Защо един от авторите на Паметника на съветската армия поиска премахването му (ВИДЕО)
Автор: Екип Built.bg
Проф. Любомир Далчев е една от най-интересните фигури на българското изкуство през изминалия век и заради творчеството си, и заради личния си живот. Той е брат на писателя и поет Атанас Далчев и на архитекта Борис Далчев. Като художник и скулптор Любомир се превръща в един от най-значимите автори на своето време. И въпреки, че негово дело са някои от най-известните паметници на комунизма, той бяга със семейството си от режима в Съединените щати и открито говори срещу тоталитаризма.
Любомир Далчев е роден през 1902 г. в Солун и умира в Лос Анджелис през 2002 г. малко пред да навърши 100 години. Баща му Христо е преподавател в Солунската гимназия и съратник на Гоце Делчев и Яне Сандански. През 1914 г. семейството се преселва в София, където се установяват трайно.
Далчев завършва Художествената академия в София и скулптура в Кралската академия за изящни изкуства в Рим. Специализира пластична анатомия в Париж, а по-късно става и професор в тази дисциплина от Академията. Всъщност пътуванията съпътстват целия му живот – често посещава различни страни, за да изучава изкуството там.
Започва кариерата си като художник на живопис, но това бързо се променя и Далчев се съсредоточава върху пластиката. В рамките на 25 години до 1960 г. той прави десетки паметници в София, Пловдив, Русе, Перник, Благоевград, Шумен, Варна и др. Негово дело е декоративната украса на някои от най-знаковите обществени сгради у нас – Народната банка и Съдебната палата в София, ЦУМ, Съдебната палата в Русе, фасадата на Софийския университет, Летният театър във Врана, църквите „Свети Седмочисленици“ и „Света Парашкева“ в София и много други.
Минавали сте многократно покрай негови творби без да знаете, че той е авторът им – например композицията „Пионери“ в центъра на Борисовата градина, в която хванати за ръце деца се дърпат. Фигурата на Рачо Ковача и четирите фигури на моста в Габрово също са дело на Далчев. Както и известният паметник на Св. Климент Охридски в градинката между университета и Народното събрание.
Ако имате път към Дряново със сигурност ще ви направи впечатление паметникът на падналите във войните, който също е на Далчев. В близост до катедралния храм „Александър Невски“ в София пък може да видите творбата „Войниците на Самуила“, която също отразява интереса му към пресъздаване на военни и исторически събития. Скулпторът работи и за чужбина – например любопитен факт е, че в Скопие паметникът на Гоце Делчев е създаден и подарен от него през 1966 г.
Най-известните му творби обаче си остават Паметникът на съветската армия в Княжевската градина в София и Братската могила в Пловдив.
Монументът в столицата е построен през 1954 г., а идеята е прослава на българо-съветските отношения. Всъщност зад проекта стои колектив от близо 10 архитекти и скулптори, но Далчев е автор на една от основните фигури, наречена „Октомври“. Години по-късно той разказва, че неговата работа е връщана няколко пъти за поправки – от БКП не се интересували от детайлите по макета и те били премахнати при отливането на композицията в бронз.
Заради таланта си Любомир Далчев е приветстван от партията, но отказва да е активен функционер. Той не посещава събранията, не плаща членски внос и не изпълнява партийни поръчки. Това му носи чести проблеми, а работата му като преподавател и скулптор е поставена под контрол и наблюдение. Дори подава оставка от Академията, защото изключват най-добрите му студенти, заради опит за налагане на западни влияния.
През 1979 г. Далчев прави изложба във Виена. Заминава заедно със съпругата си Ана, която също е скулптор и двамата си сина. Това обаче е таен план за бягство – от австрийската столица семейството лети за Съединените щати. Установяват се в Кливланд, където живеят в продължение на 10 години, а после се местят в околностите на Сан Франциско. Зад океана Далчев също прави изключителна кариера – изложбите му са изкупувани до последния експонат, а негова пластика има в дома си дори Джордж Буш, тогава президент на САЩ.
Далчев така и не се прибира повече у нас. След демократичните промени той пише писмо до българските медии, което е публикувано години по-късно от вестник „Труд“. В него той директно иска част от паметниците му да бъдат премахнати.
Говори за намесата и несъгласието си от финалния вариант на Паметника на съветската армия, който е променен по идеологически причини от оригинала. „Редно ли е на нашата българска земя още да стърчат паметници – жалони на робството и жестокостта, на неправдите и униженията, на страха и подозрението“, пише Далчев в писмото си.
И продължава, че никой народ не трябва да търпи и приема паметници за възхвала на своите поробители. Авторът се отрича от творбата си и моли тогавашния кмет на София проф. Янчулев да махне „тези противни строежи, специално направени, за да утвърдят властта на поробителя, да всяват страх и покорство, без да обръща внимание и държи сметка на крясъците на пребоядисаните комунисти“.
В края на 2023 година наследникът му Любомир Далчев-син разказа повече за желанието на баща му паметникът да бъде премахнат в интервю за предаването „120 минути“ по bTV. „Паметникът идва от Политбюро. Не е свързан с борци против фашизма или Втората световна война. Няма тази връзка. Той се построява като пропаганда, когато те смятат България да стане съветска република“.
Далчев-син е само на 15 години, когато напуска България. Не знаел за плановете на семейството – разбрал чак, когато влезли в лагера за бежанци на Виена. Баща му обяснил, че напускат страната заради комунизма. Искал да издаде книга, но не му позволявали, разигравали го.
Синът на Далчев разказва още, че дори скиците за Паметника на съветската дружба са спуснати от Москва. „Композициите са директно диктувани от Политбюро и от съветските съветници. Той няма нищо общо с България и историята. Свързан е с България, но е пропаганда. Баща ми работи над паметника в София, но са направени и още няколко в страната. Организирано е от Политбюро“, допълва Далчев-син.
Той си спомня, че в кв. „Младост“ е имало паметник на баща му, който обаче е разрушен и никой не е обърнал внимание на това. „Баща ми имаше силно чувство за България. Моят дядо е бил адвокат, който е защитавал българите. Цялото изкуство на баща ми е директно свързано с българския живот и история. Не знам никое негово произведение, което не е свързано с българската история“.
В последните години от живота си проф. Любомир Далчев се връща към живописта. Негова изложба с художествени творби в Лос Анджелис постига голям успех в края на 90-те. „Тъй като баща ми беше по-възрастен, беше му трудно вече да трупа глината. Затова рисуваше. Рисуваше до последния си ден“. Днес Любомир Далчев е смятан за един от най-значимите ни творци на 20-ти век със собствено течение в изкуството, което се стреми да покаже душата отвъд скулптурата.
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
„Масивната сграда, гледана отвън, колкото и красива да изглежда, не дава никаква представа за вътрешното модерно устройство. Но когато човек влезе в Съдебната палата, струва му се, че е
В Built.bg използваме бисквитки или подобни инструменти, за да подобрим тяхното представяне и вашето преживяване. Ние спазваме законите и не предоставяме вашите данни на трети страни, в пълен синхрон със задълженията ни по GDPR регламента на ЕС.
Built.bg не използва маркери или аналогични проследяващи технологии. В никакъв случай не използваме „бисквитки“ за събиране, обработване, разпространение или записване на лични данни.
Кликвайки "Приемам", Вие се съгласявате с нашите условия. Може обаче да контролирате или откажете използването на "бисквитките" - с клик върху бутона "Настройки".
Built.bg използва бисквитки, за да подобри вашето изживяване, докато навигирате в уебсайта. Бисквитките, които са категоризирани според необходимостта, се съхраняват във вашия браузър, тъй като са от съществено значение за работата на основните функционалности на уебсайта. Ние използваме и бисквитки на трети страни, които ни помагат да анализираме и разберем как използвате този уебсайт. Тези бисквитки ще се съхраняват във вашия браузър само с вашето съгласие. Освен това имате възможност да се откажете от тези бисквитки, което може да повлияе на вашето преживяване в Built.bg
Задължителните бисквитки са абсолютно необходими за правилното функциониране на уебсайта. Тези бисквитки осигуряват анонимно основни функции и функции за сигурност на уебсайта.
Cookie
Duration
Description
viewed_cookie_policy
11 months
The cookie is set by the GDPR Cookie Consent plugin and is used to store whether or not user has consented to the use of cookies. It does not store any personal data.
cookielawinfo-checkbox-necessary
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookies is used to store the user consent for the cookies in the category "Necessary".
cookielawinfo-checkbox-functional
11 months
The cookie is set by GDPR cookie consent to record the user consent for the cookies in the category "Functional".
cookielawinfo-checkbox-performance
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Performance".
cookielawinfo-checkbox-analytics
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Analytics".
cookielawinfo-checkbox-others
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Other.
Функционалните бисквитки помагат да се изпълняват определени функции като споделяне на съдържанието на уебсайта в платформи за социални медии, събиране на отзиви и други функции на трети страни.
Бисквитките за ефективност се използват за разбиране и анализ на ключовите показатели за ефективност на уебсайта, което помага за предоставянето на по-добро потребителско изживяване за посетителите.
Аналитичните бисквитки се използват, за да се разбере как посетителите взаимодействат с уебсайта. Тези бисквитки помагат за предоставяне на информация за показателите брой посетители, степен на отпадане, източник на трафик и т.н.
Рекламните бисквитки се използват, за да предоставят на посетителите подходящи реклами и маркетингови кампании. Тези бисквитки проследяват посетителите в уебсайтове и събират информация, за да предоставят персонализирани реклами. Ние не използваме реклами от Гугъл, така че в момента тази функция не е активна и не съществува на този сайт.
Коментар > Новини > Създателите
Защо един от авторите на Паметника на съветската армия поиска премахването му (ВИДЕО)
Автор: Екип Built.bg
Проф. Любомир Далчев е една от най-интересните фигури на българското изкуство през изминалия век и заради творчеството си, и заради личния си живот. Той е брат на писателя и поет Атанас Далчев и на архитекта Борис Далчев. Като художник и скулптор Любомир се превръща в един от най-значимите автори на своето време. И въпреки, че негово дело са някои от най-известните паметници на комунизма, той бяга със семейството си от режима в Съединените щати и открито говори срещу тоталитаризма.
Любомир Далчев е роден през 1902 г. в Солун и умира в Лос Анджелис през 2002 г. малко пред да навърши 100 години. Баща му Христо е преподавател в Солунската гимназия и съратник на Гоце Делчев и Яне Сандански. През 1914 г. семейството се преселва в София, където се установяват трайно.
Далчев завършва Художествената академия в София и скулптура в Кралската академия за изящни изкуства в Рим. Специализира пластична анатомия в Париж, а по-късно става и професор в тази дисциплина от Академията. Всъщност пътуванията съпътстват целия му живот – често посещава различни страни, за да изучава изкуството там.
Започва кариерата си като художник на живопис, но това бързо се променя и Далчев се съсредоточава върху пластиката. В рамките на 25 години до 1960 г. той прави десетки паметници в София, Пловдив, Русе, Перник, Благоевград, Шумен, Варна и др. Негово дело е декоративната украса на някои от най-знаковите обществени сгради у нас – Народната банка и Съдебната палата в София, ЦУМ, Съдебната палата в Русе, фасадата на Софийския университет, Летният театър във Врана, църквите „Свети Седмочисленици“ и „Света Парашкева“ в София и много други.
Минавали сте многократно покрай негови творби без да знаете, че той е авторът им – например композицията „Пионери“ в центъра на Борисовата градина, в която хванати за ръце деца се дърпат. Фигурата на Рачо Ковача и четирите фигури на моста в Габрово също са дело на Далчев. Както и известният паметник на Св. Климент Охридски в градинката между университета и Народното събрание.
Ако имате път към Дряново със сигурност ще ви направи впечатление паметникът на падналите във войните, който също е на Далчев. В близост до катедралния храм „Александър Невски“ в София пък може да видите творбата „Войниците на Самуила“, която също отразява интереса му към пресъздаване на военни и исторически събития. Скулпторът работи и за чужбина – например любопитен факт е, че в Скопие паметникът на Гоце Делчев е създаден и подарен от него през 1966 г.
Най-известните му творби обаче си остават Паметникът на съветската армия в Княжевската градина в София и Братската могила в Пловдив.
Монументът в столицата е построен през 1954 г., а идеята е прослава на българо-съветските отношения. Всъщност зад проекта стои колектив от близо 10 архитекти и скулптори, но Далчев е автор на една от основните фигури, наречена „Октомври“. Години по-късно той разказва, че неговата работа е връщана няколко пъти за поправки – от БКП не се интересували от детайлите по макета и те били премахнати при отливането на композицията в бронз.
Заради таланта си Любомир Далчев е приветстван от партията, но отказва да е активен функционер. Той не посещава събранията, не плаща членски внос и не изпълнява партийни поръчки. Това му носи чести проблеми, а работата му като преподавател и скулптор е поставена под контрол и наблюдение. Дори подава оставка от Академията, защото изключват най-добрите му студенти, заради опит за налагане на западни влияния.
През 1979 г. Далчев прави изложба във Виена. Заминава заедно със съпругата си Ана, която също е скулптор и двамата си сина. Това обаче е таен план за бягство – от австрийската столица семейството лети за Съединените щати. Установяват се в Кливланд, където живеят в продължение на 10 години, а после се местят в околностите на Сан Франциско. Зад океана Далчев също прави изключителна кариера – изложбите му са изкупувани до последния експонат, а негова пластика има в дома си дори Джордж Буш, тогава президент на САЩ.
Далчев така и не се прибира повече у нас. След демократичните промени той пише писмо до българските медии, което е публикувано години по-късно от вестник „Труд“. В него той директно иска част от паметниците му да бъдат премахнати.
Говори за намесата и несъгласието си от финалния вариант на Паметника на съветската армия, който е променен по идеологически причини от оригинала. „Редно ли е на нашата българска земя още да стърчат паметници – жалони на робството и жестокостта, на неправдите и униженията, на страха и подозрението“, пише Далчев в писмото си.
И продължава, че никой народ не трябва да търпи и приема паметници за възхвала на своите поробители. Авторът се отрича от творбата си и моли тогавашния кмет на София проф. Янчулев да махне „тези противни строежи, специално направени, за да утвърдят властта на поробителя, да всяват страх и покорство, без да обръща внимание и държи сметка на крясъците на пребоядисаните комунисти“.
В края на 2023 година наследникът му Любомир Далчев-син разказа повече за желанието на баща му паметникът да бъде премахнат в интервю за предаването „120 минути“ по bTV. „Паметникът идва от Политбюро. Не е свързан с борци против фашизма или Втората световна война. Няма тази връзка. Той се построява като пропаганда, когато те смятат България да стане съветска република“.
Кадри: Андрей Рашев/rashev.studio
Далчев-син е само на 15 години, когато напуска България. Не знаел за плановете на семейството – разбрал чак, когато влезли в лагера за бежанци на Виена. Баща му обяснил, че напускат страната заради комунизма. Искал да издаде книга, но не му позволявали, разигравали го.
Синът на Далчев разказва още, че дори скиците за Паметника на съветската дружба са спуснати от Москва. „Композициите са директно диктувани от Политбюро и от съветските съветници. Той няма нищо общо с България и историята. Свързан е с България, но е пропаганда. Баща ми работи над паметника в София, но са направени и още няколко в страната. Организирано е от Политбюро“, допълва Далчев-син.
Той си спомня, че в кв. „Младост“ е имало паметник на баща му, който обаче е разрушен и никой не е обърнал внимание на това. „Баща ми имаше силно чувство за България. Моят дядо е бил адвокат, който е защитавал българите. Цялото изкуство на баща ми е директно свързано с българския живот и история. Не знам никое негово произведение, което не е свързано с българската история“.
В последните години от живота си проф. Любомир Далчев се връща към живописта. Негова изложба с художествени творби в Лос Анджелис постига голям успех в края на 90-те. „Тъй като баща ми беше по-възрастен, беше му трудно вече да трупа глината. Затова рисуваше. Рисуваше до последния си ден“. Днес Любомир Далчев е смятан за един от най-значимите ни творци на 20-ти век със собствено течение в изкуството, което се стреми да покаже душата отвъд скулптурата.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Бохемски истории, Създателите
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
„Масивната сграда, гледана отвън, колкото и красива да изглежда, не дава никаква представа за вътрешното модерно устройство. Но когато човек влезе в Съдебната палата, струва му се, че е
07.30.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни