“Ръководният ни принцип е, че дизайнът не е нито интелектуален, нито материален въпрос, а просто неразделна част от живота, необходима за всекиго в едно цивилизовано общество”.
Така Валтер Гропиус, един от основателите на германската експериментална школа Баухаус, описва течението, довело до сливане на естетика и функционалност, масово производство и уникален дизайн, което вече над 100 години дефинира представата за модернизъм с постулата, че “формата следва функцията”. За едва 14-те си години на съществуване (1919-1933 г.) школата се превръща в едно от най-влиятелните културни движения на 20-и век, научавайки хората да мислят по нов начин, като размива границите между отделните изкуства и намира особено ярко проявление в архитектурата и дизайна.
Благодарение на Баухаус изкуство, занаяти, промишлен дизайн и архитектура се сливат, за да създават качествени, удобни и полезни продукти, като същевременно се ражда нова естетика, която и днес откроява много от предметите, които ползваме и сградите, в които живеем – изчистени линии, геометрични форми, семпла функционалност.
Сто и една години по-късно Урсула фон дер Лайен, председателката на Европейската комисия и германка по произход, обяви “Нов европейски Баухаус” в речта си за Състоянието на Съюза през 2020 година.
“Искам NextGenerationEU да даде началото на европейска вълна на обновяване и да превърне нашия Съюз в лидер в кръговата икономика. Но това не е само екологичен или икономически проект: той трябва да бъде нов културен проект за Европа. (…) Ето защо ще създадем Нов европейски Баухаус – пространство за съвместно създаване, където архитекти, художници, студенти, инженери, дизайнери ще работят заедно, за да се случи това. Това е оформянето на света, в който искаме да живеем”, заяви тя на фона на европейски знамена.
Контекстът – светът в хватката на КОВИД-19, търсещ сред хаоса на пандемията надежда и път към едно бъдеще, за което вече бе ясно, че ще бъде много по-различно. ЕС потърси отговор в Зелената сделка – амбициозната стратегия за превръщане на постпандемичната европейска икономика в “зелен”, нисковъглероден, щадящ климата модел на развитие, който да осигури едновременно конкурентоспособност и социално приобщаване.
“Ако Европейската зелена сделка има душа, то това е Новият европейски Баухаус, който доведе до експлозия на креативността в нашия Съюз”, каза Фон дер Лайен, залагайки основите на инициативата – обвързване на творчество и технологии за създаване на среда за живот на хората по нов начин, който да отговаря на принципите на зеления преход.
Преход, който изисква промяна не само на начина, по който се мисли за икономиката и производството, но и на средата, в която живеем – енергийната ефективност на сградите и намаляването на въглеродния отпечатък от строителството чрез използване на нови материали и производствени процеси например са задължителен компонент от него. Организацията на инфраструктурата в градовете – също. В рамките на инициативата се търси цялостен нов поглед към развитието на архитектурата и градската среда с надеждата ефектът да достигне обхватността и дълбочината на промяната, донесена от класическия Баухаус.
Новият европейски Баухаус, или НЕБ, както все по-често е наричан, поставя три водещи принципа: устойчивост – търсене на хармония с околната среда, нулево замърсяване на природата и кръгова икономика; приобщаване – осигуряване на достъп и включване на всички членове на обществото; естетика – търсене не само на функционалност, но и на стил, като се почерпи вдъхновение от изкуството и културата.
За разлика от повечето други европейски програми НЕБ залага на подхода “отдолу-нагоре” – инициативата е насочена към местни общности с конкретни нужди, отделни проекти с участието на граждани, искащи да преобразят средата, в която живеят, към творци с виждане за нов подход към развитието на градската среда, като същевременно привлича към участие експерти, представители на бизнеса и институциите, осигурявайки възможност за реализиране на идеите чрез европейско финансиране.
Към март 2024 г. по инициативата са привлечени близо 380 млн. евро, а от 2025 г. предстои и задействане на първия за Новия европейски Баухаус многогодишен инструмент за финансова подкрепа – Механизма за подкрепа на НЕБ. Той е замислен като централизиран и леснодостъпен финансиращ инструмент, чрез който Новият европейски Баухаус ще бъде включен в многогодишната програмна рамка на ЕС до 2027 година.
Предвижда се механизмът да има два компонента – един за научни изследвания и иновации, който ще обхваща дейности, вариращи от научни изследвания до тестове и демонстрации, с индикативен бюджет от 120 млн. евро годишно до 2027 г., финансиран от “Хоризонт Европа”. Другият компонент – за “разгръщане на обхвата”, ще включва разгръщането и техническата помощ с подкрепа от различни европейски програми, национално и частно финансиране.
Привлякла първоначално интерес сред специализираните общности на архитекти, дизайнери и други творчески професии, за трите години, изминали от началото на инициативата през 2021 г., проектите по нея вече достигнаха до всички страни членки на ЕС, както и до държави като Исландия, Израел, Черна гора, Република Северна Македония, Норвегия, Сърбия, Швейцария, Турция, Украйна и Великобритания, създавайки динамична общност от почти 1400 членове.
За да се помогне на членовете на НЕБ общността да се събират, да се самоорганизират, да предлагат проекти и да търсят партньори за осъществяване на инициативи през миналата година бе поставено началото на Лабораторията на НЕБ (NEB Lab). Академията на НЕБ пък предлага качествени, добре популяризирани и достъпни обучения за повишаване на уменията за устойчиво строителство и ускоряване на справедливата и зелена трансформация на строителния сектор.
Източник: БТА
Зелена среда > Коментар
Защо “Нов европейски Баухаус”?
“Ръководният ни принцип е, че дизайнът не е нито интелектуален, нито материален въпрос, а просто неразделна част от живота, необходима за всекиго в едно цивилизовано общество”.
Така Валтер Гропиус, един от основателите на германската експериментална школа Баухаус, описва течението, довело до сливане на естетика и функционалност, масово производство и уникален дизайн, което вече над 100 години дефинира представата за модернизъм с постулата, че “формата следва функцията”. За едва 14-те си години на съществуване (1919-1933 г.) школата се превръща в едно от най-влиятелните културни движения на 20-и век, научавайки хората да мислят по нов начин, като размива границите между отделните изкуства и намира особено ярко проявление в архитектурата и дизайна.
Благодарение на Баухаус изкуство, занаяти, промишлен дизайн и архитектура се сливат, за да създават качествени, удобни и полезни продукти, като същевременно се ражда нова естетика, която и днес откроява много от предметите, които ползваме и сградите, в които живеем – изчистени линии, геометрични форми, семпла функционалност.
Сто и една години по-късно Урсула фон дер Лайен, председателката на Европейската комисия и германка по произход, обяви “Нов европейски Баухаус” в речта си за Състоянието на Съюза през 2020 година.
“Искам NextGenerationEU да даде началото на европейска вълна на обновяване и да превърне нашия Съюз в лидер в кръговата икономика. Но това не е само екологичен или икономически проект: той трябва да бъде нов културен проект за Европа. (…) Ето защо ще създадем Нов европейски Баухаус – пространство за съвместно създаване, където архитекти, художници, студенти, инженери, дизайнери ще работят заедно, за да се случи това. Това е оформянето на света, в който искаме да живеем”, заяви тя на фона на европейски знамена.
Контекстът – светът в хватката на КОВИД-19, търсещ сред хаоса на пандемията надежда и път към едно бъдеще, за което вече бе ясно, че ще бъде много по-различно. ЕС потърси отговор в Зелената сделка – амбициозната стратегия за превръщане на постпандемичната европейска икономика в “зелен”, нисковъглероден, щадящ климата модел на развитие, който да осигури едновременно конкурентоспособност и социално приобщаване.
“Ако Европейската зелена сделка има душа, то това е Новият европейски Баухаус, който доведе до експлозия на креативността в нашия Съюз”, каза Фон дер Лайен, залагайки основите на инициативата – обвързване на творчество и технологии за създаване на среда за живот на хората по нов начин, който да отговаря на принципите на зеления преход.
Преход, който изисква промяна не само на начина, по който се мисли за икономиката и производството, но и на средата, в която живеем – енергийната ефективност на сградите и намаляването на въглеродния отпечатък от строителството чрез използване на нови материали и производствени процеси например са задължителен компонент от него. Организацията на инфраструктурата в градовете – също. В рамките на инициативата се търси цялостен нов поглед към развитието на архитектурата и градската среда с надеждата ефектът да достигне обхватността и дълбочината на промяната, донесена от класическия Баухаус.
Новият европейски Баухаус, или НЕБ, както все по-често е наричан, поставя три водещи принципа: устойчивост – търсене на хармония с околната среда, нулево замърсяване на природата и кръгова икономика; приобщаване – осигуряване на достъп и включване на всички членове на обществото; естетика – търсене не само на функционалност, но и на стил, като се почерпи вдъхновение от изкуството и културата.
За разлика от повечето други европейски програми НЕБ залага на подхода “отдолу-нагоре” – инициативата е насочена към местни общности с конкретни нужди, отделни проекти с участието на граждани, искащи да преобразят средата, в която живеят, към творци с виждане за нов подход към развитието на градската среда, като същевременно привлича към участие експерти, представители на бизнеса и институциите, осигурявайки възможност за реализиране на идеите чрез европейско финансиране.
Към март 2024 г. по инициативата са привлечени близо 380 млн. евро, а от 2025 г. предстои и задействане на първия за Новия европейски Баухаус многогодишен инструмент за финансова подкрепа – Механизма за подкрепа на НЕБ. Той е замислен като централизиран и леснодостъпен финансиращ инструмент, чрез който Новият европейски Баухаус ще бъде включен в многогодишната програмна рамка на ЕС до 2027 година.
Предвижда се механизмът да има два компонента – един за научни изследвания и иновации, който ще обхваща дейности, вариращи от научни изследвания до тестове и демонстрации, с индикативен бюджет от 120 млн. евро годишно до 2027 г., финансиран от “Хоризонт Европа”. Другият компонент – за “разгръщане на обхвата”, ще включва разгръщането и техническата помощ с подкрепа от различни европейски програми, национално и частно финансиране.
Привлякла първоначално интерес сред специализираните общности на архитекти, дизайнери и други творчески професии, за трите години, изминали от началото на инициативата през 2021 г., проектите по нея вече достигнаха до всички страни членки на ЕС, както и до държави като Исландия, Израел, Черна гора, Република Северна Македония, Норвегия, Сърбия, Швейцария, Турция, Украйна и Великобритания, създавайки динамична общност от почти 1400 членове.
За да се помогне на членовете на НЕБ общността да се събират, да се самоорганизират, да предлагат проекти и да търсят партньори за осъществяване на инициативи през миналата година бе поставено началото на Лабораторията на НЕБ (NEB Lab). Академията на НЕБ пък предлага качествени, добре популяризирани и достъпни обучения за повишаване на уменията за устойчиво строителство и ускоряване на справедливата и зелена трансформация на строителния сектор.
Източник: БТА
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни