Бюлетин

Search
Close this search box.
Search
Close this search box.

Специален анализ: „Хемус“ – магистрала с много завои

Важните пътни проекти са разпънати между политиката и закона. Северният регион остава откъснат неясно докога. 

Магистралната одисея с „Хемус“ продължава на нова скорост. Вече към инхаус поръчките и раздадените милиони на пътни фирми за строителството на магистралата, стана ясно, че и част от тези пари са изнасяни с чували в неизвестна посока.

И докато институциите се опитват да установят схемата, хората от Северна България от години чакат да видят завършена така важната за тях магистрала. Новото правителство също даде заявка, че ще завърши строителството й. 

Какво още ще попречи на проекта, да бъде завършен? 

МВР оповести информация, че строителството на лот 5 от магистралата е свързано с престъпна схема за изпиране на 53 милиона лева. Създавани са кухи фирми на подставени лица –  социално слаби и малоимотни. 

Единственият задържан до момента е 43-годишният Борислав Колев. Смята се, че той е придружавал фиктивните собственици на фирмите при тегленето на парите в брой. 

София (9 декември 2021) В Софийския градски съд (СГС) се гледа мярката за неотклонение на Борислав Колев по случая с АМ “Хемус”. Снимка: БТА

И въпреки, че според адвоката му, обвиняемият има желание да съдейства в разкриването на цялата схема, както и да посочи главните действащи лица по веригата, това до момента не се случва. Най – вече заради противопоставянето между МВР и Прокуратура стопира всякакво решение по казуса. 

Бившият служебен министър на регионалното развитие Виолета Комитова непрекъснато инспектираше „Хемус“ и показваше нередности при строителството. 

Стана ясно, че магистралата няма да е завършена до 2024 г., каквото беше обещанието на предишния премиер Бойко Борисов. Причината – само на три от деветте участъка от „Хемус“ реално се строи. 

Стана ясно и, че в различни участъци се строи и незаконно, защото няма издадени документи за извършване на дейностите. За последните пък участъци едва сега ще трябва да се мисли откъде да минава трасето на магистралата. И така „Хемус“ остана един мираж за жителите на градовете в Северна България. 

„Хемус“ винаги е била любимата магистрала на политиците

Директорът на Института по пътна безопасност Богдан Милчев припомни пред Built.bg, че строителството на магистралата започва още през социализма. 

Целта – да се свърже София с Варна, но първата и най-важна отсечка, с която започва мащабния пътен проект, е тази между София и Правец, откъдето е и Тодор Живков.

След идването на демокрацията дълги година никой не се заема със строителството на аутобана. 

„ГЕРБ форсира строителството, възложиха на фирмите да строят ударно, за да може уж магистралата да е готова за 3-4 години. Звучи хубаво, но реалността е друга. Магистралата няма да е готова и през следващите 10 години, защото всяка една власт ще се оправдава с предишните управляващи. Накрая заложници ще са българските граждани“, посочва Милчев в интервю пред Built.bg. 

Снимка: safetyroad.bg

Директорът на Института посочва, че при строенето са необходими много сериозни инвестиции, защото теренът е тежък, а в същото време България е най-бедната страна членка на Европейския съюз. Богдан Милчев закцентира и върху друг аспект: „Получава се огромен дисбаланс. Строим нови пътища, а старите пропадат до такава степен, че скоро няма да може да се движим по тях“.

Обещанията са празни приказки

Според директора на Института по пътна безопасност не е достатъчно корупционните практики, които белязаха „Хемус“, да бъдат осветени. Трябва да се предприемат и действия, които за съжаление, не са били предприети от Комитова:  

„Тя не ни каза нищо ново. Тя отказа да се занимава с управлението на риска и управлението на пътищата. Не може един министър да се занимава само с осветляване.“

Милчев задава въпрос защо незаконното строителство, което е установено на „Хемус“, не е разрушено. За него е естествено подчинените структури на МРРБ да не предприемат такива действия, защото няма и да е редно, но в същото време показва, че държавата няма проблем с незаконното строителство. 

Директорът на Института посочи, че е най-лесно МВР да задържа обикновени граждани. Според него разследващите търсят само този, който е взел парите, но не се занимават с този, който ги е дал. 

„Ако си получил незаконни пари, на кого е по-голяма вината – този, които ги е взел или този, които ги е дал? Защо не задържат тези, които са дали парите? Защото нямат характер да посегнат на предишните управляващи и само си говорят празни приказки“, посочва Милчев. 

Ефективно разходване на парите за пътища

Трябва да бъде изготвена оценка на цялата транспортна система, за да може заложените средства да се насочват към опасни места и участъци, смята Милчев. Според него така трябва да се управлява транспортната система, когато има огромен дефицит на средства. По отношение на заявката, която бе дадена при преговорите между коалиционните партньори, Богдан Милчев посочва, че всичко трябва да е обвързано с конкретни срокове, с финансови разчети, иначе всичко е с пожелателен характер.

Може ли завършването на магистралата да възроди Северния регион? 

Според експерти пътната инфраструктура е изключително важна за икономическата и социална активност в региона. Магистралата не е просто път, който ще свърже София с Варна и прилежащите градове по трасето. Тя е от стратегическо значение за местните , за да може след толкова години, да получат предимствата, които имат хората от Южна България. 

За да се тушират регионалните различия между Северна и Южна България, автомагистрала „Хемус“ трябва да съществува. Около това мнение се обединяват двама експерта – проф. д-р Стоян Тотев от Института за икономически изследвания към БАН, както и ас. Васил Караиванов, преподавател в катедра „Икономика“ на Стопанския факултет към СУ. 

„Ако искате да вършите регионална политика и не знаете какво да направите, стройте пътища“, проф. Тотев цитира думите на преподавал в Белгия. 

Карта: АПИ

Според него след завършването на магистралата, ще има известно туширане на тези регионални различия, но някакъв икономически бум – не може да се очаква. Причините – населението там вече е възрастно и се занимава главно със земеделие. Само 1% от заетите в селското стопанство имат някаква допълнителна дейност. Те разчитат основно на земеделието. Трябва да има диверсификация на активностите. Но и ако я няма пътната инфраструктура, нищо не може да се получи. 

„Ако произвеждам нещо и искам да изляза на пазара, да го предложа, няма да мога да го изнеса, защото пътищата са лоши. Така аз съм ограничен в това отношение“, обяснява професорът пред Built.bg. 

Построяването на пътната мрежа в региона ще има приобщаваш ефект за населението. Възрастните хора ще имат лесен достъп до медицински услуги, и не само. 

„Хората там не заслужават да са откъснати. Регионалната политика трябва да има и социален ефект“, посочва директорът на Института за икономически изследвания към БАН. 

Васил Караиванов подчертава, че след построяването на магистралата, местата, през които досега е минавал трафикът, може да изпаднат в лека изолация. Именно заради това ще е много важна ролята на общините, за да може да задвижат проекти, свързани с местни пазари. 

„Самото постояване на „Хемус“ не е достатъчно. Трябва да обособят индустриални зони с достъп до магистралата. Именно тези индустриални зони помогнаха доста за развитието на Южна България“, коментира той пред Built.bg.

Икономистите посочват, че от изключително значение е и малките населени места да бъдат свързани с бъдещата магистрала, за да не изостанат на заден план. Така, когато инфраструктурата е добра, все по-млади хора ще могат да избират да живеят в малки градчета, но да работят в областните центрове. 

Въпреки че и проф. Тотев и ас. Караиванов не се наемат да прогнозират с точност кога ще може да наблюдаваме оживяването на Северна България, те не го отричат. За да може обаче ситуацията да бъде променена, трябва да се направи крачка напред – политиците да направят анализ на грешките на предшествениците си и да започнат да действат в услуга на всички хора, които все още чакат своя лесен път. В буквалния смисъл. 

Автор: Built.bg

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

BUILT.BG С КАФЕТО СУТРИН

Започнете деня си с най-важното и интересното от света на строителството, икономиката и инвестициите. Всяка сутрин в 7 ч. Директно в имейла ви.

Още от Built.bg

Създателите

Коментари и анализи

Built.bg Podcast

Избрано за Вас

Инфраструктура

Архитектура

Градска среда и Урбанизъм

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Бохемски истории

Be Green

Войната в Украйна

Последвайте ни

Запиши се за електронния бюлетин на Built

Само качествено съдържание, без спам