Държавата да не мултиплицира стари грешки

В събота министърът на транспорта и съобщенията Николай Събев публикува във Фейсбук своя идея -“мощни, бързи и ефективни международни компании с добра репутация да участват в нашите търгове за проектиране и строителство на железните пътища, а защо не и на тунели и мостове”. 

Според анализа за Built.bg на икономиста Румен Гълъбинов, тази идея има много въпросителни, преди да е ясно и каква е позицията на регионалния министър, и на Министерски съвет. 

За да оставим зад гърба си петата вълна и да се съсредоточим върху икономическото си възстановяване, и планирането на бюджета за тази година, добре е да заложим амбициозни планове в областта на строителството и транспорта. Това са големите национални и значими стратегически обекти – пътна инфраструктура, мостове и други.

Разбира се България като член на Европейския съюз трябва да използва опита и на европейските държави, защото голяма част от тези обекти ще се финансират от европрограмите или от националния план за възстановяване и устойчивост. 

И в този смисъл, ако успеем да привлечем партньорства от държави от Европейския съюз, това би било полезно. не е невъзможно да си партнираме и с трети страни – САЩ, дори Япония.

Къде остават нашите компании

Това, което държавата може да направи, като съответно защити и местната индустрия, е конкурсите да се направят така, че когато се явяват чужди компании, те да са “джойнт венчър”. 

А български тези компании, които наистина изпълняват и реализират добре обектите си у нас, трябва да имат гаранция, че при чуждо участие ще изпълнят 90 процента.  

Нека сме наясно, че некачествените, към момента изпълнения на строителни работи, на инфраструктурни обекти, се дължат до голяма степен на финансовия механизъм, по който досега явно са се реализирали големите обекти. Ние ги виждаме тези аномалии – да се дават големи авансови плащания, които после по някаква причина не се използват, а фирмите  остават накрая с много малко оборотен капитал и следователно страда качеството от спестяване на материали, от неспазване на технология. 

Приоритет на държавата  е да избегне тази практика и тогава българските строителни компании ще се справят.

И те са го доказали в предишни времена, когато български строителни компании са строили в Африка, в Азия, в Русия. Доста български специалисти са минали през международни обекти и са се представили отлично. Затова, ако изчистим тези дефекти и българските строителни компании започнат да строят с технологиите и материалите, които са заложени в проектирането на обекта, няма как да има лош резултат. Напротив. 

Нека направим паралел със съседна Гърция или Румъния. Гърция също в годините е търпяла доста критика за начина, по който усвоява фондове от ЕС, свързани с големите национални обекти. Въпреки всичко качеството на изпълнение там е по – добро, особено от пътната инфраструктура. Гърция има добро сътрудничество, с международни компании, като използват най – важното – ноу хау.

Става въпрос за организация и технология и за не повече от 10 – 15 % от общия обем на работа. И да, това е решаващо за цялостното качество, но извън това обектите се изпълняват от гръцки строителни фирми, с гръцки материал. И така се получава гръцко изпълнение по италиански или австрийски технологии, които са водещи в тази област. 

А що се отнася до България, трябва да има пояснение – да се обясни какво се има предвид, за да няма опасения в българските компании, че ще са пренебрегнати. И това няма да се отрази никак добре на икономиката ни, защото строителния бранш, който изпълнява не само жилищно строителство, но и големи национални обекти, осигурява на първо място много работни места.

Става въпрос за заплати, осигуровки, данъци, ДДС. Това са основните приходи в държавния бюджет и едно подобно решение – чужди компании да поемат големите инфраструктурни обекти, едва ли би се отразило добре на цялата държава, на цялата икономика. 

В железопътната инфраструктура имаме добри примери със смесено участие. Имаме добър опит и в областта на пристанищното строителство. 

В крайна сметка, ако се гарантира високото качество, понякога си заслужава и да се плати повече. Въпросът е обаче да бъде осигурено зад всичко това европейското финансиране, за да може да се гарантира, че най – накрая цялата изпълнена работа ще се плати в пълен обем. А да не става така, че някъде на средата на изпълнението да свършат парите и да страда качеството от безумни технологии и “рационализации”.

Съветът ми е – държавата да не мултиплицира стари грешки

Винаги има подобна опасност, когато и амбицията е по – голяма. Тогава се повтарят стари грешки, понякога се правят в по – голям обем. Трябва да се предпазим от това. 

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ