Радка Петкова e редактор и автор в built.bg. Тя е родена през 1986 год. Кадър на Природо-математическа гимназия “Никола Обрешков” в Казанлък и ученичка на Теодосий Теодосиев. Завършила Журналистика и масмедии в УНСС и Продуцентство в ел. медии в СУ “Св. Климент Охридски”. Професионалният и опит преминава през “Нетера”, където е маркетинг специалист, а преди това е репортер и редактор в ТВ+ и сценарист в БНТ.
Забележителните места имат изключителна история, създавали са и продължават да раждат легенди, да обединяват хората, да приобщават нови и да разгръщат все по-необятни истини или дълбоко пазени тайни.
Най-вероятно ви се случвало, някога в детството, да седнете до дядо си, когато той старателно се опитва да ви направи захарно петле или докато меси хляб, или докато пали печката в снежна декемврийска вечер. При всяко положение, някога дядо ви е разказвал забележителна история, легенда, свързана с мястото, където живее.
Позволете ми накратко да ви разкажа моят дядо каква легенда ми разказваше.
Имало един говедар. Често той разхождал своите биволици на паша в местността „Габрака“, която се намира в Стара планина. В един момент биволиците все по-често изчезвали от там. Много обикалял говедарят, докато ги открие. Животните минавали близо 5-6 километра, за да стигнат до място, наречено „Елакът“. Веднъж, втори, трети … много пъти биволиците изчезвали от Габрака, а говедарят всеки път ги откривал да лежат в Елака, на мочурно и влажно място. Един ден говедарят решил да вземе цялото си семейство и да се пресели именно там, в Елака, като нарекъл мястото Габарево – от дървото габар.
Горе долу, така започва легендата за село Габарево, което се намира в непосредствена близост до гр. Павел Баня. Макар да не е малко село, то е сгушено между Стара планина и Средна гора. В душата на Розовата долина, на подбалканския път между Казанлък и Калофер. Самото село има вековна история на стопански и културен център в западната част на долината.
Но не за Габарево искам да ви разкажа. В самия център на селото като страж за местните се издига величествената сграда на църковния храм „Св. Георги Победоносец“. Според летописната книга, сегашният вид на църквата е четвърти поред строеж. Той е завършен и осветен през 1895 год. или преди точно 127 години.
В летописната книга е записано, че на мястото на сегашния олтар е имало малка църква, вкопана в земята. По-късно, с усилията на тогавашните габаревци, е бил построен по-голям храм. Но и днес, с просто око, все още може да се видят част от камъните, които са издигали малката църква. Те са запазени като основи на величествената нова сграда.
Може да се приеме, че тази втора постройка на църквата датира от 1834 год., за което съществува и до днес неоспоримо доказателство – метален печат с образа на Св. Георги Победоносец, заобиколен със следния текст – „СИЙ ПЕЧАТ ЧЕРКОВЕН ЕСТЬ – с. ГАБАРЕВО, 1834 г.“. Има сведения, че по онова време, в храма са служели цели 7 свещеника. За сравнение – днес храмът се обслужва от един свещеник, който отговаря за още 3 или 4 църкви. По онова време вярващи от селата Турия, Търничене, Асен, Горно Сахране и др., са идвали в празничните дни да се черкуват в габаревския храм „Св. Георги Победоносец“.
В този вид църквата е просъществувала до 1877 год., когато е била опожарена от турските войски. Пожарът е обхванал цялото село, а селяните са избягали в Балкана. До ден днешен, това събитие в живота на габаревци се предава на внуци и правнуци с името БЕГЪТ.
След Освобождението, местните се връщат в родното си място и наред с възстановяването на собствените си жилища, са построили нов църковен храм. Третата постройка на храма е съграден от средствата и труд на жителите на Габарево и е просъществувало до 1885 год.
Четвъртото възстановяване и разширяване на църквата, вътрешното и доизграждане и изографисване, построяването на камбанарията и монтирането на камбаните, както е в сегашният и вид, е завършено през 1895 год.
Освещаването на храма е станало през същата година от Старозагорския митрополит – Методий Кусев.
В летописната книга е запис препис на прошение от църковното настоятелство до министъра на вътрешните дела и изповедания за отпускане на парична помощ от тогавашните 15 000 лева за строежа на църквата, които обаче са отказани. Майсторите на строежа са били от Трявна. Зидарията на червката е каменна, с дебелина на стените до 1 метър, а видът на църквата е трикорабен с балкон и масивна камбанария. Кубето е изографисано от известния казанлъшки художник Петьо Ганин.
Онези габаревци, построили този величествен храм с уникална акустика, не са били богаташи, но убедени от душа, че на селото му трябва точно такъв храм. Те са отдавали средства и труд, за да го съградят. В самата църква, има т.н. тронове, всеки един от които, някога е бил изграден и принадлежал на човек от онези, които по някакъв начин са спомогнали за издигането на храма. Днес те могат да бъдат ползвани от всеки, който прекрачи входа на храма, за уединение с Бога.
И както всеки величествен дом, църквата в Габарево е имала своя величествен стопанин. Най-дълго служещия отец в габаревската църква „Св. Георги Победоносец“ е отдал 65 години от своите достолепни 93 години на тази земя именно на този храм. Той е и един от най-дълголетните свещеници в Старозагорска област. Според мен и в цяла България, защото имах честта и щастието да познавам отец Христо Няголов.
Дядо Поп, както си спомням, че го наричаха всички в селото, започва служението в църквата през 1935 год. До 2002 год., е неотклонно на своя пост както в храма, така и сред своите съселяни – в домовете им, на полето, по време на празници, радостни и тъжни събития.
Няма да отделям много време за онези години, в средата на миналия век, когато църквата е била утеха само за истински вярващите и трън в очите на властимащите. Но ще ви разкажа една от безкрайните истории в живота на отец Христо, която оставя белег върху целия му живот, но и показва неговата изключително смирена, прощаваща и благородна душа.
Историята започва на Никулден, по стар стил на 19 декември 1944 г. По онова време, това са дни, белязани често с необосновани и безсмислени насилия и жестокости.
Няколко месеца по-рано, през лятото на същата година, в Габарево е настанена войскова част от запасняци. В класните стаи, където няколко дни са нощували запасняците, се намирали шкафовете с книги на читалищната библиотека. Някои войници взимали и чели от книгите, но техният командир установил, че в библиотеката има т.н. прогресивни книги – български и преводни, марксическа и комунистическа философия. По онова време тези книги били забранени за разпространение. Тогава командирът нарежда на кмета, а той на отец Христо, книгите да бъдат унищожени. Тогава отецът и други представители на читалищната управа събрали книгите, над 160 тома и ги изгорили в училищния двор, като съставили протокол. Там историята би трябвало да приключи.
Но не би! На Никулден, по време на Богусложението в църквата, селският милиционер арестува отец Христо Няголов. Въпреки молбата на свещеника, не му разрешава да приключи литургията си. Отвеждат го в Околийското управление в Казанлък. Там, както и семейството му разказва, е подложен на редица унижения и насилие. Няма да изпадам в подробности какви, тъй като наистина са ужасяващи, а акцентът в този разказ е истинската доброта и храброст да прощаваш.
След продължилите 10 дни разпити, една нощ, го обвиняват за изгорените читалищни книги. Тогава отец Христо разказва истинската история за всичко, което се е случило в летния ден. В двора на училището са изгорени вестници и списания. Когато огънят се разгорял, извикали кмета, за да се подпише на протокола за изгорените книги. Самите книги Отчето скрива в църквата, нареждайки ги зад иконите на олтара. Още същата нощ откарват Христо Няголов в храма, където той изкарва всяка една книга, описана в протокола. На въпроса на следователя защо го е направил, дядо Поп лаконично отговаря: не е важно каква е, книга не се изгаря!
Вече споменах за уникалната акустика в църквата „Св. Георги Победоносец“. През 1985 и 1986 год. отец Христо и тогавашният кмет на селото – Димитър Атов, заедно с преподавателката в Музикалната академия Стоянка Славова – Генова (родом от Габарево), организират представяне в църквата на камерния смесен хор „Мадригал“. Ръководител на хора тогава е проф. Стоян Кралев. Местните разказват, че църквата е била препълнена с гости, а прекрасното изпълнение и добрата акустика на храма превръщат гостуванията на хор „Мадригал“ в истински празници за габаревци.
Изобщо всяка история, свързана с църквата „Св. Георги Победоносец“ в Габарево, от нейното създаване до вида, който днес може да бъде видяна, носи някаква приказна, възвишена нотка в себе си. Още като влезеш в тази каменна сграда усещаш величието на нейното име.
Някаква сила и храброст обземат сърцето ти, сякаш самият Св. Георги Победоносец те посреща в дома си. Историята за отец Христо доказва колко силна може да бъде вярата, колко смелост може да вдъхне, дори и в най-трудните дни.
А когато забият камбаните на храма … все едно Господ говори с камбанен звън.
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024