Какво следва след свиването на руските газови доставки за Европа?

Какво се случи? 

Русия намали миналата седмица доставките на газ за пет страни от ЕС, включително Германия – най-голямата икономика в 27-членния блок, която е и силно зависима от руския газ за енергийния си сектор.

Руският държавен гигант “Газпром” понижи доставките по газопровода “Северен поток 1” с 60 процента. Доставките за Италия бяха свити наполовина,по-малки обеми отчетоха и Австрия, Чехия и Словакия. Това се добавя към вече спрените доставки за Полша, България, Дания, Финландия, Франция и Нидерландия през последните седмици. Тези спирания първоначално бяха възприети като сравнително по-малък проблем, тъй като Полша например вече бе започнала постепенно да се отказва от руския газ, а останалите страни имат алтернативни източници, припомня Асошиейтед прес в анализ по темата.

Новите съкращения обаче засегнаха страни с големи икономики, които използват големи количества руски природен газ. Германия разчита на Русия за 35 процента от газовия си внос, Италия – за 40 процента. За момента газовите доставки все пак са достатъчни за покриване на текущите нужди.

Защо свиването на доставките е притеснително? 

Европа се бори да запълни подземните си газови хранилища преди зимата. Газовите дружества работят в обичаен режим, попълвайки хранилищата през лятото, когато могат да купуват газ по-евтино, а след това теглят от запасите през зимата, когато търсенето на газ за отопление нараства. Намаляването на доставките ще оскъпи и затрудни запълването на хранилищата.

Решението на Москва освен това приближи перспективата за пълно спиране на руския газ, което ще направи невъзможно за Европа да се сдобие с необходимото й гориво за зимата. Природният газ се използва от силно енергоемки отрасли като производството на стъкло и стомана, които вече са изправени пред по-високи разходи и свиват потреблението си, а това допринася за забавянето на европейската икономика.

За производството на електроенергия газът е “поддържащ” енергиен източник, който влиза в употреба, когато възобновяеми източници като вятъра и слънцето генерират по-малко електроенергия заради непредвидими метеорологични условия и когато използването на ток скача при студено или горещо време като горещата вълна, която миналия уикенд донесе температурни рекорди в Европа.

В момента запълнеността на европейските подземни газови хранилища е 57 процента. Най-новото предложение на Европейската комисия предвижда всяка страна да постигне запълненост от 80 процента към 1 ноември, докато Германия си е поставила за цел да стигне до този праг към 1 октомври, а месец по-късно – и до 90 процента.

Анализатори в мозъчния тръст “Брьогел” предупреждават, че “България, Унгария и Румъния няма да изпълнят целта на ЕС за 80 процента, ако продължат със сегашната скорост”, докато “Германия, Австрия и Словакия ще установят, че е много трудно да напълнят хранилищата си, ако газовият поток от Русия спре”.

Какво се предприема? 

ЕС, който преди войната в Украйна получаваше около 40 процента от газа си от Русия, очерта планове да свие вноса с две трети до края на текущата година и постепенно напълно да се откаже от руския газ до 2027 година. Блокът вече заяви, че от август ще блокира руските въглища, а по-голямата част от руския петрол – до шест месеца.

Целта е да се намалят сумите от 850 млн. долара дневно, които Русия получава от продажбите на газ и петрол за Европа, за да се попречи на Москва да финансира войната в Украйна.

Европейските правителства и заводи купуват скъп втечнен природен газ от САЩ (ВПГ), който се доставя с кораби, като алтернатива на руските доставки, които идват по тръбопроводи и обикновено са по-евтини. Войната обаче тласна нагоре цените на енергията, което подхранва рекордна инфлация в Европа и поддържа високи приходите на Русия.

Полагат се усилия за увеличаване на тръбопроводния газ от Норвегия и Азербайджан. Германия, която няма терминали за ВПГ, сега изгражда четири плаващи съоръжения, две от които би трябвало да бъдат пуснати в експлоатация тази година.

Въпреки фокусирането върху възобновяемата енергия кризата тласка страните обратно към изкопаемите горива. Германия бърза да приеме законодателство за рестартиране на въглищни централи като временно решение въпреки плановете да се откаже изцяло от въглищата до 2030 година.

Нидерландското правителство посочва, че ще позволи въглищните централи отново да работят с пълен капацитет, за да “спести” природния газ, които иначе би бил използван за производство на електроенергия.

Газовата сигурност на Европа е крехка въпреки всички тези мерки. Терминалите за износ на ВПГ в страните производители на енергийни суровини като САЩ и Катар работят с пълен капацитет, което означава, че Европа наддава срещу Азия за ограничени количества.

Освен това експлозия и пожар в терминал за износ на ВПГ във Фрийпорт, Тексас, извадиха от строя една пета от експортния капацитет на САЩ за месеци и предизвикаха нов трус на газовия пазар. По-голямата част от газа от този терминал отиваше за Европа, според “Ристад енерджи” (Rystad Energy).

“Ситуацията на европейския пазар на природен газ продължава да ескалира”, посочи анализаторът на пазара на суровини Карстен Фрич от “Комерцбанк рисърч” (Commerzbank Research) предвид експлозията и планираното спиране за поддръжка на газопровода “Северен поток 1”, заради което по него няма да тече газ от 11 до 21 юли. “Следователно, крайно необходимото натрупване на газови запаси за зимните месеци, може да се провали и цените вероятно ще скочат още повече”, допълва експертът.

Каква е играта на Русия? 

“Газпром” твърди, че трябва да намали газовите доставки за Европа по “Северен поток 1”, тъй като заради западните санкции ключово оборудване е блокирано в Канада, където е било откарано за поддръжка. Европейските правителства не вярват на тези твърдения и определят намаляването на газовите доставки като политическо решение.

Действията на “Газпром” рязко повишиха цените на синьото горива, след като те се бяха понижили с края на зимния отоплителен сезон. Това увеличава приходите на Русия в момент, когато тя е поставена под натиск от икономическите санкции, обявени от Запада, и засилва напрежението за Европа, която предоставя политическа и военна помощ на Украйна.

Решението на руския гигант може да се разглежда и като отговор на западните санкции, както и като опит да се възпре налагането на нови наказателни мерки. Освен това големите потребители на газ бяха предупредени, че – също като малките – не са застраховани от евентуални спирания на доставките.

Ще наблюдават ли европейците как лампите угасват и ще студуват ли през зимата?

Това е малко вероятно, защото европейското законодателство дава право на правителствата да ограничават доставките на газ за промишлеността, така че домовете, училищата и болниците да бъдат подсигурени. Страни, които изпитват недостиг на газ, освен това могат да поискат помощ от други, които може би са в по-добро положение, макар че тази опция зависи от наличието на подходящи газопроводи.

Негативната страна на ограниченията ще бъде свиване на производството, което може да струва работни места и растеж на икономиката, вече притисната от висока инфлация и страхове от световно забавяне на активността предвид вдигането на лихвите от централните банки.

Междувременно пълно спиране ще тласне цените нагоре към рекорда им от 206 евро за мегаватчас, достигнат на 7 март, подхранвайки инфлацията още повече. В началото на 2021 г., преди навлизането на руските войски в Украйна, на спотовия пазар синьото гориво се търгуваше при около 19 евро за мегаватчас, припомня АП.

Източник: БТА

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Email Address *

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ