На 9 май 1984 г. четирима български алпинисти – Иван Вълчев, Методи Савов, Николай Петков и Кирил Досков покоряват връх Еверест (8848 м) в Хималаите. Преди 40 години четиримата български алпинисти се изкачват по Западния гребен, наричан “Жестокият път” и слизат по Южния склон.
В бюлетин „Физкултура и спорт“ на БТА четем за българската епопея до Еверест и обратно:
Още четирима българи покориха хималайския първенец
Катманду, 9 май 1984 г./Кор. на БТА Л. Касаветов/ – Още четирима български алпинисти стигнаха „покрива на света“ и покориха хималайския първенец Еверест /8848 м/ – един подвиг, който се посреща с вълнение от приятелите на този мъжествен спорт в цял свят. Това са 37 годишните Иван Вълчев от Свищов и Методи Савов от София, както и 26-годишните Кирил Досков от София и Николай Петков от Смолян. Четиримата смелчаци превзеха върха по неговия най-труден, най-опасен и дълъг западен ръб. В списъка на 154-те герои, достигнали до най-високата точка на нашата планета, вече има пет български имена. Първото е на Христо Проданов, който стъпи на върха на 20 април в 18.10 часа непалско време, сам, без помощта на кислородни апарати…
На 7 май до пети лагер бяха стигнали двамата алпинисти Иван Вълчев и Методи Савов. Те прекараха нощта на височина 8120 метра, като рано сутринта в 3.20 часа местно време /0.50 ч. българско време/ съобщиха в базовия лагер, че са готови за атака на върха.
Първото съобщение от тях дойде в 7.45 часа. По това време те вече бяха достигнали първата трета от големия скален пояс, който се намира на 8400 м. Движението се осъществява с кислородни апарати. Кулоарите са пълни с пресен, сух сняг, който на места достигал дебелина над 50 см. В първата част от пътя те трябвало да газят сняг, който достигал на места до гърдите им и това правеше придвижването им трудно. Освен това съществувала голяма опасност от лавини, което ги принуди да се движат по ръба, без да имат възможност да съкращават пътя.
В 9.10 часа Иван Вълчев се свърза по радиото с базовия лагер и съобщи, че се намират над сивите каменни плочи, които започват на 8500 м. Снежната покривка е около 40-50 см. Снегът тук е сух, върху фирнова основа, със скрити снежни „дъски“ на всеки пети-десети метър. Опасността е много голяма. Очакваше се, че те ще вземат решение за връщане, прекратявайки атаката.
ЧАСТ ВТОРА
До 12.40 часа друга информация не постъпи. Димитър Бърдарев, който се намираше в подножието на връх Кумуру и наблюдава Еверест с бинокъл, съобщи, че вижда черна точка, която бавно се движи нагоре. Според него снежната покривка е значителна и създава голяма опасност.
Малко по-късно се чу и гласът на Дойчин Василев, който се движи към лагер четири на височина 7400 метра. При него времето е сравнително топло и тихо. И той вижда черна точка над сивия скален пояс.
От двете страни на Еверест пълзят мъгли. Чист за сега е само маршрутът по западния гребен.
В 12.40 часа се обади Иван Вълчев и потвърди, че са се изкачили над сивите плочи и напредват към върха. Снегът им създава трудности, което забавя и изкачването.
Последната информация, получена през този ден гласеше: „Върхът започва да „пуши“ и вече е обгърнат от облаци“. В това време започна и смущение във радиовръзката между базовия лагер и Катманду.
Рано тази сутрин изведнъж дойде радостна вест. Вчера в 17.15 часа местно време Иван Вълчев и Методи Савов са съобщили по радиото в базовия лагер, че са намират на Еверест. Върхът е обвит в гъста мъгла и вали сняг.
В 10.08 часа днес на върха се изкачват още двама българи – Кирил Досков и Николай Петков. Те са също го покориха по западния ръб и започват да слизат по южния маршрут. След престоя си от 23 минути на върха, снощи Вълчев и Савов започват да слизат. Около два часа по-късно те се намират на 8780 метра. Появяват се опасни ледени пукнатини и спускането става рисковано. Покорителите прекарват нощта на открито на около 8700 метра.
На връщане от върха тази сутрин Досков и Петков застигат своите другари и четиримата продължават слизането заедно.
Днес Министерството на туризма на Непал съобщи, че Еверест е покорен и от 34-годишния член на индийската експедиция Фу Дорджи, който се е изкачил по южния маршрут. Той бил придружаван от Рита Гомбу и Шерпа Анг Дорджи. Анг и Рита са се върнали в лагер пет поради кислородни трудности.
По време на радиосеанса Фу Дорджи е съобщил, че е срещнал четиримата български алпинисти.
Еверест не устоя на мъжеството и себеотрицанието
Катманду, 10 май 1984 г. / Спец. на БТА Л. Касаветов/ – Българският алпинизъм постигна своя най-голям успех в цялата си история. „Властелинът на небето“, така местните жители наричат Еверест, не стоя на мъжеството и себеотрицанието на петимата смели българи, които развяха родния трибагреник на най-високата точка на планетата, изпълнявайки с чест възложената им задача.
В трудната борба със суровите условия на Хималайския първенец те излязоха победители, изкачвайки върха по най-трудния маршрут – по задния гребен, един истински подвиг, удал се досега само на една единствена експедиция. Българската алпийска експедиция „Еверест 84“ е пред своя край, предстои ликвидирането на височинните лагери и завръщането на алпинистите в Катманду.
След покоряването на върха от свръзката Иван Вълчев и Методи Савов късно след обед на 8 май в 17.38 часа те искат разрешение чрез базовия лагер от Министерството на туризма на Непал както и от индийската експедиция да се върнат по индийския маршрут /южен/ маршрут.
Причината за това са изключително тежките условия и голямата лавинна опасност по западния гребен, където е навалял дебел сух сняг, върху фирнова основа. Веднага получават разрешение от офицера за свръзка на индийската експедиция. Върхът е обвит от гъста мъгла и вали обилно сняг. Това създава още повече трудности. Двамата наши алпинисти достигат до Южния връх, висок 8780 метра, и започват слизането под него.
По пътя както е известно, те се натъкват на опасни ледени цепнатини и продължаването на слизането става рисковано. Решават да прекарат нощта на около 8750 метра надморска височина. През цялата нощ се поддържа радиовръзка с Вълчев и Савов, които разполагат с по една пълна бутилка с кислород и примус. Нощуването на такава височина е твърде изтощително.
Междувременно в 3 часа сутринта на 9 май от лагер номер „пет“ по западния гребен тръгват нагоре към върха Николай Петков и Кирил Досков, които с много бързо темпо набират височина и в 10.38 часа стигат върха. В този момент за щастие мъглата, заблудила върха се разсейва и се показват многобройните върхове на Хималаите. На върха те намират кинокамерата, оставена там от Христо Проданов.
При предаването за обстановката от базовия лагер им съобщават, че Иван Вълчев и Методи Савов са под южния връх и се нуждаят от помощ. В 10.45 часа Петков и Досков срещат на южния връх члена на индийската експедиция Фу Дорджи, който се изкача към Еверест.
Междувременно Иван Вълчев и Методи Савов въпреки изтощението от прекараната на открито нощ се насочват към южното седло. Мъглата, която отново забули хималайския първенец, затруднява ориентирането им. Иван Вълчев предаде в базовия лагер, че вижда двама души в мъглата на около 100 метра надолу и тръгва да ги настигне, но скоро ги изгубва от погледа си. Това са били алпинистите от индийската експедиция Рита Гомбу и Анг Дорджи, които малко преди това са се отказали от атакуването на върха, поради кислородна недостатъчност.
В 10.55 часа Николай Петков и Кирил Досков настигат Методи Савов, оказват му помощ с кислород и топла течност. И тримата започват да слизат надолу. Скоро те настигат и Иван Вълчев. Четиримата се отправят надолу и в 15.40 часа достигат четвъртия височинен лагер на индийската експедиция. Четиримата българи съобщиха, че се възстановяват и са в добро състояние.
Тази сутрин покорителите на хималайския гигант Савов, Вълчев, Петков и Досков започнаха слизане, извършвайки пълен траверс на Еверест през Западния гребен, Южния връх и Южното седло. Те достигнаха до втори лагер.
Времето е облачно с превалявания от сняг. Прогнозите не обещават промени.
Скоро в базовия лагер ще се съберат всички наши алпинисти, подготвяйки се за завръщане в родината. Предвижда се българската експедиция да напусне базовия лагер в понеделник, 14 май.
Източник и снимка: Архив БТА
Коментар > Създателите
“Жестокият път”: Историята на четиримата български алпинисти, които покоряват връх Еверест в Хималаите
На 9 май 1984 г. четирима български алпинисти – Иван Вълчев, Методи Савов, Николай Петков и Кирил Досков покоряват връх Еверест (8848 м) в Хималаите. Преди 40 години четиримата български алпинисти се изкачват по Западния гребен, наричан “Жестокият път” и слизат по Южния склон.
В бюлетин „Физкултура и спорт“ на БТА четем за българската епопея до Еверест и обратно:
Още четирима българи покориха хималайския първенец
Катманду, 9 май 1984 г./Кор. на БТА Л. Касаветов/ – Още четирима български алпинисти стигнаха „покрива на света“ и покориха хималайския първенец Еверест /8848 м/ – един подвиг, който се посреща с вълнение от приятелите на този мъжествен спорт в цял свят. Това са 37 годишните Иван Вълчев от Свищов и Методи Савов от София, както и 26-годишните Кирил Досков от София и Николай Петков от Смолян. Четиримата смелчаци превзеха върха по неговия най-труден, най-опасен и дълъг западен ръб. В списъка на 154-те герои, достигнали до най-високата точка на нашата планета, вече има пет български имена. Първото е на Христо Проданов, който стъпи на върха на 20 април в 18.10 часа непалско време, сам, без помощта на кислородни апарати…
На 7 май до пети лагер бяха стигнали двамата алпинисти Иван Вълчев и Методи Савов. Те прекараха нощта на височина 8120 метра, като рано сутринта в 3.20 часа местно време /0.50 ч. българско време/ съобщиха в базовия лагер, че са готови за атака на върха.
Първото съобщение от тях дойде в 7.45 часа. По това време те вече бяха достигнали първата трета от големия скален пояс, който се намира на 8400 м. Движението се осъществява с кислородни апарати. Кулоарите са пълни с пресен, сух сняг, който на места достигал дебелина над 50 см. В първата част от пътя те трябвало да газят сняг, който достигал на места до гърдите им и това правеше придвижването им трудно. Освен това съществувала голяма опасност от лавини, което ги принуди да се движат по ръба, без да имат възможност да съкращават пътя.
В 9.10 часа Иван Вълчев се свърза по радиото с базовия лагер и съобщи, че се намират над сивите каменни плочи, които започват на 8500 м. Снежната покривка е около 40-50 см. Снегът тук е сух, върху фирнова основа, със скрити снежни „дъски“ на всеки пети-десети метър. Опасността е много голяма. Очакваше се, че те ще вземат решение за връщане, прекратявайки атаката.
ЧАСТ ВТОРА
До 12.40 часа друга информация не постъпи. Димитър Бърдарев, който се намираше в подножието на връх Кумуру и наблюдава Еверест с бинокъл, съобщи, че вижда черна точка, която бавно се движи нагоре. Според него снежната покривка е значителна и създава голяма опасност.
Малко по-късно се чу и гласът на Дойчин Василев, който се движи към лагер четири на височина 7400 метра. При него времето е сравнително топло и тихо. И той вижда черна точка над сивия скален пояс.
От двете страни на Еверест пълзят мъгли. Чист за сега е само маршрутът по западния гребен.
В 12.40 часа се обади Иван Вълчев и потвърди, че са се изкачили над сивите плочи и напредват към върха. Снегът им създава трудности, което забавя и изкачването.
Последната информация, получена през този ден гласеше: „Върхът започва да „пуши“ и вече е обгърнат от облаци“. В това време започна и смущение във радиовръзката между базовия лагер и Катманду.
Рано тази сутрин изведнъж дойде радостна вест. Вчера в 17.15 часа местно време Иван Вълчев и Методи Савов са съобщили по радиото в базовия лагер, че са намират на Еверест. Върхът е обвит в гъста мъгла и вали сняг.
В 10.08 часа днес на върха се изкачват още двама българи – Кирил Досков и Николай Петков. Те са също го покориха по западния ръб и започват да слизат по южния маршрут. След престоя си от 23 минути на върха, снощи Вълчев и Савов започват да слизат. Около два часа по-късно те се намират на 8780 метра. Появяват се опасни ледени пукнатини и спускането става рисковано. Покорителите прекарват нощта на открито на около 8700 метра.
На връщане от върха тази сутрин Досков и Петков застигат своите другари и четиримата продължават слизането заедно.
Днес Министерството на туризма на Непал съобщи, че Еверест е покорен и от 34-годишния член на индийската експедиция Фу Дорджи, който се е изкачил по южния маршрут. Той бил придружаван от Рита Гомбу и Шерпа Анг Дорджи. Анг и Рита са се върнали в лагер пет поради кислородни трудности.
По време на радиосеанса Фу Дорджи е съобщил, че е срещнал четиримата български алпинисти.
Еверест не устоя на мъжеството и себеотрицанието
Катманду, 10 май 1984 г. / Спец. на БТА Л. Касаветов/ – Българският алпинизъм постигна своя най-голям успех в цялата си история. „Властелинът на небето“, така местните жители наричат Еверест, не стоя на мъжеството и себеотрицанието на петимата смели българи, които развяха родния трибагреник на най-високата точка на планетата, изпълнявайки с чест възложената им задача.
В трудната борба със суровите условия на Хималайския първенец те излязоха победители, изкачвайки върха по най-трудния маршрут – по задния гребен, един истински подвиг, удал се досега само на една единствена експедиция. Българската алпийска експедиция „Еверест 84“ е пред своя край, предстои ликвидирането на височинните лагери и завръщането на алпинистите в Катманду.
След покоряването на върха от свръзката Иван Вълчев и Методи Савов късно след обед на 8 май в 17.38 часа те искат разрешение чрез базовия лагер от Министерството на туризма на Непал както и от индийската експедиция да се върнат по индийския маршрут /южен/ маршрут.
Причината за това са изключително тежките условия и голямата лавинна опасност по западния гребен, където е навалял дебел сух сняг, върху фирнова основа. Веднага получават разрешение от офицера за свръзка на индийската експедиция. Върхът е обвит от гъста мъгла и вали обилно сняг. Това създава още повече трудности. Двамата наши алпинисти достигат до Южния връх, висок 8780 метра, и започват слизането под него.
По пътя както е известно, те се натъкват на опасни ледени цепнатини и продължаването на слизането става рисковано. Решават да прекарат нощта на около 8750 метра надморска височина. През цялата нощ се поддържа радиовръзка с Вълчев и Савов, които разполагат с по една пълна бутилка с кислород и примус. Нощуването на такава височина е твърде изтощително.
Междувременно в 3 часа сутринта на 9 май от лагер номер „пет“ по западния гребен тръгват нагоре към върха Николай Петков и Кирил Досков, които с много бързо темпо набират височина и в 10.38 часа стигат върха. В този момент за щастие мъглата, заблудила върха се разсейва и се показват многобройните върхове на Хималаите. На върха те намират кинокамерата, оставена там от Христо Проданов.
При предаването за обстановката от базовия лагер им съобщават, че Иван Вълчев и Методи Савов са под южния връх и се нуждаят от помощ. В 10.45 часа Петков и Досков срещат на южния връх члена на индийската експедиция Фу Дорджи, който се изкача към Еверест.
Междувременно Иван Вълчев и Методи Савов въпреки изтощението от прекараната на открито нощ се насочват към южното седло. Мъглата, която отново забули хималайския първенец, затруднява ориентирането им. Иван Вълчев предаде в базовия лагер, че вижда двама души в мъглата на около 100 метра надолу и тръгва да ги настигне, но скоро ги изгубва от погледа си. Това са били алпинистите от индийската експедиция Рита Гомбу и Анг Дорджи, които малко преди това са се отказали от атакуването на върха, поради кислородна недостатъчност.
В 10.55 часа Николай Петков и Кирил Досков настигат Методи Савов, оказват му помощ с кислород и топла течност. И тримата започват да слизат надолу. Скоро те настигат и Иван Вълчев. Четиримата се отправят надолу и в 15.40 часа достигат четвъртия височинен лагер на индийската експедиция. Четиримата българи съобщиха, че се възстановяват и са в добро състояние.
Тази сутрин покорителите на хималайския гигант Савов, Вълчев, Петков и Досков започнаха слизане, извършвайки пълен траверс на Еверест през Западния гребен, Южния връх и Южното седло. Те достигнаха до втори лагер.
Времето е облачно с превалявания от сняг. Прогнозите не обещават промени.
Скоро в базовия лагер ще се съберат всички наши алпинисти, подготвяйки се за завръщане в родината. Предвижда се българската експедиция да напусне базовия лагер в понеделник, 14 май.
Източник и снимка: Архив БТА
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Бохемски истории, Създателите
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
„Масивната сграда, гледана отвън, колкото и красива да изглежда, не дава никаква представа за вътрешното модерно устройство. Но когато човек влезе в Съдебната палата, струва му се, че е
07.30.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни