Туризмът формира около 10% от БПВ на България всяка година. Съчетанието от море и планина прави страната ни чудесна целогодишна дестинация за туризъм. Въпреки това изоставаме значително в сравнение с някои от страните около нас. Затова решихме да проверим кои са най-добрите в туризма сред съседите ни и какви са очакванията за 2023 година?
Безспорен лидер в туризма е Турция. Над 44 млн. туристи са посетили страната през 2022 г. Приходите от туризъм надхвърлят 46 млрд. долара, което е ръст от 53%. Ръстът при туристите е още по-впечатляващ – над 80%, по данни на турското Министерство на културата и туризма.

Разбира се всичко това е резултат от чувствителния спад през двете години на пандемия от коронавирус, когато държавата беше блокирана през повечето време. Най-желана дестинация през 2022 г. в Турция е Истанбул, който е бил посетен от 16 млн. туристи. Реално единствената по-добра година за турския туризъм за последните десетилетия е тази преди пандемията – 2019 г. и то само с половин милион туристи повече.
Второто място се държи от Гърция. През 2022 г. южната ни съседка е посетена от 27,8 млн. туристи. В гръцката хазна са влезли 17,6 млрд. евро приходи от туризъм. Гръцката национална банка изчислява, че средният разход, който турист е правил в страната е бил между 600 и 700 евро.

Ръстът на туристите в Гърция спрямо 2021 г. също е огромен – 89,3%. Летищата отчитат 140% повече полети. Най-желани са гръцките острови Миконос, Санторини и Крит, както и столицата Атина. Сред топ дестинациите е познатия на българите полуостров Халкидики, защото той остава предпочитано място за всички на Балканите, заради лесния достъп с автомобил.
Почетното трето място е за България. Миналата година националната ни статистика отчита 10,5 млн. чуждестранни посещения. В сравнение с 2021 г. това е ръст от близо 60%. В същото време 2019 г. е била по-добра – тогава сме посрещнали 12,5 млн. туристи. 22 млн. пътувания са реализирали българите в България, сочат данните на Института за оценки и анализи в туризма.

Според неговия директор Румен Драганов тази година тези показатели ще се повторят и дори е възможно да бъдат подобрени. „Очакват се близо 13 млн. чуждестранни посещения у нас през 2023 г., ако се запазят тенденциите до момента – първите месеци на годината показват сериозно раздвижване и пътникопоток“, казва той.
Най-многобройни у нас са румънските туристи, а след тях турските и гръцките. Статистиката обаче не отчита дали това са хора, които са дошли наистина на почивка у нас или страната ни е била транзитна територия за преминаване и стигане до друга крайна дестинация.
„Очаква ни силен летен сезон“, прогнозира Румен Драганов. Причината е, че чартърите от Англия се възстановяват, а има много запитвания и резервации и от Германия. Прогнозите са, че у нас ще почиват хора от държави в ЕС, заради лесния допуск, повече от други години – очакваме много испанци, италианци, французи и австрийци. Около 150 000 руснаци също вероятно ще изберат Черно море това лято, сочат прогнозите.
А българите най-често пътуват до Турция. След това са посещенията в Гърция, които се отличават със своя сезонен характер и са най-активни от май до октомври. След това най-често пътуваме до Румъния, следвана от Сърбия и Северна Македония от съседните ни страни.
Иначе след нас в балканската туристическа класация се нарежда Румъния. Разликата с нас е около един милион туристи годишно. През 2022 г. в северната ни съседка са влезли 11,3 млн. туристи. Това е скромният 21% ръст на годишна база. Всъщност половина са от съседни на Румъния страни – България и Унгария. Но има и такива от Италия и Германия.

Най-популярни туристически атракции за чужденците са запазените румънски замъци като естествено първенец е замъкът Бран, чиято легенда е свързана с Граф Дракула. Румънската столица Букурещ също повишава посетителите си като там особен интерес предизвикват термите, превърнати в огромен воден увеселителен парк.
Що се отнася до Сърбия, там туризмът е доста по-слабо развит и основната причина е това, че е извън ЕС. През 2022 г. броят на чуждестранните туристи е бил близо 1 млн. и 800 хил., което е ръст с 86% спрямо 2021 г., сочи статистическата служба на страната. Туристическият бранш тепърва се развива там като главен интерес има към столицата Белград. А най-често в Сърбия влизат хора от Босна, Турция и Русия.

Въпреки малките си размери Северна Македония има не много по-различни туристически показатели от тези на Сърбия – 537 хиляди туристи са били там през миналата година. Увеличението на годишна база е 70%. Вътрешният туризъм също се е раздвижил – около половин милион македонци са пътували в рамките на страната си. 1 млн. и 100 хил. туристически нощувки са реализирано в рамките на годината.

Като цяло прогнозите за 2023 г. за целия регион са оптимистични – според специалистите хората се опитват да наваксат пропуснатите 2 години в пандемията и са планирали повече пътувания. В същото време инфлацията играе своята роля – според различни прогнози в Турция и Гърция цената на нощувките и храната ще бъде с между 25 и 30% по-скъпа този сезон. Същото се очаква и ако решите да прекарате ваканцията си в България.
Коментар
Built Анализ: Очаква ни рекордна година в туризма
Туризмът формира около 10% от БПВ на България всяка година. Съчетанието от море и планина прави страната ни чудесна целогодишна дестинация за туризъм. Въпреки това изоставаме значително в сравнение с някои от страните около нас. Затова решихме да проверим кои са най-добрите в туризма сред съседите ни и какви са очакванията за 2023 година?
Безспорен лидер в туризма е Турция. Над 44 млн. туристи са посетили страната през 2022 г. Приходите от туризъм надхвърлят 46 млрд. долара, което е ръст от 53%. Ръстът при туристите е още по-впечатляващ – над 80%, по данни на турското Министерство на културата и туризма.
Разбира се всичко това е резултат от чувствителния спад през двете години на пандемия от коронавирус, когато държавата беше блокирана през повечето време. Най-желана дестинация през 2022 г. в Турция е Истанбул, който е бил посетен от 16 млн. туристи. Реално единствената по-добра година за турския туризъм за последните десетилетия е тази преди пандемията – 2019 г. и то само с половин милион туристи повече.
Второто място се държи от Гърция. През 2022 г. южната ни съседка е посетена от 27,8 млн. туристи. В гръцката хазна са влезли 17,6 млрд. евро приходи от туризъм. Гръцката национална банка изчислява, че средният разход, който турист е правил в страната е бил между 600 и 700 евро.
Ръстът на туристите в Гърция спрямо 2021 г. също е огромен – 89,3%. Летищата отчитат 140% повече полети. Най-желани са гръцките острови Миконос, Санторини и Крит, както и столицата Атина. Сред топ дестинациите е познатия на българите полуостров Халкидики, защото той остава предпочитано място за всички на Балканите, заради лесния достъп с автомобил.
Почетното трето място е за България. Миналата година националната ни статистика отчита 10,5 млн. чуждестранни посещения. В сравнение с 2021 г. това е ръст от близо 60%. В същото време 2019 г. е била по-добра – тогава сме посрещнали 12,5 млн. туристи. 22 млн. пътувания са реализирали българите в България, сочат данните на Института за оценки и анализи в туризма.
Според неговия директор Румен Драганов тази година тези показатели ще се повторят и дори е възможно да бъдат подобрени. „Очакват се близо 13 млн. чуждестранни посещения у нас през 2023 г., ако се запазят тенденциите до момента – първите месеци на годината показват сериозно раздвижване и пътникопоток“, казва той.
Най-многобройни у нас са румънските туристи, а след тях турските и гръцките. Статистиката обаче не отчита дали това са хора, които са дошли наистина на почивка у нас или страната ни е била транзитна територия за преминаване и стигане до друга крайна дестинация.
„Очаква ни силен летен сезон“, прогнозира Румен Драганов. Причината е, че чартърите от Англия се възстановяват, а има много запитвания и резервации и от Германия. Прогнозите са, че у нас ще почиват хора от държави в ЕС, заради лесния допуск, повече от други години – очакваме много испанци, италианци, французи и австрийци. Около 150 000 руснаци също вероятно ще изберат Черно море това лято, сочат прогнозите.
А българите най-често пътуват до Турция. След това са посещенията в Гърция, които се отличават със своя сезонен характер и са най-активни от май до октомври. След това най-често пътуваме до Румъния, следвана от Сърбия и Северна Македония от съседните ни страни.
Иначе след нас в балканската туристическа класация се нарежда Румъния. Разликата с нас е около един милион туристи годишно. През 2022 г. в северната ни съседка са влезли 11,3 млн. туристи. Това е скромният 21% ръст на годишна база. Всъщност половина са от съседни на Румъния страни – България и Унгария. Но има и такива от Италия и Германия.
Най-популярни туристически атракции за чужденците са запазените румънски замъци като естествено първенец е замъкът Бран, чиято легенда е свързана с Граф Дракула. Румънската столица Букурещ също повишава посетителите си като там особен интерес предизвикват термите, превърнати в огромен воден увеселителен парк.
Що се отнася до Сърбия, там туризмът е доста по-слабо развит и основната причина е това, че е извън ЕС. През 2022 г. броят на чуждестранните туристи е бил близо 1 млн. и 800 хил., което е ръст с 86% спрямо 2021 г., сочи статистическата служба на страната. Туристическият бранш тепърва се развива там като главен интерес има към столицата Белград. А най-често в Сърбия влизат хора от Босна, Турция и Русия.
Въпреки малките си размери Северна Македония има не много по-различни туристически показатели от тези на Сърбия – 537 хиляди туристи са били там през миналата година. Увеличението на годишна база е 70%. Вътрешният туризъм също се е раздвижил – около половин милион македонци са пътували в рамките на страната си. 1 млн. и 100 хил. туристически нощувки са реализирано в рамките на годината.
Като цяло прогнозите за 2023 г. за целия регион са оптимистични – според специалистите хората се опитват да наваксат пропуснатите 2 години в пандемията и са планирали повече пътувания. В същото време инфлацията играе своята роля – според различни прогнози в Турция и Гърция цената на нощувките и храната ще бъде с между 25 и 30% по-скъпа този сезон. Същото се очаква и ако решите да прекарате ваканцията си в България.
Още от Built.bg
Коментар
“Новите пътища на коприната”: Италия върви по тънко въже
Водещите световни икономики искат да се конкурират с китайския проект “Нови пътища на коприната” или “Един пояс, един път”. С тази цел на провелата се миналата седмица среща на
05.28.2023
Коментар
Европейски нюзрум: По-малкото с по-голяма тежест във външната политика: виси ли единодушието на косъм?
Група от десет страни членки на ЕС, започна нов опит за реформиране на подхода на блока към вземането на решения в областта на външната политика и политиката на сигурност
05.27.2023
Коментар
“Колиърс”: Забавянето на пазара на бизнес имоти в Европа, Близкия изток и Африка продължава
През първото тримесечие инвестициите в бизнес имоти спаднаха рязко на повечето пазари в региона ЕМЕА – Европа, Близкия изток и Африка, продължавайки тенденцията от края на 2022 г. Въпреки
05.26.2023
Създателите
Как ще изглежда бъдещата американска база на Луната?
Реставрацията на видинската Синагога приключва през септември
Възстановяват автентичния вид на уникалното старопиталище на Пенчо Семов в Габрово
Коментари и анализи
“Новите пътища на коприната”: Италия върви по тънко въже
Европейски нюзрум: По-малкото с по-голяма тежест във външната политика: виси ли единодушието на косъм?
“Колиърс”: Забавянето на пазара на бизнес имоти в Европа, Близкия изток и Африка продължава
И токът у нас днес струва… 0 лева
Built Анализ: Очаква ни рекордна година в туризма
Г-7: Среща, фокусирана върху санкциите срещу Русия и борбата с практиките на Китай за “икономическа принуда”
Избрано за Вас
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Бохемски истории”: По пътя на жълтите павета
“Инженерна мисъл с Мария Силвестър” | Built.bg Video
Built Explainer: “Историята зад Дунав мост”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Откриха зала “Арена Бургас”
Шишков ще възложи проучване за изграждането на скоростен път или магистрала от ГКПП “Маказа“ до магистрала „Марица“
Иван Шишков няма притеснения за изпълнението на проектите по оперативна програма “Региони в растеж”
Йорданка Фандъкова: За некачествени ремонти не плащаме
Архитектура
Промяна на британската колониална архитектура: Новата сграда на индийския парламент
арх. Владимир Милков: Няма промени в цените на услугите, предлагани от българските проектанти
Градска среда и Урбанизъм
Откриха новия планетариум в Бургас
Нощна София огря в 23 различни точки
В три столични квартала гражданите ще могат да ползват обществен транспорт по заявка
ТПС: Еврейската общност в град Хеброн е на прага да положи основите на 31 нови жилищни сгради в квартал “Езекия”
Бохемски истории
„Бохемска София: Духът на стария град“
Бохемски истории: Ранните срещи на Иван Вазов със София
Бохемски истории: Домът на Петко и Пенчо Славейкови
Бохемски истории: Първият електрически трамвай в София
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
Be Green
Планираните от ЕС ограничения за автомобилните емисии се сблъскват с отпор от осем страни членки
Представят проучване на над 2000 сгради в София за производство на електричество от възобновяеми източници
Започна реконструкцията и модернизацията и доизграждане на СГПСОВ „Кубратово“
Войната в Украйна
Запорожката АЕЦ бе изключена, вероятната причина е руски обстрел
Зеленски подчерта силата на европейското сближаване на срещата на Съвета на Европа
Сирил Рамапоса: Русия и Украйна са се съгласили да приемат африканска мисия за обсъждане на потенциален мирен план
ЕС очаква от Китай да повлияе на Русия за прекратяване на войната в Украйна
Зеленски пристигна на изненадващо посещение в Париж
Борел: Русия вече загуби войната, Украйна още не е спечелила
Built.bg Podcast
Последвайте ни