Built Анализ: Каква беше 2023 година за производителите на мебели

Автор: Built.bg

Мебелната индустрия в България изпраща година на възходи и спадове. От една страна проблемът с високите цени на суровините от предходната година изглежда решен частично, но от друга губим пазари. Що се отнася до ситуацията у нас нагласите все още са на страната на родното производство.

Българите продължават да смятат, че родните мебели са най-качествени – 44% от потребителите у нас купуват мебели произведени в България, показва проучване на агенция Тренд, проведено пред октомври. За още 37% произходът може да бъде или роден, или от държава в Европейския съюз, или дори от трети страни.

Материалите обаче са от значение и 31% родните клиенти се съобразяват с тях, когато избират. Още 21 на сто признават, че са важни, но не отдават значение на това при покупка. А за 24% важни са само цената и дизайнът.

И тук стигаме до най-важният критерий при избор на мебели за българите – за 80% от анкетираните това е цената. Следва качеството на изработка, която е посочена като много важна от 75% от хората, а 60 на сто гледат най-вече дизайна. 53% обръщат внимание с приоритет на вида материал, 33% избират спрямо производителя, а 22% гледат дали мебелите са изработени спрямо екологичните изисквания.

Много хора у нас всъщност не купуват мебели и живеят само с тези, които вече имат – това са 39% от участвалите в изследването. На другия полюс – 3% купуват всяка година и дори по-често, 19 на сто веднъж на няколко години, а 36% по-рядко.

Сменяме в домовете си най-често леглата и матраците – това признават 49% от българите. По-често от останалите мебели купуваме и столове – 33% от хората, 26% търсят дивани, 22% шкафове, 19% маси.

Пазаруването през интернет навлиза все повече и в избора на мебели за дома или офиса. 5% от българите купуват изцяло онлайн, а 34 на сто разглеждат какво има в магазините, за да се ориентират за марките, цените и качеството и после поръчват онлайн, най-често заради отстъпките там и предвидената доставка. Все пак обаче най-много са българите, които държат да видят подробно мебелите и ги купуват физически от магазините – това се отнася за 45% от анкетираните.

Изненадващо най-крупният търговец на мебели у нас води повече от два пъти като обороти на следващия в класацията – това е скандинавската верига JYSK, които са направили оборот за 2022 г. в размер на над 550 млн. лв. Втори са Мебели Виденов с 220 млн. лв., следвани от ИКЕА с 140 млн. лв. годишен оборот от продажби. Топ 5 затварят АИКО (126 млн. лв.) и МОМАХ (40 млн. лв.).

Качеството на родните мебели е добре познато и навън – България е сред 15-те най-големи износители в Европа. Родната продукция се продава най-добре в съседна Румъния, където се реализират 15% от нашите мебели, следвана от Гърция с 10%, Полша с 7%, Франция 6.9% и Германия 6.8%. У нас обаче много продавани са по-евтините китайски и турски мебели.

Любопитно е, че България е вторият най-голям вносител на мебели в Албания, в топ 3 вносители в Гърция, в топ 5 вносители в Румъния и Грузия и сред първите 10 вносители в Иран, Млата и Северна Македония. В региона обаче Турция е големият лидер – тя изнася мебели за близо 4 млрд. долара, а Сърбия и ние сме съответно на второто и третото място съответно с около 600 млн. долара обороти.

А в света най-големият потребител на мебели са Съединените щати, но най-големият производител в Китай. 2022 г. бележи още един бум – в потреблението на мебели у нас като са продадени стоки за 466 млн. долара. За сравнение през предходната 2021 г. българите са похарчили за мебели 420 млн. лв., а преди това през 2020 г., когато ковид епидемията затвори много обществени места и поръчките на мебели скочиха, оборотът е бил само 310 млн. долара.  

Дървопреработващата и мебелната индустрия у нас прави около №5 от БВП на страната, а в сектора работят около 55 хил. души. Годишният оборот на целия бранш възлиза на около 1,7 млрд. лв. Интересното е, че мебелните предприятия и дърводобива дават прехрана на много хора в планински райони, където друго препитание почти няма.

Браншът се бори и с една голяма стигма – за изсичането и изчесването на българската гора. Официалните данни обаче показват, че гората ни никога не е била в по-добро състояние. През 1960 г. горският запас е бил 243 млн. куб. м., а през 2020 г. дървесината е била 718 млн. куб. м. Реално днес 38,5% от територията на страната ни е покрита с гори.

Последните няколко години обаче се наблюдава намаляване на прираста на гората – това е годишното нарастване на обема й. Такова намаляване се случва за първи път от няколко десетилетия. Според горските специалисти причината е в застаряването на дърветата.

Данните показват, че у нас се ползва в момента около 50% от въпросния прираст, докато в останалите европейски страни секат и използват окол 75-80%. В същото време близо 60% от добитата дървесина от нашите гори се продава и гори в печките на хората, което е изхабен ресурс и пропуснати ползи за икономиката и бизнеса.

Мебелният бранш застава и срещу исканията на еколозите за консервация на горите като излизат с конкретни данни. Според тях животът на едно дърво е 100-120 години, след което залинява и постепенно изсъхва, а въглеродният двуокис, който се е акумулирал се връща обратно в природата.

Освен това дървото става благодатно за развитието на различни болести, лесно може да изгори в пожар и става напълно негодно за индустрията.

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Email Address *

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ