Бюлетин

Search
Close this search box.
Search
Close this search box.

Европа гласува!

Снимка: AP

Двадесет и една от общо 27 страни ще гласуват днес, за да излъчат свои представители в Европейския парламент.

Нидерландия започна в четвъртък изборния маратон, последвана от Ирландия в петък и от ЛатвияМалта и Словакия, които гласуваха вчера. Подобно на ИталияЧехия гласува два дни – в петък и вчера. В Италия гласуването започна вчера и ще продължи и днес. Тя е страната, която ще отбележи края на тазгодишните евроизбори, тъй като гласуването продължава до най-късно от всички държави членки – 23:00 часа местно време.

Само една трета от гражданите на Латвия гласуваха вчера за Европейски парламент. Шестнайсет партии се състезаваха за девет места, с едно повече от сегашния Европарламент. Увеличаването на мандатите на латвийските евродепутати се дължи до голяма степен на Словения, твърдят анализатори в балтийската страна. Словенското население отбеляза съществено нарастване, като с 1 972 126 души задмина латвийското – 1 883 008. Двете страни обаче се възприемат от ЕС като равни по население и затова Словения, на която вече се полагат 9 места в Европейския парламент, е “издърпала” и Латвия.

Двудневните избори за ЕП в Чехия приключиха при наблюдавана по-висока избирателна активност, отколкото на предишните. Тя надхвърли 30 процента, докато на изборите за ЕП през 2019 г. до избирателните секции отидоха 28,71 на сто от гражданите имащи право на глас.

Около 370 милиона избиратели в ЕС имат право да гласуват в дългия изборен уикенд, за да определят новите 720 евродепутати.

Европейският съюз налага избори по пропорционална система, но държавите членки избират разновидностите. Съществуват три типа гласуване:

– Преференциален вот – в 19 страни, сред които ИталияПолшаНидерландия и скандинавските страни. В зависимост от страната гласоподавателите могат да променят реда на кандидатите в листата, за която гласуват, да зачеркнат кандидати или да комбинират няколко изборни листи. В Кипър, например, могат да се дадат преференции за двама кандидати.

– Гласуване за фиксирани листи – в 6 страни, сред които ГерманияФранция и Испания. Тук избирателите не могат да променят нито реда, нито състава на листите.

– Особен е случаят в Малта и Ирландия. Избирателят не гласува за предварително съставена листа, а създава своя собствена, класирайки кандидатите според предпочитанията си.

Още от Built.bg:  Какви са шансовете София да бъде домакин на Младежките зимни олимпийски игри

Гласуването на изборите за ЕП във Финландия е доста необичайно. За разлика от други страни, където избирателите имат право на избор от някаква форма на изборна листа с кандидати или партии, финландската бюлетина за евроизборите представлява просто празна сгъната карта с празно кръгче, отпечатано от вътрешната страна. В този кръг трябва да се запише номерът на предпочитания кандидат за евродепутат. Във всяка избирателна кабина има списъци с кандидатите, разпределени по партии.

Вотът е задължителен в 4 страни: БелгияГърцияБългария и Люксембург. Задължението се отнася за гражданите на тези страни и за гражданите на ЕС, вписани в избирателните списъци на тези страни. Но санкциите за негласувалите, дори такива да съществуват, рядко се прилагат.

В България провеждането на изборите за Европейски парламент съвпада с петия парламентарен предсрочен вот. В историята на България двата вида вот се провеждат едновременно за пръв път.

Според окончателните избирателни списъци в изборите за членове на Европейския парламент ще имат право да гласуват 6 138 050 избиратели, а за Народно събрание – 6 593 275.

София, снимка: БТА

В изборите за Европейски парламент българските кандидатите са 418, жени са 131, а мъже – 287. Общо кандидатите и за двата вида избори са 6518, а 332-ма са в листите и за Народното събрание, и за Европейския парламент.

В Белгия гласуването е задължително и хората, които не се явят в избирателната секция без уважителна причина, официално рискуват да бъдат санкционирани с глоба в размер от 40 до 80 евро, но в действителност такива глоби рядко се налагат. Въпреки това хората, които не се явят на избори четири пъти в рамките на 15 години, могат да загубят правото си на глас за десет години.

За вота в Люксембург, където има едва 314 000 регистрирани избиратели тази година, се състезават рекорден брой партии – 13, което е с три повече в сравнение с изборите през 2019 година. Гласува се за партии или за отделни кандидати, като избирателите могат да посочват до шестима кандидати от различни партии, колкото са депутатските места за Люксембург в Европейския парламент.

Голямата новост на днешните избори в Гърция е възможността избирателите да упражнят вота си по пощата. Да гласуват по този начин се регистрираха 202 515 гръцки граждани както в чужбина, така и в страната. Това са и първите европейски избори в балканската страна, на които ще гласуват младите хора на 17 години и тези, които ги навършват до края на годината. За първи път избирателната възраст беше намалена от 18 на 17 години за парламентарните избори през 2023 година.

Още от Built.bg:  Избирателната активност в 11:00 часа за НС е 8,34%, а за Европейски парламент - 8,49%

Само 4 страни са разделили територията на избирателни райони: Италия (5 района), Полша (13), Белгия (3) и Ирландия (3). Разделението е по географки признак, освен в Белгия, където е по езиков (холандскоговорящи, френскоговорящи и немскоговорящи райони). В останалите страни избирателите гласуват в един национален избирателен район.

Гласуването по пощата е разрешено в 13 страни в ЕС, основно за да могат техните граждани, живеещи в чужбина, да дадат гласа си. Такъв е случаят например в Испания, Унгария и Литва.

Германия избира днес 96 депутати за следващия Европейски парламент, което я прави страната с най-голям брой представители в законодателния орган на ЕС. За евровота в Германия няма изборен праг, което означава, че свой представител в ЕП ще могат да изпратят партии, преминали само аритметичната бариера от 0,5 на сто. Избирателен праг няма също така в Дания, България и още 10 страни, въпреки че във всички тях също има фактически аритметичен праг, който трябва да бъде прескочен, за да излъчи някоя партия свой депутат в ЕП.

Пет страни позволяват гласуване чрез пълномощник – за всички граждани (ФранцияНидерландия и Белгия) или само за възрастни и трудноподвижни хора (ПолшаШвеция). Това позволява на избирателя да поиска от друг избирател да гласува вместо него.

Гласуването по интернет още е слабо разпространено. Естония, авангард в цифровата сфера, остава единствената страна, която позволява на гражданите си да гласуват онлайн. Там изборната седмица започна още на 3 юни, като избирателите можеха да гласуват онлайн или предварително в избирателни секции с хартиена бюлетина.

Десет държави налагат квоти по пол в списъците с кандидати.

Листите във ФранцияИталияБелгия и Люксембург трябва да съдържат равен брой кандидати мъже и жени. В ИспанияПортугалияГърцияСловения и Хърватия списъците трябва да включват най-малко 40 процента кандидати от единия пол, а в Полша – 35 на сто.

Още от Built.bg:  Близо 3% е ръстът в строителството в България през април

В Румъния законът е замислен да насърчава балансираното участие на мъжете и жените в листите, но неясната му формулировка и липсата на конкретни числа го правят неефикасен. Със своите едва 15 процента жени румънският контингент от евродепутати е най-малко феминизираният в Европейския парламент.

Някои от тези държави са съчетали тези квоти с мерки, които да гарантират, че жените са на избираема позиция, но санкциите невинаги са обезсърчителни.

Всъщност от трите държави с най-висок дял на жените в ЕП две успяват да го постигнат без квоти: Финландия (57 на сто жени) и Швеция (52 процента). Люксембург обаче ги изпреварва с 67 процента жени в ЕП.

Най-младата държава членка на ЕС Хърватия ще избере днес своите 12 представители в Европейския парламент. Това ще бъдат четвъртите европейски избори за страната, която стана част от съюза на 1 юли 2013 година. На 1 януари миналата година Хърватия се присъедини към еврозоната и към Шенгенското пространство.

В по-голямата част от страните в ЕС човек трябва да е навършил 18 години, за да гласува. Изключение правят само пет държави: Гърция (17), ГерманияБелгия, Малта и Австрия (16). Все пак в Белгия задължителното гласуване не се прилага за избиратели под 18-годишна възраст.

Възрастовият праг за издигане на кандидатура варира в по-широки граници. В петнадесет държави, сред които Германия и Франция, той е 18 години, а в девет държави, сред които Полша и Чехия, той е 21 години. В останалите три държави е необходимо кандидатът да е на поне 23 (Румъния) или 25 години (Италия и Гърция).

На предишните избори за евродепутати през 2019 г. избирателната активност беше 50,66 на сто. Сравнено с изборите от 2014 г., това представляваше повишение с над 8 процента.

Първата сесия на новоизбрания ЕП е насрочена за дните от 15 до 17 юли в Страсбург.

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

BUILT.BG С КАФЕТО СУТРИН

Започнете деня си с най-важното и интересното от света на строителството, икономиката и инвестициите. Всяка сутрин в 7 ч. Директно в имейла ви.

Още от Built.bg

Създателите

Коментари и анализи

Built.bg Podcast

Избрано за Вас

Инфраструктура

Архитектура

Градска среда и Урбанизъм

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Бохемски истории

Be Green

Войната в Украйна

Последвайте ни

Запиши се за електронния бюлетин на Built

Само качествено съдържание, без спам