Бюлетин

Световната банка: Забавяне на икономическия растеж на България и скок на инфлацията през 2022 г.

Sofia City Tramway Sofia Sofia  - martoli-03 / Pixabay

Икономическият растеж на България вероятно ще се забави през 2022 г. след като отбеляза по-силно от прогнозираното възстановяване през миналата година.

Забавянето ще е в резултат на по-високия инфлационен натиск, войната в Украйна и прекъсванията на веригата за доставки. Това посочва Световната банка в пролетния си доклад, публикуван днес – броени дни преди насрочените за идната седмица съвместни срещи с Международния валутен фонд (18-24 април).

След спад през 2021 г., бедността в страната ни се очаква да се увеличи на фона на покачващите се цени на храните и енергията. Проектобюджетът за 2022 г. предвижда, че с продължаване на мерките за подкрепа на населението и бизнеса фискалната консолидация ще бъде отложена за следващата година.

За текущата година Световната банка очаква темпът на растеж на икономиката ни да се забави до 2,6 процента, инфлацията да се ускори до 9,3 процента, а бюджетният дефицит – да нарасне до 4,4 на сто. 

Ключови условия и предизвикателства

Дългосрочните структурни предизвикателства, пред които е изправена българската икономика, включват отрицателни демографски тенденции, съчетани с институционални и управленски слабости.

Институционалните пропуски се отразяват от неоптималното предоставяне на обществени услуги, което възпрепятства разширяването на частния сектор и подкопава приобщаващия растеж и споделения просперитет в обществото.

Високите нива на неравенство ограничават достъпа на гражданите до ключови обществени услуги, възпрепятствайки способността им да избягат от бедността и в резултат водят до постоянно високо неравенство в доходите.

Бедността и неравенството в България се засилват чрез неадекватност в насочването, обхвата и щедростта на социалноосигурителната система, ограничавайки ролята й на преразпределителен механизъм и фискален стабилизатор в страната.

Темпът на сближаване със средните нива на доходите в Европейския съюз (ЕС) е по-бавен от този, наблюдаван в други “нови” страни членки, като България продължава да се заема последното място по ръст на брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, измерен по паритет на покупателната способност (ППС) в ЕС, възлизащ на 55 процента от средния показател за Евросъюза през 2020 година.

Още от Built.bg:  ОИСР понижи значително прогнозата си за световния растеж за 2023 година

Сближаването на доходите по региони на страната със средните нива за ЕС силно варира, като за 2019 г. има разминаване между 24 процента в Силистра до 120 процента в София. Така сближаването на доходите става все по-неравномерно, увеличавайки регионалните различия в страната.

В резултат на това някои региони се обезлюдяват с бързи темпове, като първите резултати от проведеното през 2021 г. преброяване показват, че населението е намаляло с 11,5 процента спрямо 2011 г. – до 6,52 млн. души.

Значителната емиграция от началото на 90-те години, провокирана от големи разлики в доходите и търсенето на по-добро качество на живот, е основният фактор за бързата загуба на население в България.

Развитие към момента

По предварителни данни за 2021 г. растежът на БВП се ускори до 4,2 процента, въпреки че реалното производство тепърва ще се възстановява до предпандемичните си нива. Крайното потребление и стабилният растеж на износа бяха основните двигатели на възстановяването. Експанзията на износа беше изпреварена от растежа на вноса, което доведе до разширяване на търговския дефицит и дефицитите по текущата сметка.

Инвестициите обаче продължиха да намаляват и през миналата година. Пандемията, съчетана с вътрешна политическа криза, белязала през по-голямата част от 2021 г., увеличи риска за инвеститорите, докато забавеното одобрение на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) прибави напрежение върху публичните инвестиции. От страна на предлагането – промишлеността, финансите и Ай Ти бранша бяха ключови секторни двигатели на растежа.

Подобно на повечето европейски страни, в България се наблюдава бързо ускоряване на инфлацията от лятото на 2021 г., която достигна 10 процента на годишна база през февруари. Вносната инфлация на цените на петрола, наред с вторичните й ефекти, беше ключовият фактор зад инфлационния скок.

От средата на декември регулираните цени на електроенергията, отоплението и водата бяха замразени до края на март 2022 г., което отчасти смекчи инфлационния шок за домакинствата.

Бизнесът от своя страна получава правителствени субсидии за разходите за електроенергия от октомври 2021 г., което подпомогна финансовото положение на много фирми въпреки скока в цените на енергията. Очаква се субсидиите за разходите за електричество да бъдат фискално неутрални, тъй като ще се финансират от реализираните печалби на държавната атомна електроцентрала “АЕЦ Козлодуй”.

Още от Built.bg:  Цените на жилищата в България с най-голям растеж от 2008 г.

Въпреки нарастването на фискалните приходи през 2021 г., с 18,1 процента на годишна база, при стабилен икономически растеж и инфлация, разходите на хазната нарастват със сходен темп – 17,6 процента, дължащ се главно на продължаващата подкрепа за бизнеса и домакинствата.

В резултат на това бюджетният дефицит възлиза на 2,9 процента от БВП. 

През миналата година банковият сектор остава стабилен, като печалбите след облагане с данъци нарастват със 74 процента до 1,42 млрд. лв., а необслужваните заеми скромно се увеличават – с 1,4 процентни пункта на годишна база до 6 процента към края 12-месечния период.

На фона на възстановяването на икономиката и продължаващата правителствена подкрепа, се очаква бедността леко да намалее от 6,3 процента през 2020 г. до 6,2 процента през 2021 г., изчислена по международната горна линия на бедността, определена от Световната банка на 5,50 долара на ден.

Икономическа перспектива 

Продължаващата война в Украйна провокира преразглеждане на прогнозите за растеж в световен мащаб, като ръстът на БВП на България през 2022 г. е ревизиран към понижене с 1,2 процентни пункта спрямо предходните очаквания и възлиза на 2,6 процента.

Рисковете за прогнозата остават възможни и включват евентуалното преразглеждане на данните надолу в случай на продължителен военен конфликт или нови тежки вълни от коронавируса на фона на ниските нива на ваксинация сред населението.

Освен това забавянето на одобрението на Националния план за възстановяване и устойчивост и оперативните програми на ЕС за период 2021 г. – 2027 г. застрашават плана на правителството да увеличи значително публичните инвестиции, което допълнително подкопава перспективите за икономически растеж.

В средносрочен план се очаква растежът да бъде подхранван от финансирани от ЕС публични инвестиции и положителни настроения на частните инвеститори относно влизането на страната ни в еврозоната.

Ускоряването на вътрешната инфлация от края на 2021 г. вероятно ще остане в сила поне през първата половина на настоящата година, тъй като инфлационните процеси при цените на енергията и храните се влошават от продължаващите военни действия в Украйна. Неблагоприятен резултат от това ще бъде по-нататъшна ерозия на покупателната способност на населението, вероятно увеличаване на бедността и по-високи фискални разходи, ако текущите мерки в подкрепа на бизнеса и домакинствата бъдат продължени.

Още от Built.bg:  Световните медии за изборите в България

Като цяло проектобюджетът за 2022 г. предполага, че фискалната политика ще се отклони от консервативната позиция, защитавана през последните две десетилетия. Бюджетният  дефицит вероятно ще надхвърли планираните от правителството 4,1 процента от БВП, тъй като предвижданият ръст се основава на доста оптимистична официална прогноза за увеличение от 4,8 процента на БВП.

Спонсорирана от правителството програма за настаняване на избягали от войната украински граждани също ще има тежест върху разходната част на бюджета.

Над 58 000 украински граждани са останали в България към 29 март, като около 40 000 от тях са приютени в субсидирани от правителството хотелски помещения.

Освен това за лятото вече е планирана ревизия на бюджета – която вероятно ще увеличи допълнително разходите. Очаква се балансът по текуща сметка да се върне към положителна територия, макар и да остане под 1 процента от БВП, през периода 2022 г. – 2024 година.

Положителното е, че политическата криза, която доминираше националния пейзаж от началото на 2021 г., беше преодоляна, след като коалиция пое властта след изборите на 14 ноември. Има големи очаквания от новото правителство да предприеме структурни реформи в редица области, включително съдебната система и овладяването на корупцията, пише в пролетния си доклад Световната банка.

Автор: Илиян Цвейн, БТА

 

close

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Още от Built.bg

Войната в Украйна

Избрано за Вас

Последвайте ни

Най-споделяното от Built.bg

Коментари и анализи

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Инфраструктура

Архитектура

Създателите

Градска среда и Урбанизъм

Бохемски истории

Be Green

Built.bg Podcast

Запиши се за електронния бюлетин на Built

Само качествено съдържание, без спам