Какво следва след свиването на руските газови доставки за Европа?
Какво се случи?
Русия намали миналата седмица доставките на газ за пет страни от ЕС, включително Германия – най-голямата икономика в 27-членния блок, която е и силно зависима от руския газ за енергийния си сектор.
Руският държавен гигант “Газпром” понижи доставките по газопровода “Северен поток 1” с 60 процента. Доставките за Италия бяха свити наполовина,по-малки обеми отчетоха и Австрия, Чехия и Словакия. Това се добавя към вече спрените доставки за Полша, България, Дания, Финландия, Франция и Нидерландия през последните седмици. Тези спирания първоначално бяха възприети като сравнително по-малък проблем, тъй като Полша например вече бе започнала постепенно да се отказва от руския газ, а останалите страни имат алтернативни източници, припомня Асошиейтед прес в анализ по темата.
Новите съкращения обаче засегнаха страни с големи икономики, които използват големи количества руски природен газ. Германия разчита на Русия за 35 процента от газовия си внос, Италия – за 40 процента. За момента газовите доставки все пак са достатъчни за покриване на текущите нужди.
Защо свиването на доставките е притеснително?
Европа се бори да запълни подземните си газови хранилища преди зимата. Газовите дружества работят в обичаен режим, попълвайки хранилищата през лятото, когато могат да купуват газ по-евтино, а след това теглят от запасите през зимата, когато търсенето на газ за отопление нараства. Намаляването на доставките ще оскъпи и затрудни запълването на хранилищата.
Решението на Москва освен това приближи перспективата за пълно спиране на руския газ, което ще направи невъзможно за Европа да се сдобие с необходимото й гориво за зимата. Природният газ се използва от силно енергоемки отрасли като производството на стъкло и стомана, които вече са изправени пред по-високи разходи и свиват потреблението си, а това допринася за забавянето на европейската икономика.
За производството на електроенергия газът е “поддържащ” енергиен източник, който влиза в употреба, когато възобновяеми източници като вятъра и слънцето генерират по-малко електроенергия заради непредвидими метеорологични условия и когато използването на ток скача при студено или горещо време като горещата вълна, която миналия уикенд донесе температурни рекорди в Европа.
В момента запълнеността на европейските подземни газови хранилища е 57 процента. Най-новото предложение на Европейската комисия предвижда всяка страна да постигне запълненост от 80 процента към 1 ноември, докато Германия си е поставила за цел да стигне до този праг към 1 октомври, а месец по-късно – и до 90 процента.
Анализатори в мозъчния тръст “Брьогел” предупреждават, че “България, Унгария и Румъния няма да изпълнят целта на ЕС за 80 процента, ако продължат със сегашната скорост”, докато “Германия, Австрия и Словакия ще установят, че е много трудно да напълнят хранилищата си, ако газовият поток от Русия спре”.
Какво се предприема?
ЕС, който преди войната в Украйна получаваше около 40 процента от газа си от Русия, очерта планове да свие вноса с две трети до края на текущата година и постепенно напълно да се откаже от руския газ до 2027 година. Блокът вече заяви, че от август ще блокира руските въглища, а по-голямата част от руския петрол – до шест месеца.
Целта е да се намалят сумите от 850 млн. долара дневно, които Русия получава от продажбите на газ и петрол за Европа, за да се попречи на Москва да финансира войната в Украйна.
Европейските правителства и заводи купуват скъп втечнен природен газ от САЩ (ВПГ), който се доставя с кораби, като алтернатива на руските доставки, които идват по тръбопроводи и обикновено са по-евтини. Войната обаче тласна нагоре цените на енергията, което подхранва рекордна инфлация в Европа и поддържа високи приходите на Русия.
Полагат се усилия за увеличаване на тръбопроводния газ от Норвегия и Азербайджан. Германия, която няма терминали за ВПГ, сега изгражда четири плаващи съоръжения, две от които би трябвало да бъдат пуснати в експлоатация тази година.
Въпреки фокусирането върху възобновяемата енергия кризата тласка страните обратно към изкопаемите горива. Германия бърза да приеме законодателство за рестартиране на въглищни централи като временно решение въпреки плановете да се откаже изцяло от въглищата до 2030 година.
Нидерландското правителство посочва, че ще позволи въглищните централи отново да работят с пълен капацитет, за да “спести” природния газ, които иначе би бил използван за производство на електроенергия.
Газовата сигурност на Европа е крехка въпреки всички тези мерки. Терминалите за износ на ВПГ в страните производители на енергийни суровини като САЩ и Катар работят с пълен капацитет, което означава, че Европа наддава срещу Азия за ограничени количества.
Освен това експлозия и пожар в терминал за износ на ВПГ във Фрийпорт, Тексас, извадиха от строя една пета от експортния капацитет на САЩ за месеци и предизвикаха нов трус на газовия пазар. По-голямата част от газа от този терминал отиваше за Европа, според “Ристад енерджи” (Rystad Energy).
“Ситуацията на европейския пазар на природен газ продължава да ескалира”, посочи анализаторът на пазара на суровини Карстен Фрич от “Комерцбанк рисърч” (Commerzbank Research) предвид експлозията и планираното спиране за поддръжка на газопровода “Северен поток 1”, заради което по него няма да тече газ от 11 до 21 юли. “Следователно, крайно необходимото натрупване на газови запаси за зимните месеци, може да се провали и цените вероятно ще скочат още повече”, допълва експертът.
Каква е играта на Русия?
“Газпром” твърди, че трябва да намали газовите доставки за Европа по “Северен поток 1”, тъй като заради западните санкции ключово оборудване е блокирано в Канада, където е било откарано за поддръжка. Европейските правителства не вярват на тези твърдения и определят намаляването на газовите доставки като политическо решение.
Снимка: Gazprom.com
Действията на “Газпром” рязко повишиха цените на синьото горива, след като те се бяха понижили с края на зимния отоплителен сезон. Това увеличава приходите на Русия в момент, когато тя е поставена под натиск от икономическите санкции, обявени от Запада, и засилва напрежението за Европа, която предоставя политическа и военна помощ на Украйна.
Решението на руския гигант може да се разглежда и като отговор на западните санкции, както и като опит да се възпре налагането на нови наказателни мерки. Освен това големите потребители на газ бяха предупредени, че – също като малките – не са застраховани от евентуални спирания на доставките.
Ще наблюдават ли европейците как лампите угасват и ще студуват ли през зимата?
Това е малко вероятно, защото европейското законодателство дава право на правителствата да ограничават доставките на газ за промишлеността, така че домовете, училищата и болниците да бъдат подсигурени. Страни, които изпитват недостиг на газ, освен това могат да поискат помощ от други, които може би са в по-добро положение, макар че тази опция зависи от наличието на подходящи газопроводи.
Негативната страна на ограниченията ще бъде свиване на производството, което може да струва работни места и растеж на икономиката, вече притисната от висока инфлация и страхове от световно забавяне на активността предвид вдигането на лихвите от централните банки.
Междувременно пълно спиране ще тласне цените нагоре към рекорда им от 206 евро за мегаватчас, достигнат на 7 март, подхранвайки инфлацията още повече. В началото на 2021 г., преди навлизането на руските войски в Украйна, на спотовия пазар синьото гориво се търгуваше при около 19 евро за мегаватчас, припомня АП.
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
В Built.bg използваме бисквитки или подобни инструменти, за да подобрим тяхното представяне и вашето преживяване. Ние спазваме законите и не предоставяме вашите данни на трети страни, в пълен синхрон със задълженията ни по GDPR регламента на ЕС.
Built.bg не използва маркери или аналогични проследяващи технологии. В никакъв случай не използваме „бисквитки“ за събиране, обработване, разпространение или записване на лични данни.
Кликвайки "Приемам", Вие се съгласявате с нашите условия. Може обаче да контролирате или откажете използването на "бисквитките" - с клик върху бутона "Настройки".
Built.bg използва бисквитки, за да подобри вашето изживяване, докато навигирате в уебсайта. Бисквитките, които са категоризирани според необходимостта, се съхраняват във вашия браузър, тъй като са от съществено значение за работата на основните функционалности на уебсайта. Ние използваме и бисквитки на трети страни, които ни помагат да анализираме и разберем как използвате този уебсайт. Тези бисквитки ще се съхраняват във вашия браузър само с вашето съгласие. Освен това имате възможност да се откажете от тези бисквитки, което може да повлияе на вашето преживяване в Built.bg
Задължителните бисквитки са абсолютно необходими за правилното функциониране на уебсайта. Тези бисквитки осигуряват анонимно основни функции и функции за сигурност на уебсайта.
Cookie
Duration
Description
viewed_cookie_policy
11 months
The cookie is set by the GDPR Cookie Consent plugin and is used to store whether or not user has consented to the use of cookies. It does not store any personal data.
cookielawinfo-checkbox-necessary
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookies is used to store the user consent for the cookies in the category "Necessary".
cookielawinfo-checkbox-functional
11 months
The cookie is set by GDPR cookie consent to record the user consent for the cookies in the category "Functional".
cookielawinfo-checkbox-performance
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Performance".
cookielawinfo-checkbox-analytics
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Analytics".
cookielawinfo-checkbox-others
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Other.
Функционалните бисквитки помагат да се изпълняват определени функции като споделяне на съдържанието на уебсайта в платформи за социални медии, събиране на отзиви и други функции на трети страни.
Бисквитките за ефективност се използват за разбиране и анализ на ключовите показатели за ефективност на уебсайта, което помага за предоставянето на по-добро потребителско изживяване за посетителите.
Аналитичните бисквитки се използват, за да се разбере как посетителите взаимодействат с уебсайта. Тези бисквитки помагат за предоставяне на информация за показателите брой посетители, степен на отпадане, източник на трафик и т.н.
Рекламните бисквитки се използват, за да предоставят на посетителите подходящи реклами и маркетингови кампании. Тези бисквитки проследяват посетителите в уебсайтове и събират информация, за да предоставят персонализирани реклами. Ние не използваме реклами от Гугъл, така че в момента тази функция не е активна и не съществува на този сайт.
икономика > Коментар
Какво следва след свиването на руските газови доставки за Европа?
Какво се случи?
Русия намали миналата седмица доставките на газ за пет страни от ЕС, включително Германия – най-голямата икономика в 27-членния блок, която е и силно зависима от руския газ за енергийния си сектор.
Руският държавен гигант “Газпром” понижи доставките по газопровода “Северен поток 1” с 60 процента. Доставките за Италия бяха свити наполовина,по-малки обеми отчетоха и Австрия, Чехия и Словакия. Това се добавя към вече спрените доставки за Полша, България, Дания, Финландия, Франция и Нидерландия през последните седмици. Тези спирания първоначално бяха възприети като сравнително по-малък проблем, тъй като Полша например вече бе започнала постепенно да се отказва от руския газ, а останалите страни имат алтернативни източници, припомня Асошиейтед прес в анализ по темата.
Новите съкращения обаче засегнаха страни с големи икономики, които използват големи количества руски природен газ. Германия разчита на Русия за 35 процента от газовия си внос, Италия – за 40 процента. За момента газовите доставки все пак са достатъчни за покриване на текущите нужди.
Защо свиването на доставките е притеснително?
Европа се бори да запълни подземните си газови хранилища преди зимата. Газовите дружества работят в обичаен режим, попълвайки хранилищата през лятото, когато могат да купуват газ по-евтино, а след това теглят от запасите през зимата, когато търсенето на газ за отопление нараства. Намаляването на доставките ще оскъпи и затрудни запълването на хранилищата.
Решението на Москва освен това приближи перспективата за пълно спиране на руския газ, което ще направи невъзможно за Европа да се сдобие с необходимото й гориво за зимата. Природният газ се използва от силно енергоемки отрасли като производството на стъкло и стомана, които вече са изправени пред по-високи разходи и свиват потреблението си, а това допринася за забавянето на европейската икономика.
За производството на електроенергия газът е “поддържащ” енергиен източник, който влиза в употреба, когато възобновяеми източници като вятъра и слънцето генерират по-малко електроенергия заради непредвидими метеорологични условия и когато използването на ток скача при студено или горещо време като горещата вълна, която миналия уикенд донесе температурни рекорди в Европа.
В момента запълнеността на европейските подземни газови хранилища е 57 процента. Най-новото предложение на Европейската комисия предвижда всяка страна да постигне запълненост от 80 процента към 1 ноември, докато Германия си е поставила за цел да стигне до този праг към 1 октомври, а месец по-късно – и до 90 процента.
Анализатори в мозъчния тръст “Брьогел” предупреждават, че “България, Унгария и Румъния няма да изпълнят целта на ЕС за 80 процента, ако продължат със сегашната скорост”, докато “Германия, Австрия и Словакия ще установят, че е много трудно да напълнят хранилищата си, ако газовият поток от Русия спре”.
Какво се предприема?
ЕС, който преди войната в Украйна получаваше около 40 процента от газа си от Русия, очерта планове да свие вноса с две трети до края на текущата година и постепенно напълно да се откаже от руския газ до 2027 година. Блокът вече заяви, че от август ще блокира руските въглища, а по-голямата част от руския петрол – до шест месеца.
Целта е да се намалят сумите от 850 млн. долара дневно, които Русия получава от продажбите на газ и петрол за Европа, за да се попречи на Москва да финансира войната в Украйна.
Европейските правителства и заводи купуват скъп втечнен природен газ от САЩ (ВПГ), който се доставя с кораби, като алтернатива на руските доставки, които идват по тръбопроводи и обикновено са по-евтини. Войната обаче тласна нагоре цените на енергията, което подхранва рекордна инфлация в Европа и поддържа високи приходите на Русия.
Полагат се усилия за увеличаване на тръбопроводния газ от Норвегия и Азербайджан. Германия, която няма терминали за ВПГ, сега изгражда четири плаващи съоръжения, две от които би трябвало да бъдат пуснати в експлоатация тази година.
Въпреки фокусирането върху възобновяемата енергия кризата тласка страните обратно към изкопаемите горива. Германия бърза да приеме законодателство за рестартиране на въглищни централи като временно решение въпреки плановете да се откаже изцяло от въглищата до 2030 година.
Нидерландското правителство посочва, че ще позволи въглищните централи отново да работят с пълен капацитет, за да “спести” природния газ, които иначе би бил използван за производство на електроенергия.
Газовата сигурност на Европа е крехка въпреки всички тези мерки. Терминалите за износ на ВПГ в страните производители на енергийни суровини като САЩ и Катар работят с пълен капацитет, което означава, че Европа наддава срещу Азия за ограничени количества.
Освен това експлозия и пожар в терминал за износ на ВПГ във Фрийпорт, Тексас, извадиха от строя една пета от експортния капацитет на САЩ за месеци и предизвикаха нов трус на газовия пазар. По-голямата част от газа от този терминал отиваше за Европа, според “Ристад енерджи” (Rystad Energy).
“Ситуацията на европейския пазар на природен газ продължава да ескалира”, посочи анализаторът на пазара на суровини Карстен Фрич от “Комерцбанк рисърч” (Commerzbank Research) предвид експлозията и планираното спиране за поддръжка на газопровода “Северен поток 1”, заради което по него няма да тече газ от 11 до 21 юли. “Следователно, крайно необходимото натрупване на газови запаси за зимните месеци, може да се провали и цените вероятно ще скочат още повече”, допълва експертът.
Каква е играта на Русия?
“Газпром” твърди, че трябва да намали газовите доставки за Европа по “Северен поток 1”, тъй като заради западните санкции ключово оборудване е блокирано в Канада, където е било откарано за поддръжка. Европейските правителства не вярват на тези твърдения и определят намаляването на газовите доставки като политическо решение.
Действията на “Газпром” рязко повишиха цените на синьото горива, след като те се бяха понижили с края на зимния отоплителен сезон. Това увеличава приходите на Русия в момент, когато тя е поставена под натиск от икономическите санкции, обявени от Запада, и засилва напрежението за Европа, която предоставя политическа и военна помощ на Украйна.
Решението на руския гигант може да се разглежда и като отговор на западните санкции, както и като опит да се възпре налагането на нови наказателни мерки. Освен това големите потребители на газ бяха предупредени, че – също като малките – не са застраховани от евентуални спирания на доставките.
Ще наблюдават ли европейците как лампите угасват и ще студуват ли през зимата?
Това е малко вероятно, защото европейското законодателство дава право на правителствата да ограничават доставките на газ за промишлеността, така че домовете, училищата и болниците да бъдат подсигурени. Страни, които изпитват недостиг на газ, освен това могат да поискат помощ от други, които може би са в по-добро положение, макар че тази опция зависи от наличието на подходящи газопроводи.
Негативната страна на ограниченията ще бъде свиване на производството, което може да струва работни места и растеж на икономиката, вече притисната от висока инфлация и страхове от световно забавяне на активността предвид вдигането на лихвите от централните банки.
Междувременно пълно спиране ще тласне цените нагоре към рекорда им от 206 евро за мегаватчас, достигнат на 7 март, подхранвайки инфлацията още повече. В началото на 2021 г., преди навлизането на руските войски в Украйна, на спотовия пазар синьото гориво се търгуваше при около 19 евро за мегаватчас, припомня АП.
Източник: БТА
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
В българската архитектура има един човек, който стои пред останалите като еталон. Името му е синоним на предприемчивост и новаторска
Видео история: “Да съживиш храма”
Това е история за мисията на енорийския свещеник на град Белене да даде нов живот на храм от 1860 -
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Точно в 16 часа и 17 минути на седми декември 1986-а година животът на хората в Стражица се променя завинаги. Земетресение
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Когато плавате с кораб по море, колкото повече се отдалечавате от брега, толкова повече се връщате към момента на Съзиданието
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни