Експертите на Института за пазарна икономика (ИПИ) предлагат алтернативен държавен бюджет за 2022 година, който е балансиран – приходите са 54,903 млрд. лева, а разходите – 53,899 млрд. лева. Предложението на ИПИ бе представено днес онлайн във Фейсбук страницата на неправителствената организация.
ИПИ предлага да има нулев данък на реинвестираната печалба на фирмите и спад с 12 процентни пункта на осигурителните вноски. Това ще доведе до облекчаване на разходите фирмите, увеличение на парите в хората с поне 5 милиарда лева още тази година и “изсветляване” на икономката, смятат икономистите.
Експертите предлагат нулев данък за реинвестираната печалба (100 процента амортизация в първата година за инвестиции в машини, съоръжения, оборудва и нови технологии). Това е мощен стимул за нови инвестиции и реинвестиране на печалбите.
Инвестициите са основен фактор за разширяване на производствения потенциал на икономиката в дългосрочен план, посочиха от ИПИ.
Те са нужни за дългосрочна трансформация в посока висока продуктивност и повишаване на добавената стойност. България цяло десетилетие е с едни от най-ниските нива на инвестиции в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) – под 20 на сто от БВП, при 22 на сто средно за ЦИЕ и около 26 – 29 на сто в най-успешните и бързорастящи икономики в региона.
Привличането на нови инвеститори е ключов фактор за технологично обновление и позициониране на глобалните пазари. Същевременно вече установени, успешни и печеливши в страната местни и чуждестранни компании в момента разпределят над 10 милиарда лева дивидент годишно – част от тези средства ще бъдат реинвестирани при предлаганите стимули и ще разширят потенциала на доказано конкурентоспособни предприемачи, смятат икономическите експерти.
ИПИ предлага намаление на осигурителните вноски с 12 процентни пункта. В резултат очакват ръст на нетните доходи на работещите с около 25 на сто спрямо 2021 година, т.е. в домакинствата ще останат с 5,3 милиарда лева по-висок разполагаем доход.
“В допълнение, очакваме увеличение на заетостта в частния сектор на икономиката и изсветляване на заетост, доходи и потребление. Комбинация от стимули като по-ниски осигуровки и по-ефективна работа на приходните администрации може да доведе до много по-добри резултати в намаление на укриването на доходи. Това ще позволи и да се постигнат по-реални нива на социални плащания, вкл. пенсии, майчинство, болнични и други подобни”, посочват от неправителствената организация.
Нужни са и реформи за по-ефективни публични разходи, отчитат в ИПИ. Стопанската активност все по-слабо се влияе от вълните на епидемията.
Това позволява ресурсът за т.нар. ковид социално-икономически мерки постепенно да се свие и отваря пространство за политики за дългосрочен растеж. Не по-малко важно е заетите и издръжката в публичния сектор да следват демографските тенденции.
При значителното намаление на трудоспособното население публичния сектор не може да остане в сегашния си размер и трябва да се намалява, като се свиват приоритетно неефективни разходи и структури. Предлагаме да се върнат в бюджета всички т.нар. “извънбюджетни” ресурси – вкл. набирателни сметки и “фирми-касички”.
Активното, бързо и умно използване на европейски средства, заедно с належащите реформи, позволява да се реализират необходими инвестиционни проекти без това да тежи на местните данъкоплатци. Алтернативният бюджет премахва изцяло бюджетния дефицит като постига намаление на държавния дълг и намалява инфлационния натиск, посочват още от ИПИ.
