Източник: БТА
Българките, заедно с милиони други жени по света, които са част от поколението “сандвич”, грижещо се както за децата си, така и за възрастните си родители, продължават да са сред неизползвания потенциал на икономиките по света. Същевременно тези жени субсидират националните си икономики с безвъзмездния домашен труд и плащат данък “време” за периода на неплатените и неоценените от обществото дейности, в който биха могли да повишават квалификацията и образованието си.
Това коментира в интервю за БТА проф. д-р Диана Съботинова от Бургаския свободен университет, потърсена от БТА по повод днешния Международен ден на жената.
По данни на Международната организация на труда (МОТ), базирани на изследване на бюджета на времето в 64 държави, между 10 и 39 процента от БВП е приносът на неплатения домакински труд, разказа ученият. В някои икономики този принос е по-голям, а в други – по-малък, като това зависи от часовете неплатен труд, който жените извършват. Най-общо става дума за така наречената икономика на грижите, която е невидимата част от икономиката и не е включена при отчитането на БВП, но се отчита от статистиката в проучването “Бюджет на времето”, каза проф. д-р Диана Съботинова.

Жените в България отделят 4,4 часа на дневно за грижи за домакинството
Последното проучване на бюджета на времето за България е от 2011 г. и според него жените в страната отделят 4,4 часа дневно за грижи за домакинството, докато мъжете – 2,49 часа. Предстои НСИ да оповести данните от ново изследване, което се провежда от март 2022 г. до март 2023 г.
Според изследването на МОТ 16,4 млрд. часа всеки ден се изразходват за неплатена работа за грижи, което е равносилно на това 2 млрд. души да работят по 8 часа на ден без възнаграждение, коментира ученият. Жените и момичетата поемат повече от 75 на сто от неплатената работа по грижи в света. Ако това бъде преизчислено, като времето, отделено за такива “услуги”, се умножи по почасовата минимална заплата, ще получим 11 трилиона долара за безвъзмездна грижа за дома, предоставяна основно от жените по света. Това са десет на сто от световния БВП, който за 2022 г. възлиза на 104 трилиона долара, които не се отчитат, не намират място в правителствени програми и социални политики, коментира проф. д-р Диана Съботинова.
По този начин според учения жените субсидират тези обществени услуги – грижите за децата и възрастните хора, които лежат на плещите основно на жените от така нареченото “сандвич поколение” – 50+ години, които се грижат както за деца, така и за възрастни хора. Жените субсидират и бизнеса, защото този неплатен труд намалява цената на труда в макроикономиката, отбеляза проф. д-р Диана Съботинова.
Когато се намаляват публичните разходи, за да има фискална стабилност, се намаляват автоматично разходите за здравеопазване, образование и обществени услуги, което пък повишава неплатения труд, който жените извършват, което по думите на икономиста е антициклично поведение на неплатения труд в икономиката.

Ако грижите, които жените полагат в домакинствата, в частност грижите за децата и възрастните, станат част от пазара на труда, МОТ е изчислила, че глобалната заетост в сферата на тези грижи се очаква да нарасне от 206 млн. работни места на 358 млн. до 2030 г. По думите на проф. д-р Диана Съботинова това може да добави 152 млн. работни места на базата на социално-демографските процеси, свързани със застаряването на населението. Ученият напомни, че още през 2015 г. ООН прие цели за устойчиво развитие, свързани с образованието, здравеопазването и дългосрочните грижи за възрастните хора. В този контекст изчисленията сочат, че заетостта в грижите за възрастните хора може да нарасне до 475 млн. работни места или допълнителни 269 млн. работни места до 2030 г. За да се случи това, е необходимо интегрирането на този неплатен домакински труд в макроикономиката, което ще позволи неговото измерване и приобщаване.
Разходите за тези работни места могат да се покрият както от инвестиции от публичния сектор, така и от частни инвестиции. По данни на МОТ става дума за около 5,4 трилиона долара годишни инвестиции или 4 процента от световния БВП, каза проф. д-р Диана Съботинова. Същевременно тя изтъкна, че при подобни инвестиции не може да се очаква висока възвръщаемост, но подчерта, че те стоят в основата на създаването на човешкия капитал.
Жените цял живот обложени с данък “време”
Този неплатен труд е вид данък “време” за жените през целия им живот, защото той обхваща част от свободното им време, което преминава в неплатени и неоценени дейности. Ако се приеме, че през това врече жените биха могли да се развиват, като допълнително се образоват например, това означава, че те са лишени от тази възможност, с което не се позволява реализирането на целия им потенциал, коментира ученият.

Този дисбаланс не само лишава жените от икономически възможности – той също струва скъпо на обществото под формата на по-ниска производителност и пропуснат икономически растеж. Ако това се промени, първият ефект ще е върху ръста на БВП и на икономиките като цяло, коментира проф. д-р Диана Съботинова.
Времевите банки
Не е задължително обаче да се правят парични инвестиции, за да може да се остойностят грижите на жените за децата и възрастните. На помощ идват времевите банки. Банкирането на време е система за бартер за услуги, при която хората обменят услуги за кредити, базирани на работно време, а не на пари. Терминът “Банкиране на времето” е измислен от американския адвокат Едгар Кан, който препоръчва използването му като допълнение към държавните социални услуги, разказа проф. д-р Диана Съботинова. В Япония, в период не недостиг на средства за финансирането на тези социални грижи, са приложили идеята за времевата банка. По този начин е било възможно работещ човек в Токио да се погрижи за родителите си в Осака, когато полага грижи за възрастен човек в града, в който работи и да “плати” с времето, положено за тези грижи, на друг човек, който пък живее при възрастните му родители в Осака, разказа ученият. Това е приложимо и при грижите за деца, ако бабата не живее в града, където родителите работят и отглеждат детето си.
Коментар > Новини
Невидимият принос на жените за икономиката
Източник: БТА
Българките, заедно с милиони други жени по света, които са част от поколението “сандвич”, грижещо се както за децата си, така и за възрастните си родители, продължават да са сред неизползвания потенциал на икономиките по света. Същевременно тези жени субсидират националните си икономики с безвъзмездния домашен труд и плащат данък “време” за периода на неплатените и неоценените от обществото дейности, в който биха могли да повишават квалификацията и образованието си.
Това коментира в интервю за БТА проф. д-р Диана Съботинова от Бургаския свободен университет, потърсена от БТА по повод днешния Международен ден на жената.
По данни на Международната организация на труда (МОТ), базирани на изследване на бюджета на времето в 64 държави, между 10 и 39 процента от БВП е приносът на неплатения домакински труд, разказа ученият. В някои икономики този принос е по-голям, а в други – по-малък, като това зависи от часовете неплатен труд, който жените извършват. Най-общо става дума за така наречената икономика на грижите, която е невидимата част от икономиката и не е включена при отчитането на БВП, но се отчита от статистиката в проучването “Бюджет на времето”, каза проф. д-р Диана Съботинова.
Жените в България отделят 4,4 часа на дневно за грижи за домакинството
Последното проучване на бюджета на времето за България е от 2011 г. и според него жените в страната отделят 4,4 часа дневно за грижи за домакинството, докато мъжете – 2,49 часа. Предстои НСИ да оповести данните от ново изследване, което се провежда от март 2022 г. до март 2023 г.
Според изследването на МОТ 16,4 млрд. часа всеки ден се изразходват за неплатена работа за грижи, което е равносилно на това 2 млрд. души да работят по 8 часа на ден без възнаграждение, коментира ученият. Жените и момичетата поемат повече от 75 на сто от неплатената работа по грижи в света. Ако това бъде преизчислено, като времето, отделено за такива “услуги”, се умножи по почасовата минимална заплата, ще получим 11 трилиона долара за безвъзмездна грижа за дома, предоставяна основно от жените по света. Това са десет на сто от световния БВП, който за 2022 г. възлиза на 104 трилиона долара, които не се отчитат, не намират място в правителствени програми и социални политики, коментира проф. д-р Диана Съботинова.
По този начин според учения жените субсидират тези обществени услуги – грижите за децата и възрастните хора, които лежат на плещите основно на жените от така нареченото “сандвич поколение” – 50+ години, които се грижат както за деца, така и за възрастни хора. Жените субсидират и бизнеса, защото този неплатен труд намалява цената на труда в макроикономиката, отбеляза проф. д-р Диана Съботинова.
Когато се намаляват публичните разходи, за да има фискална стабилност, се намаляват автоматично разходите за здравеопазване, образование и обществени услуги, което пък повишава неплатения труд, който жените извършват, което по думите на икономиста е антициклично поведение на неплатения труд в икономиката.
Ако грижите, които жените полагат в домакинствата, в частност грижите за децата и възрастните, станат част от пазара на труда, МОТ е изчислила, че глобалната заетост в сферата на тези грижи се очаква да нарасне от 206 млн. работни места на 358 млн. до 2030 г. По думите на проф. д-р Диана Съботинова това може да добави 152 млн. работни места на базата на социално-демографските процеси, свързани със застаряването на населението. Ученият напомни, че още през 2015 г. ООН прие цели за устойчиво развитие, свързани с образованието, здравеопазването и дългосрочните грижи за възрастните хора. В този контекст изчисленията сочат, че заетостта в грижите за възрастните хора може да нарасне до 475 млн. работни места или допълнителни 269 млн. работни места до 2030 г. За да се случи това, е необходимо интегрирането на този неплатен домакински труд в макроикономиката, което ще позволи неговото измерване и приобщаване.
Разходите за тези работни места могат да се покрият както от инвестиции от публичния сектор, така и от частни инвестиции. По данни на МОТ става дума за около 5,4 трилиона долара годишни инвестиции или 4 процента от световния БВП, каза проф. д-р Диана Съботинова. Същевременно тя изтъкна, че при подобни инвестиции не може да се очаква висока възвръщаемост, но подчерта, че те стоят в основата на създаването на човешкия капитал.
Жените цял живот обложени с данък “време”
Този неплатен труд е вид данък “време” за жените през целия им живот, защото той обхваща част от свободното им време, което преминава в неплатени и неоценени дейности. Ако се приеме, че през това врече жените биха могли да се развиват, като допълнително се образоват например, това означава, че те са лишени от тази възможност, с което не се позволява реализирането на целия им потенциал, коментира ученият.
Този дисбаланс не само лишава жените от икономически възможности – той също струва скъпо на обществото под формата на по-ниска производителност и пропуснат икономически растеж. Ако това се промени, първият ефект ще е върху ръста на БВП и на икономиките като цяло, коментира проф. д-р Диана Съботинова.
Времевите банки
Не е задължително обаче да се правят парични инвестиции, за да може да се остойностят грижите на жените за децата и възрастните. На помощ идват времевите банки. Банкирането на време е система за бартер за услуги, при която хората обменят услуги за кредити, базирани на работно време, а не на пари. Терминът “Банкиране на времето” е измислен от американския адвокат Едгар Кан, който препоръчва използването му като допълнение към държавните социални услуги, разказа проф. д-р Диана Съботинова. В Япония, в период не недостиг на средства за финансирането на тези социални грижи, са приложили идеята за времевата банка. По този начин е било възможно работещ човек в Токио да се погрижи за родителите си в Осака, когато полага грижи за възрастен човек в града, в който работи и да “плати” с времето, положено за тези грижи, на друг човек, който пък живее при възрастните му родители в Осака, разказа ученият. Това е приложимо и при грижите за деца, ако бабата не живее в града, където родителите работят и отглеждат детето си.
Още от Built.bg
Зелена среда, Новини
Бернската конвенция реши да не отваря досие за АМ „Струма“ през Кресненското дефиле
Постоянният комитет на Бернската конвенция реши за осма поредна година да не отваря досие за трасето на автомагистрала „Струма“ през Кресненското дефиле, информира МОСВ. На заседанието са представени усилията
12.01.2023
Климат, Новини
По време на КОП28 ОАЕ обявиха създаването на нов частен инвестиционен фонд за климатични действия
Снимки: AP Обединените арабски емирства (ОАЕ) се ангажираха да внесат 30 милиарда долара в нов частен глобален климатичен фонд за ускоряване на световните усилия за създаване на по-справедлива спрямо
12.01.2023
Войната в Украйна, Новини
Зеленски пред АП: Войната с Русия е в нова фаза с настъпването на зимата
Украинският президент Володимир Зеленски и командващия сухопътните войски генерал-полковник Олександър Сирски гледат оперативната карта в Купянск, Харковска област. Снимка: АP Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че войната с Русия
12.01.2023
Създателите
1 декември 1990 г.: Пробивът на тунела под Ламанша
Библиотеката в Бургас е най-красивата в Европа
DOT Sofia – сграда за истинска столица
Коментари и анализи
КОП28: ЕС обещав постепенно да извади от употреба изкопаемите горива и да утрои енергията от възобновяеми източници
Сбогувахме се с “колоса на американската дипломация Хенри Кисинджър”. Погледът на западната преса
Зелено, по-зелено, най-зелено: За климата и парите
RWE планира да инвестираа 55 милиарда евро в проекти по целия свят
Built Анализ: Каква беше 2023 година за производителите на мебели
Ще продължи ли Лондон да събира такси и глоби за най-замърсяващите автомобили
Избрано за Вас
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Бохемски истории”: По пътя на жълтите павета
“Инженерна мисъл с Мария Силвестър” | Built.bg Video
Built Explainer: “Историята зад Дунав мост”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Кой взе титлата “Инженер на годината 2023”
Заложените в бюджет 2024 пари за пътища и ВиК са близо 2,5 млрд. лв.
Европейската прокуратура е извършила в Бойчиновци обиски по разследване за злоупотреба с европейски средства
Започва строителството на новия лъч на метрото през район „Слатина“
Архитектура
КАБ: От 2024 г. часовата ставка за предоставяне на архитектурни услуги да бъде увеличена на 125 лв.
Два проекта от Бургас са номинирани за престижни европейски награди за съвременна архитектура
Градска среда и Урбанизъм
Васил Терзиев обмисля гратисен период за забраната за влизане в центъра на София на най-замърсяващите автомобили
Васил Терзиев даде начало на строителството на новия лъч на софийското метро
Ще продължи ли Лондон да събира такси и глоби за най-замърсяващите автомобили
Площад “Александър Невски” в София става пешеходна зона
Бохемски истории
„Бохемска София: Духът на стария град“
Бохемски истории: Ранните срещи на Иван Вазов със София
Бохемски истории: Домът на Петко и Пенчо Славейкови
Бохемски истории: Първият електрически трамвай в София
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
Be Green
Бернската конвенция реши да не отваря досие за АМ „Струма“ през Кресненското дефиле
КОП28: ЕС обещав постепенно да извади от употреба изкопаемите горива и да утрои енергията от възобновяеми източници
Зелено, по-зелено, най-зелено: За климата и парите
Войната в Украйна
Зеленски пред АП: Войната с Русия е в нова фаза с настъпването на зимата
Европейската прокуратура готова да разследва нарушаването и заобикалянето на санкциите на ЕС
Списание l’Europeo със специален брой, посветен на трудната история на Украйна
Столтенберг: Досега не сме видели истинска воля от страна на Путин да преговаря за приемливо решение в Украйна
Допълнителни мерки срещу заобикалянето на санкциите на ЕС срещу Русия, настоява ЕП
Асен Василев пред “Файненшъл таймс”: “Лукойл” започва процедура по продажбата на рафинерията си в Бургас
Built.bg Podcast
Последвайте ни