За много хора името Феликс Каниц е непознато, но това е човек с огромно значение за страната ни и опазването на българското историческо и архитектурно наследство след Освобождението. Той прави нещо изключително за времето си – обхожда България от край до край в продължение на над две десетилетия и рисува много точни картини на българските градове и забележителности, чрез които и до днес знаем как е изглеждала страната ни в онези трудни времена.
Феликс Филип Емануел Каниц е австро-унгарски изследовател, археолог, художник и автор на пътеписи, роден в Будапеща през 1829 г. Семейството му е с еврейски произход и според тогавашните разбирания е доста богато. Младият Феликс завършва художествено училище и започва работа като илюстратор.
До края на живота си е постоянен спътник, специален кореспондент и художествен редактор на „Илюстрирте цайтунг“ в Лайпциг. Именно така през 60-те и 70-те години на XIX век Каниц започва своите изследователски пътувания до Балканите – обхожда Босна, Херцеговина, Далмация и Черна гора.
За първи път стъпва на българска земя на 11 юли 1860 г. Тогава е едва на 30 години. Остава впечатлен от природата, гостоприемството на народа и тежкото положение, в което се намират тогава българите. Каниц посещава страната ни 18 пъти. През остатъка от живота си обикаля и запознава Европа с историята и културата на България.
Приеман е много добре от българите, защото в този период оцеляването е по-важно за народа ни и благодарение на Каниц знаем повече за строителството, мащабите и развитието на много от населениете места у нас в годините преди и непосредствено след Освобождението.
Във в. Независимост, год. III, бр. 29 от 7 април 1873 г. е отбелязано: „Господин Каниц е турил вече под печат своите пътешествия по България, които са любопитни не само за европейците, а и за назе, защото ние и до днес още не сме изучили сами себе си.“
Идвайки в България Каниц установява, че георграфските карти и данните за страната ни правени и събирани преди това от Ами Буе, Хайнрих Барт и други изследователи са неточни и оскъдни. Особено това се отнася за областите между Дунав и Черно море, за които той отбелязва, че са неизследвана територия, но с нарастващо политическо и икономическо значение.
Обиколката му у нас започва от Видин и видинския край. Привлечен е от старините по нашите земи и археологическите находни. Успява да локализира няколко антични селища, включително и старата българска столица Плиска. Освен това Каниц пръв открива и описва за науката някои от най-значимите паметници на нашето минало, станали световно известни – Мадарският конник, Боянската църква и Белоградчишките скали, чието популяризиране пред Европа и света започва именно от него.
Почти 10 години с малки прекъсвания Каниц обикаля и описва българските земи. В резултат издава „Оригинална карта на Дунавска България и Балкана“, на която са обозначени 3200 селища, 35 манастира и крепости. За труда си е награден със златен медал на Парижкия георграфски конгрес през 1876 г.
Илюстрациите му са толкова точни и прецизни, че виждайки ги руското командване решава да ги използва, за да изгради военната си стратегия и планове за Руско-турската война от 1877-1878 г. По този повод Каниц получава и руски орден.
След това картите му са използвани и от Берлинския конгрес за определяне границите на Балканите след войната. Когато военните действия приключват Каниц идва отново у нас и прави още 50 карти на Княжество България, Източна Румелия и Сърбия. Издава своя 3-томен труд „Дунавска България и Балкана“ от 1882 г. – пътни карти, информация и исторически студии за българските земи.
Чрез таланта си на художник Каниц документира изгледи от различни краища на България – Видин, Лом, Белоградчик, Търново, Варна, Троян, София. Прави скиците по време на пътуванията си, а по-късно те са увеличени и оцветени от виенски художници. Но Каниц се интересува и от българската самобитност – за това свидетелстват рисунките на носии, оръдия на труда и др.
Той участва активно и в обществения живот на българския народ и неговите борби. По време на Априлското въстание през 1876 г. пише поредица от статии в западните вестници в защита на населението. Репортажите му за безчинствата по време на въстанието предизвикват съчувствието на европейската общественост към съдбата на българите.
Смята се, че Каниц е бил близък и на Георги Раковски, той подкрепял и борбата за независимост на българската църква.
За последен път Феликс Каниц идва у нас през 1883 г. Умира на 8 януари 1904 г. на 74-годишна възраст. Днес можете да чуете името му по няколко причини – на него е кръстено видинското село Каниц. При престоя си в Ловеч при едно от посещенията му освен карта на града, той провежда и археологически разкопки на Ловешката крепост.
Малко преди смъртта му, през 1902 г. Каниц е провъзгласен за почететн гражданин на Ловеч за приноса му към историята на града. Плоча с лика му, поставена от посолствата на Унгария и Австрия, има и на стената на столичното 19 СОУ – без посвещение на нея е изписано просто „На изследователя на географията на България Феликс Каниц“. На негово име също са кръстени улици в София, Варна, Ловеч, Видин, Сливен, Пловдив, Стара Загора и Троян.
Наричан Колумб на Балканите, Феликс Каниц изиграва изключително важна роля за следосвобожденска България. От една страна той помага на Европа да чуе за страната ни, показва нагледно природните и исторически дадености на земите ни, популяризира археологическите ценности.
От друга страна картите и илюстрациите му са неподражаема снимка на тогавашното време, чрез тях помним и знаем как е изглеждала България тогава. Приживе Феликс Каниц оставя много приятели по нашите земи, а той с гордост нарича Балканите „своя втора родина“.
Автор: Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024