Само на метри от джамията „Баня баши“, скрита от погледите на хилядите минувачи, е разположена решетка с розово-червен цвят. Нейното място не е случайно. Тази решетка пази извора на гореща минерална вода, заради който нашият град съществува. Лечебната течност е причина за построяването на бани още в средата на II век, по времето на Римската империя. Тази традиция продължава и в следващите векове, като достига своя пик по времето на Османската империя.
В първите години след Освобождението, животът в града се концентрира около пазарите и няколко основни площада – „Куручешме“, в района на дн. Съдебна палата, „Кафене Баши“, на дн. пл. „Славейков“, и „Бански“, който запазва името си и до днес. Тези широки пространства посрещат пристигащите от основните пътища, които водят към новата българска столица. На „Куручешме“ идват гостите от Кюстендил, на „Кафене Баши“ – тези от Самоков, а всички останали, рано или късно, се озовават на площада до джамията.
Първият градоустройствен план придава на пл. „Бански“ първостепенно значние. Около него са разположени ключови обекти за обществения живот. В годините след приемането на плана са разрушени десетки стари сгради и са начертани бъдещите главни улици в града. На площада се пресичат дн. бул. „Мария Луиза“, улиците „Искър“, „Екзарх Йосиф“, „Пиротска“ и изгубената „Търговска“. Наблизо са обособени житният пазар и пасажът „Св. Никола“.
В миналото, животът на площада при банята започва преди изгрев и завършват късно след залез. Изобилието от улици и пространства с търговски характер превръща района в притегателен център за всеки софиянец, който иска да се потопи в духа на своето време.
Централно място на площада заема джамията „Баня Баши“, която е изградена в средата на XVI-ти век по инициатива на молла Ефенди Кадъ Сейфуллах. Някои източници твърдят, че сградата е проектирана от големия османски архитект Синан, който е създател на джамиите „Сюлеймание“ в Истанбул и „Селимие“ в Одрин. В непосредствена близост до джамията са изградени две бани – женска и мъжка.
След Освобождението Временното руско управление предприема сериозни мерки за премахването на голяма част от мюсюлманските храмове в града. В спомените на началника на руската военна администрация в София Александър Мосолов четем следната любопитна история:
„Веднъж, аз се завърнах в квартирата си след закуска, легнах си да си почина, но ето, че страшна буря се разрази, придружена с проливен дъжд. Неочаквано, някой почука на вратата ми. Това беше вестовоят на Дондуков, който ме повика да отида при Княза [Дондуков – бел. ред.].
- Недей се съблича. Още сега иди с десет души електротехници от пионерската рота в града. Те са тук и те чакат. Гледай мълнията да удари повече минарета. Пионерите са взели със себе си динамит… Разбрано, нали?
- Тъй вярно.
Повиках хората и излязох. Бурята продължаваше доста дълго. Падаха често мълнии. Юнаците пионери се изкачваха до половина на минаретата, поставяха динамит и се отдалечаваха. Само от далече се чуваха ударите на на гръмотевицата и едва взривовете.
На следния ден беше доложено на Императорския комисар, че гръмотевица е ударила 7 минарета. Назначиха комисия за преглеждане на повредите. Тя донесе на Княза, че минаретата представляват опасност за околните къщи. Оказа се, че имало за събаряне още няколко стари минарета. Комисията състави протоколи и ги изпрати на турския комисар, а подир една неделя бяха разрушени повече от 10 минарета, без каквато и да било дипломатическа намеса.“
В първите години след Освобождението от около 30 джамии в града са съхранени само три – бившата Голяма джамия, днешният Национален археологически музей, и Черната джамия, преустроена в православия храм „Св. Седмочисленици“. Вероятно заради своята историческа значимост и архитектурни качества, и „Баня Баши“ джамия е пощадена от „гръмотевиците“.
Площад „Бански“ става особено привлекателно място след откриването на седмичния петъчен пазар. На него шопи и шопкини от околните села предлагат стоката си на по-заможните столичани. От пазара могат да се закупят общи хранителни продукти, тъй като по-специфичните стоки са продават на отделни пазари – говежди, житен и… слугински. Всички те са разположени на минути от централния.
Около джамията са разположени и някои от най-представителните софийски хотели. Един от тях е „Македония“ – точно на ъгъла на площада и бул. „Княгиня Мария Луиза“. В него отсяда поетът Пейо Яворов преди да стане поет и… преди да стане Яворов. През 1895 г. Пейо Тотев Крачолов идва в София, за да участва в конкурс за драматични артисти. Поради неясни причини този „17-18 годишен, слаб, малко прегърбен юноша, с тъмно-мургаво лице, големи черни, искрящи очи и врани коси“, който се представя като пощенски служител от провинцията, не успява да се яви на изпита.
През 1896 г. в салона на същия хотел софиянците са първите българи, които стават свидетели на новото чудо – филмът. Във вестник „Народни права“ от 8 декември четем:
„Г-н Мелинсон, известен на столичната публика по своите сеанси върху хипнотизма, в салона на хотел „Македония“ показва на любопитните едно ново изобретение на Едисона. Известно е, че фигурите на магическия фенер стоят неподвижни. Едисон е направил да се движат и меняват фигурите… Има още: играющи деца, паришкия семеен живот, един англичанин пуши тютюн, дим върви из лулата, налива бира в чашата си, най после един живописец бързо рисува английската царица, покланя се пред вас и излиза.
Сичко се състои в това: магическия фенер е същия; вместо газ или свещ, свети електричество; вместо неподвижна фигура на стъкло, тук минават пред увеличителното стъкло стотини картини с такъва бързина, щото човек мисли че нещо магическо става пред него… Любопитните могат да видат това изобретение на Едисона секи ден от 4 до 10 часа вечер, и да се почудят малко на човешкия ум, за когото види се, няма нищо невъзможно.”
На партерния етаж на хотел „Македония“ е разположено и прочутото едноименно кафе. За него се разказва в повечето спомени за годините от края на XIX-ти и началото на XX-ти век. В съседство е разположено и Арменското кафене, което също е посещаване от много български артисти от този период. Димо Казасов в своите „Спомени от бурни години“ описва така духа на софийските бохемски заведения:
„В някогашните кафенета хората се срещаха, разговаряха, спореха, тоест, както се казваше, политиканствуваха. Не всички хора а само мъжете, тъй като в онова време жената нямаше достъп в кафенето. Изключение правеше само „Цар Освободител“, което беше по-ново кафене, и то, със сладкарница.“
На мястото на стария дъсчен театър „България“ през 1911 г. са открити Централните хали. Те са проектирани от арх. Наум Торбов, чието ателие се намира само на няколко стотин метра от първия закрит пазар в столицата. Той е автор на някои от най-забележителните сгради в района – зданието на Хентови на ъгъла на „Пиротска“ и „Княз Борис I”, хотел „Сплендид“ на „Триадица“ и „Сердика“, както и на второто софийско кино – „Одеон“ на ул. „Цар Симеон“ № 82, което е разрушено от бомбардировките. Смята се, че Халите са първата обществена сграда, която поставя на фасадата си столичния герб, създаден през 1900 г. от художника Харалампи Тачев.
През второто десетилетие на XX-ти век площадът се сдобива и със своето второ архитектурно бижу – новата минерална баня. Тя е изградена в периода 1906 – 1912 г. по проект на архитект Петко Момчилов. Външната украса е дело вече споменатия декоратор Харалампи Тачев. Сътрудничеството на двамата творци се проявява и в сградата на Синодалната палата на пл. „Св. Александър Невски“, завършена през 1910 г.
Новата минерална баня отваря врати през 1913 г. Тогава общината взема решение да разруши старите турски бани, които се ползват от жителите на София в продължение на векове. Днес на мястото на женската баня могат да бъдат видени само останки, а на мястото на мъжката е поставена споменатата решетка, под която се крие животворният извор.
Площад „Бански“ променя многократно облика си през последните 140 години, но въпреки това запазва своя дух. Приседнали на някоя от пейките в парка, обърнали поглед на север, с помощта на малко въображение можем да се върнем във времето на Томас Едисън, Пейо Яворов и строителите на стара София.
Площадът заема основно място във филма на Бохемска София „В сърцето на стария град“, реализиран със съдействието на Столична община, район „Оборище“.
Гледайте целия филм:
За автора:
Виктор Топалов е роден и израснал в гр. София. От 2016 г. насам се занимава активно със съхраняването и популяризирането на културно-историческото наследство на столицата. Той е съавтор и съставител на научнопопулярната книга „Бохемска София: Истории от жълтите павета“, съдържаща 35 разказа за културния живот в града в периода между Освобождението и края на Втората световна война.
Сред реализираните проекти с негово участие са два документални филма по пръчка на столичния район „Оборище“, първата виртуална обиколка с жестов превод в реално време „Нямото кино в София, аудио обиколката „Кварталът на писателите“, поредиците „Софийските улици“ и „Тъмната София“ в културното списание PROGRAMATA, поредицата „Софийските квартали“ по студентското радио „Алма Матер“ и др.
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024