Националната статистика тепърва ще отчита състоянието на имотния пазар през 2021 г. Отсега обаче са ясни няколко тенденции – продължаващ ръст на цените на жилищата (между 7 и 10%) и повече сключени сделки (по предварителни прогнози около 20% в сравнение с 2020 г.).
Основни фактори за всичко това са ниските лихви, продължаващия бум на строителството и не на последно място желанието на хората да инвестират в имоти като сигурно място да вложат парите си в условията на пандемията от коронавирус.
Брокерите обаче отчитат интересни закономерности в профила на купувачите на жилища. През 2021 г. средностатистическият новодомец е бил най-често от поколението Z – набор 1994 г. или дори по-малък. Той също така е получавал заплата между 2000 и 3000 лв. и е търсил имот предимно в София, Пловдив и Варна.

През изминалата година на имотния пазар отчитат рекорден средно месечен брой купувачи за последните 5 години. Около 80% от купувачите са нови участници.
Какъв е профилът на продавача? Най-масово това са хора от генерацията X – хора родени между 1966 и 1976 г. Около 70% от офертите, които се реализират, са по-малко от 6 месеца на пазара. Около 30% от клиентите купуват още след първия си оглед като масово сключват сделката след около 5 огледа.
Динамичен е и пазарът на наемите. През 2021 г. двустайно жилище в София е можело да се наеме за между 300 и 350 евро на месец в квартали като Изгрев и Манастирски ливади. В по-скъпите локации – център, Докторска градина, Иван Вазов и Лозенец, нивата са достигали и до 400-450 евро.

А в по-крайните квартали като Люлин, Обеля, Дружба жилище с една спалня би могло да бъде наето и срещу 250-300 евро. При по-големите апартаменти съответно и цената расте – сумите за тристайно жилище варират между 500 и 600 евро за южните райони и до 700-800 за най-елитните.
Има не малка разлика между наемите в столицата и останалите градове. В Пловдив например цените за двустаен апартамент варират между 250 и 270 евро за по-желаните квартали. В града под тепетата се наблюдава сериозен ръст, както в наемането, така и в покупко-продажбата на имоти.
Сред най-желаните райони са Смирненски, Южен район, Кючук Париж, Тракия. Кършиака и центъра. Във Варна е една идея по-евтино с цени между 250 и 260 евро средно за жилище с една спалня. Заради големия интерес от страна на студенти в морската ни столица по-търсени са големите апартаменти, в които като съквартиранти живеят няколко души. Около 350 евро вървят наемите на тристайните имоти там.

В Бургас стойността на жилище под наем също е между 250 и 300 евро. Най-желани там са районите Лазур, Славейков и центъра. И в Русе средната цена на жилищата под наем е 250-270 евро. Там интересът също се движи основно от студентите.
Въпреки продължаващия ръст на цените на имотите данните показват, че сумата, която в България се плаща за жилище е доста по-малка от повечето европейски градове. Например сравнение между София и Берлин показва, че ако средната цена на имотите в столицата е около 1300 евро на кв. м., то в германската столица тази стойност се доближава до 5000 евро на кв. м.

Изследване сочи, че столицата ни е 7-а по средни цени на жилищата в центъра сред 12 столици на страните от Източна Европа. Пред нас са Прага, Братислава, Варшава, Будапеща, Белград и Загреб.
А националната статистика отчита сериозен ръст на цените на имотите у нас за последните 10 години. Близо 40% са поскъпнали жилищата от 2010 до 2020 г. при инфлация около 6%. Наемите пък са се повишили с около 10 на сто.
Притежаването на собствен имот у нас продължава да бъде традиционно и относително достъпно за българите, докато в много европейски държави животът под наем е приет за стандартна норма за средната класа. Близо 85% от българите живеят в собствено жилище.

За сравнение в Дания това се отнася само за 41% от домакинствата, а първенец по лична собственост е Румъния, където 95% от хората имат свой дом. Според Евростат строителството има дял от около 5% от брутния вътрешен продукт на България.
Данни: НСИ, Евростат и “Адрес” – недвижими имоти
Автор: Built.bg
Коментар
Купувачът на жилище през 2021 – под 30 г. и с добър доход
Националната статистика тепърва ще отчита състоянието на имотния пазар през 2021 г. Отсега обаче са ясни няколко тенденции – продължаващ ръст на цените на жилищата (между 7 и 10%) и повече сключени сделки (по предварителни прогнози около 20% в сравнение с 2020 г.).
Основни фактори за всичко това са ниските лихви, продължаващия бум на строителството и не на последно място желанието на хората да инвестират в имоти като сигурно място да вложат парите си в условията на пандемията от коронавирус.
Брокерите обаче отчитат интересни закономерности в профила на купувачите на жилища. През 2021 г. средностатистическият новодомец е бил най-често от поколението Z – набор 1994 г. или дори по-малък. Той също така е получавал заплата между 2000 и 3000 лв. и е търсил имот предимно в София, Пловдив и Варна.
През изминалата година на имотния пазар отчитат рекорден средно месечен брой купувачи за последните 5 години. Около 80% от купувачите са нови участници.
Какъв е профилът на продавача? Най-масово това са хора от генерацията X – хора родени между 1966 и 1976 г. Около 70% от офертите, които се реализират, са по-малко от 6 месеца на пазара. Около 30% от клиентите купуват още след първия си оглед като масово сключват сделката след около 5 огледа.
Динамичен е и пазарът на наемите. През 2021 г. двустайно жилище в София е можело да се наеме за между 300 и 350 евро на месец в квартали като Изгрев и Манастирски ливади. В по-скъпите локации – център, Докторска градина, Иван Вазов и Лозенец, нивата са достигали и до 400-450 евро.
А в по-крайните квартали като Люлин, Обеля, Дружба жилище с една спалня би могло да бъде наето и срещу 250-300 евро. При по-големите апартаменти съответно и цената расте – сумите за тристайно жилище варират между 500 и 600 евро за южните райони и до 700-800 за най-елитните.
Има не малка разлика между наемите в столицата и останалите градове. В Пловдив например цените за двустаен апартамент варират между 250 и 270 евро за по-желаните квартали. В града под тепетата се наблюдава сериозен ръст, както в наемането, така и в покупко-продажбата на имоти.
Сред най-желаните райони са Смирненски, Южен район, Кючук Париж, Тракия. Кършиака и центъра. Във Варна е една идея по-евтино с цени между 250 и 260 евро средно за жилище с една спалня. Заради големия интерес от страна на студенти в морската ни столица по-търсени са големите апартаменти, в които като съквартиранти живеят няколко души. Около 350 евро вървят наемите на тристайните имоти там.
В Бургас стойността на жилище под наем също е между 250 и 300 евро. Най-желани там са районите Лазур, Славейков и центъра. И в Русе средната цена на жилищата под наем е 250-270 евро. Там интересът също се движи основно от студентите.
Въпреки продължаващия ръст на цените на имотите данните показват, че сумата, която в България се плаща за жилище е доста по-малка от повечето европейски градове. Например сравнение между София и Берлин показва, че ако средната цена на имотите в столицата е около 1300 евро на кв. м., то в германската столица тази стойност се доближава до 5000 евро на кв. м.
Изследване сочи, че столицата ни е 7-а по средни цени на жилищата в центъра сред 12 столици на страните от Източна Европа. Пред нас са Прага, Братислава, Варшава, Будапеща, Белград и Загреб.
А националната статистика отчита сериозен ръст на цените на имотите у нас за последните 10 години. Близо 40% са поскъпнали жилищата от 2010 до 2020 г. при инфлация около 6%. Наемите пък са се повишили с около 10 на сто.
Притежаването на собствен имот у нас продължава да бъде традиционно и относително достъпно за българите, докато в много европейски държави животът под наем е приет за стандартна норма за средната класа. Близо 85% от българите живеят в собствено жилище.
За сравнение в Дания това се отнася само за 41% от домакинствата, а първенец по лична собственост е Румъния, където 95% от хората имат свой дом. Според Евростат строителството има дял от около 5% от брутния вътрешен продукт на България.
Данни: НСИ, Евростат и “Адрес” – недвижими имоти
Автор: Built.bg
Още от Built.bg
Градска среда, Коментар
Люлин – кварталът, който може да е шестият по големина град у нас
Автор: Екип Built.bg Снимка: Alphaadversativum Квартал Люлин в София е различен. Има множество шеги за живеещите „от другата страната на тунела“, а районът се слави със свои правила и порядки.
01.28.2023
Инфраструктура, Коментар
Весела Лечева: Държавата е длъжник по отношение на спортната инфраструктура
Министърът на младежта и спорта Весела Лечева съобщи какви са били приоритетите й като служебен министър в края на мандата в предаването „Тази сутрин“ на bTV. „Започнахме с ревизия
01.26.2023
Коментар
Президентът Румен Радев наложи вето на промени в Закона за енергетиката
Държавният глава Румен Радев подписа указ, с който връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, приет от 48-ото Народно събрание на 12 януари
01.25.2023
Създателите
Голямата красота на София
„Бохемска София: Духът на стария град“
Музей “Малкият Париж” показва детайли от градския живот на Букурещ от няколко епохи
Коментари и анализи
Люлин – кварталът, който може да е шестият по големина град у нас
Весела Лечева: Държавата е длъжник по отношение на спортната инфраструктура
Президентът Румен Радев наложи вето на промени в Закона за енергетиката
Къде отива руският петрол след европейското ембарго
Голямата красота на София
Водещите тенденции в света на роботиката през 2023 г.
Избрано за Вас
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Бохемски истории”: По пътя на жълтите павета
“Инженерна мисъл с Мария Силвестър” | Built.bg Video
Built Explainer: “Историята зад Дунав мост”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Министър Шишков: Държавата предостави над 20 млн. лв. за възстановяване на инфраструктурата в Община Карлово
Фандъкова: След 4 години мрежата на метрото на София ще бъде 61 километра
Весела Лечева: Държавата е длъжник по отношение на спортната инфраструктура
Предложението на МС за статута на търпимост за незаконни обекти на инженерната инфраструктура не беше прието
Архитектура
ЮНЕСКО включи обекти в Йемен и Ливан, както и историческият център на Одеса в Списъка на световното наследство
Учени разкриха тайната на древноримския бетон
Градска среда и Урбанизъм
Люлин – кварталът, който може да е шестият по големина град у нас
Председателят на СОС предлага да се изгради 27 декара модерен градски парк в София
Камарата на архитектите в България: Пловдивският панаир да бъде обявен за паметник на културата
Нов изпълнител ще има 180 дни да довърши сградата на Международния младежки център в Бургас
Бохемски истории
„Бохемска София: Духът на стария град“
Бохемски истории: Ранните срещи на Иван Вазов със София
Бохемски истории: Домът на Петко и Пенчо Славейкови
Бохемски истории: Първият електрически трамвай в София
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
Be Green
Представиха подновени участъци от пътна инфраструктура и туристически маршрути в Национален парк „Пирин“
Облекчиха процедурите за изграждане на фотоволтаици и слънчеви колектори в еднофамилни къщи и вили
София обяви поръчка за изготвяне на документация по процедура „За по-чист въздух!“
Войната в Украйна
Наградите, които Украйна спечели, борейки се да победи във войната с Русия
ЕК осигурява спешно 250 милиона евро за подобряване на инфраструктурата за внос и износ на стоки от Украйна
Москва иска да свърже АЕЦ “Запорожие” с руската енергийна мрежа
Войната в Украйна извади наяве „логистични проблеми“ между Германия и Франция
60 години след кубинската криза заплахата от ядрена война отново е актуална
ЕС одобри новите санкции срещу Русия
Built.bg Podcast
Последвайте ни