задачата се заема австро-унгарският архитект Виктор Румпелмайер, който е повикан специално от Княз Александър I.
През лятото започва първото голямо преустройство на двореца. През следващите две години монархът купува и заживява в къщата на руския генерал и първи български правосъден министър Пьотър Паренсов. В нея често заседава и Министерският съвет. Така, заедно със своите пристройки, това едноетажно здание на ул. „6-ти септември“ се превръща в центъра на българската политика. На това място днес се издига сградата на Министерство на вътрешните работи.
Князът с неохота се връща във вече обновения дворец към края на 1882 г. Новата година е посрещната с пищен бал в лъскавите зали на двореца. За него Константин Иречек разказва:
„Вчера в 9.30 ч. се даде дворцов бал, след три години първият във възобновения дворец. Бляскави помещения; присъстваха около 350 души, дами едва 70. Ясно се забелязваше, че това общество още не е срастнало в едно, че не е от един къс.“
След преустройството, дворецът се сдобива с изцяло ново западно крило, в което са изградени тронната зала, бални салони, приемни, трапезария и зимна градина, както и канцелариите на дворцовите служби. Построено е караулното помещение пред двореца, кухните откъм ул. „Московска“, както и красивата ограда от ковано желязо.
Но блясъкът на сградата не може да скрие неопитността на родната аристокрация. Антон Разсуканов споделя, че в блестящите салони се виждат, освен елегантните тоалети на дамите от дипломатическия корпус, и много обикновени вълнени рокли. Освен фраковете, има и мъже, които по чорапи щапат на паркета.
Един от най-впечатляващите детайли е голямо огледало, поставено на централното стълбище. Опиянени от красотата на двореца, мнозина удрят носа си в огледалото, поради което скоро след това е поставена защитна решетка. Спазвайки европейските традиции, на бала се танцува предимно валс. След края на тържеството много столичани изразили недоволството си от липсата на народни хора в програмата.
През август 1887 г. на мястото на абдикиралия година по-рано Александър I застава Княз Фердинанд I. Първото коледно тържество в софийския дворец се провежда през същата година. За него разказва художникът Александър Божинов в книгата си „Минали дни“. Домакин на събитието е майката на княза – Княгиня Клементина или както всички в страната я наричат „баба Клементина“.
През зимата тя устроява коледна елха за децата от основните училища в една от стаите на партера в двореца, надясно от главния вход. Александър Божинов е сред малцината избрани от своя клас да присъстват на тържеството у баба Клементина.
„Изправих се пред отворената врата и в блестящо осветения салон пред мен се открои картината – издигаше се грамадна елха, която почти опираше до тавана, в средата на салона, богато окичена и ярко осветена с безброй пъстри свещици. Нито се учудих, нито смутих. Стаята беше препълнена с деца от нашето и от други училища и аз се чувствах в моя среда. Всяко от тея деца държеше по някакъв коледен подарък в ръцете си, но тъй като бях нарушил протокола, пристигайки двадесет минути по-късно от определеното време, баба Клементина беше раздала подаръците и аз останах на сухо.“
През пролетта на 1893 г. цяла София очаква с нетърпение да зърне съпругата на княза – Мария Луиза. На Лъвов мост е поставена тържествена арка, а булевардите и площадите са покрити с трибагреници. Князът знае, че трябва да създаде по-голямо удобство за своето семейство, затова през същата година е ангажиран арх. Фридрих Грюнангер със задачата да проектира ново, източно крило на двореца.
В мащабния проект са включени още френският художник миниатюрист А. Барбие, който изработва интериорни гипсови украшения по модели от двореца Версай, както и австро-унгарския скулптор Андреас Грайс. В проекта участва и арх. Никола Лазаров като помощник на водещия архитект Фридрих Грюнангер.
Пред 1895 г. софийският дворец е завършен. В новопостроеното северозападно крило са обособени апартаментите на княжеската фамилия, библиотека, учебни салони, стаи за игра и развлечения, трапезария и приемна, покрит вход за каляски и две зимни градини, апартаменти за гости и помещения за персонала.
Вероятно по това време е поставен и един от най-старите електрически асансьори в Европа. Той е на марката „Шиндлер“, побира двама души с тегло не повече от 160 кг. и свързва столовата с втория етаж.
Княз Фердинанд I живее в двореца с първата си съпруга Княгиня Мария Луиза и техните четири деца – Борис, Кирил, Евдокия и Надежда, а след смъртта на княгинята – и с неговата втора съпруга – Елеонора, която след обявяването на Независимостта на 22 септември 1908 г. се превръща в първата българска царица.
След края на Първата световна война цар Фердинанд I абдикира в полза на най-големия си син – Борис.
За разлика от баща си, Цар Борис III не предприема сериозни преустройства в двореца. Той е начело на държавата през години на бурнен политически живот. През 1934 г. е осъществен Деветнадесетомайският преврат. В кабинета на царя се провежда една от ключовите срещи за бъдещето на страната. За нея разказва Стефан Груев в книгата „Корона от тръни“:
„В 9.30 часа Кимон Георгиев пак дойде в двореца с новия мандат, за подпис от царя. След известно пазарене, при което царят успя да намали числото на офицерите, които щяха да бъдат уволнени от новия режим, Борис подписа указа за назначаване на новия кабинет. Когато Кимон Георгиев напусна двореца в 11.15 часа, той беше новият министър-председател на България. Когато се сбогуваше с царя, стана един малък инцидент. Георгиев се подхлъзна на паркета и за губвайки равновесие, ритна стената до вратата, оставяйки петно от черните си обуща на изящните тапети. Веднага щом вратата се затвори след него, един слуга се притича да изчисти петното.
-Не го пипайте! – спря го цар Борис, който вярваше във всякакъв вид знамения. – Аз искам да пазя спомен от тази среща!
„Кимоновото леке“ така и остана неизчистено няколко години след това.“
След идването на новата власт на 9 септвмри 1944 г. функцията на двореца се променя съществено. На 14 март 1946 г. започва разрушаването на караулното помещение и премахването на дворцовата ограда. През септември същата година страната е обявена за Народна република и Царство България остава в миналото.
Сградата се ползва за Министерски съвет и Висша партийна школа, а кабинетът на Цар Борис III се използва за кабинет на Георги Димитров и Васил Коларов. И днес това помещение се отличава, заради липсата на изящна орнаментика, типична за останалата част от сградата.
През 50-те години се предлагат различни варианти за бъдещето на двореца. Най-разпространеният сред тях е за неговото премахване и построяването на сграда на Министерски съвет по проект на арх. Пецо Златев с паметник на Йосиф Сталин пред входа. Твърди се, че проектът не се реализира, заради високите архитектурни качества на двореца и той е запазен. През 1954 г. в сградата са настанени Националната художествена галерия и Етнографският институт с музей при БАН, които и днес съхраняват красотата на многоликия софийски дворец.
Снимки:
- Архив на Любомир Юруков
- Сп. „Сердика“
- Личен архив
Източници:
- „Български дневник, том I” – Константин Иречек
- „Софийският дворец“, сп. „Сердика“, бр. 2, 1937 г. – Антон Разсуканов
- „Минали дни“ – Александър Божинов
- „Корона от тръни“ – Стефан Груев
- „Градоустройство, бит, растителност и градини в София“ – Дико Диков
- „София през вековете“ – Александра Монеджикова
- „Водещи архитектурни личности на независима България“ – ст.н.с. арх. Петър Йокимов и д-р арх. Любинка Стоилова
- „Българските царски дворци“ – филм на Николай Чадаров
- „Откриха един от първите асансьори в света в царския дворец в София“ – репортаж на Теодора Трифонова – btvnovinite
- https://nationalgallery.bg/bg/visiting/the-palace/
- http://iefem.bas.bg/za-muzeia.html
За автора:
Виктор Топалов е роден и израснал в гр. София. От 2016 г. насам се занимава активно със съхраняването и популяризирането на културно-историческото наследство на столицата. Той е съавтор и съставител на научнопопулярната книга „Бохемска София: Истории от жълтите павета“, съдържаща 35 разказа за културния живот в града в периода между Освобождението и края на Втората световна война.
Сред реализираните проекти с негово участие са два документални филма по пръчка на столичния район „Оборище“, първата виртуална обиколка с жестов превод в реално време „Нямото кино в София, аудио обиколката „Кварталът на писателите“, поредиците „Софийските улици“ и „Тъмната София“ в културното списание PROGRAMATA, поредицата „Софийските квартали“ по студентското радио „Алма Матер“ и др.
Коментар, Създателите
Изследователите от GATE с иновативни решения за градската среда
Снимка: GATE Надеждният изкуствен интелект може да донесе много ползи, като например по-добро здравеопазване, по-безопасен и чист транспорт, по-ефективно производство, по-евтина и устойчива енергия. Той подпомага намирането на решения
06.03.2023