Източник: БТА
След повече от половинвековна кариера архитектът Рафаел Виньоли, носител на множество професионални награди, почина на 78-годишна възраст. След него остават знаковите му творения – терминалът в Монтевидео, изложбеният център в Бостън, противоречивият (и тъкмо заради това забележителен) „Уоки Токи“ в Лондон, довелата до съдебни дела „Парк Авеню 432“ в Манхатън, Ню Йорк.
Роден в Уругвай, завършил архитектура в Аржентина, Рафаел Виньоли е определян от „Ню Йорк Таймс“ като твореца, съживил вярата в архитектурата като инструмент на интелекта. „Ню Йорк Таймс“ не се колебае и в оценката си за емблематичните му неуспехи, довели до скандали и срещи в съда. През 2015 г. мащабният небостъргач „Уоки Токи“ в Лондонското сити печели наградата „Карбънкъл“ за най-лоша архитектура. Огледалната му фасада повишава температурата на улицата до степен, че нанася непоправими щети на паркираните автомобили. В интервю за „Гардиан“ Виньоли признава, че са допуснати грешки, най-вече една – сградата е твърде високо в небето.
Визионерският му дух го довежда и до други противоречиви резултати – като 85-етажната жилищна сграда „Парк Авеню 432“. Архитектурното предизвикателство да бъде реализирана най-високата сграда в западното полукълбо довежда до изкупуване на половината от апартаментите още преди откриването на сградата през 2015 г. Малко по-късно мултимилионерите, решили да живеят в луксозния небостъргач, предлагащ басейни, градини, ресторанти, библиотека и билярдна зала, завеждат дело заради шум и вибрации в жилищата си. Днес сградата има много проблеми, сред които такива с водопровода и електричеството. „Парк Авеню 432“ сякаш се поклаща, а причината отново е прекалената височина.
Той беше визионер, който ще липсва на всички, докоснали се до работата му, обяви Роман Виньоли, син на прочутия архитект.
Стремежът на Рафаел Виньоли към смел и внушителен дизайн преобръща представата за градска среда, а противоречивите резултати – при повече от 600 мащабни проекта в цял свят неизбежно има и такива – са част от разговора за самата архитектура. Сградата в света на Виньоли не е само материална реалност и взаимодействие със заобикалящата действителност. Неговата сграда е и духовен стремеж към промяна, търсен сблъсък с традициите.
Трябва да можете да се справите с променящия се свят на архитектурната обвивка, казва Виньоли пред „Метрополис“ през 2010 г. по повод новата сграда на болница „Станфорд“. Парадоксално, майсторът на огледалните фасади, способни да запалят автомобили от другата страна на улицата, признава, че е увлечен от липсата на блясък. Освен жилища и офиси за милионери, Виньоли оставя болници, научни центрове, институционални сгради. „Няма никакъв снобизъм в архитектурата на едно болнично заведение.“
Архитектурата на Рафаел Виньоли е скъпо и екстравагантно изкуство, което, опитвайки се да удовлетвори очакванията на дадена социална група, все пак поема риска да я разочарова. Затова днес публиката не може да бъде лишена от въздействащата гледка на неговите импозантни творения – докато са сравнително поносими за градовете, които ги приютяват, и за компаниите, които ги притежават, те ще останат като паметник на постоянния стремеж към нови и съвременни форми.
Виньоли и архитектите като него оставят подписите си върху градския пейзаж. Въздействието на огромната сграда надхвърля удовлетвореността на инвеститорите и на тези, които планират да изживеят част от живота си в здание с рекордна височина или в такова със знакова форма. „Сметката“ се плаща от цялото общество, така че наследството на Рафаел Виньоли, включително противоречията, са част от историята на съвремието.
