“Един пояс, един път” поема към Близкия изток

Визуализация: Lommes

Миналата година Ирак стана водещ получател на китайски инвестиции и ключова връзка в инициативата на Пекин “Един пояс, един път”.

Почти 20 години след началото на войната в Ирак милиарди китайски юани се инвестират в различни проекти – от възможности за зелена енергия и заводи за тежки нефтени масла до изграждане на пътища и училища, констатира американската агенция The Media Line.

Миналия март в Техеран външните министри на Китай и Иран подписаха 25-годишно споразумение за сътрудничество (“Всеобхватно стратегическо партньорство”). Съгласно споразумението Пекин обеща да инвестира 400 милиарда долара в икономиката на Иран в замяна на стабилни доставки на петрол с големи отстъпки.

Това споразумение и неговите последици за глобалната сигурност и икономика тогава бяха широко обсъждани. Но когато 2021 г. наближаваше своя край, стана ясно, че съседът на Иран и бивш враг – Ирак – е истинската звезда на китайската стратегия ЕПЕП в Близкия изток.

Според доклад от Центъра за зелени финанси и развитие на университета Фудан в Шанхай, миналата година Ирак е получил 10,5 милиарда долара инвестиции в рамките на ЕПЕП. Ирак се превърна в третия най-голям партньор от “Един пояс, един път” по ангажименти в енергетиката след Русия и Пакистан. Като цяло китайските инвестиции в арабските и близкоизточните страни са нараснали с около 360 процента през 2021 г., докато ангажираността в строителството се е увеличила със 116 на сто в сравнение с 2020 г., се казва в проучването.

Понастощем Китай участва в изграждането на електроцентрала близо до Кербала. Пекин трябваше да обещае да финансира строителството на 1000 училища (и около 7000 училища в бъдеще) в замяна на петролни продукти, за да се осигури сделката за електроцентралата.

Китайската държавна компания също спечели договора за разработване на газовото находище Мансурия, наред с други промишлени и граждански проекти.

“Малко съм изненадана от факта, че Ирак сега е третата по големина на участие в ЕПЕП страна, тъй като Китай отделя много внимание и инвестиции в Казахстан, много фокусиран е върху Централна Азия, развива бизнес в Египет и изгражда градове там”, каза за The Media Line Карис Вите, основател и изпълнителен директор на SIGNAL – китайско-израелска глобална мрежа.

“Според мен това, че Ирак е третата по големина страна от ЕПЕП, говори за няколко неща: първо, че инвестициите в Ирак са по-малко противоречиви от тези в Иран, че има голям неизползван потенциал и достъпът до него е по-лесен, отколкото този до Иран. И също така, че с иракското правителство и народ е по-лесно да се преговаря и да се прави бизнес, отколкото с иранците”, продължи тя.

Багдад обърна поглед към Китай, след като не се оправдаха надеждите, че САЩ ще са по-ангажирани и подкрепящи развитието на Багдад, пише в. “Джерузалем пост”. През 2008 г. Китайската национална петролна корпорация подписа огромно споразумение за производство с иракското правителство и стана първата чужда фирма, която направи това след войната.

През 2013 г. Китай купи почти половината от иракския петрол. През тези години Ирак придоби китайски дронове за борба с “Ислямска държава”, подкрепи закона за националната сигурност в Хонконг пред ООН и защити отношението на Китай към мюсюлманите в Синцзян.

Целта е ориентирана към 2049 г.

Повече от осем години след като китайският президент Си Цзинпин обяви инициативата ЕПЕП, огромният проект за инфраструктура и икономическо развитие се очертава като “най-значимата и амбициозна стратегическа инициатива на двадесет и първи век досега”, оценява работната група за глобална инфраструктура на Центъра за стратегически и международни изследвания.

Предвидена за завършване през 2049 г., 100-годишнината от основаването на Китайската народна република, инициативата има за цел да свърже Азия с Европа през Африка и Близкия изток, стимулирайки инвестициите и засилвайки глобалната икономическа интеграция при условия, до голяма степен определени в Пекин, посочва Арабският център във Вашингтон.

Очакваните китайски инвестиции могат да достигнат над 1 трилион долара до 2027 г., главно в транспортни възли като пристанища и летища, както и пътни, железопътни и телекомуникационни мрежи и електроцентрали. Планирани са и 50 специални икономически зони по маршрутите. Проектите за ЕПЕП бяха значителен стимул за икономическата активност, генерирайки около 90 милиарда долара свързани инвестиции към 2019 г.

Незабележимо? Не. Тихо? Да. До 2018 г. Китай подписа със 72 държави от Азия, Близкия изток, Африка и Европа за включване в различни аспекти на ЕПЕП. Заедно тези страни представляват над една трета от световния БВП и повече от половината световно население. Като цяло 125 държави са подписали някаква форма на споразумение, свързано с ЕПЕП, с Китай.

Китайската медия Seetao news констатира със задоволство, че ЕПЕП процъфтява в Близкия изток. Концентрирането на интереса на Пекин в този регион е поради факта, че той е кръстопът между три континента – Европа, Азия и Африка. Не бива да се пропуска и фактът, че от този регион идват над 50 на сто от доставките на суров петрол и 10-20 на сто от доставките на природен газ за Китай.

Съсипана от война, друга близкоизточна държава – Сирия – наскоро също влезе в орбитата на “Един пояс, един път”, съобщи “Гласът на Америка”. Това е поредният пример за двустранен интерес – Дамаск се стреми към възстановяване на съсипаната си инфраструктура, а Пекин демонстрира нарастващия си интерес към Близкия изток. Споразумението между Китай и Сирия, финализирано на 12 януари на церемония в Дамаск, “ще помогне на (сирийския президент Башар) Асад да излезе от дипломатическата изолация и да получи повече инвестиции”, каза Ибрахим Ал-Асил, старши сътрудник в Института за Близкия изток.

“Гласът на Америка” припомня, че до декември 2021 г. 17 държави от Близкия изток и Северна Африка вече участват в различни проекти по ЕПЕП.

Дълговият капан зад прославяните ползи

Британският Център за икономически и бизнес изследвания (CEBR) съобщи, че китайската инициатива “Един пояс, един път” вероятно ще увеличава световния БВП със 7,1 трилиона долара годишно през следващите две десетилетия. Колкото и привлекателно да звучи това, в допълнение към икономическата активност, Китай има геополитически мотиви зад ЕПЕП.

Според вестник “Гардиън” свързани с проектите на ЕПЕП 165 държави вече дължат общо огромните 385 милиарда долара на Китай. Пекин систематично подава занижени отчети, свързани с тези детайли, на международни органи като Световната банка.

Информационният офис на китайското правителство съобщава, че ЕПЕП е създал повече от 244 000 работни места за местни жители в чужбина. Въпреки това, огромното мнозинство от проектите на “Един пояс, един път” изискват използването на китайски компании, работна ръка и суровини , което означава, че печалбите от БВП от ЕПЕП ще отидат при китайските “местни жители”, а не за местните жители на страните, в които Китай е инвестирал.

Базираната в Лондон телевизия на персийски Iran international констатира наличието на “дипломация на дълговия капан” зад разрастването на ЕПЕП. Опасенията са съсредоточени по-специално около някои клаузи, които позволяват на китайските организации да изземват имущество или активи, когато плащанията по задълженията не могат да бъдат изпълнени. Това предизвика притеснения от конфискации на земя или други активи при натрупване на задължения към Пекин.

Директорът на британската служба за външно разузнаване МИ6 Ричард Мур предупреди пред Би Би Си, че “дипломацията на дълговия капан” заплашва с “ерозиране на суверенитета” на страните. Като примери за това той посочи Шри Ланка, Киргизстан и Черна гора. Според Ройтерс през последното десетилетие Китай е отпуснал на Шри Ланка заеми от 5 милиарда долара.

Критици твърдят, че Пекин залага на т. нар. “проекти на белия слон”, т.е. скъпи и с малка възвръщаемост, чиято цел съвсем не е печалбата. Така например 40 на сто от външния си дълг – 1, 8 милиарда долара – Киргизстан дължи на китайски заемодатели.

Притеснения се появиха и за Черна гора, чието правителство поиска от Европейския съюз помощ за изплащане на 1 милиард долара, дължими на Китай за противоречив проект за магистрала, който е в ход. Заради този проект икономиката на балканската държава е на командно дишане: дългът на Подгорица достигна 100 процента от нейния БВП.

Освен това, когато бъде завършен, пътят така или иначе няма да води до никъде. В тази връзка бившият министър на правосъдието на Черна гора Драган Шоч каза:”Шегуваме се, че това е магистрала от никъде до никъде.”

В същото време Пекин създава “чувство за сигурност”, като твърди, че зад проектите по ЕПЕП стои външна политика на ненамеса, разграничавайки подхода си от този на САЩ.

Автор: Пламен Йотински, БТА

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ