Националната статистика тепърва ще отчита състоянието на имотния пазар през 2021 г. Отсега обаче са ясни няколко тенденции – продължаващ ръст на цените на жилищата (между 7 и 10%) и повече сключени сделки (по предварителни прогнози около 20% в сравнение с 2020 г.).
Основни фактори за всичко това са ниските лихви, продължаващия бум на строителството и не на последно място желанието на хората да инвестират в имоти като сигурно място да вложат парите си в условията на пандемията от коронавирус.
Брокерите обаче отчитат интересни закономерности в профила на купувачите на жилища. През 2021 г. средностатистическият новодомец е бил най-често от поколението Z – набор 1994 г. или дори по-малък. Той също така е получавал заплата между 2000 и 3000 лв. и е търсил имот предимно в София, Пловдив и Варна.

През изминалата година на имотния пазар отчитат рекорден средно месечен брой купувачи за последните 5 години. Около 80% от купувачите са нови участници.
Какъв е профилът на продавача? Най-масово това са хора от генерацията X – хора родени между 1966 и 1976 г. Около 70% от офертите, които се реализират, са по-малко от 6 месеца на пазара. Около 30% от клиентите купуват още след първия си оглед като масово сключват сделката след около 5 огледа.
Динамичен е и пазарът на наемите. През 2021 г. двустайно жилище в София е можело да се наеме за между 300 и 350 евро на месец в квартали като Изгрев и Манастирски ливади. В по-скъпите локации – център, Докторска градина, Иван Вазов и Лозенец, нивата са достигали и до 400-450 евро.

А в по-крайните квартали като Люлин, Обеля, Дружба жилище с една спалня би могло да бъде наето и срещу 250-300 евро. При по-големите апартаменти съответно и цената расте – сумите за тристайно жилище варират между 500 и 600 евро за южните райони и до 700-800 за най-елитните.
Има не малка разлика между наемите в столицата и останалите градове. В Пловдив например цените за двустаен апартамент варират между 250 и 270 евро за по-желаните квартали. В града под тепетата се наблюдава сериозен ръст, както в наемането, така и в покупко-продажбата на имоти.
Сред най-желаните райони са Смирненски, Южен район, Кючук Париж, Тракия. Кършиака и центъра. Във Варна е една идея по-евтино с цени между 250 и 260 евро средно за жилище с една спалня. Заради големия интерес от страна на студенти в морската ни столица по-търсени са големите апартаменти, в които като съквартиранти живеят няколко души. Около 350 евро вървят наемите на тристайните имоти там.

В Бургас стойността на жилище под наем също е между 250 и 300 евро. Най-желани там са районите Лазур, Славейков и центъра. И в Русе средната цена на жилищата под наем е 250-270 евро. Там интересът също се движи основно от студентите.
Въпреки продължаващия ръст на цените на имотите данните показват, че сумата, която в България се плаща за жилище е доста по-малка от повечето европейски градове. Например сравнение между София и Берлин показва, че ако средната цена на имотите в столицата е около 1300 евро на кв. м., то в германската столица тази стойност се доближава до 5000 евро на кв. м.

Изследване сочи, че столицата ни е 7-а по средни цени на жилищата в центъра сред 12 столици на страните от Източна Европа. Пред нас са Прага, Братислава, Варшава, Будапеща, Белград и Загреб.
А националната статистика отчита сериозен ръст на цените на имотите у нас за последните 10 години. Близо 40% са поскъпнали жилищата от 2010 до 2020 г. при инфлация около 6%. Наемите пък са се повишили с около 10 на сто.
Притежаването на собствен имот у нас продължава да бъде традиционно и относително достъпно за българите, докато в много европейски държави животът под наем е приет за стандартна норма за средната класа. Близо 85% от българите живеят в собствено жилище.

За сравнение в Дания това се отнася само за 41% от домакинствата, а първенец по лична собственост е Румъния, където 95% от хората имат свой дом. Според Евростат строителството има дял от около 5% от брутния вътрешен продукт на България.
Данни: НСИ, Евростат и “Адрес” – недвижими имоти
Автор: Built.bg
Коментар
Купувачът на жилище през 2021 – под 30 г. и с добър доход
Националната статистика тепърва ще отчита състоянието на имотния пазар през 2021 г. Отсега обаче са ясни няколко тенденции – продължаващ ръст на цените на жилищата (между 7 и 10%) и повече сключени сделки (по предварителни прогнози около 20% в сравнение с 2020 г.).
Основни фактори за всичко това са ниските лихви, продължаващия бум на строителството и не на последно място желанието на хората да инвестират в имоти като сигурно място да вложат парите си в условията на пандемията от коронавирус.
Брокерите обаче отчитат интересни закономерности в профила на купувачите на жилища. През 2021 г. средностатистическият новодомец е бил най-често от поколението Z – набор 1994 г. или дори по-малък. Той също така е получавал заплата между 2000 и 3000 лв. и е търсил имот предимно в София, Пловдив и Варна.
През изминалата година на имотния пазар отчитат рекорден средно месечен брой купувачи за последните 5 години. Около 80% от купувачите са нови участници.
Какъв е профилът на продавача? Най-масово това са хора от генерацията X – хора родени между 1966 и 1976 г. Около 70% от офертите, които се реализират, са по-малко от 6 месеца на пазара. Около 30% от клиентите купуват още след първия си оглед като масово сключват сделката след около 5 огледа.
Динамичен е и пазарът на наемите. През 2021 г. двустайно жилище в София е можело да се наеме за между 300 и 350 евро на месец в квартали като Изгрев и Манастирски ливади. В по-скъпите локации – център, Докторска градина, Иван Вазов и Лозенец, нивата са достигали и до 400-450 евро.
А в по-крайните квартали като Люлин, Обеля, Дружба жилище с една спалня би могло да бъде наето и срещу 250-300 евро. При по-големите апартаменти съответно и цената расте – сумите за тристайно жилище варират между 500 и 600 евро за южните райони и до 700-800 за най-елитните.
Има не малка разлика между наемите в столицата и останалите градове. В Пловдив например цените за двустаен апартамент варират между 250 и 270 евро за по-желаните квартали. В града под тепетата се наблюдава сериозен ръст, както в наемането, така и в покупко-продажбата на имоти.
Сред най-желаните райони са Смирненски, Южен район, Кючук Париж, Тракия. Кършиака и центъра. Във Варна е една идея по-евтино с цени между 250 и 260 евро средно за жилище с една спалня. Заради големия интерес от страна на студенти в морската ни столица по-търсени са големите апартаменти, в които като съквартиранти живеят няколко души. Около 350 евро вървят наемите на тристайните имоти там.
В Бургас стойността на жилище под наем също е между 250 и 300 евро. Най-желани там са районите Лазур, Славейков и центъра. И в Русе средната цена на жилищата под наем е 250-270 евро. Там интересът също се движи основно от студентите.
Въпреки продължаващия ръст на цените на имотите данните показват, че сумата, която в България се плаща за жилище е доста по-малка от повечето европейски градове. Например сравнение между София и Берлин показва, че ако средната цена на имотите в столицата е около 1300 евро на кв. м., то в германската столица тази стойност се доближава до 5000 евро на кв. м.
Изследване сочи, че столицата ни е 7-а по средни цени на жилищата в центъра сред 12 столици на страните от Източна Европа. Пред нас са Прага, Братислава, Варшава, Будапеща, Белград и Загреб.
А националната статистика отчита сериозен ръст на цените на имотите у нас за последните 10 години. Близо 40% са поскъпнали жилищата от 2010 до 2020 г. при инфлация около 6%. Наемите пък са се повишили с около 10 на сто.
Притежаването на собствен имот у нас продължава да бъде традиционно и относително достъпно за българите, докато в много европейски държави животът под наем е приет за стандартна норма за средната класа. Близо 85% от българите живеят в собствено жилище.
За сравнение в Дания това се отнася само за 41% от домакинствата, а първенец по лична собственост е Румъния, където 95% от хората имат свой дом. Според Евростат строителството има дял от около 5% от брутния вътрешен продукт на България.
Данни: НСИ, Евростат и “Адрес” – недвижими имоти
Автор: Built.bg
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни