Голямата красота на София

Виждали сте тази сграда и сте се възхищавали на красотата й – тя е точно зад Народния театър „Иван Вазов“, но не му отстъпва по архитектура и стил. Зданието на улица „Славянска“ 2 има 110 годишна история. Тя е създадена за дом на българския бизнес. Строена е от първото поколение значими родни архитекти, а в ново време е реставрирана, така че да стане пример как се опазва паметник на културата. Това е сградата на Софийската търговско-индустриална камара.

След Освобождението бързо става ясно, че младата българска държава може да стъпи на краката си само с развита и работеща икономика, която да налее нужните пари за възстановяване и напредък.

През 1894 г. тогавашния министър на търговията и земеделието Иван Евстатиев Гешев създава Институтът на търговско-индустриалните камари. Целта е да се урегулират търговските отношения, да се отпуши външната търговия и да се подпомага бизнеса.

Създават се търговски камари в 5 града – София, Пловдив, Русе, Варна и Бургас по модел на познати подобни структури в Германия, Франция и Холандия. Те осигуряват връзки между занаятчиите, договарят за тях нисколихвени кредити, организират обучителни курсове и подпомагат всячески търговския живот у нас. Огромна част от бизнеса става част от новосъздадените структури

Софийската търговско-индустриална камара получава мястото на улиците „Славянска“ и „Бенковски“ за своя собствена сграда. През 1911 г. Камарата обявява анонимен конкурс.

Получени са 14 проекта. Печели архитектурно бюро „Фингов, Ничев, Юруков“ – това са именно Георги Фингов, Димо Ничев и Никола Юруков.

В началото на миналия век те правят някои от най-знаковите сгради в столицата – на Софийската банка на ул. „Московска“ 19, Българската търговска банка на ул. „Граф Игнатиев“, Феникс палас на бул, „Дондуков“. Интересен факт е, че на второ място е класиран проектът на арх. Никола Лазаров, който пък в крайна сметка прави емблематичното здание на Русенската търговска камара.

Започнато със скромни средства през 1911 г., строителството е преустановено по време на Балканската война и започнато отново през 1914 г.

Окончателно сградата се довършва след Първата световна война. Открита е тържествено от Цар Борис Трети на 6 април 1919 г., а на церемонията присъства почти целия политически елит – министри, видни икономисти и представители на търговското, индустриалното и занаятчийското съсловие. Новият имот струва на Камарата 325 000 лева заедно с мястото и обзавеждането. Цялото пространство е малко повече от половин декар, от които 462 кв. метра застроена площ.

Арх. Фингов изцяло е отговарял за архитектурната и интериорната украса. Той кани изявени специалисти и всички работя заедно при проектирането на плафони, колони, дървени ламперии и мебели. Участват и фирми подизпълнители като фабриките на Ганчо Гаврилов и Хр. Льочков, които правят мебелите.

Любопитен детайл е, че художникът Тръпко Василев, който е известен с това, че е открил първата частна галерия в България през 1910 г., поема боядисването на вратите от страна на централното стълбище на сградата с бяла блажна боя.

Камарата първоначално се помещава на първия етаж, на партера е Фондовата борса, а „на втория и третия етаж е управлението на държавните дългове“, пише малко след откриването в брой на в. „Светлина“. И така до 1948 г., когато Софийската търговско-индустриална камара престава да съществува.

Тогава и сградата е преустроена и надстроена. Премахнат е мансардния етаж, унищожена е част от скулпторната композиция, а ъгловият купол е повдигнат с един етаж. След прекратяването на дейността на търговско-индустриалните камари постройката се използва от държавното спедиторско предприятие Деспред, Министерство на машиностроенето и други.

Като стил сградата има барокови и ренесансови елементи и е определяна като сполучлива архитектурна еклектика. Има множество фризове, медальони и пана между прозорците. Още при създаването си има локално парно отопление и вентилационна система.

С множеството собственици през годините, сградата на ул. „Славянска“ 2 претърпява и редица реконструкции. Видът, в който я познаваме днес, се дължи на мащабна реставрация през 2003 г., когато сградата е закупена от Стопанска и инвестиционна банка за нейна централа. Автор на проекта за реставрация на интериора е проф. Миглена Прашкова. Голям екип от специалисти работи върху нея в продължение на 6 месеца.

Днес това е една от най-добре запазените като интериор и екстериор сгради в София от началото на миналия век. В нея се помещават Българо-американска кредитна банка, CSIF холдинг, както  фондация и галерия Credo Bonum. Именно фондацията стои зад изложбата „Векът на зданието“.

Като част от нея могат да се чуят оригинални записи от дискусиите, предшестващи архитектурния конкурс от 1911 г., запазени в Държавна агенция “Архиви” (ДАА). Има чертежи и архитектурни планове, издаващи оригиналния замисъл на блестящото архитектурно трио “Димов, Ничев и Фингов”. За тях разказва д-р Боряна Вълчанова. Изложбата прави разходка из сградата, показвайки различни кътчета от добре запазения й интериор. Приема посетители до 19 февруари.

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Email Address *

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ