Бюлетин

Красивите дипломатически мисии

Навсякъде по света дипломатическите мисии на различните държави се помещават в едни от най-красивите и централно разположени имоти. В София, където проблемът с опазването на къщите паметници на културата е налице от години, част от посолствата са взели знакови стари сгради и това в случая е помогнало за спасяването им.

Посолството на Франция

Френското посолство се намира на емблематичната улица „Оборище“. Впечатляваща е резиденцията на посланика на Франция – сграда, която мнозина наричат най-красивата в София. В миналото това е къщата на известния предприемач Анжело Куюмджийски. Той е смятан за един от най-богатите българи преди Втората световна война.

Основният му бизнес е свързан с отглеждането и търговията с тютюн, дори има предположения, че е прототип на Борис Морев от романа на Димитър Димов „Тютюн“. Притежава акции в различни предприятия и също така е крупен банкер. Каква е връзката на Куюмджийски с Франция – завършил е „Сорбоната“, а в началото на миналия век държи Франко-белгийската банка за България. Личността му е противоречива – той е дарител и меценат, но също слуховете го свързват с финансиране на комунистите в България, с нацистка Германия и дори е спряган за агент на американските служби.

Самата къща на „Оборище“ 27 е построена през 1929 г. Архитекти са Тодор Златев и Димитър Коев. Фасадата е впечатляваща – с богата орнаментика, фризове и колони, с метална обшивка на входа. Интериорът също е запазен автентичен – с вита стълба, кристални полилеи, гипсови детайли по тавана и стените. Къщата е известна и с красивите си камини, които също са богати украсени.

Любопитен факт е, че тук през 1989 г. се провежда прословутата закуска между френския президент Франсоа Митеран с бъдещия български президент Желю Желев и други опоненти на комунистическия режим.

А историята на Анжело Куюмджийски се е превърнала в легенда. Той и семейството му бързо се местят в нова къща и продават бъдещата френска резиденция още през 1936 г. Според разказите най-богатият тогава българин, с който дори Царят се съобразявал, е предвидил опасността от нова световна война и е напуснал България още пред 1940 г. Заминал за САЩ, но преди това си направил пластична операция, за да бъде неразпознаваем.

Там починал през 60-те години. Преди да избяга обаче се погрижил да бъдат изгорени всички негови снимки, затова днес няма запазен негов фотос. Оставил над 7 млн. лв. като дарение за студентите у нас – пари, които любители на легендите търсят и до днес.

Резиденцията на посланика на Турция

Със сигурност сте се заглеждали в тази къща, ако дори един път сте минавали по централния столичен булевард „Цар Освободител“. Резиденцията на турския посланик не просто се отличава от сивите кооперации около нея, но също така е един от най-добре запазените и поддържани паметници на красивата градска архитектура от миналия век.

Построена е през 1903 г. като дом на д-р Харалампи Сърмаджиев – известен и заможен адвокат и дипломат по това време. Архитектът също не е случаен – това е австриецът Фридрих Грюнангер, проектирал в София още парка на Военната академия, сградата на Духовната семинария, Синагогата и други.

Сърмаджиев е роден през 1860 г. Учи в Букурещ право и там започва работа за братята Евлоги и Христо Георгиеви. По-късно следва в „Сорбоната“ в Париж и се връща в България през 1891 г. Започва работа в Министерството на външните работи. Връзката му с Евлоги и Христо Георгиеви е скрепена сякаш съдбовно – след като се установява трайно у нас се запознава с тяхната племенница Елена, за която бързо се жени.

След като поема няколко дипломатически поста в Белград и Виена, Сърмаджиев решава да остане постоянно в София като адвокат на частна практика. Поръчва си къща, а за строителството използва зестрата на жена си. Сградата е завършена в началото на новия век, но за жалост семейството не живее там дълго. Сърмаджиев умира през 1908 г., скоро след това умира и единствената му дъщеря, а съпругата му заедно със синовете му напускат имота.

Красивата къща обаче е наета от турското правителството и през 1916 г. купена от турската държава. Тук се намесва името на още една забележителна личност – основателят на съвременната турска държава Кемал Ататюрк. През 1913 г. той е назначен за военен аташе в София. Смянат се, че именно Ататюрк има водеща роля в избора на къщата. Съдбата му можела да бъде по-различна – според градската легенда той се влюбил до полуда в дъщерята на софийски генерал, казвала се Димитрина.

Искал ръката й два пъти, но бащата отказал и я оженил за друг. Твърди се, че Ататюрк никога не забравил първата си голяма любов и дори години по-късно и вече като държавник на Турция често споделял, че сърцето му е останало в България.

Всъщност до 70-те години в красивата къща на бул. „Цар Освободител“ се помещава цялата турска дипломатическа мисия, а след взимането на сградата на бул. „Патриарх Евтимий“, тази до Софийския университет става резиденция на турския посланик. Архитектурно къщата е смесица между виенски барок с елементи на рококо и средиземноморски ренесанс. Двуетажна е и има два входа.

Красотата й идва от богатата орнаментика, която носи виенски стил. Вътрешността й също е запазена в автентичен вид, а според разказите на малцината, които са влизали вътре, къщата пази много ценни и редки предмети.

Посолството на Гърция

Още една знакова къща на архитект Фредерик Грюнангер е дом на дипломати – това е сградата на посолството на Гърция. Намира се на централната улица „Сан Стефанов“ в непосредствена близост до Орлов мост. Всъщност сградите са няколко и заедно изграждат един архитектурен комплекс, за който известният стилист Джанфранко Фере възкликва при посещението си у нас, че са „истински архитектурни перли на града“.

Генерално консулство и мисия Гърция има в София още след Освобождението – гръцкото дипломатическо представителство отваря през 1880 г. През 1910 г. вече се издига в ранг на Посолство. Изтъкнати политици и дейци от областта на литературата от новата гръцка държава са служили като посланици в София, като Рангавис, Грипарис, Залокостас и Пипинелис.

Сградите на гръцкото посолство са собственост на гръцката държава и обхващат парцел с обща площ над 2300 кв.м. Резиденцията на посланика е построена през 1892 г. от заможен български търговец на тютюн. През 1929 г. сградата е купена от компанията за ориенталски тютюни „Никотеа“ заедно с цялото си обзавеждане от тогавашния посланик В. Дендрамис за нуждите на гръцката държава.

Красивата къща е свързана с много събития от съвременната дипломатическа история на Гърция и България. Реновирана е напълно в периода 1994-1996. Резиденцията е обзаведена с оригинални мебели от периодите и стиловете Бидермайер, емпайър и барок в гостната, залата за посрещане на гостите и в трапезарията. Картини на известни художници и родопски килими допълват интериора.

На ул. „Сан Стефано“ 33 се намира сградата в неокласически стил, в която се помещават офисите на посолството. Закупена е през 1981 г. и е реновирана така, че да бъдат подчертани ценните й неокласически архитектурни елементи. Интериорът й е функционален и е украсен с картини от гръцки художници с класически гръцки теми, които подчертават интересен модерен стил.

Всъщност едната къща от красивия архитектурен комплекс е строена малко по-късно – през 1905 г. и е известна като къщата на Вера Дренкова. Тя е проектирана от друг знаменит архитект – Георги Фингов, построил голяма част от старите и най-красиви училищни сгради в София и Пловдив пред век. Но типичният автентичен вид на района е запазен благодарение най-вече на австриеца Грюнангер, чиито стил може да се види все още в къщите, затворени в карето между Орлов мост и Софийския университет.

Посолство на Египет

Интересна е съдбата и на сградата посолството на Египет. Това е била къщата на Димитър Тончев – един от водачите на Либералната партия у нас в началото на ХХ век и министър в няколко правителства. Тончев е бил също член на БАН и издател на вестник.

Къщата е построена през 1897 г. Дело е отново на чужденец – архитект Антон Хадерер, който според някои исторически извори е германец, а според други австриец. Всъщност до идването и налагането на първите изявени български архитекти богатите къщи в София са правени именно от немски и австрийски специалисти. Това се променя в началото на миналия век, когато родни проектанти и строители масово се завръщат от чужбина с дипломи и знания и започват да оформят новия архитектурен стил на София, повлиян от западните столици.

Сградата на ул. „Шести септември“ 5 е изключително добре запазена и поддържана. Издига се на два етажа, с изящен балкон и много фасадни орнаменти. Твърди се, че интериорът също се пази до днес с автентичния си вид – в красива вътрешно стълбище и рисувани тавани.

burst

Димитър Тончев умира през 1937 г. След Втората световна война къщата попада в дипломатически ръце. Първо е била дом на дипломатическата мисия на Румъния, а днес там е посолството на Египет.

Дипломатическите мисии на Италия и Австрия на бул. „Цар Освободител“ до БАН, посолствата на Полша и Великобритания на бул. „Евлоги Георгиев“ са още малка част от най-красивите столични сгради, които са купени или наети от чужди мисии. Общото между всички тях е така е запазен техният автентичен и оригинален вид, макар и вече чужда собственост.

close

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Още от Built.bg

Войната в Украйна

Избрано за Вас

Последвайте ни

Най-споделяното от Built.bg

Коментари и анализи

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Инфраструктура

Архитектура

Създателите

Градска среда и Урбанизъм

Бохемски истории

Be Green

Built.bg Podcast

Запиши се за електронния бюлетин на Built

Само качествено съдържание, без спам