- Скоро ще станат 2 години, откакто ПАВЕЦ „Чаира“ не работи – официално съоръжението излезе от строя през март 2022 г. по време на тест след ремонт.
- За това време бяха направени няколко разследвания на причините за аварията, но ремонтът все още не е започнал.
- От Built.bg поискахме актуална информация от Министерство на енергетиката на какъв етап е реконструкцията и кога съоръжението отново ще заработи.
От ведомството потвърдиха, че в последните месеци са извършени множество анализи от водещи компании и експерти от България и Европа, за да установят точните причини, довели до инцидента. Министерство на енергетиката приемат, че най-точна информацията за причина за аварията с хидроагрегат (ХА) 4, дава последният и най-комплексен анализ, изготвен от швейцарската компания AF-Consult Switzerland AG (AFRY Schweiz AG).
Дружеството е извършило анализ на целия жизнен цикъл на агрегата – проектиране и строителство, експлоатация, дейности по рехабилитацията, както и високотехнологично компютърно моделиране на процесите и изследване на проби от метала в германска лаборатория. Докладът посочва силна амортизация на ключови съоръжения от хидроагрегата, като подчертава, че повредите са нетипични за подобен тип съоръжения в световната практика.
Като основни причини за настъпилия инцидент се отбелязват високи локални напрежения в турбината, и значителна кавитация (частично повърхностно разрушаване на метала), водещи до „натрупване на умора“ в материала и микропукнатини, които с времето са се увеличили. Събраното въздействие на всички тези фактори и забавената диагностика и рехабилитация са довели до настъпването на инцидента, се казва в доклада.
Кога обаче съоръжението ще започне да работи отново? Още миналата година за старт на ремонтите беше обявено началото на 2024 г. Това обаче още не се е случило. Въпреки това от Министерство на енергетиката дават сигнали, че ремонтът е съвсем близо.
„ПАВЕЦ „Чаира“ е в етап на реконструкция, свързан с възстановяването на хидроагрегат 2. За ремонта му ще се приложи уникално иновативно инженерно решение, което е във финален етап на разработка от консорциума, извършващ рехабилитацията“, съобщават за Built.bg от ведомството.
И допълват, че крайният срок за зaвъpшвaнe нa paбoтaтa пo хидроагрегат 2 е 31.12.2024 г. При успешното изпълнение на това решение, то ще бъде приложено и за хидроагрегат 3, който е в аналогично техническо състояние. Срокът за изпълнение е до 12 месеца след започване на ремонта.
Зa хидроагрегат 1, при който не са извършвани рехабилитационни дейности, се водят paзгoвopи c opигинaлния ĸoнcтpyĸтop – Тоѕhіbа. Срокът за ремонт предстои да бъде дефиниран по време на финалните преговори и след получаване на обвързваща оферта, която се очаква. Тръжната процедура за подмяна на турбината на хидроагрегат 4 е в процес на обявяване. Същинската работа по подмяната ще отнеме около три години след сключването на договор с избрания изпълнител.
Общата цена на ремонта на централата ще е около 80 милиона лева, като тази прогнозна стойност е на база направени проучвания за изграждане и рехабилитация на подобен тип съоръжения. Финансирането ще бъде осигурено чрез комбинация от собствени и привлечени средства.
В Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. за “Модернизация и рехабилитация на ПАВЕЦ “Чаира” е предвидено, че Министерският съвет може да одобри или предложи на Народното събрание да издаде държавна гаранция в размер на 80 млн. лв. На базата на държавната гаранция НЕК може да се възползва от възможността за получаване на кредитно финансиране.
Въпреки забавянето до момента като обект с голяма значимост за българската енергетика, възстановяването на ПАВЕЦ „Чаира“ е сред основните приоритети на НЕК и Министерството на енергетиката, съобщават от ведомството. „ПАВЕЦ „Чаира“ е уникално хидротехническо съоръжение – най-голямата подземна централа на Балканския полуостров и един от най-важните стратегически за страната ни енергийни обекти.
За времето на проектиране и изграждане проектът е класифициран като „нулев“, защото това е била първата в света високонапорна ПАВЕЦ“, се казва в отговора им до редакцията ни.
Към днешна дата ПАВЕЦ „Чаира“ е на трето място в света по пад за такъв тип ПАВЕЦ (едностъпална обратима турбина). На първо и второ място по напор (пад на водата) са централи, изградени в Япония, които са изграждани значително по-късно спрямо построяването на ПАВЕЦ „Чаира“. Така нашата централа продължава да бъде уникален обект в световен мащаб.
ПАВЕЦ „Чаира“ има и изключително важна роля за управление и за гарантиране на сигурността и балансирането на електроенергийната система на страната. С инсталирана мощност от 864 МВт в генераторен режим и 784 МВт в помпен режим централата дава възможност да бъдат успешно балансирани както традиционните базови мощности – АЕЦ и ТЕЦ, така и да се интегрират възобновяемите източници на енергия.
Централата е от ключово значение за балансиране на електроенергийната система със своето потребление в помпен режим на работа – при свръхпроизводство на електроенергия енергийно преработените води от язовир „Чаира“ се изпомпват (качват) обратно в язовир „Белмекен“.
Според различни оценки на икономисти и енергийни експерти, пропуснатите ползи за икономиката ни от това, че съоръжението не работи, възлизат на между 500 млн. и 1 млрд. лв. Сред причините за аварията дори се прокрадваха съмнения за умишлена повреда. Ако плановете на Министерство на енергетиката се сбъднат, може да се очаква, че единият аварирал хидроагрегат ще бъде включен отново най-рано февруари 2025 г.
Снимка: БТА
Енергетика > Коментар
Built анализ: Какво се случва с авариралата ПАВЕЦ Чаира?
От ведомството потвърдиха, че в последните месеци са извършени множество анализи от водещи компании и експерти от България и Европа, за да установят точните причини, довели до инцидента. Министерство на енергетиката приемат, че най-точна информацията за причина за аварията с хидроагрегат (ХА) 4, дава последният и най-комплексен анализ, изготвен от швейцарската компания AF-Consult Switzerland AG (AFRY Schweiz AG).
Дружеството е извършило анализ на целия жизнен цикъл на агрегата – проектиране и строителство, експлоатация, дейности по рехабилитацията, както и високотехнологично компютърно моделиране на процесите и изследване на проби от метала в германска лаборатория. Докладът посочва силна амортизация на ключови съоръжения от хидроагрегата, като подчертава, че повредите са нетипични за подобен тип съоръжения в световната практика.
Като основни причини за настъпилия инцидент се отбелязват високи локални напрежения в турбината, и значителна кавитация (частично повърхностно разрушаване на метала), водещи до „натрупване на умора“ в материала и микропукнатини, които с времето са се увеличили. Събраното въздействие на всички тези фактори и забавената диагностика и рехабилитация са довели до настъпването на инцидента, се казва в доклада.
Кога обаче съоръжението ще започне да работи отново? Още миналата година за старт на ремонтите беше обявено началото на 2024 г. Това обаче още не се е случило. Въпреки това от Министерство на енергетиката дават сигнали, че ремонтът е съвсем близо.
„ПАВЕЦ „Чаира“ е в етап на реконструкция, свързан с възстановяването на хидроагрегат 2. За ремонта му ще се приложи уникално иновативно инженерно решение, което е във финален етап на разработка от консорциума, извършващ рехабилитацията“, съобщават за Built.bg от ведомството.
И допълват, че крайният срок за зaвъpшвaнe нa paбoтaтa пo хидроагрегат 2 е 31.12.2024 г. При успешното изпълнение на това решение, то ще бъде приложено и за хидроагрегат 3, който е в аналогично техническо състояние. Срокът за изпълнение е до 12 месеца след започване на ремонта.
Зa хидроагрегат 1, при който не са извършвани рехабилитационни дейности, се водят paзгoвopи c opигинaлния ĸoнcтpyĸтop – Тоѕhіbа. Срокът за ремонт предстои да бъде дефиниран по време на финалните преговори и след получаване на обвързваща оферта, която се очаква. Тръжната процедура за подмяна на турбината на хидроагрегат 4 е в процес на обявяване. Същинската работа по подмяната ще отнеме около три години след сключването на договор с избрания изпълнител.
Общата цена на ремонта на централата ще е около 80 милиона лева, като тази прогнозна стойност е на база направени проучвания за изграждане и рехабилитация на подобен тип съоръжения. Финансирането ще бъде осигурено чрез комбинация от собствени и привлечени средства.
В Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. за “Модернизация и рехабилитация на ПАВЕЦ “Чаира” е предвидено, че Министерският съвет може да одобри или предложи на Народното събрание да издаде държавна гаранция в размер на 80 млн. лв. На базата на държавната гаранция НЕК може да се възползва от възможността за получаване на кредитно финансиране.
Въпреки забавянето до момента като обект с голяма значимост за българската енергетика, възстановяването на ПАВЕЦ „Чаира“ е сред основните приоритети на НЕК и Министерството на енергетиката, съобщават от ведомството. „ПАВЕЦ „Чаира“ е уникално хидротехническо съоръжение – най-голямата подземна централа на Балканския полуостров и един от най-важните стратегически за страната ни енергийни обекти.
За времето на проектиране и изграждане проектът е класифициран като „нулев“, защото това е била първата в света високонапорна ПАВЕЦ“, се казва в отговора им до редакцията ни.
Към днешна дата ПАВЕЦ „Чаира“ е на трето място в света по пад за такъв тип ПАВЕЦ (едностъпална обратима турбина). На първо и второ място по напор (пад на водата) са централи, изградени в Япония, които са изграждани значително по-късно спрямо построяването на ПАВЕЦ „Чаира“. Така нашата централа продължава да бъде уникален обект в световен мащаб.
ПАВЕЦ „Чаира“ има и изключително важна роля за управление и за гарантиране на сигурността и балансирането на електроенергийната система на страната. С инсталирана мощност от 864 МВт в генераторен режим и 784 МВт в помпен режим централата дава възможност да бъдат успешно балансирани както традиционните базови мощности – АЕЦ и ТЕЦ, така и да се интегрират възобновяемите източници на енергия.
Централата е от ключово значение за балансиране на електроенергийната система със своето потребление в помпен режим на работа – при свръхпроизводство на електроенергия енергийно преработените води от язовир „Чаира“ се изпомпват (качват) обратно в язовир „Белмекен“.
Според различни оценки на икономисти и енергийни експерти, пропуснатите ползи за икономиката ни от това, че съоръжението не работи, възлизат на между 500 млн. и 1 млрд. лв. Сред причините за аварията дори се прокрадваха съмнения за умишлена повреда. Ако плановете на Министерство на енергетиката се сбъднат, може да се очаква, че единият аварирал хидроагрегат ще бъде включен отново най-рано февруари 2025 г.
Снимка: БТА
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни