Пристрастена към субсидиите, тя се оказа затънала в дългове и то повече от много по-големи държавни болници. Според финансовите й резултати за 2020 години тя има загуба от над 21 млн. лв.
В началото на управлението си Стойчо Кацаров смени дългогодишния й директор проф. Любомир Спасов първо заради лошо управление и източване на здравната каса, за което предишните управляващи си затваряха очите, но по-основно – заради канал за незаконни трансплантации на чужди граждани и предреждане в листата на чакащите за трансплантация. Каналът беше даден на прокурор и до момента обвинението мълчи какво се е случвало и няма повдигнато обвинение за никого.
За нов директор беше назначен хирургът проф. Радосвет Горнев, коремен хирург, който почти всеки ден оперира, а в борда влезе адвокат Ивиан Симеонов, смятан за близък до Кацаров.
В същото време начело на специализираната детска болница още в края на управлението на проф. Костадин Ангелов беше назначен негов близък лекар от Пирогов – д-р Богомил Здравков. Той предприе чистка в болницата с идеята да я направи интензивна. Въпреки преструктурирането обаче в София продължава да има огромен проблем с лечението на децата с ковид и те биват разкарвани с линейки и от родителите си, докато в крайна сметка не финишират в Пирогов, а не в тази педиатрична болница.
Самата клиника е университетска болница на Медицинския университет. Д-р Здравков, обаче, е сочен в средите като надеждата на педиатрията и според източник на “Капитал” е припознат не само от Ангелов, но и от Кацаров с идеята да оглави обединената правителствена и детска болница, както и бъдещата национална детска болница.
Строежът на самата национална болница беше спрян от служебното правителство, като решението беше компанията, която ще я строи, да бъде ликвидирана.
Идеята на Кацаров, която той сега реализира, е трите дружества – “Лозенец”, педиатричната болница и инвестиционната компания да се слеят в едно, като първо педиатрията се вмести в “Лозенец”, а след това детската болница да бъде построена в двора й.
Така дружеството ще получи имуществото и на педиатрията, и инвестиционната компания, което е около 100 млн. лв. Предложението на Кацаров е “Лозенец” да продължи да лекува възрастни, но педиатрията да се възползва от помещенията и апаратурата й за спешно лечение на бебета и деца, докато бъде построена детската болница.
Около съкращенията на болнични легла, което предприе служебния кабинет, се оказва, че в “Лозенец” има свободни 100 легла, на които да бъде преместена педиатрията.
Какви са проблемите
Първият проблем е обединението на болниците. От една страна, в “Лозенец” не са съгласни да бъдат закрити наполовина, което според тях ще стане, ако при тях бъде настанена друга болница. Стои и огромният въпрос как ще функционират двете болници, които са база за обучение на два различни университета – Софийският и Медицинският университет. Двете учебни заведения са преки конкуренти, а решението изглежда взето без министерството да има съгласието на което и да е двете. Още повече че ситуацията придобива и леко политически привкус – на кандидат-президента на ГЕРБ проф. Анастас Герджиков, ще му се наложи да приема решение за основната база на медицинския факултет и да се опитва да задържи преподавателите и лекарите там, за да не пострада факултетът.
Основен проблем, разбира се, е, че решението на Кацаров е еднолично. По думите на доскорошния му заместник д-р Димитър Петров пред БНР д-р Кацаров е внесъл докладна записка за сливането в Министерския съвет още през октомври. Петров, както и други ведомства, се възпротивили и докладната така и не стигнала до разглеждане в Министерския съвет. Това пък охладило отношенията между Кацаров и Петров и било повод за първия опит за отстраняването на Петров от поста.
Сега Кацаров взима решението като принципал и на трите дружества без санкцията на Министерския съвет. Според Петров това води до няколко проблема.
“Като принципал на тези три дружества министърът може да го направи – да ги обедини. Въпросът е доколко това е целесъобразно и доколко това е работа на служебен министър, който до няколко дни ще си тръгне”, казва Петров и допълва пред БНР, че служебният министър бърза с юридическото сливане на двете дружества, защото след това разделянето ще е много по-трудно.
Бившият заместник-министър смята, че механичното събиране ще съсипе и двете болници. “Неслучайно няма съгласие и от педиатричната болница, която ще се мести в новата сграда, която според Кацаров е много по-добра и подходяща”, смята Петров.
Той допълва, че при сливането парите от инвестиционната компания ще се окажат в “Лозенец”, която може да ги използва за каквото реши, а не за строеж. Освен това и тя, и педиатрията имат задължения към доставчици, бюджета и персонала и тези средства автоматично могат да бъдат блокирани и използвани за друго. “Може да се окаже, че с тях са покрити загуби на двете болници, купени са разни други неща и тези пари да ги няма”, каза Петров.
Той изказа още едно подозрение и то е, че ако се намалят леглата за възрастни в “Лозенец”, както и в други столични болници, както става през последните месеци, те могат да бъдат прехвърлени за разширяване на съществуващи болници или за строеж на нови болници.
Самият Кацаров беше обвиняван, че е дал разрешение за изграждане на многопрофилна болница “Сърце и мозък” в Казичене, за да защитава интересите на инвеститора в нея, без да държи сметка за цялата картина на здравните услуги в София. Страхувайки се от частна конкуренция, много директори и ръководители на клиники на държавните болници се обявиха против това, а Костадин Ангелов от ГЕРБ директно обвини президента Радев и Кацаров в лобизъм.
Самият президент пък се обърна към служебния кабинет и обяви, че иска пълна мобилизация за ковид вълната, а не министерството да се занимава с разрешения за частни мегаболници. След случая Кацаров си взе отпуск.
По принцип откриването на нови болници, или отделения, където и да е, е силно регулиран от държавата процес. Той се определя от т.нар. здравна карта, в която се записани точните бройки от лекари, легла и специализирани отделения по области.
Идеята е държавата да регулира предлагането на здравни услуги така че да няма нито недостиг, нито свъръхпредлагане, което да дебалансира болничната система и ощети пациентите. Ако например в София е преценено, че трябва да има (съвсем условно) десет кардиологии, дори и някой частен инвеститор да има пари и желание да открие 11-а, това не му се разрешава.
Ако обаче някоя от тях затвори (както би станало с преструктурирането на “Лозенец”, която има една от най-оборотните инвазивни кардиологии), то частен инвеститор би имал шанс да разшири своя проект.
В допълнително съобщение от МЗ вчера уточниха, че на терена, намиращ се на територията на “Лозенец” Министерството на здравеопазването иска да изгради национална детска болница. На същия терен ще бъде изграден и протонен ускорител.
Според министерството се предвижда болницата да разполага с хеликоптерни площадки с възможност за бързо транспортиране на пациенти. В съобщението се изтъква и че болница “Лозенец” ще продължи да бъде университетска болница и ще запази многопрофилния си характер. “Целта на МЗ е да се надградят съществуващите в болницата услуги”, се казва от ведомството, оглавявано от Кацаров..
Само за уточнение, хеликоптерна площадка в Лозенец беше открита по времето на тройната коалиция, а МЗ още тогава покриваше средствата за полетите на хеликоптерите, нищо, че болницата е на бюджет към правителството. По времето на ГЕРБ през 2019 случаят с транспортирането на тогавашния председател на парламента Цвета Караянчева от Шумен до правителствена с вертолет заради счупена ключица взриви обществото.
Наследството на предишните здравни министри
На сбогуване с министерския пост, и то в деня, в който го сдаваше Таня Андреева (БСП) обяви обществени поръчки за покупка на 56 линейки, за информационна система за 10 млн лв и за ремонти за 11 млн лв, като освен това уволни директори на държавни болници. В последния си работен ден д-р Петър Москов от второто правителство на ГЕРБ остави на наследника си обществена поръчка за ваксини за над 27 млн. лв. Проф Костадин Ангелов пък масово замени бордовете на всички държавни болници с близки до ГЕРБ директори.
“Капитал” отправи запитвания и по реда на ЗДОИ до здравното министерство да му бъдат предоставени докладните и решенията за сливането, кореспонденция с медицинските университети, анализи и оценки на въздействието за евентуално строителство, както и разрешения за строителство в района. Tеренът на “Лозенец” в края на Южния парк е красив парк, в който живеят защитени птици и има вековни дървета и към него има апетити от дълги години. Продължаването на тенденцията ъглите на парка, а в случая и централен парцел от него да се застрояват с жилищни и офис сгради обаче, не е добра и най-малкото трябва да стане след съгласуване за строителство с Министерския съвет, МОСВ, Столична община и кмета на район “Лозенец”.
С всичко това ще трябва да се справи новият министър.
Автор: Десислава Николова, capital.bg
Коментар
Капитал: Каша три в едно – Кацаров еднолично реши да обедини болница “Лозенец”, педиатрията и бъдещата детска болница
Снимка: БТА
Тема, която следим: “Бъдещето на националната педиатрична болница”. Следващият здравен министър ще бъде посрещнат със заварен проект, лекарски протест, академичен проблем в два университета и родители на болни деца, които ще се лекуват неясно къде. Така електронното издание на вестник Капитал започва своя подробен анализ на решението на служебния министър на здравеопазването Стойчо Кацаров да обедини болница “Лозенец”, педиатрията и бъдещата детска болница.
Публикиваме текста без съкращения.
В дните и часовете преди да си тръгнат от поста, злонамерените здравни министри обикновено подписват договори за големи обществени поръчки и монтират свои хора в бордовете на държавните болници. Служебният здравен министър д-р Стойчо Кацаров обаче явно ще надмине предшествениците си, защото е на път да остави на следващото правителство перфектна академично-болнична буря около бъдещето на правителствената болница “Лозенец”, педиатричната болница “Проф. д-р Иван Митев” и кампанията за строеж на националната детска болница.
Без санкцията на правителството, което вече е отхвърлило проекта му за обединяване на трите дружества през октомври, Кацаров обяви, че мести специализираната педиатрична болница на територията на болница “Лозенец”, а обединеното по този начин звено ще получи предвидените за строеж на детска болница средства от близо 100 млн. лв. и на територията на правителствена болница ще бъде построена дългоочакваната национална детска болница.
През лятото служебното правителство се отказа от договора, подписан от кабинета Борисов за предишното петно. В програмата с приоритетите на бъдещия кабинет е записано, че до края на 2022 г. ще бъде направен нов анализ на необходимостта от детска болница.
Разположение на силите
Правителствената болница “Лозенец” дълги години беше второстепенен разпоредител с бюджет към Министерския съвет и заради това, че лекуваше министри, депутати, висши магистрати и техните роднини, получаваше огромни субсидии всяка година. Болницата стана основна база и на възстановения медицински факултет на Софийския университет и в нея се обучават студенти и специализанти. Преди близо две години, когато също имаше идея на правителството на Борисов тя да бъде превърната в педиатрия, болницата беше прехвърлена към здравното министерство.
Пристрастена към субсидиите, тя се оказа затънала в дългове и то повече от много по-големи държавни болници. Според финансовите й резултати за 2020 години тя има загуба от над 21 млн. лв.
В началото на управлението си Стойчо Кацаров смени дългогодишния й директор проф. Любомир Спасов първо заради лошо управление и източване на здравната каса, за което предишните управляващи си затваряха очите, но по-основно – заради канал за незаконни трансплантации на чужди граждани и предреждане в листата на чакащите за трансплантация. Каналът беше даден на прокурор и до момента обвинението мълчи какво се е случвало и няма повдигнато обвинение за никого.
За нов директор беше назначен хирургът проф. Радосвет Горнев, коремен хирург, който почти всеки ден оперира, а в борда влезе адвокат Ивиан Симеонов, смятан за близък до Кацаров.
В същото време начело на специализираната детска болница още в края на управлението на проф. Костадин Ангелов беше назначен негов близък лекар от Пирогов – д-р Богомил Здравков. Той предприе чистка в болницата с идеята да я направи интензивна. Въпреки преструктурирането обаче в София продължава да има огромен проблем с лечението на децата с ковид и те биват разкарвани с линейки и от родителите си, докато в крайна сметка не финишират в Пирогов, а не в тази педиатрична болница.
Самата клиника е университетска болница на Медицинския университет. Д-р Здравков, обаче, е сочен в средите като надеждата на педиатрията и според източник на “Капитал” е припознат не само от Ангелов, но и от Кацаров с идеята да оглави обединената правителствена и детска болница, както и бъдещата национална детска болница.
Строежът на самата национална болница беше спрян от служебното правителство, като решението беше компанията, която ще я строи, да бъде ликвидирана.
Идеята на Кацаров, която той сега реализира, е трите дружества – “Лозенец”, педиатричната болница и инвестиционната компания да се слеят в едно, като първо педиатрията се вмести в “Лозенец”, а след това детската болница да бъде построена в двора й.
Така дружеството ще получи имуществото и на педиатрията, и инвестиционната компания, което е около 100 млн. лв. Предложението на Кацаров е “Лозенец” да продължи да лекува възрастни, но педиатрията да се възползва от помещенията и апаратурата й за спешно лечение на бебета и деца, докато бъде построена детската болница.
Около съкращенията на болнични легла, което предприе служебния кабинет, се оказва, че в “Лозенец” има свободни 100 легла, на които да бъде преместена педиатрията.
Какви са проблемите
Първият проблем е обединението на болниците. От една страна, в “Лозенец” не са съгласни да бъдат закрити наполовина, което според тях ще стане, ако при тях бъде настанена друга болница. Стои и огромният въпрос как ще функционират двете болници, които са база за обучение на два различни университета – Софийският и Медицинският университет. Двете учебни заведения са преки конкуренти, а решението изглежда взето без министерството да има съгласието на което и да е двете. Още повече че ситуацията придобива и леко политически привкус – на кандидат-президента на ГЕРБ проф. Анастас Герджиков, ще му се наложи да приема решение за основната база на медицинския факултет и да се опитва да задържи преподавателите и лекарите там, за да не пострада факултетът.
Основен проблем, разбира се, е, че решението на Кацаров е еднолично. По думите на доскорошния му заместник д-р Димитър Петров пред БНР д-р Кацаров е внесъл докладна записка за сливането в Министерския съвет още през октомври. Петров, както и други ведомства, се възпротивили и докладната така и не стигнала до разглеждане в Министерския съвет. Това пък охладило отношенията между Кацаров и Петров и било повод за първия опит за отстраняването на Петров от поста.
Сега Кацаров взима решението като принципал и на трите дружества без санкцията на Министерския съвет. Според Петров това води до няколко проблема.
“Като принципал на тези три дружества министърът може да го направи – да ги обедини. Въпросът е доколко това е целесъобразно и доколко това е работа на служебен министър, който до няколко дни ще си тръгне”, казва Петров и допълва пред БНР, че служебният министър бърза с юридическото сливане на двете дружества, защото след това разделянето ще е много по-трудно.
Бившият заместник-министър смята, че механичното събиране ще съсипе и двете болници. “Неслучайно няма съгласие и от педиатричната болница, която ще се мести в новата сграда, която според Кацаров е много по-добра и подходяща”, смята Петров.
Той допълва, че при сливането парите от инвестиционната компания ще се окажат в “Лозенец”, която може да ги използва за каквото реши, а не за строеж. Освен това и тя, и педиатрията имат задължения към доставчици, бюджета и персонала и тези средства автоматично могат да бъдат блокирани и използвани за друго. “Може да се окаже, че с тях са покрити загуби на двете болници, купени са разни други неща и тези пари да ги няма”, каза Петров.
Той изказа още едно подозрение и то е, че ако се намалят леглата за възрастни в “Лозенец”, както и в други столични болници, както става през последните месеци, те могат да бъдат прехвърлени за разширяване на съществуващи болници или за строеж на нови болници.
Самият Кацаров беше обвиняван, че е дал разрешение за изграждане на многопрофилна болница “Сърце и мозък” в Казичене, за да защитава интересите на инвеститора в нея, без да държи сметка за цялата картина на здравните услуги в София. Страхувайки се от частна конкуренция, много директори и ръководители на клиники на държавните болници се обявиха против това, а Костадин Ангелов от ГЕРБ директно обвини президента Радев и Кацаров в лобизъм.
Самият президент пък се обърна към служебния кабинет и обяви, че иска пълна мобилизация за ковид вълната, а не министерството да се занимава с разрешения за частни мегаболници. След случая Кацаров си взе отпуск.
По принцип откриването на нови болници, или отделения, където и да е, е силно регулиран от държавата процес. Той се определя от т.нар. здравна карта, в която се записани точните бройки от лекари, легла и специализирани отделения по области.
Идеята е държавата да регулира предлагането на здравни услуги така че да няма нито недостиг, нито свъръхпредлагане, което да дебалансира болничната система и ощети пациентите. Ако например в София е преценено, че трябва да има (съвсем условно) десет кардиологии, дори и някой частен инвеститор да има пари и желание да открие 11-а, това не му се разрешава.
Ако обаче някоя от тях затвори (както би станало с преструктурирането на “Лозенец”, която има една от най-оборотните инвазивни кардиологии), то частен инвеститор би имал шанс да разшири своя проект.
В допълнително съобщение от МЗ вчера уточниха, че на терена, намиращ се на територията на “Лозенец” Министерството на здравеопазването иска да изгради национална детска болница. На същия терен ще бъде изграден и протонен ускорител.
Според министерството се предвижда болницата да разполага с хеликоптерни площадки с възможност за бързо транспортиране на пациенти. В съобщението се изтъква и че болница “Лозенец” ще продължи да бъде университетска болница и ще запази многопрофилния си характер. “Целта на МЗ е да се надградят съществуващите в болницата услуги”, се казва от ведомството, оглавявано от Кацаров..
Само за уточнение, хеликоптерна площадка в Лозенец беше открита по времето на тройната коалиция, а МЗ още тогава покриваше средствата за полетите на хеликоптерите, нищо, че болницата е на бюджет към правителството. По времето на ГЕРБ през 2019 случаят с транспортирането на тогавашния председател на парламента Цвета Караянчева от Шумен до правителствена с вертолет заради счупена ключица взриви обществото.
Наследството на предишните здравни министри
На сбогуване с министерския пост, и то в деня, в който го сдаваше Таня Андреева (БСП) обяви обществени поръчки за покупка на 56 линейки, за информационна система за 10 млн лв и за ремонти за 11 млн лв, като освен това уволни директори на държавни болници. В последния си работен ден д-р Петър Москов от второто правителство на ГЕРБ остави на наследника си обществена поръчка за ваксини за над 27 млн. лв. Проф Костадин Ангелов пък масово замени бордовете на всички държавни болници с близки до ГЕРБ директори.
“Капитал” отправи запитвания и по реда на ЗДОИ до здравното министерство да му бъдат предоставени докладните и решенията за сливането, кореспонденция с медицинските университети, анализи и оценки на въздействието за евентуално строителство, както и разрешения за строителство в района. Tеренът на “Лозенец” в края на Южния парк е красив парк, в който живеят защитени птици и има вековни дървета и към него има апетити от дълги години. Продължаването на тенденцията ъглите на парка, а в случая и централен парцел от него да се застрояват с жилищни и офис сгради обаче, не е добра и най-малкото трябва да стане след съгласуване за строителство с Министерския съвет, МОСВ, Столична община и кмета на район “Лозенец”.
С всичко това ще трябва да се справи новият министър.
Автор: Десислава Николова, capital.bg
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни