Бюлетин

Search
Close this search box.
Search
Close this search box.

Лагерът на Макрон – ще спечели ли пълно мнозинство на парламентарните избори

На митинга на Марсово поле в Париж, след победата на втория тур на президентските избори във Франция, Еманюел Макрон със смирение заяви, че си дава сметка, че много хора са го подкрепили не защото одобряват идеите му, а защото са искали да попречат на крайнодясната кандидатка Марин Льо Пен да победи. Оттогава изминаха близо два месеца, през които се очакваше, че Макрон, отчитайки този фактор и окрилен от победата на президентския вот, ще съумее да убеди сънародниците си да дадат на неговата партия най-много гласове на парламентарните избори, чийто първи тур се произвежда на 12 юни. На изборите партията на Макрон, която от „Република, напред!” реши да се преименува на „Възраждане”, ще се яви в коалиция заедно с центристкото движение „МоДем”, подкрепило Макрон още на изборите през 2017 г., с десноцентристката партия „Хоризонти”, предлагаща нови политически хоризонти и ръководена от бившия премиер на Макрон – Едуар Филип, и с партията „Да действаме”, представяща се за конструктивна десница и ръководена от бившия министър на културата на Макрон – Франк Ристер. Така се образува коалиция, наречена „Заедно”.

Но миналата седмица социологическо допитване, цитирано от в. „Фигаро”, показа, че коалицията на Макрон ще води на парламентарните избори, но не е сигурно, че тя ще получи абсолютно мнозинство в Националното събрание (долната парламентарна камара). Според допитването на агенция ИФОП-Фидюсиал по поръчка на медията Ел Се И коалицията на Макрон би могла да получи между 275 и 310 депутатски места. В 577-местната долна камара една политическа сила трябва да има 289 места, за да получи абсолютно мнозинство. Хипотезата от едва 275 места едва ли се нрави на Макрон, който планира през втория си президентски мандат да направи амбициозни реформи, като се почне от спорната реформа на пенсионната система или превръщането на френската енергетика в по-устойчива и по-зелена. За това обаче на Макрон е нужно абсолютно мнозинство в долната камара.

Според същото допитване предизборната коалиция „Нов народен екологичен и социален съюз” в лявото пространство, обединяваща социалисти, комунисти, еколози и най-вече радикално левите от „Непокорна Франция” на Жан-Люк Меланшон, останал трети на първия тур на президентския вот тази година, ще получи на парламентарните избори между 170 и 205 места и ще се класира на второ място. Меланшон има амбицията да стане премиер, а новата лява коалиция е против някои от знаковите реформи на Макрон, като например тази за увеличаване на възрастта за пенсиониране на 65 години. Меланшон иска тя да се намали от 62 на 60 години.

Според същото допитване десноцентристите от партия „Републиканците” заедно с техните съюзници от „Съюз на демократите и независимите” ще спечелят трето място с между 35 и 55 депутати. Крайнодясната „Национален сбор” на Марин Льо Пен ще получи между 20 и 50 места. А партията на крайнодесния полемист и бивш кандидат за президент Ерик Земур „Реконкиста” може да спечели между 1 и 4 места. Допитването отрежда между 5 и 10 депутатски места на различни леви сили, които не влязоха в основното лявоцентристко обединение и между 8 и 15 места на други сили.

Така че, както изглежда, абсолютната победа на парламентарните избори изобщо не е в кърпа вързана за Макрон, въпреки  победата му на президентския вот. В двата месеца между тези два вота се натрупаха няколко причини, които да настроят гласоподавателите срещу президента. Някои от тях бяха неприятно стечение на обстоятелствата, други пък произтичаха от кризата около Украйна и всички проблеми, които тя извади наяве, трети бяха свързани с действията на Макрон в качеството му на лидер на страна-ротационен председател на ЕС, а четвърти бяха породени от новоназначеното френско правителство.

Емануел Макрон, снимка: AP

Допитване на ИФОП, публикувано в. „Журнал дю диманш” на 29 май, показа, че рейтингът на Макрон за изминалия месец май остава стабилен, но е едва 41 процента. Но по-обезпокоителното е, че новоназначената от Макрон премиерка Елизабет Борн, която всички описват като работохолик и технократ, като ловък преговарящ в трудни ситуации и като компетентна, получава едва 45 процента одобрение още в първите седмици на поста. Сбърка ли Макрон като я избра? Тази грешка рефлектира ли върху доверието за него? Или пък неодобрението за Макрон рефлектира върху рейтинга на Борн, още преди тя се е доказала като премиер?  Това са все поводи за задълбочени размисли за анализатори и социолози във Франция.

Факт е обаче, че Макрон изчака повече от 10 дни, преди да избере Борн за премиер. Тя също подбираше министрите в кабинета си в продължение на няколко дни. Но когато го представи в средата на май, критиките  последваха още същия ден. Първо и Макрон, и Борн, бяха атакувани заради избора на министър на образованието и министър на културата. И в двата случая става дума за французи, които са наполовина и от друга страна.  Безспорно най-много  критики първо отнесе и най-голямата изненада в новото правителство – цветнокожият Пап Ндиайе, назначен за министър на националното образование и младежта. Той е интелектуалец и университетски преподавател- Баща му е сенегалец, а майка му французойка. Роден е във Франция. Досега е бил директор на Националния музей за историята на имиграцията. Назначението му на пост, от който ще зависи формирането на съзнанието и идентичността на подрастващите във Франция ужаси основно крайната десница, съзряла в Ндиайе привърженик на прекомерен активизъм в полза на цветнокожите и защитник на тезата за заличаване на една раса в полза на другата (в случая на белите в полза на чернокожите). Подобни бяха и реакциите от назначаването на  Рима Абдул Малак за министър на културата. Тя е определяна като забележителна личност с много задълбочени и фини познания за културния живот в страната. Малак е родена в Ливан и е наполовина  ливанка, наполовина французойка. Това отново породи безпокойство у крайнодесните, че културната идентичност на Франция може да бъде заличена в полза на културно многообразие, примесващо културата на близкоизточни и други страни.

Най-голямата полемика обаче дойде, когато още на втория ден след представянето новите министри, излезе наяве, че Дамиен Абад, бивш член на „Републиканците” и назначен начело на министерството на солидарността, автономията и на хората в неравностойно положение, се оказа разследван в миналото на два пъти по обвинения за сексуално насилие над две жени. Разследванията са приключили преди години. Премиерката Борн се оправда, че не е била наясно с тях и увери, че ако вината на Абад по някакъв начин се докаже при ново разследване, то няма да има никаква безнаказаност от нейна страна спрямо него. Дамиен Абад, който е роден през 1980 г.,  е доста популярна личност. Той е бил общински и областен съветник, френски депутат е от 2012 г., а после става и евродепутат. Политическата си кариера той успява да изгради, въпреки че страда от вроденото заболяване артрогрипоза, заради което е инвалид по рождение. За Абад се смята, че е пример за интегриране в активния живот, и по-специално в политиката, на инвалидите. Смята се, че начело на министерството, на което той е назначен, той ще работи в полза на приобщаването на инвалидите. Самият Абад твърди относно обвиненията срещу него в сексуално посегателство, че инвалидността му не му позволява да извърши подобни деяния. А някои сезират в разкритията срещу него вендета на „Републиканците” заради това, че техният известен представител е преминал в редиците на Макрон.

Още от Built.bg:  Лейбъристите във Великобритания печелят изборите

Правосъдието засега реши да не подновява разследванията срещу Абат, отбелязва сайта „Лентернот”. Решението се аргументира с  това, че няма елементи, позволяващи да се идентифицират жертви на фактите, за които се съобщава. Сексуалните посегателства са били извършени през 2010 и 2011 г.  Разследващото издание „Медиапар” публикува и разказ на двете жени, обвиняващи Абад, припомня “Лентернот”. Те са представени с фиктивни имена – Клое и Марго. Клое разказва, че се е запознала с Абад по време на сватба на познати. Тя му се възхищавала от постигнатото въпреки инвалидността му.  На сватбата тя устояла на опитите му да я съблазни. Последвали опити за сближаване в социалните мрежи. Клое разказва, че в крайна сметка се свързала с Абад, но било по професионални причини. През този период отказала на няколко пъти на Абад оферта за питие, но в крайна сметка приела през есента на 2010 г. Срещата била в девети парижки район. Клое казва, че тогава пийнала една чаша шампанско и веднага всичко в съзнанието й се заличило, сякаш в напитката имало упойващо средство. Събудила се в хотелска стая, като се чувствала тотално разбита, но нямала никакъв спомен за случилото се там. След този случай имало отново настойчиви покани от Абад към нея, отправени в социалните мрежи. Клое разказва, че са минали години, преди тя да се осмели да говори за случилото се в хотелската стая. Тя се решава, когато движението „Аз също” е във възход във Франция. А този април дори отправя директно въпроса към Абад: „Не смяташ ли, че е  скандално изнасилвач да стане министър”, на което той й отговаря само с въпросителна. Разказът на Марго е още по-детайлен.  Тя се среща с Абад през 2009 г, когато е на 22 години и е активистка на центристите, а той на 29 години е вече утвърден политик и евродепутат.  Първоначално тя  искала да бъде забелязана от Абад, заради това, че той е постигнал много в политиката. Дори тя прави първата стъпка с есемес към Абад и бързо последват много настойчиви съобщения от негова страна. В някои от тях Абад споменавал за тройка, в други настоявал за разголени нейни снимки, в трети той приканвал Марго да дойде в дома му със секси рокля. Марго отказвала дълго време, но накрая приела среща  през януари 2011 г.  Тя разказва, че пие рядко и малко, но е  била принудена от Абад да изпие бутилка шампанскко и след което последвали сексуални отношения, които тя описва като унизителни и като порно сцена. Тя на няколко пъти опитала да сложи край на нещата чрез директен отказ или намеци, но Абад й казал  да бъде мила и да продължава.

Снимка: AP

Тези толкова експлицитни детайли определено върнаха френската политика във времето на разкритията за Доминик Строс-Кан.  В защита на Абад обаче се обяви негова медицинска асистентка, която му помагала да се справи с инвалидността. Тя разказва, че той имал нужда от помощ дори за да си върже обувките си и да закопчае ризата си и допълва, че сам Абад не би могъл да съблече жена и че жените вероятно са дали съгласие да имат отношения с него. Самият Абад също казва: „Не съм способен физически да пренасям някого, или да го събличам”. А що се касае до настойчивите съобщения, които той е изпращал на предполагаемите си жертви, той казва, че става дума за авантюри по взаимно съгласие: „Научавам от вас (медиите), че в някои случаи тези съобщения може би са смутили и дори притеснили онези, които са ги получили. Мога само да съжалявам за това”.

Освен този скандал, името на Дамиен Абад бе забъркано и в  опит за убийство, отбелязва „Лентернот”.  Става дума за опит за убийство на синдикалист и служител на компания за пластмасови изделия. Убийството било поръчано от шефовете на синдикалиста. В телефонен разговор между тях, който е бил подслушван, се споменава името и на Абад. Той отрича да има каквото и да е общо с този случай.

Макрон коментира скандалите около своя министър едва в края на миналата седмица, когато пред регионални издания, каза, че Абад има правото на презумпцията на невинност, както всеки гражданин и изрази надежда, че той ще може да върши добре работата си.

Паралелно с целия този скандал, който сякаш започва да утихва, неприятна изненада за Макрон дойде от най-неочаквано място. От любимия му спорт – футбола. Или по-точно от финала на Шампионската лига на Стад дьо Франс в Сен Дени, край Париж, между отборите на Ливърпул и Реал Мадрид на 28 май. Във Франция това голямо спортно събитие бе възприемано като генерална репетиция за две големи предстоящи спортни прояви – Световната купа по ръгби през 2023 г. и  летните Олимпийски игри в Париж през 2024 г. Финалът на Шампионската лига трябваше да е тест на живо как се справят френските организатори на такава зрелищна спортна проява, как се координират действията на френската футболна федерация с министерството на вътрешните работи, парижката префектура, министерството на спорта, как се управляват големи потоци футболни фенове, някои от които известни с бурния си темперамент. Финалът, спечелен от Реал Мадрид, обаче бе помрачен от случилото се преди началото на мача. Френските власти бяха мобилизирали  6800 полицаи, жандармеристи и пожарникари, както и частни охранители, за да се грижат за реда около Стад дьо Франс. Имаше пропускателни пунктове и заграждения. А за феновете на Ливърпул бе обособена специална фен зона в източната част на Париж, където тези, които са без билети, да могат да гледат мача на спокойствие.

И преди началото на мача се разрази истински хаос около стадиона. Според френските власти и според УЕФА хиляди зрители са се явили на пропускателните пунктове с фалшиви билети или дори без билети. Журналисти пък са документирали банди и футболни фенове на местни отбори, които също са се опитали да преодолеят със сила загражденията. Полицията се намеси със сълзотворен газ, а в хаоса се оказа, че хора с редовни билети, не са успели да достигнат изобщо до трибуните. Заради всичко това дори началото на срещата бе забавено с около 30 минути.

След края на мача министърът на вътрешните работи Жералд Дарманен спомена за хиляди британски футболни фенове без билети или с фалшиви билети, които са атакували пропускателните пунктове към стадиона. Това разгневи привържениците на Ливърпул, смятани от 30 години за малко проблемни. Според агенти на клуба, грижещи се за сигурността и разположени в района на стадиона, огромна част от поддръжниците на Ливърпул са се държали по достоен за пример начин, дошли са рано и да се редили чинно на опашка. А във фен зоната десетки хиляди фенове са изгледали мача с много ентусиазъм и бира, но без инциденти и са се разотишли без проблем. Пожарникарите на Париж говорят за спокойна вечер във фен зоната и в стадиона по време на мача. Но хаосът преди срещата около стадиона породи призиви от всички страни за разследване на причините за него.  Свидетелски разкази на журналисти и на английски поддръжници на Ливърпул оборват версията на френските власти и на УЕФА, че вината е във английските футболни фенове. С видеа и снимки в подкрепа на твърденията си, журналистите и феновете казват, че имало пропуски в организацията и че френските сили на реда са действали с прекомерна агресия. „Не  съм сигурен, че е възможно да има по-лоша организация, като тази на това спортно събитие, дори и ако човек се опита нарочно да го направи. Напълно хаотично и опасно беше”,  написа в Туитър бившият английски национал Гари Линекер, който сега е телевизионен коментатор.  Ливърпул и феновете му искат разследване. Феновете описват сцени на кражби и други прояви на насилие от страна на млади французи, опитали се да се възползват от хаоса. Те говорят и за това, че френската полиция е била агресивна и е търсела саморазправа с феновете.

Още от Built.bg:  "Файненшъл Tаймс": Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва

Критики заваляха и от политици от ляво и от дясно.  Марин Льо Пен заговори за изпитано от нея чувство на унижение. „Целият свят ни гледаше  и всички столици, които видяха това, констатираха, че Франция не е способна повече да организира големи прояви, без те да се изродят в хаос”, заяви тя. А Жан-Люк Меланшон каза, че „Картината е жалка, но и обезпокояваща, защото показва ясно, че Франция не е подготвена за събития от типа на Олимпийските игри”. Но от президентското мнозинство в парламента припомниха, че Франция е имала само три месеца, за да се подготви за спортната проява, която трябваше да е в Русия, но бе преместена заради руската инвазия в Украйна.

Британската министърка на спорта Надин Дориес каза, че „кадрите и разказите на привържениците на Ливърпул и на медиите относно случилото се на входа на Стад дьо Франс са дълбоко обезпокояващи” и призова за разследване на УЕФА в сътрудничество с персонала на стадиона, френската полиция и френската футболна федерация, както и с агентите по сигурността на футболния клуб Ливърпул и с ливърпулската полиция. Кметицата на Ливърпул Джоан Андерсън пък заяви в Туитър, че е: „Отвратена от катастрофалната организация и бруталното отношение към феновете” и каза, че е „срамно да се прехвърля отговорността на феновете”.

В отговор на тези критики френският министър на вътрешните работи Дарманен и началникът на парижката префектура Дидие Лалман решиха да сезират прокуратурата за масивна измама с фалшиви билети, за която твърдят, че идва отвъд Ламанша. И двамата защитават действията на силите на реда и казват, че ако те не са действали така, е щяло да има дори смъртни случаи. А пък новата министърка на спорта Амели Удеа-Кастера, която преживява, едва-що назначена, първата си голяма професионална криза, призова всички да извлекат поуки от случилото се и подобни инциденти да не се повтарят при други международни спортни прояви. Министърката освен това е поискала билетите за големи прояви да бъдат изцяло дигитални, тоест да не може да се фалшифицират.

Заради случилото се Дарманен и Удеа-Кастера бяха изслушани и в Сената на парламента в сряда. Там Дарманен отново повтори тезата, че 110 000 души във фаталната вечер са се появили в и около Стад дьо Франс. Това е с 35 000 привърженици повече от допустимия лимит. Дарманен отново заговори за много хора с фалшиви билети или без билети. Той добави, че е имало и стотици случаи на дублирани билети.  Дарманен обаче призна, че нещата е можело да бъдат организирани по-добре. А изпълнителният директор на Ливърпул Били Хоуган каза, че само за 24 часа в платформата за събиране на свидетелски разкази на клуба са се получили 5000 разказа за случилото се в Париж. „Това, което прочетох, ме ужаси”, коментира той. В отговор на което Дарманен заяви, че британци, но и испанци, дошли в Париж за мача, ще могат да подават жалби заради случилото се в собствените си страни, а френски полицаи ще отидат на място да ги проучат.

Твърди се, че заради всичко това Макрон е бил силно ядосан на министъра на вътрешните работи и на началника на парижката префектура. В миналото и двамата породиха критики. Дарманен също бе разследван за сексуално посегателство, но всичко приключи поради липса на доказателства. А Лалман бе обвиняван в арогантно поведение спрямо обикновени граждани. Но сега въпреки хаоса около Стад дьо Франс Макрон е решил да им гласува доверие след сериозно смъмряне. И въпреки че разузнавателните служби още от 25 май са предупредили за присъствието на около 50 000 английски привърженици без билети за мача.

Снимка: AP

В интервюто за френската регионална преса, за което бе споменато по-горе, самият Макрон заяви, че е възмутен от случилото се около мача, от безпорядъка, видян там. Той каза, че в мислите си е със семействата, които са били блъскани и не са могли да стигнат до местата на стадиона, за които са си купили билети. Макрон изрази надежда, че тези хора бързо ще бъдат обезщетени. Той заяви, че е поискал от правителството да установи кой е отговорен за всичко това.

Във външнополитически план нещата за президента също не са розови. На 9 май по повод Деня на Европа, в реч в Страсбург, Макрон заговори за европейска политическа общност , която ще обединява страни членки и нечленки на ЕС, и такива, които искат да станат членки на ЕС, а също и такива, които не искат да бъдат членове на ЕС. Макрон поясни, че ще представи повече подробности за идеята си на срещата на върха на ЕС през юни. На няколко пъти през изминалия месец френският президент повтори, че европейската политическа общност няма да е алтернатива, а допълнение към ЕС за страните, които искат да влязат в ЕС, но по различни причини присъединителният процес за тях се бави. Той намекна, че към новата структура може  да се присъединят и Швейцария, и Великобритания. Но веднага британската външна министърка Лиз Тръс попари очакванията му, като заяви в интервю за в. „Кориере дела сера”, че тя предпочита вече съществуващите структури на НАТО и Г-7, които работят успешно. Германският канцлер Олаф Шолц определи идеята на Макрон като много интересна, но предупреди, че тя може да породи фрустрации и страхове сред вече обявените кандидати за еврочленство или потенциалните кандидати.

В отговор на предложението на Макрон за нов европейски формат лидерите на Молдова и на Украйна на няколко пъти подчертаха, че амбициите им са за членство в ЕС. Двете страни заедно с Грузия подадоха молби за членство след началото на руската инвазия в Украйна. В средата на май по време на среща в Елисейския дворец с молдовската президентка Мая Санду Макрон изрази надежда, че ЕС ще се произнесе по въпроса за молбите на трите страни през юни. Миналия понеделник украинският президент Володимир Зеленски пък заяви, че Украйна се надява да получи статут на кандидат за членство още през юни. За целта страната е попълнила и втората част на въпросника за еврочленство, тоест един документ с хиляди страници, съобщава телевизия Бе Еф Ем. А украинският външен министър Дмитро Кулеба каза, че не може да има алтернатива на европейската интеграция, припомня „Монд”.  Тези надежди обаче бяха поохладени от делегирания френски министър по европейските въпроси Клеман Бон, който каза на 22 май, че присъединяването на Украйна към ЕС няма да стане за шест месеца, а за 15-20 години, припомня „Поан”. Той каза, че не иска на украинците да се дават напразни надежди от сорта на: „Добре дошли в ЕС, но не сте прочели бележката долу ниско в страницата на договора, гласяща: „Изненада, това ще стане след 15 години”, и спомена идеята на Макрон да им се предложи членство в един политически проект, в който те може да влязат, а именно европейската политическа общност.

Още от Built.bg:  Ще успее ли Макрон да преодолее още една криза?

Говорейки за разширяването на ЕС, наближава краят на френското председателство, а така и няма напредък по въпроса за Република Северна Македония, както би искал Макрон. Така че като става дума за разширяване на ЕС, единственото, с което би могло да се похвали френското ротационното председателство в тази насока, е решението на Дания, гласувано и на референдум миналата седмица да се присъедини към европейската отбранителна политика. Но това стана благодарение на Владимир Путин и неговата инвазия в Украйна, която също така тласна и неутралните досега Финландия и Швеция да поискат членство в НАТО, както и тласна Украйна, Молдова и Грузия да поискат еврочленство.

А що се касае до украинската криза тя навлезе в стотния си ден миналата седмица и френското ротационно председателство може би няма да е това, което да я разреши. По време на него европейските страни се сплотиха около няколко пакета от санкции срещу Русия, решиха да намалят с 90 процента вноса на петрол от Русия, заговориха за намаляване на зависимостта и от руски природен газ. Но този конесенсус беше постиган на моменти много трудно и с цената на компромиси. Например при последния пакет от санкции Унгария се противопостави на тоталното петролно ембарго срещу Русия, защото няма как да намери алтернатива на руския петрол и в крайна сметка бе чута. После тя се противопостави на включването на руския патриарх Кирил в санкционния списък на ЕС и накрая той бе изваден от него и шестият санкционен пакет бе приет, но дипломат номер едно на ЕС Жозеп Борел и люксембургският премиер Ксавие Бетел изразиха разочарование от този развой и казаха, че той показва пределите на взимане на европейски решения с единодушие.

Макрон положи усилия за разрешаване на кризата с Украйна. Той беше един от лидерите, говорили най-често с руския президент Владимир Путин. Миналата седмица в интервюто за френските регионални издания той призна, че за половин година е провел не по-малко от 100 часа телефонни преговори с Путин. Той обаче поясни, че те не са били тайна и са били водени по молба на украинския президент. Последният такъв разговор беше в края на май и беше във формат Путин-Макрон-Шолц. Тези чести телефонни разговори на Макрон обаче още през март бяха критикувани в украински издания. На два пъти срещу тях се обяви и естонската премиерка Кая Калас. Темата е била предмет на разгорещени дебати и по време на последната среща на върха на евролидерите в края на май, заяви Калас, цитирана от ДПА. Според нея, ако ЕС иска да накара Путин да си мисли, че е изолиран, то европейските лидери трябва да спрат да говорят с него по телефон, допълва „Юроактив”.

Не само разговорите обаче подразниха някои. На два пъти Макрон спомена, че Русия не трябва да бъде унижавана. В интервюто си за регионалните издания, дадено миналата седмица, Макрон предложи Русия да не бъде унижавана, за да може, когато боевете приключат, да се изгради път за изход от кризата чрез средствата на дипломацията, предаде Франс прес. В отговор на това украинският външен министър Дмитро Кулеба каза, че подобно предложение може само да унижи Франция или всяка друга страна, която го отправя. После той заяви, че Русия сама се унижава и че всички трябва да се фокусират върху това да поставят Русия на мястото й, защото това ще донесе мир и ще спаси човешки животи.

След първия подобен призив на Макрон, в интервю за италианската програма „Порта а Порта” по телевизия РАИ Уно в началото на май Володимир Зеленски разкритикува някои лидери, които искат от Украйна да направи отстъпки относно суверенитета си, за да се спаси имиджа на Путин. Любопитно е, че в самото интервю Зеленски, говорейки на украински и чрез превод на италиански, запази неопределеността относно лидерите, за които говори, но във френските медии, този пасаж бе изтълкуван като нападка срещу Макрон и анализатори коментираха, че Зеленски казва, че Макрон е искал да постигне резултат от посредническите си усилия и че заради това е поискал отстъпки, но не от руската страна, а от украинската. Италиански издания обаче възприеха този пасаж от интервюто като по-обща, а не персонално насочена критика от страна на Зеленски, а в частта за посредническите усилия и резултатите от тях дори италиански медии написаха, че Зеленски говорел за Путин, а не за Макрон. Изгубване в превода, или не, Елисейският дворец побърза тогава да публикува изявление, че Макрон никога не е искал отстъпки от Зеленски, нито пък е говорил нещо с Путин без съгласието на Украйна.

Не бива да се забравя, че Париж праща военна и друга помощ на Украйна, но Макрон за разлика от много свои европейски колеги не е посетил Киев от началото на руската инвазия.  Миналата седмица там беше новата френска външна министърка Катрин Колона. Тя посети Буча, срещна се със Зеленски и Кулеба, но тази визита бе силно помрачена от новината, че френският журналист работил за телевизия Бе Еф Ем  Фредерик Льоклер-Имоф е загинал в същия ден, поразен от отломка от снаряд по време на отразяване на хуманитарна операция в Източна Украйна.

Иначе Макрон в интервюто си за регионалната преса, дадено миналата седмица, каза, че Русия е допуснала историческа и фундаментална грешка, като е нахлула в Украйна. Той каза, че в последния си телефонен разговор е  заявил това и на Путин.

Говорейки за френска външна политика и френско ротационно председателство на ЕС, и за френска дипломация като цяло, няма как да се пропусне и случилото се на 2 юни.  Тогава шест синдиката на френски дипломати и колектив от 500 млади дипломати обявиха обща стачка срещу планираната от Макрон реформа в дипломацията и държавната администрация  като цяло.  Реформата бе приета през април и предвижда създаването на нов административен корпус от държавни служители, в който висшите чиновници няма да са прикрепени към специфична администрация, а ще бъдат приканени да сменят администрациите редовно по време на кариерата си. В средите на френската дипломация това ще се изрази първо в сливането, а после и в прогресивното заличаване до 2023 г. на два исторически дипломатически корпуса – този на посланиците и този на съветниците по външнополитически въпроси.  Така де факто ще се премахне и кариерната дипломация. Това поражда опасения какво качество на дипломацията ще може да предложи една дипломация, в която дипломатите няма да са се посветили само на дипломатическата кариера, а ще минават от една администрация в друга. Смята се обаче, че щом Макрон назначи дипломатката от кариера Катрин Колона за външен министър, той  е склонен все пак на компромиси по планираната реформа.

Източник: БТА

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

BUILT.BG С КАФЕТО СУТРИН

Започнете деня си с най-важното и интересното от света на строителството, икономиката и инвестициите. Всяка сутрин в 7 ч. Директно в имейла ви.

Още от Built.bg

Създателите

Коментари и анализи

Built.bg Podcast

Избрано за Вас

Инфраструктура

Архитектура

Градска среда и Урбанизъм

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Бохемски истории

Be Green

Войната в Украйна

Последвайте ни

Запиши се за електронния бюлетин на Built

Само качествено съдържание, без спам