Букурещ, Румъния
Автор: Екип Built.bg
Снимки: Built.bg
Съдбата на една от най-ценните от историческа гледна точка сгради извън територията на България – Солаковият хан в Букурещ, приютявал Ботев, Левски и Каравелов, отново е неясна. Причината е, че на последното си заседание Общинският съвет в румънската столица одобри пари само за обезопасяването и съхранението на зданието, но не и за възстановяването му. Преди малко повече от година пак от общината обявиха, че са откупили хана от собствениците му и ще го спасят.
В момента състоянието на Солаковия хан е критично. Той се руши от години като днес е запазена само фасадата му, покривът на много места е паднал и сградата е опасна. Обезопасена е с временна ограда и ленти. Че това е място с историческо значение показва само старата плоча с надпис на румънски и български, която стои на входа.
Градските управници в Букурещ гласуваха преди дни да отпуснат 8,2 млн. леи за хана. Това са около 3,2 млн. лева. В решението обаче изрично е записано, че това включва само укрепване на стените и консервация, за да не се срути, но не и възстановяване. Тези процеси трябва да отнемат 16 месеца.
Измина повече от година, откакто кметството придоби сградата, но по нея нищо не е правено. От общинската администрация обясняват, че причината е в бюрократичните процедури, които са длъжни да следват. Предстои техническа експертиза, одобряването от Министерство на културата, издаване на необходимите разрешителни и чак след това избор на фирма за изпълнението.
За румънците Солаковият хан няма толкова голяма историческа стойност, както за България. Общинската администрация предприема мерки за укрепване най-вече заради лошото състояние на сградата и опасността фрагменти от нея да ранят пешеходец или да паднат върху минаващия на метър от нея трамвай. Ханът е разположен в самия център на града.
Сградата е построена през 1859 г. по поръчка на братята Солакоглу от Свищов. Тогава това е първата фабрика за тестени изделия в Букурещ с магазини на фасадата. Малко по-късно става хан. През Втората световна война е сериозно повредена от пожар, но е частично ремонтирана и се използва като жилище на няколко семейства до 80-те години.
След това започва бавното й рушене. След 90-те години кметството я слага в списъка със защитените сгради, но наследниците на рода Солакоглу така и не я оправят.
През 2010 г. покривът на сградата се срути. Собствениците са глобявани многократно заради лошото състояние на Солаковия хан, но това така и не промени ситуацията. През 2019 г. общината започна отчуждаване на имота, а в края на 2021 г. сградата беше успешно откупена за 4,5 млн. леи.
Историческото значение на зданието за България е безспорно. Братята Солакоглу се местят от другата страна на река Дунав с цел да развиват търговия – да произвеждат тестени изделия. Сградата е построена и като дом на голямата им фамилия. Те обаче осигуряват и подслон за пътниците и търговците, най-вече от България, в годините преди Освобождението. Оттам и името – Солаков хан.
Според архивните източниците ханът е заемал около 1000 кв. метра и е имал близо 100 стаи. Приземният етаж бил зает от дюкяни, отдавани под наем на собственици с различна националност.
Вътрешните помещения се ползвали за складове. Мястото е ключово – в централната част на Букурещ, където е кипяла търговията. Имало и пивница, където хората сядали на вино и разговори за политика и да уговарят своите бизнес дела.
Така там отсяда Любен Каравелов – на приземния етаж от дясната страна на входа с изглед към улицата той прави печатница. Като председател на Централния революционен комитет от Солаковия хан той издава българските вестници „Свобода“ и „Независимост“, които играят ключова роля за разпространението на освободителните идеи в България.
Също тук Христо Ботев печата през 1867 г. вестниците „Знаме“ и „Дума на българските изселници“.
Историците смятат, че Васил Левски също се е крил в Солаковия хан. В свое писмо малко преди Освобождението Ботев казва, че с приятеля му Левски са живели заедно през мразовитата зима на 1869 г. в изоставена мелница в Букурещ. Българските историци смятат, че тази мелница е била в двора на хана, а в последствие е напълно разрушена и премахната.
Сградата приютява пътници до края на Втората световна война. През 1948 г. е национализирана от комунистическия режим. Помещенията се дават под наем, но без да се поддържат и ханът започва да се руши. През 90-те години зданието все още се обитава, но незаконно от просяци и бездомници.
През този период Солаковият хан е собственост на кметството – тогава периодично се говори, че общинските власти заедно с българското посолство ще ремонтират сградата и ще я превърнат в румънско-български културен център.
До 2003 г., когато след дългогодишни съдебни битки ханът е върнат на четиримата наследници на фамилията Солакоглу. Те обаче веднага обявиха пред медиите, че нямат финансовата възможност да възстановят сградата и искат да я продадат. През годините след това се провалиха и опитите за публично-частно партньорство и реставриране с европейски средства.
До миналата година, когато от общината в Букурещ официално обявиха, че са си върнали имота и ще го спасят. Беше съобщено, че предстоят обезопасителни дейности, след което ще се пристъпи към реставрация на хана и той ще стане културен център. Според последното решение обаче това няма да се случи.
Според Юлия Баховски, основател на единствения блог за България на румънски език Mybg.biz, новините не са добри, но в същото време обезопасяването е първата крачка, след което може да се тръгне в желаната посока за всички нас. „Два народа – българският и румънският, би трябвало да обичат този хан еднакво много.
За съжаление обаче румънците не знаят точно историята на този имот и значението му за българската история“, коментира пред Built.bg Баховска.
В румънските медии съдбата на хана също често се коментира. Информационните сайтове отбелязват, че от плановете на общината без обяснение е отпаднал последният етап по възстановяването на сградата и превръщането й в културен център. Повече информация за съдбата на Солаковия хан се очаква отново през есента, когато би трябвало да започне укрепването му.
