Нашият редактор Радка Петкова обобщава мненията на учени, които предупреждават, чe Италия трябва спешно да предприеме мерки за спасяването на рушащия се исторически град
Венецианският институт за наука, литература и изкуства поиска от италианския премиер Марио Драги да създаде нов комитет за защита на Венеция от повишаването на морското равнище. Институтът е една от най-авторитетните италиански научни организации.
Не само Венеция, но и Италия като цяло няма разработена ясна национална стратегия за борба с този проблем, разказва в TheArtNewspaper Анна Съмърс Кокс — дългогодишен член на редколегията на изданието и на Венецианския институт.
Повече от 10 години учените активно предупреждават, че относителното ниво на Средиземно море ще се повишава със същата скорост като нивото на океаните. През 2011 г. експерти от водещия италиански изследователски институт за океанология (CNR-ISMAR) заявиха, че без съмнение ще бъдат достигнати стойности, които ще сложат край на съществуването на венецианската лагуна и града.
Прогнозите
Оптимистичната прогноза на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) за 2021 г. предвижда повишение на морското равнище до края на века с 28–55 см. При песимистичната оценка за последиците от глобалното затопляне очакваното повишение е 63–101 см.
В случая с Венеция всеки прогнозен сценарий ще се влоши от слягането на геоложката платформа, върху която се намира градът, с около 2 мм годишно.
Средното ниво на водата във Венеция достигна най-високото ниво в историята на града. От 1897 г. насам нивото на лагуната се е повишило с най-малко 35 см.
Това завява Марио Пиана, архитект по консервацията на катедралата “Сан Марко”, професор в университета на Венеция и член на Венецианския институт за наука, литература и изкуство. Той добавя още:
“Солената вода, попиваща в почвата, в която са забити пилоните на сградите, бавно се издига покрай носещите стени, сантимметър по сантиметър. Това е непрекъснат процес. Водата се изпарява, а това води до свръхконцентрация на соли (в 1 куб. м. стена често се намират 70–80 кг сол), които се разтварят и кристализират отново и отново, разрушавайки основите и тухлените стени. Вече са пострадали около 15 хиляди сгради”
Има ли решение?
Щетите, причинени от капилярна влага, могат да бъдат овладени чрез създаване на влагонепроницаеми канали в стените, като същевременно долните нива на зидарията се премахнат и се заменят с нови.
Друга възможност е деминерализация на стените с помощта на продължително изплакване, което прави възможно по-доброто съхраняване на историческия облик на сградите.
Въпреки това ползите от всички тези сложни и скъпи мерки ще намалеят значително, ако нивото на водата се повиши само с 20-30 см (каквато е прогнозата в доклада на Междуправителствената група по изменение на климата за 2021 г., ако глобалното затопляне се ограничи до 2 градуса). Те ще са напълно безрезултатни, ако покачването е 70 см (при увеличение с 3 градуса).“
Смята се, че Драги трябва да намери радикално нов подход към защитата на Венеция и нейната лагуна. Инициаторите на отвореното писмо, бившият и настоящият президент на Венецианския институт – Херардо Ортали и Андреа Риналдо, и авторката на този текст, която между 1999 и 2012 г. оглавяваше фонда „Венеция в опасност“, призовават за създаването на нов, независим от местните политически кавги комитет с пълни правомощия, който наистина да защити Венеция и нейната екосистема за векове напред. Като добър пример за подражание е посочена нидерландската програма за защита от наводнения Delta. Мнозина смятат, че Европейският съюз също трябва да има пълномощия по въпроса.
Проблемът на повърхността
Все повече хора напускат родната си Венеция. Причината е масовият туризъм, който изтощава не само историческия град, но и неговото месно население.
Преди пандемията Венеция е била посещавана от 30 милиона души годишно,а резултатите са следните: високи цени, претоварване и все повече местни, които напускат града.
По този повод общинcĸитe влacти нa Beнeция пoдгoтвят нoви пpaвилa зa пoceщeниe нa гpaдa, зa дa ce нaмaли бpoя нa eднoднeвнитe пътyвaния, cъoбщaвaт итaлиaнcĸи мeдии. Cпopeд влacтитe, въпpeĸи пaндeмиятa, oĸoлo 100 000 тypиcти пoceщaвaт Beнeция вceĸи дeн. Bxoдът зa иcтopичecĸия цeнтъp нa Beнeция ce пpeдвиждa дa бъдe плaтeн зa пoceтитeли и тypиcти, ĸoитo дoйдaт caмo зa eдин дeн.
Toчнaтa дaтa нa cтapтиpaнe нa пpoдaжбaтa нa билeти зaceгa нe e пocoчeнa. Ho итaлиaнcĸи пyблиĸaции нe изĸлючвaт, чe eĸcпepимeнтaлнo пpoдaжбaтa нa билeти мoжe дa cтapтиpa oщe пpeз фeвpyapи, ĸoгaтo в гpaдa щe ce пpoвeдe тpaдициoнният Beнeциaнcĸи ĸapнaвaл.
Най-вероятно тypиcтитe щe мoгaт дa пoceтят цeнтpaлнaтa чacт гpaдa, caмo cлeд ĸaтo peзepвиpaт oнлaйн билeт нa cтoйнocт 5 eвpo, ĸoитo щe e вaлидeн зa eдин дeн и зa eднoĸpaтнo пoceщeниe. Зaмecтниĸ-ĸмeтът нa Beнeция Cимoнe Beнтypини обяснява каква е целта на мярката:
Цeлтa e дa ce “oбeзĸypaжи” eднoднeвният тypизъм, ĸoйтo “измopявa” и пpeдизвиĸвa нaпpeжeниe в гpaдa, a вмecтo тoвa дa ce нacъpчи пo-cмиcлeн тypизъм.
Местните: Венеция заприлича на лунапарк
Тълпите от туристи са огромно бреме за градската инфраструктура. Къщите и апартаментите за гости надуват цените и на останалите жилища, а магазините, които не обслужат туристите, едва кретат. Всичко това започва да отблъсква венецианци от града. Всеки ден средно по трима души обръщат гръб на Венеция и я напускат.
“Всяка година градът губи по около хиляда души население“, казва 38-годишният Джакомо Себастиано, който живее в историческия център. И той се притеснява сериозно от комерсиализацията на родния му град.
От това лято вече ще бъде забранено на огромните круизни кораби с туристи да проникват чак до известния площад Сан Марко, където да пускат котва – гледка, която до неотдавна беше нещо съвсем обичайно.
Кметът Бруняро приветства забраната за влизане в града на големите круизни кораби и я определи като важна стъпка към устойчивия туризъм. На много венецианци обаче обещанията за устойчиво развитие им звучат като празни фрази, които не решават нито едни от съществуващите проблеми.
След опустошителните наводнения през 2019 година местните хора са заети усилено да изграждат защитни съоръжения, предпазващи старите исторически сгради. “Трябва да съхраним идентичността на града”, казва Джакомо. “Но тази идентичност не произтича само от архитектурата на града, а зависи също и от хората, които живеят в него”, допълва той.
Радка Петкова e редактор и автор в built.bg. Тя е родена през 1986 год. Кадър на Природо-математическа гимназия “Никола Обрешков” в Казанлък и ученичка на Теодосий Теодосиев. Завършила Журналистика и масмедии в УНСС и Продуцентство в ел. медии в СУ “Св. Климент Охридски”. Професионалният и опит преминава през “Нетера”, където е маркетинг специалист, а преди това е репортер и редактор в ТВ+ и сценарист в БНТ.
