Бюлетин

Бохемски истории: Първият електрически трамвай в София

„Вчера столичните жители бяха зрители на едно ново за тях явление от всесветския прогрес. Първият трамвай проряза почти цялата Витошка улица. Грамадното мнозинство народ се любуваше на приятната гледка от бързината на трамвая и от светлите искри под колелата му и на жицата отгоре. Трамваят върви бързо без друсане, осветлява се електрически и има изящна мебелировка.“

Известие в столичната преса, 30 ноември 1900 г.

Нека си представим, че влаковете от Централна гара се спускат по бул. „Мария Луиза“, за да достигнат столичния център. Тази идея за подобряване на градския транспорт се обсъжда от членовете на Общинския съвет в края на XX-ти век. Предложението е отхвърлено, заради шума и тъй като локомотивният пушек би замърсил чистия софийски въздух. Така се стига до решението за пускането на първите трамваи в столицата.

През далечната 1898 г. се правят първите стъпки по изграждането на трамвайна система. Със задачата е натоварена белгийската фирма „Електрически трамваи – София“, с която Столична община сключва договор за концесия на 1 декември същата година. В резултат на това, през 1900 г. е завършено първото трамвайно депо в столицата – „Мария Луиза“, познато още като „Клокотница“. До 1935 г. то е единственото в града до построяването на депо „Красно село“.

Още в края на 1900 г. са пуснати няколко пробни мотриси. Дни след споменатото в началото първо преминаване на трамвая, се случва и първият записан инцидент. Вестник „Вечерна поща“ пише в материал от 5 декември 1900 г., че:

„Вчера, часът 11, трамвайният вагон № 2 с един кондуктор-ученик правеше упражнение и изкокна от релсите по направление към кухнята на хотел „България“.

Въпреки този инцидент, на 1 януари по стар стил в 10.30 ч. по софийските улици и булеварди преминава официално за пръв път електрически трамвай. Сред гостите на тържественото събитие е и кметът Христо Попов. Така София се нарежда сред първите 10 европейски столици с подобен обществен транспорт, изпреварвайки дори Лондон. Е, все пак, нека споменем, че по това време английската столица няма трамвай, но има… метро.

Маршрутът на първия трамвай е с обща дължина от 5 680 м. и свързва гарата с пл. „Славейков“, а в последствие и с бул. „Патриарх Евтимий“, по следния маршрут:

Още от Built.bg:  Средният размер на жилищен кредит през тази година в София е 234 000 лева

Гарата – Лъвов мост – Джамията – ул. „Търговска“ – ул. „Княз Александър I” – ул. Граф Игнатиев“ – пл. „Патриарх Евтимий“.

Линията е обслужвана от 6 мотриси, а разстоянието от първата до последната спирка се осъществява за 40 минути. По маршрутът са поставени само първа и последна спирка. През останалото време на всяко кръстовище пътникът може да подаде сигнал на водача за слизане и качване. Художникът Никола Танев разказва в спомените си:

„Първия и втория ден возенето в трамвая беше безплатно. Но хората се бояха и трамваите се движеха празни, ако не се смятахме ние с Методи, които първи дадохме знак да спре вагона и като се метнахме вътре, чак вечерта слезнахме. Бяхме се залостили от двете страни на ватмана и не мръднахме оттам. На втория ден публиката се престраши и вече пълнеше трамвая. На третия ден започна с плащане. Ние обаче широко бяхме използвали първите гратисни дни. Мъчно софиянци се научиха да се возят на трамвай.”

В началото, трамвайните линии са единични. Разминаването с насрещна мотриса се осъществява чрез изчакване в малки отклонения от релсите, предназначени за това. Журналистът и политик Димо Казасов си спомня колко мъчително за пътниците е чакането на тази отбивка, тъй като трамваят не може да помръдне, докато не се случи разминаването.

Трамваят разполага с две класи. Билетът за I класа се продава на цена от 15 стотинки, а за II – за 10 стотинки.

Разликата между двата салона е в седалките. По-скъпият билет дава възможност на пътуващите да седят върху червени кадифени възглавници, поставени на дървените скамейки, а във втора класа – тези възглавници са премахнати.

Хитрите софиянци пътуват само във II класа, а със спестени пари си купуват кифла, кебапче, кафе или цяла паста. Скоро непопулярният скъп билет бил премахнат.

Народния поет Иван Вазов също се осмелява да се качи на това ново изобретение. В своя разказ „В електрическият трамвай“ той разказва впечатленията си:

Още от Built.bg:  Първият у нас Леден парк отваря врати утре в София

„Първият клас, дето сядам въз кадифено седалище, е съвсем празен; вторият клас е населен от една бабичка, от двама гимназисти, от едно слугинче-момиче и дете, което държи в ръцете си… Трамвая продължава пътя си към Търговска улица. Той се търси, гърми, стъклата на прозорците чаткат. Това тръскане и шум произвеждат неприятно впечатление из пръв път. Но големите сгоди на това съобщително средство стократно го изкупуват. Спираме на Александровския площад, цял настръхнал със стълбове, като едно пристанище с корабните мачти. Никой не влазя, и външният чиновник, който кара каруцата, звъни за тръгване. Аз ги наричам чиновници, и тогова, и първият, защото не им знам особените названия. После научих, че ги викали ватман и ресевйор! Ето ти и трамвая, че внася нов международен вклад в речника ни! Всяко нововъведение в живота ни влачи подире си рой чужди думи в езика, и той, сиромахът, ги гълта, усвоява, обогатява се, оварварява се.”

На 1 април по стар стил е открита и линията за Княжево. Така електрическият трамвай постепенно измества т.нар. „конски трамвай“, който в действителност е просто голяма дървена кола, теглена от коне по пътната настилка. Макар той да няма общо с истинския конски трамвай, е наричан така от местните жители. Иван Вазов често описва Княжевския трамвай в своите разкази, най-известен сред които е „Урок“:

„Княжевският трамвай заобиколи с ухораздирателни скърцанета по релсите градинката на стария паметник на царя Освободителя [дн. Руски паметник – бел. ред.] и пак пое правата посока към югозапад. Пред мене пак се откри във всичката си омайност чудната панорама на зеленото поле, на Витоша, с благородния и мощен израз в кръгозора. Аз не свалях очи от тая вълшебна гледка, толкова пъти виждана и все тъй нова и драга на душата ми.“

За тази линия пише и журналистът Христо Бръзицов в книгата „София разказва“:

„Особено забавно трагичен бе трамваят за Княжево. Той даваше на карикатуристите много хляб, защото често се занимаваха с него. Речеше ли да тръгне от площад „Света Неделя”, за петдесетте места на вагона воюваха няколкостотин граждани с жените си и децата си, особено в празнични дни. Това вече бе материал и за медицинските служби.“

Още от Built.bg:  Какво представлява концепцията за "Зелен ринг София"

През 1901 г. мотрисите се движат със скорост между 15 и 20 километра в час. Причините за това са няколко – за да не се плаши населението от силния шум и защото при по-висока скорост токовземането от електрическите жици не е добро. До края на годината са открити общо шест трамвайни линии, които покриват разстояние от 24 километра.

Така започва пътят на софийския електрически трамвай. Той постепенно се превръща в един от най-обичаните символи на столицата. И все пак, колко щеше да е хубаво да хващаме влака за Пловдив от пл. „Св. Неделя“, нали?

Снимки:

Архив на Любомир Юруков

Личен архив

Източници:

„София: От първия трамвай до последната спирка на метрото“ – Станислав Колев

„Градоустройство, бит, растителност и градини в София“ – Дико Диков

„Вече 119 години трамваен звън оглася софийските улици“ – Илиана Иванова

„Първи епизод: Стара София и първият трамвай“ – Оля Стоянова

„40 години софийски трамваи“ – инж. Т. А. Панев


За автора: 

Виктор Топалов е роден и израснал в гр. София. От 2016 г. насам се занимава активно със съхраняването и популяризирането на културно-историческото наследство на столицата. Той е съавтор и съставител на научнопопулярната книга „Бохемска София: Истории от жълтите павета“, съдържаща 35 разказа за културния живот в града в периода между Освобождението и края на Втората световна война.

Сред реализираните проекти с негово участие са два документални филма по поръчка на столичния район „Оборище“, първата виртуална обиколка с жестов превод в реално време „Нямото кино в София, аудио обиколката „Кварталът на писателите“, поредиците „Софийските улици“ и „Тъмната София“ в културното списание PROGRAMATA, поредицата „Софийските квартали“ по студентското радио „Алма Матер“ и др.

close

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Още от Built.bg

Войната в Украйна

Избрано за Вас

Последвайте ни

Най-споделяното от Built.bg

Коментари и анализи

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Инфраструктура

Архитектура

Създателите

Градска среда и Урбанизъм

Бохемски истории

Be Green

Built.bg Podcast

Запиши се за електронния бюлетин на Built

Само качествено съдържание, без спам