Назад във времето – как са празнували Нова година в България през годините

Отбелязването на новата година е обичай, който се е превърнал в празник преди векове. Всяка епоха и строй са дали своя отпечатък, за да бъде изпращането на последния ден от годината и посрещането на първия от новата, това което е сега. Само за последния век и половина промяната е значителна.

Едно от първите свидетелства за ранното празнуване на празниците у нас може да се види на страниците на вестник „Дунавски лебед“ още преди Освобождението. В подробна статия там се разказва как София е изпълнена с повече движение и настроението е приповдигнато.

„Навсякъде гледаш движение, приготовление и всичко приема един вид величествен, тържествен“, пише още във вестника.

Отбелязването на новата година на 1 януари е прието с указ от император Петър Първи още 1700 година. Собствениците на къщи били задължени да ги украсяват с елови клони и зеленина откъм улицата. Постепенно обичаят се разпространил.

Според редица източници сериозна заслуга за налагането на обичая има майката на княз Фердинанд, княгиня Клементина.

През 1887 г. по нейна заръка е поставена и пищно украсена елха във Военния клуб в София, от която тогавашната млада българска аристокрация била силно впечатлена. В следващите години елитът на столицата започва да украсява елхи в домовете си – първата такава е на министър-председателя Стефан Стамболов, който искал по този начин да покаже колко модерна и просперираща е страната ни в този момент.

Размяната на подаръци отново е нещо, взето от вън. Смята се, че първи у нас това е направил княз Александър Батенберг. През 1879 г. от Германия пристига личният му пастор, който носи със себе си подаръци за княза и близките му. Според спомените му навръх Коледа Батенберг събрал семейството си и е раздал подаръците, казвайки по няколко мили думи на всеки.

В България изпращането на картички се появява едновременни с останалата част на Европа – края на 19 и началото на 20 век. Първите картички са били черно-бели, но в последствие започват да ги оцветяват.

Първата илюстрована картичка у нас е дело на фамилията на княз Фердинанд Сакскобурготски. Това става през 1896 г. по случай покръстването на престолонаследника в православната вяра.

След 1898 г. картичката с неговия лик започва да се използва почти всяка година и хората я приемат като коледна.

Княз Фердинанд полага началото и на фамилната колекция от поздравителни картички, допълвана след абдикацията му от цар Борис Трети, а по-късно и от Симеон Втори.

Тази колекция и до днес е една от най-богатите в света, печелила е редица международни награди и продължава да се поддържа от бившия премиер Симеон Саксобурготски.

А една от първите запазени коледни картички у нас изобщо е от 1910 г. На лицевата страна е нарисуван пощенски раздавач, който предава писмо на млада дама с дете, застанали на стълбите на своя дом. На гърба на картичката има стихотворение от пощенския раздавач Симеон Стайков.

По време на войните българските правителства обръщат специално внимание на комуникацията между войниците и любимите им хора.

Вярвало се, че писмо от дома многократно повишава бойната им сила. По тази причина на фронта имало специални автомобили за превоз на кореспонденцията, които били със същия приоритет като вагоните с боеприпасите и било забранено да се използват за друго.

Например запазена е картичка от баща за син, изпратена 1913 г. до 39 пехотен полк и получена в Ксанти.

Пищното празнуване спира по време на войните, но бързо е възстановено.

Вестниците пазят любопитни свидетелства от периода, в който инж. Иван Иванов е кмет на София. На 1 януари 1939 г. списание „Сердика“ излиза с челна страница със снимка на кмета и екипа му как са обходили всички общински дирекции, за да поздравят работещите за новата година и да им пожелаят успешна служба. Запазени са и думите на градоначалника, че „българската столица ще се развива планомерно, разумно стопански и естетически и ще бъде гордост за младия, устремен към културен и материален напредък български народ“.

С идването на социализма настъпват няколко промени. Дядо Коледа е заменен от Дядо Мраз, а Коледа е забранена като празник. 24 и 25 декември са обикновени работни дни. Важният празник е Нова година. Променя си и всичко свързано с празника – например картичките започват да изобразяват деца със сурвачки, празнични трапези, украсени елхи и хора в носии.

През 1955 г. Министерството на народната просвета издава специална книжка с указания как да се проведе „новогодишното тържество в пионерската дружина“. В наръчника подробно се описва целият процес от избора на място през това какво да включват мероприятията до какви танци да се изпълняват. За пример е даден братският руски народ: „Грижата на съветската общественост може да ни послужи за пример – на Нова година най-хубавите зали се отстъпват на децата. Московските пионери винаги посрещат Нова година в Кремъл, в колонната зала на Дома на Съветите в МХАТ“.

Има съвети как да се изработи украса за новогодишната елха и карнавални костюми за празника. Те са по препоръка на работилница „Дядо Мраз“. Описани са и няколко препоръчителни танца – групово около елхата или няколко варианта по двойки. Навсякъде в книгата се подчертава, че всичко трябва да се случва под зоркия поглед на „родителския колектив“ след одобрението на комсомола.

Доц. Петя Банкова от Институт за етнология и фолклористика към БАН обяснява до какво е довела тази промяна за съвременното ни общество: „Нова година е свързана с един тип консуматорска култура – големите празненства, банкети, трапези, елха, Дядо Мраз, който пристига, много подаръци за децата. Започва новогодишната ваканция и т.н. Изместени са любовта, уважението към хляба, към многолюдното семейство, към сплотеното семейство и към общността, защото Нова година в годините на комунизма се празнуваше в индивидуален, в тесен семейнородствен кръг.“

И така до 28 март 1990 г., когато Коледа отново става официален празник у нас с решение на 9-то Народно събрание. Празнуването й днес е съсредоточено в семейните традиции, докато Нова година е по-комерсиалният празник, свързан най-вече с шумните празненства и масово отбелязване в цялата страна.

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ