В събота министърът на транспорта и съобщенията Николай Събев публикува във Фейсбук своя идея -“мощни, бързи и ефективни международни компании с добра репутация да участват в нашите търгове за проектиране и строителство на железните пътища, а защо не и на тунели и мостове”.
Според анализа за Built.bg на икономиста Румен Гълъбинов, тази идея има много въпросителни, преди да е ясно и каква е позицията на регионалния министър, и на Министерски съвет.
За да оставим зад гърба си петата вълна и да се съсредоточим върху икономическото си възстановяване, и планирането на бюджета за тази година, добре е да заложим амбициозни планове в областта на строителството и транспорта. Това са големите национални и значими стратегически обекти – пътна инфраструктура, мостове и други.
Разбира се България като член на Европейския съюз трябва да използва опита и на европейските държави, защото голяма част от тези обекти ще се финансират от европрограмите или от националния план за възстановяване и устойчивост.
И в този смисъл, ако успеем да привлечем партньорства от държави от Европейския съюз, това би било полезно. не е невъзможно да си партнираме и с трети страни – САЩ, дори Япония.
Къде остават нашите компании
Това, което държавата може да направи, като съответно защити и местната индустрия, е конкурсите да се направят така, че когато се явяват чужди компании, те да са “джойнт венчър”.
А български тези компании, които наистина изпълняват и реализират добре обектите си у нас, трябва да имат гаранция,че при чуждо участие ще изпълнят 90 процента.
Нека сме наясно, че некачествените, към момента изпълнения на строителни работи, на инфраструктурни обекти, се дължат до голяма степен на финансовия механизъм, по който досега явно са се реализирали големите обекти. Ние ги виждаме тези аномалии – да се дават големи авансови плащания, които после по някаква причина не се използват, а фирмите остават накрая с много малко оборотен капитал и следователно страда качеството от спестяване на материали, от неспазване на технология.
Приоритет на държавата е да избегне тази практика и тогава българските строителни компании ще се справят.
И те са го доказали в предишни времена, когато български строителни компании са строили в Африка, в Азия, в Русия. Доста български специалисти са минали през международни обекти и са се представили отлично. Затова, ако изчистим тези дефекти и българските строителни компании започнат да строят с технологиите и материалите, които са заложени в проектирането на обекта, няма как да има лош резултат. Напротив.
Нека направим паралел със съседна Гърция или Румъния. Гърция също в годините е търпяла доста критика за начина, по който усвоява фондове от ЕС, свързани с големите национални обекти. Въпреки всичко качеството на изпълнение там е по – добро, особено от пътната инфраструктура. Гърция има добро сътрудничество, с международни компании, като използват най – важното – ноу хау.
Става въпрос за организация и технология и за не повече от 10 – 15 % от общия обем на работа. И да, това е решаващо за цялостното качество, но извън това обектите се изпълняват от гръцки строителни фирми, с гръцки материал. И така се получава гръцко изпълнение по италиански или австрийски технологии, които са водещи в тази област.
А що се отнася до България, трябва да има пояснение – да се обясни какво се има предвид, за да няма опасения в българските компании, че ще са пренебрегнати.И това няма да се отрази никак добре на икономиката ни, защото строителния бранш, който изпълнява не само жилищно строителство, но и големи национални обекти, осигурява на първо място много работни места.
Става въпрос за заплати, осигуровки, данъци, ДДС. Това са основните приходи в държавния бюджет и едно подобно решение – чужди компании да поемат големите инфраструктурни обекти, едва ли би се отразило добре на цялата държава, на цялата икономика.
В железопътната инфраструктура имаме добри примери със смесено участие. Имаме добър опит и в областта на пристанищното строителство.
В крайна сметка, ако се гарантира високото качество, понякога си заслужава и да се плати повече. Въпросът е обаче да бъде осигурено зад всичко това европейското финансиране, за да може да се гарантира, че най – накрая цялата изпълнена работа ще се плати в пълен обем. А да не става така, че някъде на средата на изпълнението да свършат парите и да страда качеството от безумни технологии и “рационализации”.
Съветът ми е – държавата да не мултиплицира стари грешки
Винаги има подобна опасност, когато и амбицията е по – голяма. Тогава се повтарят стари грешки, понякога се правятв по – голям обем. Трябва да се предпазим от това.
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
В Built.bg използваме бисквитки или подобни инструменти, за да подобрим тяхното представяне и вашето преживяване. Ние спазваме законите и не предоставяме вашите данни на трети страни, в пълен синхрон със задълженията ни по GDPR регламента на ЕС.
Built.bg не използва маркери или аналогични проследяващи технологии. В никакъв случай не използваме „бисквитки“ за събиране, обработване, разпространение или записване на лични данни.
Кликвайки "Приемам", Вие се съгласявате с нашите условия. Може обаче да контролирате или откажете използването на "бисквитките" - с клик върху бутона "Настройки".
Built.bg използва бисквитки, за да подобри вашето изживяване, докато навигирате в уебсайта. Бисквитките, които са категоризирани според необходимостта, се съхраняват във вашия браузър, тъй като са от съществено значение за работата на основните функционалности на уебсайта. Ние използваме и бисквитки на трети страни, които ни помагат да анализираме и разберем как използвате този уебсайт. Тези бисквитки ще се съхраняват във вашия браузър само с вашето съгласие. Освен това имате възможност да се откажете от тези бисквитки, което може да повлияе на вашето преживяване в Built.bg
Задължителните бисквитки са абсолютно необходими за правилното функциониране на уебсайта. Тези бисквитки осигуряват анонимно основни функции и функции за сигурност на уебсайта.
Cookie
Duration
Description
cookielawinfo-checkbox-analytics
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Analytics".
cookielawinfo-checkbox-others
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Other.
viewed_cookie_policy
11 months
The cookie is set by the GDPR Cookie Consent plugin and is used to store whether or not user has consented to the use of cookies. It does not store any personal data.
cookielawinfo-checkbox-necessary
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookies is used to store the user consent for the cookies in the category "Necessary".
cookielawinfo-checkbox-functional
11 months
The cookie is set by GDPR cookie consent to record the user consent for the cookies in the category "Functional".
cookielawinfo-checkbox-performance
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Performance".
Функционалните бисквитки помагат да се изпълняват определени функции като споделяне на съдържанието на уебсайта в платформи за социални медии, събиране на отзиви и други функции на трети страни.
Бисквитките за ефективност се използват за разбиране и анализ на ключовите показатели за ефективност на уебсайта, което помага за предоставянето на по-добро потребителско изживяване за посетителите.
Аналитичните бисквитки се използват, за да се разбере как посетителите взаимодействат с уебсайта. Тези бисквитки помагат за предоставяне на информация за показателите брой посетители, степен на отпадане, източник на трафик и т.н.
Рекламните бисквитки се използват, за да предоставят на посетителите подходящи реклами и маркетингови кампании. Тези бисквитки проследяват посетителите в уебсайтове и събират информация, за да предоставят персонализирани реклами. Ние не използваме реклами от Гугъл, така че в момента тази функция не е активна и не съществува на този сайт.
Коментар
Държавата да не мултиплицира стари грешки
В събота министърът на транспорта и съобщенията Николай Събев публикува във Фейсбук своя идея -“мощни, бързи и ефективни международни компании с добра репутация да участват в нашите търгове за проектиране и строителство на железните пътища, а защо не и на тунели и мостове”.
Според анализа за Built.bg на икономиста Румен Гълъбинов, тази идея има много въпросителни, преди да е ясно и каква е позицията на регионалния министър, и на Министерски съвет.
За да оставим зад гърба си петата вълна и да се съсредоточим върху икономическото си възстановяване, и планирането на бюджета за тази година, добре е да заложим амбициозни планове в областта на строителството и транспорта. Това са големите национални и значими стратегически обекти – пътна инфраструктура, мостове и други.
Разбира се България като член на Европейския съюз трябва да използва опита и на европейските държави, защото голяма част от тези обекти ще се финансират от европрограмите или от националния план за възстановяване и устойчивост.
И в този смисъл, ако успеем да привлечем партньорства от държави от Европейския съюз, това би било полезно. не е невъзможно да си партнираме и с трети страни – САЩ, дори Япония.
Къде остават нашите компании
Това, което държавата може да направи, като съответно защити и местната индустрия, е конкурсите да се направят така, че когато се явяват чужди компании, те да са “джойнт венчър”.
А български тези компании, които наистина изпълняват и реализират добре обектите си у нас, трябва да имат гаранция, че при чуждо участие ще изпълнят 90 процента.
Нека сме наясно, че некачествените, към момента изпълнения на строителни работи, на инфраструктурни обекти, се дължат до голяма степен на финансовия механизъм, по който досега явно са се реализирали големите обекти. Ние ги виждаме тези аномалии – да се дават големи авансови плащания, които после по някаква причина не се използват, а фирмите остават накрая с много малко оборотен капитал и следователно страда качеството от спестяване на материали, от неспазване на технология.
Приоритет на държавата е да избегне тази практика и тогава българските строителни компании ще се справят.
И те са го доказали в предишни времена, когато български строителни компании са строили в Африка, в Азия, в Русия. Доста български специалисти са минали през международни обекти и са се представили отлично. Затова, ако изчистим тези дефекти и българските строителни компании започнат да строят с технологиите и материалите, които са заложени в проектирането на обекта, няма как да има лош резултат. Напротив.
Нека направим паралел със съседна Гърция или Румъния. Гърция също в годините е търпяла доста критика за начина, по който усвоява фондове от ЕС, свързани с големите национални обекти. Въпреки всичко качеството на изпълнение там е по – добро, особено от пътната инфраструктура. Гърция има добро сътрудничество, с международни компании, като използват най – важното – ноу хау.
Става въпрос за организация и технология и за не повече от 10 – 15 % от общия обем на работа. И да, това е решаващо за цялостното качество, но извън това обектите се изпълняват от гръцки строителни фирми, с гръцки материал. И така се получава гръцко изпълнение по италиански или австрийски технологии, които са водещи в тази област.
А що се отнася до България, трябва да има пояснение – да се обясни какво се има предвид, за да няма опасения в българските компании, че ще са пренебрегнати. И това няма да се отрази никак добре на икономиката ни, защото строителния бранш, който изпълнява не само жилищно строителство, но и големи национални обекти, осигурява на първо място много работни места.
Става въпрос за заплати, осигуровки, данъци, ДДС. Това са основните приходи в държавния бюджет и едно подобно решение – чужди компании да поемат големите инфраструктурни обекти, едва ли би се отразило добре на цялата държава, на цялата икономика.
В железопътната инфраструктура имаме добри примери със смесено участие. Имаме добър опит и в областта на пристанищното строителство.
В крайна сметка, ако се гарантира високото качество, понякога си заслужава и да се плати повече. Въпросът е обаче да бъде осигурено зад всичко това европейското финансиране, за да може да се гарантира, че най – накрая цялата изпълнена работа ще се плати в пълен обем. А да не става така, че някъде на средата на изпълнението да свършат парите и да страда качеството от безумни технологии и “рационализации”.
Съветът ми е – държавата да не мултиплицира стари грешки
Винаги има подобна опасност, когато и амбицията е по – голяма. Тогава се повтарят стари грешки, понякога се правят в по – голям обем. Трябва да се предпазим от това.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни