Специален анализ: „Хемус“ – магистрала с много завои
28.12.2021
Важните пътни проекти са разпънати между политиката и закона. Северният регион остава откъснат неясно докога.
Магистралната одисея с „Хемус“ продължава на нова скорост. Вече към инхаус поръчките и раздадените милиони на пътни фирми за строителството на магистралата, стана ясно, че и част от тези пари са изнасяни с чували в неизвестна посока.
И докато институциите се опитват да установят схемата, хората от Северна България от години чакат да видят завършена така важната за тях магистрала. Новото правителство също даде заявка, че ще завърши строителството й.
Какво още ще попречи на проекта, да бъде завършен?
МВР оповести информация, че строителството на лот 5 от магистралата е свързано с престъпна схема за изпиране на 53 милиона лева. Създавани са кухи фирми на подставени лица – социално слаби и малоимотни.
Единственият задържан до момента е 43-годишният Борислав Колев. Смята се, че той е придружавал фиктивните собственици на фирмите при тегленето на парите в брой.
София (9 декември 2021) В Софийския градски съд (СГС) се гледа мярката за неотклонение на Борислав Колев по случая с АМ “Хемус”. Снимка: БТА
И въпреки, че според адвоката му, обвиняемият има желание да съдейства в разкриването на цялата схема, както и да посочи главните действащи лица по веригата, това до момента не се случва. Най – вече заради противопоставянето между МВР и Прокуратура стопира всякакво решение по казуса.
Бившият служебен министър на регионалното развитие Виолета Комитова непрекъснато инспектираше „Хемус“ и показваше нередности при строителството.
Стана ясно, че магистралата няма да е завършена до 2024 г., каквото беше обещанието на предишния премиер Бойко Борисов. Причината – само на три от деветте участъка от „Хемус“ реално се строи.
Стана ясно и, че в различни участъци се строи и незаконно, защото няма издадени документи за извършване на дейностите. За последните пък участъци едва сега ще трябва да се мисли откъде да минава трасето на магистралата. И така „Хемус“ остана един мираж за жителите на градовете в Северна България.
„Хемус“ винаги е била любимата магистрала на политиците
Директорът на Института по пътна безопасност Богдан Милчев припомни пред Built.bg, че строителството на магистралата започва още през социализма.
Целта – да се свърже София с Варна, но първата и най-важна отсечка, с която започва мащабния пътен проект, е тази между София и Правец, откъдето е и Тодор Живков.
След идването на демокрацията дълги година никой не се заема със строителството на аутобана.
„ГЕРБ форсира строителството, възложиха на фирмите да строят ударно, за да може уж магистралата да е готова за 3-4 години. Звучи хубаво, но реалността е друга. Магистралата няма да е готова и през следващите 10 години, защото всяка една власт ще се оправдава с предишните управляващи. Накрая заложници ще са българските граждани“, посочва Милчев в интервю пред Built.bg.
Снимка: safetyroad.bg
Директорът на Института посочва, че при строенето са необходими много сериозни инвестиции, защото теренът е тежък, а в същото време България е най-бедната страна членка на Европейския съюз. Богдан Милчев закцентира и върху друг аспект: „Получава се огромен дисбаланс. Строим нови пътища, а старите пропадат до такава степен, че скоро няма да може да се движим по тях“.
Обещанията са празни приказки
Според директора на Института по пътна безопасност не е достатъчно корупционните практики, които белязаха „Хемус“, да бъдат осветени. Трябва да се предприемат и действия, които за съжаление, не са били предприети от Комитова:
„Тя не ни каза нищо ново. Тя отказа да се занимава с управлението на риска и управлението на пътищата. Не може един министър да се занимава само с осветляване.“
Милчев задава въпрос защо незаконното строителство, което е установено на „Хемус“, не е разрушено. За него е естествено подчинените структури на МРРБ да не предприемат такива действия, защото няма и да е редно, но в същото време показва, че държавата няма проблем с незаконното строителство.
Директорът на Института посочи, че е най-лесно МВР да задържа обикновени граждани. Според него разследващите търсят само този, който е взел парите, но не се занимават с този, който ги е дал.
„Ако си получил незаконни пари, на кого е по-голяма вината – този, които ги е взел или този, които ги е дал? Защо не задържат тези, които са дали парите? Защото нямат характер да посегнат на предишните управляващи и само си говорят празни приказки“, посочва Милчев.
Ефективно разходване на парите за пътища
Трябва да бъде изготвена оценка на цялата транспортна система, за да може заложените средства да се насочват към опасни места и участъци, смята Милчев. Според него така трябва да се управлява транспортната система, когато има огромен дефицит на средства. По отношение на заявката, която бе дадена при преговорите между коалиционните партньори, Богдан Милчев посочва, че всичко трябва да е обвързано с конкретни срокове, с финансови разчети, иначе всичко е с пожелателен характер.
Може ли завършването на магистралата да възроди Северния регион?
Според експерти пътната инфраструктура е изключително важна за икономическата и социална активност в региона. Магистралата не е просто път, който ще свърже София с Варна и прилежащите градове по трасето. Тя е от стратегическо значение за местните , за да може след толкова години, да получат предимствата, които имат хората от Южна България.
За да се тушират регионалните различия между Северна и Южна България, автомагистрала „Хемус“ трябва да съществува. Около това мнение се обединяват двама експерта – проф. д-р Стоян Тотев от Института за икономически изследвания към БАН, както и ас. Васил Караиванов, преподавател в катедра „Икономика“ на Стопанския факултет към СУ.
„Ако искате да вършите регионална политика и не знаете какво да направите, стройте пътища“, проф. Тотев цитира думите на преподавал в Белгия.
Карта: АПИ
Според него след завършването на магистралата, ще има известно туширане на тези регионални различия, но някакъв икономически бум – не може да се очаква. Причините – населението там вече е възрастно и се занимава главно със земеделие. Само 1% от заетите в селското стопанство имат някаква допълнителна дейност. Те разчитат основно на земеделието. Трябва да има диверсификация на активностите. Но и ако я няма пътната инфраструктура, нищо не може да се получи.
„Ако произвеждам нещо и искам да изляза на пазара, да го предложа, няма да мога да го изнеса, защото пътищата са лоши. Така аз съм ограничен в това отношение“, обяснява професорът пред Built.bg.
Построяването на пътната мрежа в региона ще има приобщаваш ефект за населението. Възрастните хора ще имат лесен достъп до медицински услуги, и не само.
„Хората там не заслужават да са откъснати. Регионалната политика трябва да има и социален ефект“, посочва директорът на Института за икономически изследвания към БАН.
Васил Караиванов подчертава, че след построяването на магистралата, местата, през които досега е минавал трафикът, може да изпаднат в лека изолация. Именно заради това ще е много важна ролята на общините, за да може да задвижат проекти, свързани с местни пазари.
„Самото постояване на „Хемус“ не е достатъчно. Трябва да обособят индустриални зони с достъп до магистралата. Именно тези индустриални зони помогнаха доста за развитието на Южна България“, коментира той пред Built.bg.
Икономистите посочват, че от изключително значение е и малките населени места да бъдат свързани с бъдещата магистрала, за да не изостанат на заден план. Така, когато инфраструктурата е добра, все по-млади хора ще могат да избират да живеят в малки градчета, но да работят в областните центрове.
Въпреки че и проф. Тотев и ас. Караиванов не се наемат да прогнозират с точност кога ще може да наблюдаваме оживяването на Северна България, те не го отричат. За да може обаче ситуацията да бъде променена, трябва да се направи крачка напред – политиците да направят анализ на грешките на предшествениците си и да започнат да действат в услуга на всички хора, които все още чакат своя лесен път. В буквалния смисъл.
КСБ: Завишен контрол и запазване на приложното поле на инженеринга
По-ефективна система за контрол, регламентиране на отговорността на участниците в целия инвестиционен процес, нов механизъм за оценка на офертите и запазване на приложното поле на инженеринга. Това е позицията
Кисинджър за войната в Украйна: “Съчувствам на германското правителство”
Бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър изрази съчувствието си към Германия заради трудната и задача да намери ролята си в Европа на фона на войната в Украйна, предаде
Как правителствата на Балканите компенсират скока на горивата
Изправени пред резкия скок на горивата на световните пазари, много правителства на Балканите предприеха действия за ограничаване на ценовия шок за крайния потребител и намаляване на последствията от поскъпването
В Built.bg използваме бисквитки или подобни инструменти, за да подобрим тяхното представяне и вашето преживяване. Ние спазваме законите и не предоставяме вашите данни на трети страни, в пълен синхрон със задълженията ни по GDPR регламента на ЕС.
Built.bg не използва маркери или аналогични проследяващи технологии. В никакъв случай не използваме „бисквитки“ за събиране, обработване, разпространение или записване на лични данни.
Кликвайки "Приемам", Вие се съгласявате с нашите условия. Може обаче да контролирате или откажете използването на "бисквитките" - с клик върху бутона "Настройки".
Built.bg използва бисквитки, за да подобри вашето изживяване, докато навигирате в уебсайта. Бисквитките, които са категоризирани според необходимостта, се съхраняват във вашия браузър, тъй като са от съществено значение за работата на основните функционалности на уебсайта. Ние използваме и бисквитки на трети страни, които ни помагат да анализираме и разберем как използвате този уебсайт. Тези бисквитки ще се съхраняват във вашия браузър само с вашето съгласие. Освен това имате възможност да се откажете от тези бисквитки, което може да повлияе на вашето преживяване в Built.bg
Задължителните бисквитки са абсолютно необходими за правилното функциониране на уебсайта. Тези бисквитки осигуряват анонимно основни функции и функции за сигурност на уебсайта.
Cookie
Duration
Description
cookielawinfo-checkbox-analytics
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Analytics".
cookielawinfo-checkbox-functional
11 months
The cookie is set by GDPR cookie consent to record the user consent for the cookies in the category "Functional".
cookielawinfo-checkbox-necessary
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookies is used to store the user consent for the cookies in the category "Necessary".
cookielawinfo-checkbox-others
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Other.
cookielawinfo-checkbox-performance
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Performance".
viewed_cookie_policy
11 months
The cookie is set by the GDPR Cookie Consent plugin and is used to store whether or not user has consented to the use of cookies. It does not store any personal data.
Функционалните бисквитки помагат да се изпълняват определени функции като споделяне на съдържанието на уебсайта в платформи за социални медии, събиране на отзиви и други функции на трети страни.
Бисквитките за ефективност се използват за разбиране и анализ на ключовите показатели за ефективност на уебсайта, което помага за предоставянето на по-добро потребителско изживяване за посетителите.
Аналитичните бисквитки се използват, за да се разбере как посетителите взаимодействат с уебсайта. Тези бисквитки помагат за предоставяне на информация за показателите брой посетители, степен на отпадане, източник на трафик и т.н.
Рекламните бисквитки се използват, за да предоставят на посетителите подходящи реклами и маркетингови кампании. Тези бисквитки проследяват посетителите в уебсайтове и събират информация, за да предоставят персонализирани реклами. Ние не използваме реклами от Гугъл, така че в момента тази функция не е активна и не съществува на този сайт.
Инфраструктура > Коментар
Специален анализ: „Хемус“ – магистрала с много завои
Важните пътни проекти са разпънати между политиката и закона. Северният регион остава откъснат неясно докога.
Магистралната одисея с „Хемус“ продължава на нова скорост. Вече към инхаус поръчките и раздадените милиони на пътни фирми за строителството на магистралата, стана ясно, че и част от тези пари са изнасяни с чували в неизвестна посока.
И докато институциите се опитват да установят схемата, хората от Северна България от години чакат да видят завършена така важната за тях магистрала. Новото правителство също даде заявка, че ще завърши строителството й.
Какво още ще попречи на проекта, да бъде завършен?
МВР оповести информация, че строителството на лот 5 от магистралата е свързано с престъпна схема за изпиране на 53 милиона лева. Създавани са кухи фирми на подставени лица – социално слаби и малоимотни.
Единственият задържан до момента е 43-годишният Борислав Колев. Смята се, че той е придружавал фиктивните собственици на фирмите при тегленето на парите в брой.
И въпреки, че според адвоката му, обвиняемият има желание да съдейства в разкриването на цялата схема, както и да посочи главните действащи лица по веригата, това до момента не се случва. Най – вече заради противопоставянето между МВР и Прокуратура стопира всякакво решение по казуса.
Бившият служебен министър на регионалното развитие Виолета Комитова непрекъснато инспектираше „Хемус“ и показваше нередности при строителството.
Стана ясно, че магистралата няма да е завършена до 2024 г., каквото беше обещанието на предишния премиер Бойко Борисов. Причината – само на три от деветте участъка от „Хемус“ реално се строи.
Стана ясно и, че в различни участъци се строи и незаконно, защото няма издадени документи за извършване на дейностите. За последните пък участъци едва сега ще трябва да се мисли откъде да минава трасето на магистралата. И така „Хемус“ остана един мираж за жителите на градовете в Северна България.
„Хемус“ винаги е била любимата магистрала на политиците
Директорът на Института по пътна безопасност Богдан Милчев припомни пред Built.bg, че строителството на магистралата започва още през социализма.
Целта – да се свърже София с Варна, но първата и най-важна отсечка, с която започва мащабния пътен проект, е тази между София и Правец, откъдето е и Тодор Живков.
След идването на демокрацията дълги година никой не се заема със строителството на аутобана.
„ГЕРБ форсира строителството, възложиха на фирмите да строят ударно, за да може уж магистралата да е готова за 3-4 години. Звучи хубаво, но реалността е друга. Магистралата няма да е готова и през следващите 10 години, защото всяка една власт ще се оправдава с предишните управляващи. Накрая заложници ще са българските граждани“, посочва Милчев в интервю пред Built.bg.
Снимка: safetyroad.bg
Директорът на Института посочва, че при строенето са необходими много сериозни инвестиции, защото теренът е тежък, а в същото време България е най-бедната страна членка на Европейския съюз. Богдан Милчев закцентира и върху друг аспект: „Получава се огромен дисбаланс. Строим нови пътища, а старите пропадат до такава степен, че скоро няма да може да се движим по тях“.
Обещанията са празни приказки
Според директора на Института по пътна безопасност не е достатъчно корупционните практики, които белязаха „Хемус“, да бъдат осветени. Трябва да се предприемат и действия, които за съжаление, не са били предприети от Комитова:
„Тя не ни каза нищо ново. Тя отказа да се занимава с управлението на риска и управлението на пътищата. Не може един министър да се занимава само с осветляване.“
Милчев задава въпрос защо незаконното строителство, което е установено на „Хемус“, не е разрушено. За него е естествено подчинените структури на МРРБ да не предприемат такива действия, защото няма и да е редно, но в същото време показва, че държавата няма проблем с незаконното строителство.
Директорът на Института посочи, че е най-лесно МВР да задържа обикновени граждани. Според него разследващите търсят само този, който е взел парите, но не се занимават с този, който ги е дал.
„Ако си получил незаконни пари, на кого е по-голяма вината – този, които ги е взел или този, които ги е дал? Защо не задържат тези, които са дали парите? Защото нямат характер да посегнат на предишните управляващи и само си говорят празни приказки“, посочва Милчев.
Ефективно разходване на парите за пътища
Трябва да бъде изготвена оценка на цялата транспортна система, за да може заложените средства да се насочват към опасни места и участъци, смята Милчев. Според него така трябва да се управлява транспортната система, когато има огромен дефицит на средства. По отношение на заявката, която бе дадена при преговорите между коалиционните партньори, Богдан Милчев посочва, че всичко трябва да е обвързано с конкретни срокове, с финансови разчети, иначе всичко е с пожелателен характер.
Може ли завършването на магистралата да възроди Северния регион?
Според експерти пътната инфраструктура е изключително важна за икономическата и социална активност в региона. Магистралата не е просто път, който ще свърже София с Варна и прилежащите градове по трасето. Тя е от стратегическо значение за местните , за да може след толкова години, да получат предимствата, които имат хората от Южна България.
За да се тушират регионалните различия между Северна и Южна България, автомагистрала „Хемус“ трябва да съществува. Около това мнение се обединяват двама експерта – проф. д-р Стоян Тотев от Института за икономически изследвания към БАН, както и ас. Васил Караиванов, преподавател в катедра „Икономика“ на Стопанския факултет към СУ.
„Ако искате да вършите регионална политика и не знаете какво да направите, стройте пътища“, проф. Тотев цитира думите на преподавал в Белгия.
Карта: АПИ
Според него след завършването на магистралата, ще има известно туширане на тези регионални различия, но някакъв икономически бум – не може да се очаква. Причините – населението там вече е възрастно и се занимава главно със земеделие. Само 1% от заетите в селското стопанство имат някаква допълнителна дейност. Те разчитат основно на земеделието. Трябва да има диверсификация на активностите. Но и ако я няма пътната инфраструктура, нищо не може да се получи.
„Ако произвеждам нещо и искам да изляза на пазара, да го предложа, няма да мога да го изнеса, защото пътищата са лоши. Така аз съм ограничен в това отношение“, обяснява професорът пред Built.bg.
Построяването на пътната мрежа в региона ще има приобщаваш ефект за населението. Възрастните хора ще имат лесен достъп до медицински услуги, и не само.
„Хората там не заслужават да са откъснати. Регионалната политика трябва да има и социален ефект“, посочва директорът на Института за икономически изследвания към БАН.
Васил Караиванов подчертава, че след построяването на магистралата, местата, през които досега е минавал трафикът, може да изпаднат в лека изолация. Именно заради това ще е много важна ролята на общините, за да може да задвижат проекти, свързани с местни пазари.
„Самото постояване на „Хемус“ не е достатъчно. Трябва да обособят индустриални зони с достъп до магистралата. Именно тези индустриални зони помогнаха доста за развитието на Южна България“, коментира той пред Built.bg.
Икономистите посочват, че от изключително значение е и малките населени места да бъдат свързани с бъдещата магистрала, за да не изостанат на заден план. Така, когато инфраструктурата е добра, все по-млади хора ще могат да избират да живеят в малки градчета, но да работят в областните центрове.
Въпреки че и проф. Тотев и ас. Караиванов не се наемат да прогнозират с точност кога ще може да наблюдаваме оживяването на Северна България, те не го отричат. За да може обаче ситуацията да бъде променена, трябва да се направи крачка напред – политиците да направят анализ на грешките на предшествениците си и да започнат да действат в услуга на всички хора, които все още чакат своя лесен път. В буквалния смисъл.
Автор: Built.bg
Още от Built.bg
Коментар
КСБ: Завишен контрол и запазване на приложното поле на инженеринга
По-ефективна система за контрол, регламентиране на отговорността на участниците в целия инвестиционен процес, нов механизъм за оценка на офертите и запазване на приложното поле на инженеринга. Това е позицията
06.28.2022
Коментар, Новини
Кисинджър за войната в Украйна: “Съчувствам на германското правителство”
Бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър изрази съчувствието си към Германия заради трудната и задача да намери ролята си в Европа на фона на войната в Украйна, предаде
06.28.2022
Коментар, Новини
Как правителствата на Балканите компенсират скока на горивата
Изправени пред резкия скок на горивата на световните пазари, много правителства на Балканите предприеха действия за ограничаване на ценовия шок за крайния потребител и намаляване на последствията от поскъпването
06.28.2022
Войната в Украйна
Зеленски пред НАТО: Русия иска да диктува бъдещия световен ред
Блумбърг: Русия е в дефолт по външния си дълг за първи път от 1918 г.
Обединеното кралство, САЩ, Канада и Япония ще забранят вноса на руско злато
Повече от 150 културни обекта са повредени или унищожени по време на войната в Украйна
Хиляди милионери се опитват да напуснат Русия, по данни на британското разузнаване
Зеленски: Русия е хвърлила око на “обширна зона от Варшава до София”
Избрано за Вас
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Бохемски истории”: По пътя на жълтите павета
“Инженерна мисъл с Мария Силвестър” | Built.bg Video
Built Explainer: “Историята зад Дунав мост”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Последвайте ни
Най-споделяното от Built.bg
Коментари и анализи
КСБ: Завишен контрол и запазване на приложното поле на инженеринга
Кисинджър за войната в Украйна: “Съчувствам на германското правителство”
Как правителствата на Балканите компенсират скока на горивата
Започва ли поевтиняване на храните?
Защо това лято се превръща в изпитание за пътуващите със самолет?
Западната преса коментира падането на кабинета “Петков”
Инфраструктура
Бангладеш откри най-дългия си мост
Второкласните пътища ще се таксуват с тол такса от 1 юли
Постигнато е разбирателство за облекчаване на трафика между България и Румъния
АМ “Струма”: Ще спре ли скоростта на икономиката ни, ако строежът и бъде отложен
Архитектура
Столична община започна актуализация на списъците и статутите на недвижимите културни ценности
Камарата на архитектите в България подкрепя проектa за изменение на Закона за обществените поръчки
Създателите
Бохемски истории: Първият електрически трамвай в София
Поглед в миналото: Как са изглеждали морските ни курорти?
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
Градска среда и Урбанизъм
Столична община започна актуализация на списъците и статутите на недвижимите културни ценности
АДФИ установи нарушения в обществената поръчка на Столична община за уличното осветление
Възстановяват къпалнята “Мария Луиза” в Борисовата градина
Заем от Европейската инвестиционна банка на стойност 50 млн. евро предстои да одобри Столичният общински съвет
Бохемски истории
Бохемски истории: Първият електрически трамвай в София
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
“Бохемски истории”: Как беше построена сграда на Народното събрание
Бохемски истории: Княжеската гробница
Бохемски истории: Народната книгохранителница
Be Green
Министри от ЕС се договориха за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници
Българска иновация за компресиране на отпадъци намалява въглеродния отпечатък на компаниите
България с най-голям ръст на въглеродните емисии от изкопаеми горива в ЕС през 2021 година
Built.bg Podcast
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Йото, който гледаше Чернобил” и ненаучените тежки уроци от миналото