Бюлетин

Search
Close this search box.
Search
Close this search box.

Защо един от авторите на Паметника на съветската армия поиска премахването му (ВИДЕО)

Автор: Екип Built.bg

Проф. Любомир Далчев е една от най-интересните фигури на българското изкуство през изминалия век и заради творчеството си, и заради личния си живот. Той е брат на писателя и поет Атанас Далчев и на архитекта Борис Далчев. Като художник и скулптор Любомир се превръща в един от най-значимите автори на своето време. И въпреки, че негово дело са някои от най-известните паметници на комунизма, той бяга със семейството си от режима в Съединените щати и открито говори срещу тоталитаризма.

Любомир Далчев е роден през 1902 г. в Солун и умира в Лос Анджелис през 2002 г. малко пред да навърши 100 години. Баща му Христо е преподавател в Солунската гимназия и съратник на Гоце Делчев и Яне Сандански. През 1914 г. семейството се преселва в София, където се установяват трайно.

Далчев завършва Художествената академия в София и скулптура в Кралската академия за изящни изкуства в Рим. Специализира пластична анатомия в Париж, а по-късно става и професор в тази дисциплина от Академията. Всъщност пътуванията съпътстват целия му живот – често посещава различни страни, за да изучава изкуството там.

Паметник на трите поколения, Перущица, 1976 г.

Започва кариерата си като художник на живопис, но това бързо се променя и Далчев се съсредоточава върху пластиката. В рамките на 25 години до 1960 г. той прави десетки паметници в София, Пловдив, Русе, Перник, Благоевград, Шумен, Варна и др. Негово дело е декоративната украса на някои от най-знаковите обществени сгради у нас – Народната банка и Съдебната палата в София, ЦУМ, Съдебната палата в Русе, фасадата на Софийския университет, Летният театър във Врана, църквите „Свети Седмочисленици“ и „Света Парашкева“ в София и много други.

Паметник на Св. Климент Охридски, 70-те години

Минавали сте многократно покрай негови творби без да знаете, че той е авторът им – например композицията „Пионери“ в центъра на Борисовата градина, в която хванати за ръце деца се дърпат. Фигурата на Рачо Ковача и четирите фигури на моста в Габрово също са дело на Далчев. Както и известният паметник на Св. Климент Охридски в градинката между университета и Народното събрание.

Ако имате път към Дряново със сигурност ще ви направи впечатление паметникът на падналите във войните, който също е на Далчев. В близост до катедралния храм „Александър Невски“ в София пък може да видите творбата „Войниците на Самуила“, която също отразява интереса му към пресъздаване на военни и исторически събития. Скулпторът работи и за чужбина – например любопитен факт е, че в Скопие паметникът на Гоце Делчев е създаден и подарен от него през 1966 г.

Паметник на съветската армия, 60-те години

Най-известните му творби обаче си остават Паметникът на съветската армия в Княжевската градина в София и Братската могила в Пловдив.

Братската могила, Пловдив

Монументът в столицата е построен през 1954 г., а идеята е прослава на българо-съветските отношения. Всъщност зад проекта стои колектив от близо 10 архитекти и скулптори, но Далчев е автор на една от основните фигури, наречена „Октомври“. Години по-късно той разказва, че неговата работа е връщана няколко пъти за поправки – от БКП не се интересували от детайлите по макета и те били премахнати при отливането на композицията в бронз.

Паметник на съветската армия, 60-те години

Заради таланта си Любомир Далчев е приветстван от партията, но отказва да е активен функционер. Той не посещава събранията, не плаща членски внос и не изпълнява партийни поръчки. Това му носи чести проблеми, а работата му като преподавател и скулптор е поставена под контрол и наблюдение. Дори подава оставка от Академията, защото изключват най-добрите му студенти, заради опит за налагане на западни влияния.

През 1979 г. Далчев прави изложба във Виена. Заминава заедно със съпругата си Ана, която също е скулптор и двамата си сина. Това обаче е таен план за бягство – от австрийската столица семейството лети за Съединените щати. Установяват се в Кливланд, където живеят в продължение на 10 години, а после се местят в околностите на Сан Франциско. Зад океана Далчев също прави изключителна кариера – изложбите му са изкупувани до последния експонат, а негова пластика има в дома си дори Джордж Буш, тогава президент на САЩ.

Семейство Далчеви, Кливланд, 1980 г.

Далчев така и не се прибира повече у нас. След демократичните промени той пише писмо до българските медии, което е публикувано години по-късно от вестник „Труд“. В него той директно иска част от паметниците му да бъдат премахнати.

Говори за намесата и несъгласието си от финалния вариант на Паметника на съветската армия, който е променен по идеологически причини от оригинала. „Редно ли е на нашата българска земя още да стърчат паметници – жалони на робството и жестокостта, на неправдите и униженията, на страха и подозрението“, пише Далчев в писмото си.

И продължава, че никой народ не трябва да търпи и приема паметници за възхвала на своите поробители. Авторът се отрича от творбата си и моли тогавашния кмет на София проф. Янчулев да махне „тези противни строежи, специално направени, за да утвърдят властта на поробителя, да всяват страх и покорство, без да обръща внимание и държи сметка на крясъците на пребоядисаните комунисти“.

В края на 2023 година наследникът му Любомир Далчев-син разказа повече за желанието на баща му паметникът да бъде премахнат в интервю за предаването „120 минути“ по bTV. „Паметникът идва от Политбюро. Не е свързан с борци против фашизма или Втората световна война. Няма тази връзка. Той се построява като пропаганда, когато те смятат България да стане съветска република“.

Кадри: Андрей Рашев/rashev.studio

Далчев-син е само на 15 години, когато напуска България. Не знаел за плановете на семейството – разбрал чак, когато влезли в лагера за бежанци на Виена. Баща му обяснил, че напускат страната заради комунизма. Искал да издаде книга, но не му позволявали, разигравали го.

Синът на Далчев разказва още, че дори скиците за Паметника на съветската дружба са спуснати от Москва. „Композициите са директно диктувани от Политбюро и от съветските съветници. Той няма нищо общо с България и историята. Свързан е с България, но е пропаганда. Баща ми работи над паметника в София, но са направени и още няколко в страната. Организирано е от Политбюро“, допълва Далчев-син.

Той си спомня, че в кв. „Младост“ е имало паметник на баща му, който обаче е разрушен и никой не е обърнал внимание на това. „Баща ми имаше силно чувство за България. Моят дядо е бил адвокат, който е защитавал българите. Цялото изкуство на баща ми е директно свързано с българския живот и история. Не знам никое негово произведение, което не е свързано с българската история“.

В последните години от живота си проф. Любомир Далчев се връща към живописта. Негова изложба с художествени творби в Лос Анджелис постига голям успех в края на 90-те. „Тъй като баща ми беше по-възрастен, беше му трудно вече да трупа глината. Затова рисуваше. Рисуваше до последния си ден“. Днес Любомир Далчев е смятан за един от най-значимите ни творци на 20-ти век със собствено течение в изкуството, което се стреми да покаже душата отвъд скулптурата.

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

BUILT.BG С КАФЕТО СУТРИН

Започнете деня си с най-важното и интересното от света на строителството, икономиката и инвестициите. Всяка сутрин в 7 ч. Директно в имейла ви.

Още от Built.bg

Създателите

Коментари и анализи

Built.bg Podcast

Избрано за Вас

Инфраструктура

Архитектура

Градска среда и Урбанизъм

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Бохемски истории

Be Green

Войната в Украйна

Последвайте ни

Запиши се за електронния бюлетин на Built

Само качествено съдържание, без спам