Туризмът формира около 10% от БПВ на България всяка година. Съчетанието от море и планина прави страната ни чудесна целогодишна дестинация за туризъм. Въпреки това изоставаме значително в сравнение с някои от страните около нас. Затова решихме да проверим кои са най-добрите в туризма сред съседите ни и какви са очакванията за 2023 година?
Безспорен лидер в туризма е Турция. Над 44 млн. туристи са посетили страната през 2022 г. Приходите от туризъм надхвърлят 46 млрд. долара, което е ръст от 53%. Ръстът при туристите е още по-впечатляващ – над 80%, по данни на турското Министерство на културата и туризма.
Разбира се всичко това е резултат от чувствителния спад през двете години на пандемия от коронавирус, когато държавата беше блокирана през повечето време. Най-желана дестинация през 2022 г. в Турция е Истанбул, който е бил посетен от 16 млн. туристи. Реално единствената по-добра година за турския туризъм за последните десетилетия е тази преди пандемията – 2019 г. и то само с половин милион туристи повече.
Второто място се държи от Гърция. През 2022 г. южната ни съседка е посетена от 27,8 млн. туристи. В гръцката хазна са влезли 17,6 млрд. евро приходи от туризъм. Гръцката национална банка изчислява, че средният разход, който турист е правил в страната е бил между 600 и 700 евро.
Ръстът на туристите в Гърция спрямо 2021 г. също е огромен – 89,3%. Летищата отчитат 140% повече полети. Най-желани са гръцките острови Миконос, Санторини и Крит, както и столицата Атина. Сред топ дестинациите е познатия на българите полуостров Халкидики, защото той остава предпочитано място за всички на Балканите, заради лесния достъп с автомобил.
Почетното трето място е за България. Миналата година националната ни статистика отчита 10,5 млн. чуждестранни посещения. В сравнение с 2021 г. това е ръст от близо 60%. В същото време 2019 г. е била по-добра – тогава сме посрещнали 12,5 млн. туристи. 22 млн. пътувания са реализирали българите в България, сочат данните на Института за оценки и анализи в туризма.
Според неговия директор Румен Драганов тази година тези показатели ще се повторят и дори е възможно да бъдат подобрени. „Очакват се близо 13 млн. чуждестранни посещения у нас през 2023 г., ако се запазят тенденциите до момента – първите месеци на годината показват сериозно раздвижване и пътникопоток“, казва той.
Най-многобройни у нас са румънските туристи, а след тях турските и гръцките. Статистиката обаче не отчита дали това са хора, които са дошли наистина на почивка у нас или страната ни е била транзитна територия за преминаване и стигане до друга крайна дестинация.
„Очаква ни силен летен сезон“, прогнозира Румен Драганов. Причината е, че чартърите от Англия се възстановяват, а има много запитвания и резервации и от Германия. Прогнозите са, че у нас ще почиват хора от държави в ЕС, заради лесния допуск, повече от други години – очакваме много испанци, италианци, французи и австрийци. Около 150 000 руснаци също вероятно ще изберат Черно море това лято, сочат прогнозите.
А българите най-често пътуват до Турция. След това са посещенията в Гърция, които се отличават със своя сезонен характер и са най-активни от май до октомври. След това най-често пътуваме до Румъния, следвана от Сърбия и Северна Македония от съседните ни страни.
Иначе след нас в балканската туристическа класация се нарежда Румъния. Разликата с нас е около един милион туристи годишно. През 2022 г. в северната ни съседка са влезли 11,3 млн. туристи. Това е скромният 21% ръст на годишна база. Всъщност половина са от съседни на Румъния страни – България и Унгария. Но има и такива от Италия и Германия.
Най-популярни туристически атракции за чужденците са запазените румънски замъци като естествено първенец е замъкът Бран, чиято легенда е свързана с Граф Дракула. Румънската столица Букурещ също повишава посетителите си като там особен интерес предизвикват термите, превърнати в огромен воден увеселителен парк.
Що се отнася до Сърбия, там туризмът е доста по-слабо развит и основната причина е това, че е извън ЕС. През 2022 г. броят на чуждестранните туристи е бил близо 1 млн. и 800 хил., което е ръст с 86% спрямо 2021 г., сочи статистическата служба на страната. Туристическият бранш тепърва се развива там като главен интерес има към столицата Белград. А най-често в Сърбия влизат хора от Босна, Турция и Русия.
Въпреки малките си размери Северна Македония има не много по-различни туристически показатели от тези на Сърбия – 537 хиляди туристи са били там през миналата година. Увеличението на годишна база е 70%. Вътрешният туризъм също се е раздвижил – около половин милион македонци са пътували в рамките на страната си. 1 млн. и 100 хил. туристически нощувки са реализирано в рамките на годината.
Като цяло прогнозите за 2023 г. за целия регион са оптимистични – според специалистите хората се опитват да наваксат пропуснатите 2 години в пандемията и са планирали повече пътувания. В същото време инфлацията играе своята роля – според различни прогнози в Турция и Гърция цената на нощувките и храната ще бъде с между 25 и 30% по-скъпа този сезон. Същото се очаква и ако решите да прекарате ваканцията си в България.
Коментар
Built Анализ: Очаква ни рекордна година в туризма
Туризмът формира около 10% от БПВ на България всяка година. Съчетанието от море и планина прави страната ни чудесна целогодишна дестинация за туризъм. Въпреки това изоставаме значително в сравнение с някои от страните около нас. Затова решихме да проверим кои са най-добрите в туризма сред съседите ни и какви са очакванията за 2023 година?
Безспорен лидер в туризма е Турция. Над 44 млн. туристи са посетили страната през 2022 г. Приходите от туризъм надхвърлят 46 млрд. долара, което е ръст от 53%. Ръстът при туристите е още по-впечатляващ – над 80%, по данни на турското Министерство на културата и туризма.
Разбира се всичко това е резултат от чувствителния спад през двете години на пандемия от коронавирус, когато държавата беше блокирана през повечето време. Най-желана дестинация през 2022 г. в Турция е Истанбул, който е бил посетен от 16 млн. туристи. Реално единствената по-добра година за турския туризъм за последните десетилетия е тази преди пандемията – 2019 г. и то само с половин милион туристи повече.
Второто място се държи от Гърция. През 2022 г. южната ни съседка е посетена от 27,8 млн. туристи. В гръцката хазна са влезли 17,6 млрд. евро приходи от туризъм. Гръцката национална банка изчислява, че средният разход, който турист е правил в страната е бил между 600 и 700 евро.
Ръстът на туристите в Гърция спрямо 2021 г. също е огромен – 89,3%. Летищата отчитат 140% повече полети. Най-желани са гръцките острови Миконос, Санторини и Крит, както и столицата Атина. Сред топ дестинациите е познатия на българите полуостров Халкидики, защото той остава предпочитано място за всички на Балканите, заради лесния достъп с автомобил.
Почетното трето място е за България. Миналата година националната ни статистика отчита 10,5 млн. чуждестранни посещения. В сравнение с 2021 г. това е ръст от близо 60%. В същото време 2019 г. е била по-добра – тогава сме посрещнали 12,5 млн. туристи. 22 млн. пътувания са реализирали българите в България, сочат данните на Института за оценки и анализи в туризма.
Според неговия директор Румен Драганов тази година тези показатели ще се повторят и дори е възможно да бъдат подобрени. „Очакват се близо 13 млн. чуждестранни посещения у нас през 2023 г., ако се запазят тенденциите до момента – първите месеци на годината показват сериозно раздвижване и пътникопоток“, казва той.
Най-многобройни у нас са румънските туристи, а след тях турските и гръцките. Статистиката обаче не отчита дали това са хора, които са дошли наистина на почивка у нас или страната ни е била транзитна територия за преминаване и стигане до друга крайна дестинация.
„Очаква ни силен летен сезон“, прогнозира Румен Драганов. Причината е, че чартърите от Англия се възстановяват, а има много запитвания и резервации и от Германия. Прогнозите са, че у нас ще почиват хора от държави в ЕС, заради лесния допуск, повече от други години – очакваме много испанци, италианци, французи и австрийци. Около 150 000 руснаци също вероятно ще изберат Черно море това лято, сочат прогнозите.
А българите най-често пътуват до Турция. След това са посещенията в Гърция, които се отличават със своя сезонен характер и са най-активни от май до октомври. След това най-често пътуваме до Румъния, следвана от Сърбия и Северна Македония от съседните ни страни.
Иначе след нас в балканската туристическа класация се нарежда Румъния. Разликата с нас е около един милион туристи годишно. През 2022 г. в северната ни съседка са влезли 11,3 млн. туристи. Това е скромният 21% ръст на годишна база. Всъщност половина са от съседни на Румъния страни – България и Унгария. Но има и такива от Италия и Германия.
Най-популярни туристически атракции за чужденците са запазените румънски замъци като естествено първенец е замъкът Бран, чиято легенда е свързана с Граф Дракула. Румънската столица Букурещ също повишава посетителите си като там особен интерес предизвикват термите, превърнати в огромен воден увеселителен парк.
Що се отнася до Сърбия, там туризмът е доста по-слабо развит и основната причина е това, че е извън ЕС. През 2022 г. броят на чуждестранните туристи е бил близо 1 млн. и 800 хил., което е ръст с 86% спрямо 2021 г., сочи статистическата служба на страната. Туристическият бранш тепърва се развива там като главен интерес има към столицата Белград. А най-често в Сърбия влизат хора от Босна, Турция и Русия.
Въпреки малките си размери Северна Македония има не много по-различни туристически показатели от тези на Сърбия – 537 хиляди туристи са били там през миналата година. Увеличението на годишна база е 70%. Вътрешният туризъм също се е раздвижил – около половин милион македонци са пътували в рамките на страната си. 1 млн. и 100 хил. туристически нощувки са реализирано в рамките на годината.
Като цяло прогнозите за 2023 г. за целия регион са оптимистични – според специалистите хората се опитват да наваксат пропуснатите 2 години в пандемията и са планирали повече пътувания. В същото време инфлацията играе своята роля – според различни прогнози в Турция и Гърция цената на нощувките и храната ще бъде с между 25 и 30% по-скъпа този сезон. Същото се очаква и ако решите да прекарате ваканцията си в България.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни