Седемдесет и четири на сто от работодателите не са доволни от цената на електроенергията в България, а 16 на сто оценяват нивото като средно, показват резултати от анкета на Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК).

На въпроса “Какви краткосрочни икономически последици от руската инвазия в Украйна усещате или очаквате за вашата компания?” 89 на сто от анкетираните посочват по-високи разходи за енергия, суровини и предварителни работи, а 87 на сто – смущения във веригата за доставки и логистиката.
За пореден път най-голямо е недоволството на компаниите в борбата с корупцията и престъпността. Цели 77 на сто от анкетираните заявяват, че са много недоволни или недоволни и в тази област е необходимо да се положат повече усилия.
Камарата провежда от 2005 г. анкета за бизнес средата в България сред своите членове. Информацията от допитването дава яснота по въпроси, свързани с предизвикателствата и проблемите, с които се сблъсква бизнесът у нас, и откроява предимствата на България като място за инвестиции и правене на бизнес.
През 2022 г. 38 фирми членове на ГБИТК се включиха в проучването, което се проведе от 31 март до 22 април 2022 г. едновременно в 16 страни от Централна и Източна Европа. 74 на сто от участвалите фирми са малки и средни предприятия с по-малко от 250 служители. 26 на сто са големите компании.
Членовете на ГБИТК в голямата си част са български предприятия, поддържащи търговско-икономически отношения с Германия и германски инвеститори в България. На въпроса “Как ще се развият инвестиционните Ви разходи през тази година в сравнение с предходната?” 53 на сто от анкетираните фирми отговарят, че очакват те да останат без промяна. 100 процента от запитаните посочват, че биха избрали отново да инвестират в България.
59 на сто от участниците оценяват икономическата обстановка в България като задоволителна. 42 на сто от анкетираните фирми очакват влошаване на развитието на българската икономика през тази година.
47 на сто оценяват настоящата ситуация в бранша като “добра” като 37 на сто от анкетираните са посочили, че очакват подобрение в бранша през тази година в сравнение с предходната. Оптимистична е прогнозата, че половината от участниците в анкетата (55 на сто) оценяват настоящото бизнес състояние на своята компания като “добро”.
По отношение цената на работната ръка 43 на сто от компаниите са доволни или много доволни. Около половината от анкетираните компании изпитват трудности при намирането на квалифицирани кадри, като едва 21 на сто са доволни от качеството на академичното образование и 27 на сто са доволните от качеството на професионалното образование.
69 на сто от анкетираните посочват “цената на електроенергията” като един от основните рискове за развитие на компаниите, следван от “недостиг на квалифицирана работна ръка” с 66 на сто, като тази липса води след себе си увеличаване на разходите за работна ръка, посочват 35 на сто от анкетираните.
В тази сфера са необходими реформи и въвеждането в България на елементи от наложилата се в Германия система за дуално професионално обучение и адаптирането към нуждите на бизнеса от обучение на специалисти в конкретни области. Това са възможни варианти за справяне с проблема с липсата на квалифицирани кадри
Безспорна е удовлетвореността на компаниите от членството на България в Европейския съюз – 84 на сто. Увеличава се положителната нагласа към въвеждането на единната европейска валута. 55 на сто от запитаните желаят въвеждането на еврото, 29 на сто са на противоположното мнение.
Доверието в публичната администрация намалява, където доволни са 11 на сто, в сравнение с 2021 г., когато доволните са били 15 на сто. По отношение на политическата и социална стабилност и предвидимостта на икономическата политика нивото на удовлетвореност е съответно 14 на сто и 11 на сто.
По критериите за данъчната тежест и цената на работната ръка доволните са 55 на сто и съответно 39 на сто.
Германия представлява най-важният чуждестранен пазар за българска продукция. По данни на Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Германия търговският стокообмен между България и Германия за 2021 г. възлиза на 9,8 млрд. евро, т.е. през 2021 г. има повишение с 19,43 на сто
Износът от България за Германия през 2021 г. e 5 266,98 млрд. евро. В обратната посока вносът от Германия към България е 4 534,13 млрд. евро.
Актуалните данни относно търговията и инвестиции потвърждават положителните нагласи на предприемачите спрямо България като бизнес дестинация, посочват от Камарата.
Анализирайки конкретните фактори на бизнес средата обаче, от Германо-българската индустриално-търговска камара установяват, че бизнесът очаква решителни действия по отношение цената на електроенергията, справянето с недостига на квалифицирани кадри, за повишаване качеството на образованието, увеличаване предвидимостта на икономическа политика и справяне с корупцията.
Коментар
Повечето български фирми – недоволни от цената на тока
Седемдесет и четири на сто от работодателите не са доволни от цената на електроенергията в България, а 16 на сто оценяват нивото като средно, показват резултати от анкета на Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК).
На въпроса “Какви краткосрочни икономически последици от руската инвазия в Украйна усещате или очаквате за вашата компания?” 89 на сто от анкетираните посочват по-високи разходи за енергия, суровини и предварителни работи, а 87 на сто – смущения във веригата за доставки и логистиката.
За пореден път най-голямо е недоволството на компаниите в борбата с корупцията и престъпността. Цели 77 на сто от анкетираните заявяват, че са много недоволни или недоволни и в тази област е необходимо да се положат повече усилия.
Камарата провежда от 2005 г. анкета за бизнес средата в България сред своите членове. Информацията от допитването дава яснота по въпроси, свързани с предизвикателствата и проблемите, с които се сблъсква бизнесът у нас, и откроява предимствата на България като място за инвестиции и правене на бизнес.
През 2022 г. 38 фирми членове на ГБИТК се включиха в проучването, което се проведе от 31 март до 22 април 2022 г. едновременно в 16 страни от Централна и Източна Европа. 74 на сто от участвалите фирми са малки и средни предприятия с по-малко от 250 служители. 26 на сто са големите компании.
Членовете на ГБИТК в голямата си част са български предприятия, поддържащи търговско-икономически отношения с Германия и германски инвеститори в България. На въпроса “Как ще се развият инвестиционните Ви разходи през тази година в сравнение с предходната?” 53 на сто от анкетираните фирми отговарят, че очакват те да останат без промяна. 100 процента от запитаните посочват, че биха избрали отново да инвестират в България.
59 на сто от участниците оценяват икономическата обстановка в България като задоволителна. 42 на сто от анкетираните фирми очакват влошаване на развитието на българската икономика през тази година.
47 на сто оценяват настоящата ситуация в бранша като “добра” като 37 на сто от анкетираните са посочили, че очакват подобрение в бранша през тази година в сравнение с предходната. Оптимистична е прогнозата, че половината от участниците в анкетата (55 на сто) оценяват настоящото бизнес състояние на своята компания като “добро”.
По отношение цената на работната ръка 43 на сто от компаниите са доволни или много доволни. Около половината от анкетираните компании изпитват трудности при намирането на квалифицирани кадри, като едва 21 на сто са доволни от качеството на академичното образование и 27 на сто са доволните от качеството на професионалното образование.
69 на сто от анкетираните посочват “цената на електроенергията” като един от основните рискове за развитие на компаниите, следван от “недостиг на квалифицирана работна ръка” с 66 на сто, като тази липса води след себе си увеличаване на разходите за работна ръка, посочват 35 на сто от анкетираните.
В тази сфера са необходими реформи и въвеждането в България на елементи от наложилата се в Германия система за дуално професионално обучение и адаптирането към нуждите на бизнеса от обучение на специалисти в конкретни области. Това са възможни варианти за справяне с проблема с липсата на квалифицирани кадри
Безспорна е удовлетвореността на компаниите от членството на България в Европейския съюз – 84 на сто. Увеличава се положителната нагласа към въвеждането на единната европейска валута. 55 на сто от запитаните желаят въвеждането на еврото, 29 на сто са на противоположното мнение.
Доверието в публичната администрация намалява, където доволни са 11 на сто, в сравнение с 2021 г., когато доволните са били 15 на сто. По отношение на политическата и социална стабилност и предвидимостта на икономическата политика нивото на удовлетвореност е съответно 14 на сто и 11 на сто.
По критериите за данъчната тежест и цената на работната ръка доволните са 55 на сто и съответно 39 на сто.
Германия представлява най-важният чуждестранен пазар за българска продукция. По данни на Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Германия търговският стокообмен между България и Германия за 2021 г. възлиза на 9,8 млрд. евро, т.е. през 2021 г. има повишение с 19,43 на сто
Износът от България за Германия през 2021 г. e 5 266,98 млрд. евро. В обратната посока вносът от Германия към България е 4 534,13 млрд. евро.
Актуалните данни относно търговията и инвестиции потвърждават положителните нагласи на предприемачите спрямо България като бизнес дестинация, посочват от Камарата.
Анализирайки конкретните фактори на бизнес средата обаче, от Германо-българската индустриално-търговска камара установяват, че бизнесът очаква решителни действия по отношение цената на електроенергията, справянето с недостига на квалифицирани кадри, за повишаване качеството на образованието, увеличаване предвидимостта на икономическа политика и справяне с корупцията.
Още от Built.bg
Коментар, Новини
Как ще се отрази европейското ембарго върху руския дизел на световните цени на горивата
Източник: БТА Европа предприема поредната сериозна стъпка към намаляване на енергийната си зависимост от Русия и от 5 февруари налага ембарго върху вноса на дизел и други продукти, произведени
01.31.2023
Зелена среда, Коментар
Светът разполага с достатъчно редкоземни минерали, за да осъществи зеления преход
Светът разполага с достатъчно редкоземни минерали и други важни суровини, за да премине от изкопаеми горива към възобновяеми източници за производство на електричество и да ограничи глобалното затопляне, твърди ново проучване,
01.30.2023
Градска среда, Коментар
Люлин – кварталът, който може да е шестият по големина град у нас
Автор: Екип Built.bg Снимка: Alphaadversativum Квартал Люлин в София е различен. Има множество шеги за живеещите „от другата страната на тунела“, а районът се слави със свои правила и порядки.
01.28.2023
Създателите
Голямата красота на София
„Бохемска София: Духът на стария град“
Музей “Малкият Париж” показва детайли от градския живот на Букурещ от няколко епохи
Коментари и анализи
Как ще се отрази европейското ембарго върху руския дизел на световните цени на горивата
Светът разполага с достатъчно редкоземни минерали, за да осъществи зеления преход
Люлин – кварталът, който може да е шестият по големина град у нас
Весела Лечева: Държавата е длъжник по отношение на спортната инфраструктура
Президентът Румен Радев наложи вето на промени в Закона за енергетиката
Къде отива руският петрол след европейското ембарго
Избрано за Вас
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Бохемски истории”: По пътя на жълтите павета
“Инженерна мисъл с Мария Силвестър” | Built.bg Video
Built Explainer: “Историята зад Дунав мост”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Иван Шишков: Готов е проектът за укрепване на свлачището на магистрала „Струма“
Ако се установят умишлени нарушения, „Трейс груп холд“ ще трябва да плати 200 хиляди лева глоба
Министър Шишков: Държавата предостави над 20 млн. лв. за възстановяване на инфраструктурата в Община Карлово
Фандъкова: След 4 години мрежата на метрото на София ще бъде 61 километра
Архитектура
България участва на архитектурното биенале във Венеция с образователен проект
ЮНЕСКО включи обекти в Йемен и Ливан, както и историческият център на Одеса в Списъка на световното наследство
Градска среда и Урбанизъм
Люлин – кварталът, който може да е шестият по големина град у нас
Председателят на СОС предлага да се изгради 27 декара модерен градски парк в София
Камарата на архитектите в България: Пловдивският панаир да бъде обявен за паметник на културата
Нов изпълнител ще има 180 дни да довърши сградата на Международния младежки център в Бургас
Бохемски истории
„Бохемска София: Духът на стария град“
Бохемски истории: Ранните срещи на Иван Вазов със София
Бохемски истории: Домът на Петко и Пенчо Славейкови
Бохемски истории: Първият електрически трамвай в София
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
Be Green
Светът разполага с достатъчно редкоземни минерали, за да осъществи зеления преход
Представиха подновени участъци от пътна инфраструктура и туристически маршрути в Национален парк „Пирин“
Облекчиха процедурите за изграждане на фотоволтаици и слънчеви колектори в еднофамилни къщи и вили
Войната в Украйна
Наградите, които Украйна спечели, борейки се да победи във войната с Русия
ЕК осигурява спешно 250 милиона евро за подобряване на инфраструктурата за внос и износ на стоки от Украйна
Москва иска да свърже АЕЦ “Запорожие” с руската енергийна мрежа
Войната в Украйна извади наяве „логистични проблеми“ между Германия и Франция
60 години след кубинската криза заплахата от ядрена война отново е актуална
ЕС одобри новите санкции срещу Русия
Built.bg Podcast
Последвайте ни