Спасяването на Венеция – трудната задача за бъдещите поколения
Автор: Built.bg
Венеция потъва. Архитектурното бижу на Италия от векове е заплашено от изчезване, но със засилването на глобалното затопляне и отделянето на вредни емисии от човешката дейност в атмосферата, изчезването на Венеция изглежда ще се случи в съвсем обозримото бъдеще.
Предизвикателствата пред местната власт са много и всеобхватни. Макар някои да смятат, че опазването на Венеция се състои единствено в консервацията и реставрацията на изкуството, всъщност задачата е много по-мащабна. Тук става въпрос за опасване на един цялостен архитектурен паметник, който събира в себе си историята на града, на католицизма, на изкуството въобще.
Малко история
В миналото Венеция е била централно пристанище на Италия. Именно там се е случвала голямата международна търговия. Кораби от цял свят са хвърляли котва в лагуната на Венеция, за да търгуват подправки, коприна, ценни метали и много други.
Постепенно с глобализацията Венеция се е превърнала в една от най-търсените туристически дестинации и в момента градът е отговорен за една немалка част от брутния вътрешен продукт на страната.
Градът е построен на поредица от острови в Адриатическо море, като сам по себе си е инженерно чудо. Специфичната глинеста почва на лагуната е това, което е позволило на града да издържи векове без да потъне. Бактерии в калта запазват дървените основи на сградите и на практика ги консервират и подсилват. Но, отново с глобализацията, Венеция се изправя пред опасности от нов тип.
Туризмът – и добре, и зле
Може да се каже, че във Венеция реално не живеят италианци. Градът е дотолкова зависим от туризма, че във времето извън сезон той опустява. Много малко са хората, които продължават да живеят и работят там извън този период на годината.
Една от големите борби за опазването на Венеция е организацията на движението в морските канали на града. Хората разчитат на милионите туристи за препитание и, донякъде иронично, именно наличието на милиони туристи разрушава града.
От години във Венеция има сериозно протестно движение срещу навлизането на големи плавателни съдове в каналите. Т.нар. презокеански лайнери, които акостират на пристанището, ерозират сградите и почвата с вълнението, което предизвикват. Така се ускорява процесът на гниене на основите на града и той започва да потъва още по-бързо.
През 2021 г. тази пречка беше до голяма степен преодоляна, след като на 1 август влезе в сила забрана за навлизането на лайнери в лагуната на Венеция. Тогава ЮНЕСКО заплаши да включим официален Рим в черен списък, ако това не се случи.
„Моисей“, който разделя морето
Съвсем в религиозното наследство на католическа Италия, проектът „Моисей“ е едно от многото звена, които са изключително важни са спасяването на морския град.
Т.нар. висока вода или aqua alta на италиански е годишно природно явление – много силен прилив, който потопява по-голямата част от града. Докато в миналото този прилив не е бил особено силен, с изключение на някои години с невиждани дъждове, в момента високата вода е главна опасност за архитектурна Венеция.
Проектът „Моисей“ е технологично чудо, с което Адриатическо море не може да се справи. Той представлява поредица от „врати“, които се вдигат на входа на лагуната и по този начин спират силния прилив. За първи път са използвани успешно през октомври 2020 г., когато високата вода е спряна за първи път от 1200 години насам.
Така площад Сан Марко, Дворецът на Дожите и малкото пешеходни пространства на Венеция за първи път остават сухи.
Съоръжението струва 5,4 млрд. евро и изграждането му беше съпроводено от множество скандали, обвинения в корупция и забавяния.
За няколко поколения напред
Спасяването на Венеция е предизвикателство, което обхваща настоящето и бъдещото на града. Именно поради тази причина с технологии от бъдещето градът се картографира по необичаен и подробен начин.
През 2020 г. един визионер стартира мащабен проект да опази спомена за Венеция преди тя да изчезне. Адам Лоу, който е основател на фондацията „Фактум“, поема почти непосилната задача да картографира в 3D острова Сан Джорджо Маджоре, който е точно срещу площад Сан Марко във Венеция.
Използвайки два вида технологии – радар и фотограметрия (метод, при който се събират данни с огромна резолюция), Лоу успява да създаде подробен 3D образ на сградите на острова. Подобна информация може да се използва при една бъдеща реставрация и консервация на Венеция и в този смисъл проектът на Лоу е посветен на поколенията след нас.
И все пак, прогнозата е мрачна
Комплексният проблем по опазването на Венеция не е лесна задача.
Голямото наводнение на града през 2020 г. показва, че изчезването му е много близо отколкото сме смятали. Тогава за първи път се появиха и вълни на площад Сан Марко, а безценните мозайки в Двореца на Дожите бяха толкова повредени, че се наложи мултимилионна реставрация.
Според климатолози ако хората не положат усилия да опазят този паметник на архитектурата и културата, Венеция ще бъде необитаема до 2100-та година.
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
Как изкуственият интелект ще промени архитектурата и строителството
Автор: Built.bg Изкуственият интелект вече променя всички сектори. В строителството и архитектурата обаче навлиза по-бавно, а потенциалът за приложението му там е наистина огромен. У нас по темата все
В Built.bg използваме бисквитки или подобни инструменти, за да подобрим тяхното представяне и вашето преживяване. Ние спазваме законите и не предоставяме вашите данни на трети страни, в пълен синхрон със задълженията ни по GDPR регламента на ЕС.
Built.bg не използва маркери или аналогични проследяващи технологии. В никакъв случай не използваме „бисквитки“ за събиране, обработване, разпространение или записване на лични данни.
Кликвайки "Приемам", Вие се съгласявате с нашите условия. Може обаче да контролирате или откажете използването на "бисквитките" - с клик върху бутона "Настройки".
Built.bg използва бисквитки, за да подобри вашето изживяване, докато навигирате в уебсайта. Бисквитките, които са категоризирани според необходимостта, се съхраняват във вашия браузър, тъй като са от съществено значение за работата на основните функционалности на уебсайта. Ние използваме и бисквитки на трети страни, които ни помагат да анализираме и разберем как използвате този уебсайт. Тези бисквитки ще се съхраняват във вашия браузър само с вашето съгласие. Освен това имате възможност да се откажете от тези бисквитки, което може да повлияе на вашето преживяване в Built.bg
Задължителните бисквитки са абсолютно необходими за правилното функциониране на уебсайта. Тези бисквитки осигуряват анонимно основни функции и функции за сигурност на уебсайта.
Cookie
Duration
Description
cookielawinfo-checkbox-analytics
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Analytics".
cookielawinfo-checkbox-functional
11 months
The cookie is set by GDPR cookie consent to record the user consent for the cookies in the category "Functional".
cookielawinfo-checkbox-necessary
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookies is used to store the user consent for the cookies in the category "Necessary".
cookielawinfo-checkbox-others
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Other.
cookielawinfo-checkbox-performance
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Performance".
viewed_cookie_policy
11 months
The cookie is set by the GDPR Cookie Consent plugin and is used to store whether or not user has consented to the use of cookies. It does not store any personal data.
Функционалните бисквитки помагат да се изпълняват определени функции като споделяне на съдържанието на уебсайта в платформи за социални медии, събиране на отзиви и други функции на трети страни.
Бисквитките за ефективност се използват за разбиране и анализ на ключовите показатели за ефективност на уебсайта, което помага за предоставянето на по-добро потребителско изживяване за посетителите.
Аналитичните бисквитки се използват, за да се разбере как посетителите взаимодействат с уебсайта. Тези бисквитки помагат за предоставяне на информация за показателите брой посетители, степен на отпадане, източник на трафик и т.н.
Рекламните бисквитки се използват, за да предоставят на посетителите подходящи реклами и маркетингови кампании. Тези бисквитки проследяват посетителите в уебсайтове и събират информация, за да предоставят персонализирани реклами. Ние не използваме реклами от Гугъл, така че в момента тази функция не е активна и не съществува на този сайт.
Коментар
Спасяването на Венеция – трудната задача за бъдещите поколения
Автор: Built.bg
Венеция потъва. Архитектурното бижу на Италия от векове е заплашено от изчезване, но със засилването на глобалното затопляне и отделянето на вредни емисии от човешката дейност в атмосферата, изчезването на Венеция изглежда ще се случи в съвсем обозримото бъдеще.
Предизвикателствата пред местната власт са много и всеобхватни. Макар някои да смятат, че опазването на Венеция се състои единствено в консервацията и реставрацията на изкуството, всъщност задачата е много по-мащабна. Тук става въпрос за опасване на един цялостен архитектурен паметник, който събира в себе си историята на града, на католицизма, на изкуството въобще.
Малко история
В миналото Венеция е била централно пристанище на Италия. Именно там се е случвала голямата международна търговия. Кораби от цял свят са хвърляли котва в лагуната на Венеция, за да търгуват подправки, коприна, ценни метали и много други.
Постепенно с глобализацията Венеция се е превърнала в една от най-търсените туристически дестинации и в момента градът е отговорен за една немалка част от брутния вътрешен продукт на страната.
Градът е построен на поредица от острови в Адриатическо море, като сам по себе си е инженерно чудо. Специфичната глинеста почва на лагуната е това, което е позволило на града да издържи векове без да потъне. Бактерии в калта запазват дървените основи на сградите и на практика ги консервират и подсилват. Но, отново с глобализацията, Венеция се изправя пред опасности от нов тип.
Туризмът – и добре, и зле
Може да се каже, че във Венеция реално не живеят италианци. Градът е дотолкова зависим от туризма, че във времето извън сезон той опустява. Много малко са хората, които продължават да живеят и работят там извън този период на годината.
Една от големите борби за опазването на Венеция е организацията на движението в морските канали на града. Хората разчитат на милионите туристи за препитание и, донякъде иронично, именно наличието на милиони туристи разрушава града.
От години във Венеция има сериозно протестно движение срещу навлизането на големи плавателни съдове в каналите. Т.нар. презокеански лайнери, които акостират на пристанището, ерозират сградите и почвата с вълнението, което предизвикват. Така се ускорява процесът на гниене на основите на града и той започва да потъва още по-бързо.
През 2021 г. тази пречка беше до голяма степен преодоляна, след като на 1 август влезе в сила забрана за навлизането на лайнери в лагуната на Венеция. Тогава ЮНЕСКО заплаши да включим официален Рим в черен списък, ако това не се случи.
„Моисей“, който разделя морето
Съвсем в религиозното наследство на католическа Италия, проектът „Моисей“ е едно от многото звена, които са изключително важни са спасяването на морския град.
Т.нар. висока вода или aqua alta на италиански е годишно природно явление – много силен прилив, който потопява по-голямата част от града. Докато в миналото този прилив не е бил особено силен, с изключение на някои години с невиждани дъждове, в момента високата вода е главна опасност за архитектурна Венеция.
Проектът „Моисей“ е технологично чудо, с което Адриатическо море не може да се справи. Той представлява поредица от „врати“, които се вдигат на входа на лагуната и по този начин спират силния прилив. За първи път са използвани успешно през октомври 2020 г., когато високата вода е спряна за първи път от 1200 години насам.
Така площад Сан Марко, Дворецът на Дожите и малкото пешеходни пространства на Венеция за първи път остават сухи.
Съоръжението струва 5,4 млрд. евро и изграждането му беше съпроводено от множество скандали, обвинения в корупция и забавяния.
За няколко поколения напред
Спасяването на Венеция е предизвикателство, което обхваща настоящето и бъдещото на града. Именно поради тази причина с технологии от бъдещето градът се картографира по необичаен и подробен начин.
През 2020 г. един визионер стартира мащабен проект да опази спомена за Венеция преди тя да изчезне. Адам Лоу, който е основател на фондацията „Фактум“, поема почти непосилната задача да картографира в 3D острова Сан Джорджо Маджоре, който е точно срещу площад Сан Марко във Венеция.
Използвайки два вида технологии – радар и фотограметрия (метод, при който се събират данни с огромна резолюция), Лоу успява да създаде подробен 3D образ на сградите на острова. Подобна информация може да се използва при една бъдеща реставрация и консервация на Венеция и в този смисъл проектът на Лоу е посветен на поколенията след нас.
И все пак, прогнозата е мрачна
Комплексният проблем по опазването на Венеция не е лесна задача.
Голямото наводнение на града през 2020 г. показва, че изчезването му е много близо отколкото сме смятали. Тогава за първи път се появиха и вълни на площад Сан Марко, а безценните мозайки в Двореца на Дожите бяха толкова повредени, че се наложи мултимилионна реставрация.
Според климатолози ако хората не положат усилия да опазят този паметник на архитектурата и културата, Венеция ще бъде необитаема до 2100-та година.
Още от Built.bg
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Иновативни технологии, Коментар
Как изкуственият интелект ще промени архитектурата и строителството
Автор: Built.bg Изкуственият интелект вече променя всички сектори. В строителството и архитектурата обаче навлиза по-бавно, а потенциалът за приложението му там е наистина огромен. У нас по темата все
07.23.2024
Създателите
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Mерил Стрийп и всички нейни лица
Коментари и анализи
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Как изкуственият интелект ще промени архитектурата и строителството
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни