Бюлетин

Историята на вота на недоверие в съвременната българска политика

Парламентът гласува на извънредно заседание, от 19:10 часа, вота на недоверие към кабинета “Петков”. Вчера се проведоха дебатите по него, които продължиха близо осем часа. Според правилника за работа на Народното събрание (НС) “гласуването на проекта за решение се провежда не по-рано от 24 часа след приключване на разискванията. Проектът на решение се смята за приет, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители. При отхвърляне на предложение за недоверие на Министерския съвет ново предложение за недоверие на същото основание не може да бъде направено в следващите 6 месеца”.

Миналата седмица ПГ на ГЕРБ-СДС внесе искане за вот на недоверие към правителството заради провал във финансово-икономическата политика. След проведените разговори в НС стана ясно, че за оставката на кабинета ще гласуват освен вносителите и ДПС, “Има такъв народ” и “Възраждане”.

Вчера, след края на дебатите по вота, премиерът Кирил Петков заяви пред журналисти, че има “План Б”, ако правителството бъде свалено. От “Продължаваме Промяната”  ще продължат разговори с депутати в търсене на бъдеща подкрепа за управление, след като първият проучвателен мандат отиде отново при  тях.

Вот на недоверие и вот на доверие към правителствата след 1989 г.

От 1989 г. до момента в България са сформирани 14 редовни правителства и 7 служебни.

Към правителствата на Андрей Луканов (8 февруари – 21 септември 1990; 22 септември – 20 декември 1990) и на Димитър Попов (20 декември 1990 – 8 ноември 1991) не са внасяни вотове на недоверие.

Първият вот на недоверие към правителството на Филип Димитров (8 ноември 1991 – 30 декември 1992) е поискан от БСП за цялостната политика на правителството, но е отхвърлен на 24 юли 1992 г.

На 21 октомври 1992 г. в Народното събрание е внесено искане на вот на доверие от министър-председателя Филип Димитров за цялостната политика кабинета в икономиката, вътрешните и външните работи и сигурността. На 28 октомври 1992 г. кабинетът не получава вот на доверие.  Гласуването е тайно и от общо 231 депутати „за“ правителството гласуват 111, а „против“ – 120. Филип Димитров подава оставка.

Това е първият вот на доверие, поискан от министър-председател след 1989 г.

На 22 декември 1992 г. президентът Желю Желев възлага на Любен Беров, кандидат за министър-председател, да състави кабинет. На 30 декември 1992 г. парламентът избира Любен Беров за министър-председател.

Към правителството на Любен Беров (30 декември 1992 – 17 октомври 1994) и лично към премиера общо шест пъти опозицията внася за гласуване вот на недоверие.

На 27 май 1993 г. е гласуван вот на недоверие към министър-председателя Любен Беров заради „нарушаване на личната свобода и неприкосновеност на гражданите и правото им да се събират на манифестации, както и за посегателството над депутатската неприкосновеност и погазване принципите на парламентаризма при организираните от СДС масови протестни прояви на 13 май 1993 г.“. Вотът е отхвърлен.

Любен Беров, снимка: Архив/БНР

Вторият вот на недоверие също е отхвърлен при гласуване на 22 юли 1993 г. Той е внесен заради „необосновани действия във връзка с преговорите по външния дълг, които увреждат държавните интереси“.

Третият вот е на 29 юли 1993 г. и мотивите му са свързани с местните такси, а четвъртият – на 18 ноември 1993 г., е заради антисоциалната политика, петият – на  9 февруари 1994 г., е заради престъпността в страната.

Шестият вот е на 19 май 1994 г. към министър-председателя Любен Беров заради неспособността му да организира и ръководи правителството, а при гласуването в парламента БСП не участва. Така всички вотове на недоверие са отхвърлени и след всички гласувания в Народното събрание правителството остава на поста си.

На 26 май 1994 г. министър-председателят Любен Беров внася в парламента решение на Министерския съвет за искане вот на доверие на правителството, във връзка с програмата за основната му дейност за срок от 3 месеца. Парламентът подкрепя искания вот на доверие.

Три пъти е искан вот на недоверие към правителството на Жан Виденов и лично към министър-председателя (25 януари 1995-12 февруари 1997).

На 22 септември 1995 г. вотът на недоверие към министър-председателя Жан Виденов е внесен заради смъртта на 14-те войници от поделение 58410 на Транспортни войски, изгорели на 11 август 1995 г. на Околовръстното шосе в София след сблъсък с трактор на военния камион, в който се движели. Вотът е отхвърлен.

Жан Виденов, снимка: FB

Вторият вот на недоверие срещу правителството на Жан Виденов е заради зърнената криза в страната и също е отхвърлен.

На 13 юни 1996 г. при гласуването в парламента третият  на недоверие също е отхвърлен. Той е внесен заради провал на правителството в икономическата политика.

Четири вота на недоверие са гласувани към правителството на Иван Костов (21 май 1997 – 6 юли 2001) . Първият – на 29 януари 1998 г., е заради здравната политика на правителството и е внесен от депутати от Демократичната левица. Вотът е отхвърлен.

Още от Built.bg:  Народното събрание ще заседава извънредно днес за вота на недоверие

Вторият вот на недоверие е отхвърлен при гласуването на 7 април 1999 г.  Той е внесен на 31 март 1999 г. от 59 депутати от Демократичната левица, Евролевицата и ОНС, и независими депутати и е за „провал на структурната политика в индустрията“. Основните критики от опозицията са насочени към процеса на приватизация.


Иван Костов, Петър
Стоянов и Стефан
Софиянски, 1997 г, снимка: petarstoyanov.com

Третият вот на недоверие на правителството на Иван Костов е внесен на 10 май 2000 г. от депутати от БСП и Евролевицата. Той е „за провеждане на политика на корупция и прикриване на нейните конкретни прояви“. При гласуването на 18 май 2000 г. вотът на недоверие е отхвърлен.

На 9 февруари 2001 г. 59 депутати от БСП, независими и от политическо движение „Социалдемократи“ внасят искане за вот на недоверие на правителството на Иван Костов – четвърти по ред за „неспособността на правителството да изпълнява задълженията си да опазва обществения ред, да гарантира сигурността на гражданите и да се справи с престъпността“.

На 16 февруари 2001 г. вотът на недоверие е отхвърлен.

Към правителството на Симеон Сакскобургготски (25 юли 2001 – 16 август 2005) са внесени шест вота на недоверие, от които два към министър-председателя.

На 8 февруари 2002 г. парламентарният съюз на  Обединените демократични сили (ОДС) внася искане за вот на недоверие към министър-председателя Симеон Сакскобургготски за лекарствената политика на кабинета. Това е първото искане на вот на недоверие в 39-ото Народно събрание и е шест месеца след официалното встъпване в длъжност на правителството. Вотът е отхвърлен на 13 февруари 2002 г.

На 22 ноември 2002 г. парламентарният съюз на ОДС внася искане за вот на недоверие към правителството  заради нарушаване на чл. 86, ал. 2 от Конституцията от страна на правителството (неизпълнение на решението на Народното събрание от 2 октомври 2002 г. за определяне на срока за експлоатация на 3-и  и 4-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ и затварянето им да не предхожда присъединяването на България към Европейския съюз). На 25 ноември 2002 г. парламентарната група на „Коалиция за България“ внася искане за вот на недоверие към правителството заради това, че на 18 ноември 2002 г. при преговорите с Европейската комисия по глава „Енергетика“, Министерският съвет е поел задължение за закриване през 2006 г. на 3-и и 4-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, което е в противоречие с решението на Народното събрание на 2 октомври 2002 г.

На 29 ноември 2002 г. Народното събрание отхвърля при две последователни гласувания двете искания за недоверие към кабинета.

На 22 май 2003 г. парламентарният съюз на  ОДС внася искане за вот на недоверие към министър-председателя Симеон Сакскобургготски за провал на вътрешната политика. На 29  май 2003 г. Народното събрание отхвърля вота на недоверие.

На 4 март 2004 г. „Коалиция за България“ внася искане за вот на недоверие с мотиви за конституционна безотговорност, безотговорност в здравеопазването, в образованието, в политиката на доходите, към труда на хората, демографска и морална безотговорност. На 12 март 2004 г. парламентът отхвърля вота на недоверие.

На 3 февруари 2005 г. представители на „Коалиция за България“, ОДС, СДС, „Новото време“, Народен съюз и независими депутати внасят искане за вот на недоверие към правителството за невъзможност да управлява България в полза на хората. На 11 февруари 2005 г. парламентът отхвърля вота на недоверие.

Към правителството на Сергей Станишев (25 юли 2001-16 август 2005) са внесени седем вота на недоверие.

Първият вот на недоверие е внесен на 11 април 2006 г. за несправяне с бедствената ситуация в България след наводненията от лятото на 2005 г. и пролетта на 2006 г., както и със създадените трайни корупционни практики при усвояване на средствата. Парламентът отхвърля вота.

На 22 февруари  2007 г. опозицията внасят вот на недоверие за „разпад в държавната политика в областта на здравеопазването“. На 2 март 2007 г. вотът на недоверие е отхвърлен.

Станишев на Бузлуджа, 2005 год., снимка: wikipedia.com

На 15 октомври 2007 г. е внесено искане за вот на недоверие към правителството заради „разпада на държавната политика в областта на образованието“. На 23 октомври 2007 г. вотът на недоверие е отхвърлен.

На 14 февруари 2008 г. 80 депутати от опозицията внасят искане за вот на недоверие към правителството заради „корупцията на управляващите“. В мотивите е записано: „Вотът на недоверие търси политическа отговорност от управляващите от БСП, ДПС и НДСВ заради нанесени щети на цялото общество и опетняване името на България“. На 22 февруари 2008 г. вотът е отхвърлен.

На 4 април 2008 г. 60 депутати от ДСБ, ОДС, БНС, БНД внасят в деловодството на Народното събрание искане вот на недоверие към правителството заради „срастването на държавата с престъпността“. Искането не е подписано от парламентарната група на „Атака“, тъй като документът не им е бил представен.

Още от Built.bg:  Кирил Петков от Брюксел: "Омръзна ми от страхливци!"

На 11 април 2008 г. вотът на недоверие е отхвърлен.

„Коалиция за България“, ДПС и двама независими народни представители гласуват против вота, подкрепят го всички депутати от опозицията, а парламентарната група на НДСВ гласува „въздържал се“.

На 23 юли 2008 г. опозицията внася искане за вот на недоверие към правителството с мотивите, че са нанесени материални и морални щети на България и нейните граждани поради неусвояване на парите от европейските структурни фондове. Според вносителите през 2007 г. има нулево усвояване на парите от ЕС по седемте оперативни програми. Спрени са средства от предприсъединителните фондове по програмите САПАРД, ФАР и ИСПА. На 30 юли 2008 г. вотът на недоверие е отхвърлен.

На 18 февруари 2009 г. 73 депутати от опозицията внасят искане за вот на недоверие към правителството за „провала в цялостната политика на управление на тройната коалиция“. В мотивите е записано, че правителството не е реагирало адекватно на икономическата криза, допуснало е липса на воля за борба с корупцията и организираната престъпност, както и загуба на милиони евро. На 26 февруари парламентът отхвърля седмия вот на недоверие към правителството на Сергей Станишев.

Към първото правителство на Бойко Борисов (27 юли 2009 – 13 март 2013) са внесени пет вота на недоверие и един на доверие.

Първият вот на недоверие е внесен на 1 октомври 2010 г. от депутати от „Коалиция за България“ и ДПС. Основните мотиви са провал на политиката в областта на здравеопазването и финансовата дестабилизация на системата, нарушени конституционни права на гражданите, свързани с достъпа до здравеопазване, отсъствие на дългосрочна стратегия, нормативен хаос, непоследователност в управленските решения и действия и неефективен контрол.

Това е първото искане за вот на недоверие към кабинета на Бойко Борисов. На 8 октомври 2010 г. вотът е отхвърлен.

На 20 януари 2011 г. 41-ото Народно събрание гласува вот на доверие за цялостната политика на правителството. Искането е внесено предишния ден от Министерския съвет, като в мотивите е посочено, че „правителството на европейското развитие на България е приело предизвикателството чрез непопулярни мерки и със силна воля да промени управлението на страната. Нито едно правителство през последните двадесет години не е предприело едновременно такъв широк кръг реформи в различни сфери“.

Със 141 гласа „за“, 72 „против“ и 13 „въздържал се“ парламентът гласува вот на доверие на правителството.  От Парламентарната група на „Коалиция за България“ искат прегласуване на вота на доверие с мотива, че има разминаване при обявените присъстващи и гласувалите. Резултатът от прегласуването е 140 гласа „за“, 60 „против“ и 14 „въздържал се“.

На 10 юни 2011 г. депутати от парламентарните групи на „Коалиция за България“ и ДПС внасят искане за вот на недоверие срещу правителството на Бойко Борисов заради „провала на антикризисната политика и тежките последици за гражданите“. В мотивите на опозицията е посочено, че България е една от трите страни в ЕС с най-висока инфлация, а доходите и пенсиите са замразени.

На 17 юни 2011 г. вотът на недоверие е отхвърлен.

На 18 юли 2011 г. 74 депутати от парламентарните групи на ДПС и „Коалиция за България“ внасят третото искане за вот на недоверие за „провал на политиката в областта на вътрешната сигурност и обществения ред, отложеното присъединяване към Шенген, полицейщината и нарушаването на основни човешки права“. На 26 юли 2011 г. вотът на недоверие е отхвърлен.

На 6 април 2012 г. депутати от парламентарните групи на „Коалиция за България“ и „Атака“, както и независимият депутат Георги Терзийски внасят искане за вот на недоверие към правителството, заради спирането на изграждането на АЕЦ „Белене“ и “провалената енергийна политика на България”. На 19 април 2012 г. партия „Атака“ оттегля подписите си от вота на недоверие заради АЕЦ „Белене“. По този начин се анулира самата подписка за вота, тъй като няма необходимия брой подписи, и гласуване в парламента не се провежда.

На 19 юли 2012 г. БСП, ДПС и независими депутати внасят искане за вот на недоверие към кабинета на Бойко Борисов заради „провала на правителството в областта на правосъдието и вътрешните работи“. В мотивите е посочено, че „новите безпощадно критични оценки в доклада на Европейската комисия“ за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка само потвърждават констатираните системни дефекти на управлението“. Под искането са се подписали 74 депутати. На 26 юли 2012 г. със 72 гласа „за“, 136 „против“ и двама „въздържал се“ парламентът отхвърля вота на недоверие към кабинета.

Към правителството на Пламен Орешарски (29 май 2013 – 6 август 2014) са внесени пет вота на недоверие.
Първият вот на недоверие е внесен на 19 септември 2013 г. от парламентарната група на ГЕРБ с мотив за „провала на правителството в областта на инвестиционното проектиране“, свързано с дейността на новосъздаденото Министерство на инвестиционното проектиране. На 2 октомври 2013 г. вотът на недоверие е отхвърлен.

Още от Built.bg:  Западната преса коментира падането на кабинета "Петков"
Борисов пред митинг в негова подкрепа, 2013 г.

На 10 октомври 2013 г. парламентарната група на ГЕРБ внася втори вот на недоверие за политиката на регионалното развитие и инфраструктурата. Вотът е отхвърлен.

На 6 февруари 2014 г. парламентарната група на партия ГЕРБ внася трети вот на недоверие към правителството на Пламен Орешарски за провал на правителството в сферата на вътрешната сигурност и обществения ред. Като аргументи за искания вот е дискредитираната реформа в сектор „Сигурност“, несправянето с бежанския проблем, ескалираща контрабанда, безпощадна битова престъпност, както и темата с подслушванията. Вотът е отхвърлен на 12 февруари 2014 г.

На 16 май 2014 г. ГЕРБ внася вот на недоверие към кабинета на Пламен Орешарски в сектор „Енергетика“, като в мотивите са включени липса на визия на правителството в енергийния сектор, намеса в работата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, огромна задлъжнялост и ниска ликвидност между участниците в енергийната система, „Южен поток“.

На 30 май 2014 г. без нито един „въздържал се“ вотът на недоверие е отхвърлен.

На 5 юни 2014 г. ГЕРБ внася пети вот на недоверие срещу правителството на Пламен Орешарски, мотивите в него са свързани с фискалната политика. В мотивите е посочено, че желанието за осигуряване на ресурс за непрозрачни и със съмнителна ефективност разходи, води до безотговорно планиране на приходната част на бюджета и повишаване на дефицита близо до максималните позволени от закона нива.

И този вот на недоверие е отхвърлен.

Към второто правителство на Бойко Борисов (7 ноември 2014-27 януари 2017) е внесен само един вот на недоверие за провал на политиката на правителството в сферата на здравеопазването – на 11 февруари 2016 г.

Той е внесен от депутати от парламентарните групи на „БСП лява България“ и ДПС и двама независими депутати – Велизар Енчев и Георги Кадиев. В мотивите е посочено, че в резултат на наложените финансови ограничения („фиксирани бюджети“) и неадекватното финансиране на системата, се стига до безпрецедентна невъзможност лечебните заведения да оказват медицинска помощ.

На 19 февруари 2016 г. вотът на недоверие е отхвърлен.

Към третото правителство на Бойко Борисов (4 май 2017-12 май 2021) са внесени пет вота на недоверие.

Първият вот на недоверие е внесен на 17 януари 2018 г. от депутати от „БСП за България“. Искането е за провал на правителството в политиката за противодействие на корупцията. В мотивите от 10 страници са засегнати секторите на здравеопазването, обществените поръчки, строителството и санирането, както и контрабандата. На 25 януари 2018 г. против вота на доверие гласуват депутатите от ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и „Воля“.

Борисов и Томислав Дончев, 2018, снимка: wikipedia.org

На 20 юни 2018 г. „БСП за България“ внасят втори вот на недоверие на правителството за провал на политиката в сферата на сигурността. Мотивите са „пълен провал на работата на МВР, пълен провал в осигуряване на националната сигурност, както и провал в работата на Министерския съвет при осигуряване на необходимите условия за работа на българския военнослужещ и провал в работата при управлението на затворите“. Вотът на недоверие е отхвърлен, отново с гласовете на депутати от  ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и „Воля“.

Третият вот на недоверие е внесен на 15 октомври 2018 г. заради провал на правителството в областта на здравеопазването, но е отхвърлен.

На 20 януари 2020 г. депутати от „БСП за България“ внасят четвърто искане за вот на недоверие към правителството на Бойко Борисов. Този път за провал на политиката в областта на околната среда и водите. Поводът е водната криза в Перник, където от 18 ноември 2019 г. е въведен режим на водата поради нарушения воден баланс в язовир „Студена“, захранващ града с питейна вода. Парламентът отново отхвърля вота на недоверие.

На 15 юли 2020 г. „БСП за България“ внася в деловодството на Народното събрание петия вот на недоверие заради провала в политиката за противодействие на корупцията. Това е втори вот на недоверие, внесен от левицата, свързан с борбата с корупцията. В мотивите се посочва, че правителството на Бойко Борисов е създало паралелна държава и условия мафията да управлява България, че в законите се залагат корупционни интереси на олигарси, институциите се използват за реализацията им, назначават се хора, които да ги провеждат. На 21 юли 2020 г. вотът на недоверие е отхвърлен.

Източник БТА

close

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Още от Built.bg

Войната в Украйна

Избрано за Вас

Последвайте ни

Най-споделяното от Built.bg

Коментари и анализи

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Инфраструктура

Архитектура

Създателите

Градска среда и Урбанизъм

Бохемски истории

Be Green

Built.bg Podcast

Запиши се за електронния бюлетин на Built

Само качествено съдържание, без спам