Бюлетин

Бохемски истории: Народната книгохранителница

„Чрез новото помещение нашата „книгохранителница“, както я наричаха нейните учредители, ще се поднови и възроди, ще забрави всички преживени мъки и терзания и ще се яви в ново озарение, в ново осветление, като върховен разсадник на всестранни знания – за чест и слава на България.“

Из „Книжовното богатство на София“ от Велико Йорданов, сп. „Сердика“, 1941 г.

Триста шестдесет и четири дни преди София да бъде обявена за столица на Княжество България, на 4 април 1878 г. Софийският градски съвет дава банкет в чест на руските офицери и чиновници, по случай избавлението на цар Александър II от покушението против него само два дни по-рано. На това знаменито събитие, секретарят на градския съвет – учителят Михаил Буботинов, заявява, че София има нужда от библиотека, за да постигне истински културен подем. Скоро след това в града са направени първите стъпки за създаването на софийски „дом“ на книгата.

Първите книги, които влизат в специално учредения фонд, са от личната библиотека на благодетеля Иван Денкоглу. След смъртта му през 1861 г., неговият книжен архив се съхранява в сградата на софийското училище в двора на църквата „Св. Неделя“. На 15 август 1878 г. градският полицмейстер щабскапитан Александър Карлович Паул дарява 228 тома от собствените си книги. От своя страна, вицегубернаторът Марин Дринов изпраща от Пловдив 30 тома, като по този начин се оформя първият значителен книжен фонд на софийската библиотека. Чак през 1883 г. се слага край на необходимостта от дарения за поддържане на книжния фон на библиотеката с приемането на Закона за печата, в който се предижда следното:

„Издателите на периодическите и непериодическите списания и каквито и да било печатни книги, длъжни са да изпровождат на Народната библиотека в София по два екземпляра даром, а в Министерството на вътрешните дела по един екземпляр само от политическите вестници и списания“.

През септември 1878 г. Софийската публична библиотека отваря врати в стара турска къща в близост до Градската градина. Към този момент институцията е разполага само с две помещения – едното се използва за читалня, а другото – за съхраняване на книгите. Целият книжен фонд се побира в 6 шкафа, а за столове служат ученически чинове. Именно в тази турска къща става и официалното откриване на библиотеката на 15 януари 1879 г.

За да бъде подсигурено бъдещето на институцията, издържана дотогава от частни дарения и членски вноски, нейните учредители, ръководени от проф. Марин Дринов, решават да прехвърлят грижите за библиотеката към държава. Така от 5 юни 1879 г. библиотеката започва да се нарича „Българска народна библиотека в София“.

След турската къща, библиотеката се мести последователно в няколко сгради, докато не се установява в старата Бююк джамия – днешният Археологически музей към БАН на 2 март 1880 г. Сградата е в изключително лощо състояние. За да бъде пригодена за ползване, е осъществен ремонт, за който са заплатени 7 000 лв.

Една трета от цялото пространство е преградено с дъски, а останалата част е разделена на 4 помещения, най-голямото от които се използва за читалня. Скоро става ясно, че въпреки преустройствата, сградата на Голямата джамия е неподходяща за нужните на Народната библиотека.

В писмо от директорът на институцията Васил Стоянов до Министъра на народното просвещение от 1884 г. четем:

„Помещението има силна влага, задуха, тъмнотия, теснотия и мястото е ниско, и в земята, та се образува тежка и много вредителна миризма, резултат от речената влага, задуха и от плесенясалите вещества по стаите. При такова помещение, колкото и да се варди и чисти, не може да има оная чистота, каквато се изисква, особно за библиотека. Зиме помещението не може да се отоплява, освен чрез железни пещи, тръбите на които вън от зданието трябва да се издигат по стените много нависоко до самия покрив, и от това димът не смогва да излезва лесно и скоро, а често се повръща назад из пещите, та се попълват стаите с дим.

При това положение в библиотеката не може да се върши нищо редовно и свястно: читателите се принудяват да си отиват безвреме, а служащите напущат работа и стават да си търсят облекчение ту в една, ту в друга из стаите, като са принудени да гълтат при това вместо обикновен чист въздух отровителните изпарения от развалената атмосфера в помещението. И така не е чудно, дето едни от служащите се оплакват от болки в гърдите, други от силен ревматизъм и пр. Вещите на библиотеката, особено книгите, при това положение на помещението са изложени на твърде опасна развала, от която едва ли биха могли да се поправят отпосле“.

През 1885 г. библиотеката напуска старата Бююк джамия, за да смени няколко сгради в следващите 15 години. През 1900 г. директорът на Народната библиотека получава дългочакано писмо. В него става ясно, че министърът на просвещението д-р Димитър Вачов уведомява директора Александър Козаров, че покупката на зданието на Гражданския клуб на ул. „Георги Раковски“ № 131 е завършена и го приканва да пренесе библиотеката колкото се може по-скоро в новата сградата.

Десетилетия наред това скромно здание е дом на българската народна библиотека. Но с развитието на обществения живот в страната, нуждата за нова, по-голяма сграда нараства. Затова в края на 30-те години се правят първите стъпки за построяването на днешната сграда на институцията. В книгата „Щрихи към портрета на цар Борис III” Алберт Леверсон пише:

„На 26.11.1937 г. Министърът на просветата моли интендантството на цивилната листа на Н. В. Царя да даде съгласието си да се отстъпи мястото на Царския манеж за постройка на сграда на Народната библиотека в София… След известно протакане, дворецът отстъпва и министерството пристъпва към изграждане на сградата на днешната библиотека.“

Строежът на днешната сграда на библиотеката започва през 1939 г. по проект на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Тяхната идея е описана подробно в статията „Дворецът на книгата“ от Райчо Райчев, публикувана през 1941 г. в сп. „Сердика“. Прочетете я тук:

В материал от същата 1941 г. научаваме подробности относно уредбата на библиотеката, по времето, в което тя се помещава в бившия Граждански клуб, както и относно вълнението на четящите хора за строежа на новата сграда:

„Имотът на библиотеката е разпределен в пет отдела, определени още при основаването ѝ:

  1. Български отдел, най-богатият и най-главният – книги, вестници, списания;
  2. Отдел за чужди книги – с латиница и др., също богат отдел;
  3. Отдел за стари български ръкописи и за бълграски старопечатни книги отпреди Освобождението;
  4. Отдел за български архивни материали с повече от 100 000 документа;
  5. Отдел за турски книги и архивни материали – в тоя отдел са и библиотеките на Хюзрев паша и Пазвантооглу.

…Но поради недостатъчното нейно помещение, недостатъчната читалня – за 60-70 души, липсата за кабинети за научни занимание и пр., днес тя е повече склад, особено за архивните материали. Един ден, обаче, и това не ще да е далеч, когато се построи новото помещение и се разгърнат тия материали, ще се види най-добре какво богато съкровище се намира в нея.“

При бомбардировките над столицата, незавърешаната сграда е ударена пряко, което забавя сериозно строежа. Бомба поразява и старата сграда на ул. „Георги Раковски“. В последствие последната е разрушена и днес мястото се използва за вход на театър „199“. Настоящата сграда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ е завършена през 1953 г. с доста разминавания от оригиналния проект на прочутото архитектурно дуо. Въпреки това, този архитектурен шедьовър с достойнство носи отговорността да бъде наричан „Дворецът на книгата“.

Източници:

„Как бе основана Народната библиотека и история на сградите ѝ“ – Петър Величков

Сп. „Сердика“, бр. 2-3, 1941 г.

„Градоустройство, бит, растителност и градини в София“ – Дико Диков

Снимки:

Архив на Любомир Юруков

Личен архив

Сп. „Архитектура“

Сп. „Сердика“


За автора: 

Виктор Топалов е роден и израснал в гр. София. От 2016 г. насам се занимава активно със съхраняването и популяризирането на културно-историческото наследство на столицата. Той е съавтор и съставител на научнопопулярната книга „Бохемска София: Истории от жълтите павета“, съдържаща 35 разказа за културния живот в града в периода между Освобождението и края на Втората световна война.

Сред реализираните проекти с негово участие са два документални филма по поръчка на столичния район „Оборище“, първата виртуална обиколка с жестов превод в реално време „Нямото кино в София, аудио обиколката „Кварталът на писателите“, поредиците „Софийските улици“ и „Тъмната София“ в културното списание PROGRAMATA, поредицата „Софийските квартали“ по студентското радио „Алма Матер“ и др.

close

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Още от Built.bg

Войната в Украйна

Избрано за Вас

Последвайте ни

Най-споделяното от Built.bg

Коментари и анализи

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Инфраструктура

Архитектура

Създателите

Градска среда и Урбанизъм

Бохемски истории

Be Green

Built.bg Podcast

Запиши се за електронния бюлетин на Built

Само качествено съдържание, без спам